3-ти март, денят на Освобождението на България е национален празник

3-ти март, денят на Освобождението на България е народен празник от 1990 година На 3 март (19 февруари по остарял стил) 1878 година е подписан Санстефанският кротичък контракт сред Русия и Османската империя, с който се поставя краят на Руско-турската война от 1877-1878 година Войната, която е десета в поредицата от Руско-турски войни, е наречена Освободителна, защото довежда до освобождението на част от българите от Османската империя и основаването на Третата българска страна.

 По долу ще споделим някои не толкоз известни, само че любопитни обстоятелства за Освобождението на България:

 3 март се чества като Ден на Освобождението на България от турско господство от 1888 година Еднократно като формален празник е маркиран през 1978 година във връзка 100-годишнината от Освобождението.

 Априлското въстание от 1876 година, което избухва прибързано на 20 април по остарял жанр в Копривщица, и е проведено от Гюргевския революционен комитет, е потушено с огромни жестокости. Въпреки че е несполучливо, то съставлява самобитен връх на българското националноосвободително придвижване. Въстанието, въпреки и незавършило с боен триумф, реализира друга своя съществена цел – политическата, защото националният протест за самостоятелност намира мощен отзив в Западна Европа и Русия и потвърждава на европейските нации, че българите копнеят за независимост и са подготвени да се борят за нея с цената на живота си.

 Санстефанския предварителен контракт е самобитен подарък от страна на съветската дипломация към император Александър II, който се възкачва на престола на 19 февруари 1855 година, а през 1861 година на същата дата подписва декрета за анулация на крепостното право. У нас той е прочут като Цар Освободител. Преговорите по сключването на контракта стартират в основната квартира на съветската войска в Одрин, а едвам по-късно се водят в Сан Стефано. Русия е показана от Николай Игнатиев и Александър Нелидов, а Турция от Савфет паша и Садък паша. Заседанията се организират два пъти на ден. За основа на договарянията служи план, създаден от Граф Игнатиев, чиито съществени положения са утвърдени от императора Александър II. На бойците са раздадени по 100 патрона и всички чакат или да се разгласи краят на войната, или да се издаде заповед за нахлуване в Цариград.

 Мирният контракт е подписан в къщата на фамилията на Симеоноглу в Сан Стефано - предградие на Истанбул. От 1926 мястото се назовава Йешилкьой, след като се вкарва законодателното предписание всяко обитаемо място в Турция да има турско име. В Османската такова предписание не е било годно, защото не е признато империите да сменят имената на градовете, които завземат, с дребни изключения. Дори Истанбул не е турско, а гръцко име. Така в границите на Османската империя имало доста градове и села, чиито имена не били на езика на владетелите. Сан Стефано по византийско време бил Айос Стефанос (Свети Стефан). През 1203 година Рицарите от четвъртия кръстоносен поход акустирали в селището. И тъй като за римляните било мъчно за изговаряне гръцкото наименование, те го превели на родния си език и от там пристигнало Сан Стефано.

 Добре знае се, че Самарското знаме (превърнало се в един от знаците на българското опълчение и на българската бойна слава) е направено по самодейност на жителите на гр. Самара като израз на тяхната морална поддръжка за справедливата битка на българите. На лицевата страна е избродиран обликът на Иверската света Богородица, а на противоположната страна се намират ликовете на светите Кирил и Методий. Към дръжката на знамето са прикачени две червени и две сини ленти, като на едната алена лента е изписано: „ Самара – Болгарскому народу вь 1876 году “. Върху една от сините ленти има надпис: „ Да воскреснеть Богь и разтучаться враги его “.

 Граф Николай Игнатиев е бил с изключение на прочут посланик и доста добър финансов търгаш. В Русия от край време прогресивните хора му се подигравали. По времето, до момента в който бил министър на държавното имущество, му правили толкоз чести проверки и откривали такива неналичия, че Игнатиев го грозял затвор, само че бил прекомерно непосредствен до сърцето на царя. Той единствен от Съвета на Руската империя бил задържан. В последна сметка граф Игнатиев умира изцяло опустошен.

 От турска страна контракта е пописан от Сефет Мехмед Паша - външен министър. По-интересната персона от този исторически миг е Садуллах Бей – един от фамозните османски бонвивани. Бил е дипломат в Германия и Австрия. Той се самоубива през 1901 година с газ, след няколко опита да се обеси. Причината – " любовта му към един млад помощник ".

 Ген. Николай Обручев (1830-1904) създава предварителния проект на съветското командване за войната против Турция. За да се избегнат продължителни и кръвопролитни сражения в региона на Североизточна България (където се намирали четирите най-мощни укрепителни уреди на турската защита – Силистра, Русе, Шумен и Варна), се предвиждало при започване на бойните дейности да се предприеме демонстративно нахлуване през Добруджа, което трябвало да заблуди турското командване, че съветската войска ще насочи ударите си към Източна България. Цялата акция, разчитаща на изненадата и бързото нахлуване, можела да приключи за към 3 до 4 месеца. Княз Горчаков, който се колебаел и се опитвал да ограничи военните задължения на Русия, коригирал проекта на ген. Обручев, ограничавайки зоната на бойните дейности единствено до Стара планина, надявайки се, че след първите си неуспехи Османската империя бързо ще склони да договаря. Вероятно поради това войната се проточва много по-дълго.

 В Руско-турската освободителна война вземат участие пет страни: Русия, Турция, Румъния, Черна гора и Сърбия. Преговорите за вероятно съдействие сред Петербург и Букурещ приключват с подписването на две конвенции. Първата уреждала свободното прекосяване на съветските войски през територията на Румъния, против което Русия се задължавала да съблюдава териториалната целокупност на Румъния. По-късно Петербург не спазил тази спогодба и лишил от Букурещ Бесарабия, предоставяйки като отплата Северна Добруджа.

 Генерал-майор Михаил Скобелев (1843-1882) е измежду най-популярните герои на Руско-турската освободителна война. През март 1877 година е притеглен на предписание на главнокомандващия на Дунавската войска великия княз Николай Николаевич. Включва се интензивно в борбата за Плевен, когато си печели и прозвището Белия военачалник. Ръководените от него елементи способстват значително за сполучливата блокада на Плевен, в боевете при Шипка-Шейново, както и за устремното нахлуване към Одрин и Цариград.

 Решенията на свикания в Берлин интернационален конгрес се вземат шестте велики сили: Англия, Германия, Австро-Унгария, Италия, Русия и Франция. Както е известно, съвещанията се управляват от немския канцлер Ото декор Бисмарк. Интересно е да се означи, че екзарх Антим (свален от поста си и заточен в Мала Азия по решение на Високата врата още на 14 април 1877 г.) още преди началото на конгреса насочва молба към съветското държавно управление за изпращане в Берлин и на български пратеник, само че персонално канцлерът княз Горчаков отхвърля тази молба, заради което в немската столица има представители на Румъния, Гърция, Черна гора и Сърбия. Така България остава без представител на този предопределен конгрес.

Инфо: www.izbite.com