И нацизмът, и комунизмът ненавиждат най-много онези идеи, на които не могат да влияят
3-ти март отключва доста въпроси. Наистина ли е мотив за горделивост след комунизма, от кое място идва това безропотно, чак унизително възприятие на признателност към братушките, с което ни обработват от деца?
Помислете единствено: има ли друга страна по света, избрала за собствен народен празник събитие, в което даже не е взела участие?
Според проф. Ивайло Дичев отношението на Русия към нас доста припомня на това към Украйна, сякаш съединена от Ленин с подръчни материали, както твърди историкът цар Путин.
Те са уверени, че и нас са основали.
А ние освен одобряваме това високомерно изказване, само че даже сме го трансформирали в собствен народен празник.
Оставям ви да размишлявате дали Украйна и България не са наследници на страни, които са няколко века по-стари от съветската.
И въпреки всичко, както във всяка пропагандна теза, тук има зърно истина. Болшевиките след революцията в действителност форсират основаването на украинска руска република, само че не с цел да откъснат жива плът от матушка Рус, а с цел да интегрират в новата империя разнообразните неруски популации там.
Третата българска страна в действителност поражда по волята на съветския цар, тъй като младата българска нация не е имала сили да надвие могъщата Османска империя.
Само дето към този момент е зародила десетилетия по-рано – през Възраждането.
За Москва от сходни полуистини следват пожизнени права на благосъстоятелност. И обикновено – половин хилядолетие след Иван Грозни Русия продължава да живее от разграбване – на ресурсите на Сибир, на собствеността на хората си, на покорени прилежащи страни.
И този декор ние сме единствена страна избрала за собствен народен празник събитие, в което даже не е взела участие. Унизително и неуместно е, написа проф. Дичев.
Ако създадем бърза разходка из света на националните празници ще установим, че няма причина Русия да бъде абонирана за нашата признателност.
Дори от комунистите.
Та Сталин е отровил вожда Георги Димитров, своя “товарищ ”?! Е, правилно, че по-късно му построи пантеон в центъра на столицата ни, чийто призраци към момента крещят от подземията, които не се взривиха преди 35 години. Пред очите на всички бе разрушена единствено ритуалната зала, която бе над земята. Това е към 1/3 от мавзолея.
По-голямата част от него съществува и до през днешния ден на близо 1500 кв. м на два етажа под повърхността.
А какво тъкмо се е случило през последните месеци от живота на Георги Димитров в санаториума “Барвиха ” край Москва? И за какво е трябвало толкоз незабавно да замине за Съветския съюз, единствено с цел да се върне оттова в ковчег, това може би няма в никакъв случай да разберем.
Ще разберем ли обаче „ Арт инсталацията “, която е на мястото на взривения пантеон или още веднъж по сходство на националния ни празник ще бъде мъчно разбираем отвън сферата на логиката на психиката, следва да забележим.
Тази арт апаратура идеално въплъщава духа на цяла една ера Издигната на мястото на различен, към този момент опустошен монумент от една отминала ера, бетонираната площадка е в духа на „ новите “ трендове за застрояване на всичко зелено. Кръгът, който образуват буквите е същинското въплъщение на един „ преход “, който приключва там, където е почнал, с цел да се случи още веднъж. Без промяна…По същият начин…
„ Между предишното, което е на път да се случи и бъдещето, което към този момент е било “
„ Кризите, през които вървим, ускоряват чувството за предишното. Постоянно преиграваме моменти и ни е мъчно да изработим визии за бъдещето си “, споделя в свое изявление създателят Красимир Терзиев, учител по Културна антропология в Софийския университет,
Целта на Терзиев, е да сътвори място, на което човек може въображаемо да се освободи от инерцията на всекидневието. Да размишлява за предишното, за нерешените проблеми и контузии от него, само че и да намерения за визия за бъдещето.
Текстът е обвързван както с историческо – комунистическата натовареност на това място – някогашния пантеон, по този начин и с особения миг на съвременността, в който обитаваме, споделя още създателят.
„ Не е плод на идеологическа работа. Това е произведение на изкуството, което приканва хората към някакъв размисъл. “
Колаж: safenews
Той споделя, че е желал това „ да не бъде паметник, който недвусмислено разсънва у нас избрани усеща, пресъздадени от архитектите “ през комунизма.
Затова е основал хоризонтална конструкция, приканваща хората да вземат участие в нея, а не да ги отдалечава.
Творбата съставлява обемни и светещи букви.
колаж: safenews
Преди години изборът на НАТО и “Европа ” е изработен от хора, почнали житейския, мисловния и публичния си живот в средата на 1960-те в страните от някогашния Съвет за икономическа взаимопомощ (СИВ) и Варшавския контракт.
Те са поколението, размило авторитарно-еднопартийните ръководства през 1980-те, разрушило Берлинската стена, смъкнало Желязната завеса, премахнало централното обмисляне в стопанските системи и върнало ненапълно и принудително основаната “Източна Европа ” в Европа.
Което е правилно за света, не е фактически за Варшавския контракт.
За България е явно, че издръжката на руската войска на нейна територия, е една от аргументите за фрапантно обезценяване на лв. и обедняване в края на 1940-те и началото на 1960-те години.
Сумирано времето на окупация от руските войски на страни от Източна Европа продължава 142 години. През 1989 година, съгласно разнообразни оценки, руските войски в района наброяват 500-600 хиляди души, почти 10% от личния състав на алената войска.
Причината са две:
Oсновни институции обслужват ръководството в страните от Варшавския контракт: Желязната завеса – военно оборудване – призвано да възпира хората от “Изтока ” да бягат на Запад;
Военният съюз е с съществена задача да не позволява страните да се отклоняват от Съветската зона на въздействие и надзор.
Икономически институции и класовото преподреждане
След Втората международна война (ВСВ) Съюз на съветските социалистически републики отхвърля присъединяване в интернационалните икономически начинания и институции.
По думите на финансистът икономическите институции след ВСВ допускат съдействие, а не противопоставяне; търговия, а не протекционизъм; здрава парична политика, вместо манипулиране на разменните курсове, проценти и цените в зоната на рублата.
Не последно по значение влиза и присъединяване в шерването на разноските за възобновяване на Европа и риска от държавни банкрути при участие в МВФ.
Съветският съюз, за разлика от Европа, не се денацифицира и демилитаризира чак до 1989 година
Причината за това решение на Кремъл е поддържане на мощ за въздействие върху международните и европейски каузи. Съветският съюз, за разлика от Европа, не се денацифицира и демилитаризира чак до 1989 година
Без принуждение е невероятно класовото преподреждане на обществата от Източна Европа по руски комунистически пример.
През 2021 година този развой за България бе в детайли разказан в книга на Институтът за проучване на близкото минало, издадена под редакцията на Михаил Груев – “Преподреждането на обществото “
Авторите в детайли демонстрират по какъв начин без принуждение е невероятно закрепостяването на селяните и служащите, унищожаването на “дъртата реакция ” и ръководството на “активните борци ”, унищожаването на “бившите хора ”, потисничеството на културата и всекидневието.
Подобна е историята на всички страни, с друга степен на антихуманност и свирепост.
Още през 1939 година Питър Дакър вижда, че национал-социализмът е стадий на социализма, настъпил откакто комунизмът се е потвърждава като заблуда.
И единствено с цел да стигнем до 1944 година когато в “Пътя към иго ” Фридрих декор Хайек ще напише изречението – резюме:
„ И нацизмът, и комунизмът ненавиждат най-вече тези хрумвания, на които не могат да въздействат “.
Димитър Димитров/ SafeNews
Още вести четете в: България, Темите на деня За още настоящи вести: Последвайте ни в Гугъл News