3 седмици . Убитите вече са хиляди, а бежанците милиони.

3 седмици. Убитите към този момент са хиляди, а бежанците милиони. Освен гледките на разрушенията и гибелта, едни от най-тежките моменти за украинците се оказаха разделянето на фамилиите от цялата страна. В множеството случаи мъжете се разделят със съпругите и децата си, само че от време на време децата остават сами. Сами остават и новородени.

Такъв е казусът в една спонтанна клиника, която се намира в мазе в подложената на офанзиви столица Киев. В нея се намират 21 бебета, родени от сурогатни майки. Заради военните дейности обаче родителите им не могат да стигнат до тях. Но те не са сами в подземието.

Украинската сестра Оксана Мартиненко и сътрудниците ѝ се грижат за тези 21 бебета, които попадат под грижите им, откакто са събрани от голям брой лечебни заведения в обстрелвания Киев. На медиците постоянно се постанова с една ръка да хранят едно бебе, а с друга да приспиват второ.
Вината за случилото се е не е тяхна
„ Вината за случилото се е не е тяхна. Не са отговорни те, че родителите им не могат да дойдат, с цел да ги приберат. Затова оставаме тук, борим се и им оказваме помощ с каквото можем “, споделя Оксана пред Ройтерс.

След като са нахранени бебетата се слагат в дребни пластмасови кревати, подредени в линия. Понякога спят и в колички. Край тях се натрупат камарите с шишетата за хранене, които би трябвало да бъдат стерилизирани преди още веднъж да се употребяват. Оксана споделя, че единствено две двойки – една от Аржентина и една от Германия са съумели да стигнато до Киев, където да се съберат със сурогатните си бебета. Сега и те попадат в клопката на войната и остава неразбираемо по кое време и дали ще съумеят да ги отведат в домовете си.
В момента нямаме време за отмора. Опитваме се да се оправяме с къси дремки и да се сменяме. Тежко е, тежко е
„ В момента нямаме време за отмора. Опитваме се да се оправяме с къси дремки и да се сменяме. Тежко е, тежко е “, споделя една от сътрудниците на Оксана.

Самата сестра също една от жертвите на войната, на които се постанова да се раздели със личните си деца. Те се намират в региона на североизточния град Суми , в който се водят част от военните дейности. За Оксана и децата ѝ е прекомерно рисково да се опитат да се съберат, по тази причина те сега живеят с баба си.

„ Не мога да се прибера у дома от 24 февруари “, споделя сестрата до момента в който сменя пелени. „ Те [руснаците] започнаха да обстрелват и нашия град в последните дни “.

Оксана съумява да се свърже със фамилията си рядко. Чуват се главно, с цел да може майката да разбере дали децата ѝ са в сигурност и дали са съумели да поспят през нощта.

През последните години Украйна е една от страните, които са се трансформирали в интернационален център за сурогатно майчинство, напомнят от Ройтерс. Според разнообразни оценки на година това включва хиляди деца, а доста от тях се оказват с родители чужденци. Правозащитни групи и някои някогашни сурогатни майки подлагат на рецензии практиката поради физическите и психическите последици за дамите. За някои двойки това е една от дребното благоприятни условия да имат дете.

В дребната, спонтанна клиника в Киев чакат нещата да стават все по-тежки. Заради по-честите бомбардировки клиниката непрекъснато е оглушавана от звука на детонации.

„ Наистина е ужасяващо “, споделят медиците.

Те обаче не възнамеряват да бягат или да спрат да се грижат за децата. Оксана пък продължава да чака и да се надява съветските бомби да не обиден личните ѝ деца, до момента в който тя се грижи за десетките непознати в дребното подземие в Киев.

„ Всеки ден чакаме вести. Но не можем да изоставим тези бебета “, споделя тя.