“Здравей, Джо. Обаждам ти се от улицата в Ню Йорк…” – историята на първия мобилен телефон
3 април 1973 година На ъгъла на Лексингтън авеню и Петдесет и шеста улица в Ню Йорк един мъж вади нещо като пластмасова тухла, долепя я до ухото си и по-късно стартира да приказва по нея. Като по телефон. Репортери и удивени пешеходци, които го гледат с съмнение, чуват, въпреки и мъчно, измежду шума от колите в близост: “Здравей, Джо. Аз съм Мартин Купър. Обаждам ти се от улицата в Ню Йорк, от същински клетъчен телефон, портативен, държа го в ръката си ”.
Това е първият в света диалог от мобилен телефон. А индивидът, на който Мартин Купър – основателят на новото информационно знамение, звъни, е най-големият му съперник. Джоел Енджъл, шеф проучвания в лабораториите Bell Labs на AT&T, също работи по план за портативен телефон. Motorola, където Купър е общоприет управител на отдела за информационни системи, обаче го изпреварва.
Следват още няколко диалога, един от които щастливият Мартин организира с радиорепортер, до момента в който пресича улицата. “Това е едно от най-опасните неща, които съм правил в живота си ”, признава той.
“Тухлата ”, новината за която незабавно обикаля света, тежи 1,1 кг и е с размери 23х13х4 см. След 10 часа зареждане на батериите може да издържи 35 минути диалог. Правнуците й през днешния ден са 10 пъти по-леки и 5 часа диалог са естествени след едно включване в контакта.
Минават обаче 10 години, до момента в който мобилният телефон бъде модернизиран и подготвен за всеобща приложимост. През 1983 година Motorola пуска на пазара своя " DynaTAC ", който към този момент е с тегло едвам половин кг и цена 3500 $. Така стартира същинска гражданска война в връзките.
“Хората желаят да беседват с други хора – не с къща, офис или кола. Те търсят свободата да поддържат връзка без значение къде са, раздрали оковите на медните жици. Тази независимост се опитахме да им демонстрираме през 1973 година ”, изяснява Мартин Купър.
Всъщност още през 1967 година той основава предшественика на мобилния телефон, и то за съответна група от хора - служителите на реда. Дотогава органите на реда в Чикаго, където живее и работи Купър, употребяват радиостанции, конфигурирани в колите. Полицията се притеснява, че чиновниците й ще изгубят контакта с популацията, в случай че всякога, когато е належащо да се свържат с централата, влизат в автомобила. Купър, тогава чиновник в Motorola, конструира уред, с който служителите на реда поддържат връзка с централата и отвън колата. Те носят на рамото си правоприемник с микрофон. В автомобила остава само предавателят.
Купър е привързан към техниката от дете. Роден в Чикаго през 1928 година, той става бакалавър и взема магистърска степен като електроинженер в Илинойския софтуерен институт надлежно през 1950 и 1957 година Преди да стартира работа в Motorola през 1954 година, 4 години служи във военноморските сили на Съединени американски щати на ескадрен миноносец по време на Корейската война и по-късно на подводница, стационирана на Хаваите.
През 60-те години на предишния век Джон Мичъл е основен инженер на плановете за портативни информационни артикули на Motorola (по-късно – от 1980 до 1995 година, той е президент на компанията). Мичъл натоварва Купър с създаването на телефони за коли. Двамата са моторите на плана за портативния клетъчен телефон, който в огромна степен трансформира живота на милиарди хора по света.
По-късно Купър признава, че се е въодушевил за създаването на мобифон, когато гледал по какъв начин капитан Кърк приказва по комуникатора си в телевизионните серии “Стар трек ”.
Днес в света 4 милиарда души употребяват мобилни телефони, клиентите им са повече, в сравнение с стационарните.
Мартин Купър напуща Motorola и през 1992 година основава ArrayComm – компания за безжични технологии, която се стреми да покачва потенциала и покритието на клетъчните системи. Там той формулира и собствен закон – закона на Купър. Според него количеството информация (глас и данни), което се предава в избрана част от целия приложим радиоспектър, се удвоява на всеки две и половина години, откогато през 1896 година Гулиелмо Маркони патентова радиото.
И все пак той не е удовлетворен от напредъка при мобифоните. “Ние си представяхме, че един ден никой няма да звъни по телефон, закачен за жица, тъй като всички ще са безжични ”, споделя изобретателят. Купър бил толкоз вдъхновен след първия диалог, че се пошегувал, че в бъдеще всеки човек ще получава телефонен номер при раждането си и ще почине тогава, когато престане да дава отговор на позвъняванията. Той чака деня, в който ще е задоволително да си помислиш да се обадиш на някого, и телефонът автоматизирано ще набере номера му. И когато апаратът ще е вграден в тялото. “Пречките не са в технологията, а в хората. Хората са в действителност консервативни ”, декларира в изявление индивидът „ мобилен телефон ”.
Източник: Obekti.bg
Това е първият в света диалог от мобилен телефон. А индивидът, на който Мартин Купър – основателят на новото информационно знамение, звъни, е най-големият му съперник. Джоел Енджъл, шеф проучвания в лабораториите Bell Labs на AT&T, също работи по план за портативен телефон. Motorola, където Купър е общоприет управител на отдела за информационни системи, обаче го изпреварва.
Следват още няколко диалога, един от които щастливият Мартин организира с радиорепортер, до момента в който пресича улицата. “Това е едно от най-опасните неща, които съм правил в живота си ”, признава той.
“Тухлата ”, новината за която незабавно обикаля света, тежи 1,1 кг и е с размери 23х13х4 см. След 10 часа зареждане на батериите може да издържи 35 минути диалог. Правнуците й през днешния ден са 10 пъти по-леки и 5 часа диалог са естествени след едно включване в контакта.
Минават обаче 10 години, до момента в който мобилният телефон бъде модернизиран и подготвен за всеобща приложимост. През 1983 година Motorola пуска на пазара своя " DynaTAC ", който към този момент е с тегло едвам половин кг и цена 3500 $. Така стартира същинска гражданска война в връзките.
“Хората желаят да беседват с други хора – не с къща, офис или кола. Те търсят свободата да поддържат връзка без значение къде са, раздрали оковите на медните жици. Тази независимост се опитахме да им демонстрираме през 1973 година ”, изяснява Мартин Купър.
Всъщност още през 1967 година той основава предшественика на мобилния телефон, и то за съответна група от хора - служителите на реда. Дотогава органите на реда в Чикаго, където живее и работи Купър, употребяват радиостанции, конфигурирани в колите. Полицията се притеснява, че чиновниците й ще изгубят контакта с популацията, в случай че всякога, когато е належащо да се свържат с централата, влизат в автомобила. Купър, тогава чиновник в Motorola, конструира уред, с който служителите на реда поддържат връзка с централата и отвън колата. Те носят на рамото си правоприемник с микрофон. В автомобила остава само предавателят.
Купър е привързан към техниката от дете. Роден в Чикаго през 1928 година, той става бакалавър и взема магистърска степен като електроинженер в Илинойския софтуерен институт надлежно през 1950 и 1957 година Преди да стартира работа в Motorola през 1954 година, 4 години служи във военноморските сили на Съединени американски щати на ескадрен миноносец по време на Корейската война и по-късно на подводница, стационирана на Хаваите.
През 60-те години на предишния век Джон Мичъл е основен инженер на плановете за портативни информационни артикули на Motorola (по-късно – от 1980 до 1995 година, той е президент на компанията). Мичъл натоварва Купър с създаването на телефони за коли. Двамата са моторите на плана за портативния клетъчен телефон, който в огромна степен трансформира живота на милиарди хора по света.
По-късно Купър признава, че се е въодушевил за създаването на мобифон, когато гледал по какъв начин капитан Кърк приказва по комуникатора си в телевизионните серии “Стар трек ”.
Днес в света 4 милиарда души употребяват мобилни телефони, клиентите им са повече, в сравнение с стационарните.
Мартин Купър напуща Motorola и през 1992 година основава ArrayComm – компания за безжични технологии, която се стреми да покачва потенциала и покритието на клетъчните системи. Там той формулира и собствен закон – закона на Купър. Според него количеството информация (глас и данни), което се предава в избрана част от целия приложим радиоспектър, се удвоява на всеки две и половина години, откогато през 1896 година Гулиелмо Маркони патентова радиото.
И все пак той не е удовлетворен от напредъка при мобифоните. “Ние си представяхме, че един ден никой няма да звъни по телефон, закачен за жица, тъй като всички ще са безжични ”, споделя изобретателят. Купър бил толкоз вдъхновен след първия диалог, че се пошегувал, че в бъдеще всеки човек ще получава телефонен номер при раждането си и ще почине тогава, когато престане да дава отговор на позвъняванията. Той чака деня, в който ще е задоволително да си помислиш да се обадиш на някого, и телефонът автоматизирано ще набере номера му. И когато апаратът ще е вграден в тялото. “Пречките не са в технологията, а в хората. Хората са в действителност консервативни ”, декларира в изявление индивидът „ мобилен телефон ”.
Източник: Obekti.bg
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ