Достоевки, джаз и футбол. Прокълнатия принц, който очарова Ева Перон и забрави името си
29 юни 1958 година В тясното и задушно помещение за визити в психиатричната клиника в бразилския град Барбасена пациентите и санитарите са обсадили остарял радио уред.
„ Пеле! Пеле го направи! Бразилия е първенец! “, истерично подрежда коментаторът от далечна Швеция, където „ селесао “ печели първата си международна купа.
На фона на всеобщата наслада се откроява един тъмен пациент. Сбръчкан мъж с тегло към 40 кг и на забележима възраст към 70 години. Сгушен в далечния ъгъл на стаята, при започване на репортажа стартира да къса някакви отрязъци от вестници. А след последния сигнал методично ги натиква в устата си и пробва да ги преглътне.
Мъжът се споделя Елено де Фрейташ, а на въпросните отрязъци е изобразен самият той – с екипите на Ботафого и националния тим, за който е отбелязал 19 гола в 18 мача. Мнозина го считат за по-талантлив даже от Пеле.
Макар да наподобява като отпаднал дъртак, в реалност мъжът не е навършил даже 40. Тихо и безнадеждно угасва в това забравено от Бога място, покосен от неизлечима болест.
Елено се ражда в богато семейство –
татко му изнася кафе, притежава печатница и няколко магазина. Момчето е усърден възпитаник, увлича се по Достоевски и слуша джаз. Но най-вече обича футбола – поради него по този начин и не ползва на процедура дипломата си на правист от влиятелен университет.
Любимото му занятие е да упражнява финтове и да жонглира с два портокала по едно и също време. По време на сходно шоу на плажа Елено е видян от представител на Флуминензе и се озовава в клуба на 17 години. Не записва нито минута за първия тим и минава в Ботафого.
„ Не съм срещал различен футболист, който по този начин добре да схваща играта и в същото време да е необикновено техничен и бърз – прехласва се легендата на Ботафого Жениньо. – В един мач против Фламенго направи нещо галактическо – пое топката на гърди с тил към вратата, мина всички бранители, без да я остави на падне, и елегантно я плъзна във вратата. Истинско чудо! “
За 9 сезона в Ботафого Де Фрейташ бележи 209 гола в 235 мача (№4 в клубната история). Той е неукротим на терена, само че е със статут на звезда и в нощните клубове на Рио. В допълнение към картите и мощните напитки огромната му пристрастеност са дамите.
„ Елено не можеше да остане неусетен – хубав и грациозен като Рудолф Валентино. Въпреки това носеше манталитет на лудо куче “, спомня си уругвайският публицист Едуардо Гаетано.
Самовлюбен и свадлив перфекционист – Де Фрейташ
непрестанно се кара с всички. Със съдиите, съотборниците, феновете…Особено мощна е враждата му с последователите на Флуминензе, които постоянно скандират „ Джилда! Джилда! “. Елено получава този прякор поради сравненията с капризната и вятърничава героиня от едноименния холивудски филм, изиграна ослепително от Рита Хейуърт, написа пише.
Веднъж Елено по този начин побеснява, че в разгара на мача смъква късите панталони си и развява достолепието си. Резултатът е 1:1, а той крещи, че отборът му ще вкара втори гол – доказателството е броят на личните му топки. След 5 минути Ботафого към този момент води, а Елено е създател на асистенцията.
Март 1945 година Футболистите на Бутафого по никакъв начин не се влагат в тренировката – до началото на сезона остават няколко дни и те нямат самообладание да влязат в игра вместо да упражняват удари и спринтове. Заниманието е към края си, когато на полето нахлува мотоциклетист с черно яке.
Точно по този начин – това е Елено, който преди няколко дни се е завърнал от Копа Америка. С шестте си попадения е станал голмайстор на шампионата дружно с аржентинеца Мендес. А появяването му с мотор цели да впечатли още повече съотборниците му.
След поздравленията идва ред на формалната част – управлението го моли да каже няколко думи преди старта на сезона. Речта изобщо не е това, на което шефовете се надяват. Елено твърдо декларира, че
всички в тима са цялостни некадърници
и че поради тях ще му се наложи да печели купата самичък. Всичко приключва с всеобщ пердах.
Де Фрейташ става все по-непоносим. Страда поради невъзможността да блесне на най-престижния конгрес – през 40-те години международни шампионати не се организират поради Втората международна война. Геният скучае и протяга ръка към опиатите.
„ Веднъж на плажа едвам го познах – спомня си президентът на Ботафого Карлито Роша. – Погледът му бе като на диво животно. Веднага осъзнах, че би трябвало да предприемем нещо “.
Елено стремително е продаден на Бока Хуниорс. И същия сезон аржентинският исполин реализира нещо, което дълго му убягва – печели шампионската купа.
В Буенос Айрес Де Фрейташ очарова самата Ева Перон,
с която прекарва цялото си свободно време. Ръководството на Бока се вижда в знамение – звездата изобщо не се явява на тренировките. А в мачовете е просто превъзходен, макар че по това време организмът му към този момент е разяждан от подла болест.
Няколко години преди аржентинското премеждие по тялото му се появяват загадъчни обриви, последвани от чести пристъпи на уязвимост. В болничното заведение Елено чува ужасна диагноза – сифилис.
„ По това време медицината е безсилна против болестта. Лекарите обаче са твърдо решени да спасят Елено. И го предизвестяват, че е неотложно да води здравословен метод на живот. И че предписаните медикаменти ще повлияят на потентността му.
За Де Фрейташ вероятността да се изложи в леглото звучи като самоубийство. Затова отхвърля да се лекува “, споделя Родриго Санторо, който изиграва ролята на футболиста в биографичния филм „ Елено “.
1949 година Де Фрейташ се завръща в Бразилия, воден от устрема да играе на мондиал. Облича екипа на Васко да Гама – 19-те му гола извеждат отбора до купата на Рио. Но не стопира да нервира треньора Флавио Коща, който е и народен селекционер. В края на сезона наставникът отсича, че
Елено би трябвало да си търси различен клуб
и че няма да пътува за международното състезание.
Играчът е гневен – по какъв начин по този начин някой смее да отнеме фантазията му? Половин час по-късно се връща в кабинета на Коща, опира револвер в главата му и натиска спусъка. Не е ясно дали фактически е желал да простреля треньора, защото оръжието не е заредено.
По-късно мнозина настояват, че в решителния мач против Уругвай, в който на бразилците е задоволителен и еднакъв, на „ селесао “ не доближава точно наглостта, дързостта и майсторството на Елено.
Опустошеният Де Фрейташ поема към Колумбия и изиграва към 50 мача за Хуниор Баранкиля. Вече не бележи толкоз постоянно, само че още веднъж цялостни стадионите. По същото време в локалния шампионат са събрани великани като Ди Стефано, Роси, Падернера…
Но единствено Елено заслужава достойнството
да му бъде повдигнат монумент, освен това – приживе.
„ Неговите мачове се превръщаха в спектакли. Елено бе същински футболен естет. И никой не се интересуваше от обстоятелството, че всяка вечер имаше нова жена в обществения дом, а в казиното проиграваше всичките си извоювани пари “, споделя колумбийският публицист Андрес Салседо, създател на книгата за Де Фрейташ „ На идващия ден футболът умря “.
Кариерата на техничаря завършва в родината. Той губи скоростта си, а бранителите постоянно го предизвикат: „ Я, това не ли е Джилда? “. Не е учудващо, че на своя първи и финален мач на „ Маракана “ през 1953 година Елено е изпъден още в 25-ата минута – удря съотборник поради неакуратен пас. Троши всичко по пътя към съблекалнята и праща в болница един от фотографите.
Три години по-късно постъпва в психиатрична клиника –
не помни името си, плаче,
а по-късно буйства и упорства за среща с президента на Бразилия и други значими фигури. Пресата го кръщава Прокълнатия принц. Умира една година след Мондиал 1958 в пъклен страдания. Може би най-тежката от тях е осъзнаването на обстоятелството, че в никакъв случай няма да сбъдне огромната си фантазия.
„ Елено бе мечтател. Човек, който се стремеше да бъде най-хубав във всичко, с което се захване. Но битката с вътрешните му демони изстиска всичките му сили. Той по този начин и не съумя да подреди целите си. Живя като цар, само че остана в паметта на хората на първо място като принца на бразилския футбол “, уверен е Санторо.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
„ Пеле! Пеле го направи! Бразилия е първенец! “, истерично подрежда коментаторът от далечна Швеция, където „ селесао “ печели първата си международна купа.
На фона на всеобщата наслада се откроява един тъмен пациент. Сбръчкан мъж с тегло към 40 кг и на забележима възраст към 70 години. Сгушен в далечния ъгъл на стаята, при започване на репортажа стартира да къса някакви отрязъци от вестници. А след последния сигнал методично ги натиква в устата си и пробва да ги преглътне.
Мъжът се споделя Елено де Фрейташ, а на въпросните отрязъци е изобразен самият той – с екипите на Ботафого и националния тим, за който е отбелязал 19 гола в 18 мача. Мнозина го считат за по-талантлив даже от Пеле.
Макар да наподобява като отпаднал дъртак, в реалност мъжът не е навършил даже 40. Тихо и безнадеждно угасва в това забравено от Бога място, покосен от неизлечима болест.
Елено се ражда в богато семейство –
татко му изнася кафе, притежава печатница и няколко магазина. Момчето е усърден възпитаник, увлича се по Достоевски и слуша джаз. Но най-вече обича футбола – поради него по този начин и не ползва на процедура дипломата си на правист от влиятелен университет.
Любимото му занятие е да упражнява финтове и да жонглира с два портокала по едно и също време. По време на сходно шоу на плажа Елено е видян от представител на Флуминензе и се озовава в клуба на 17 години. Не записва нито минута за първия тим и минава в Ботафого.
„ Не съм срещал различен футболист, който по този начин добре да схваща играта и в същото време да е необикновено техничен и бърз – прехласва се легендата на Ботафого Жениньо. – В един мач против Фламенго направи нещо галактическо – пое топката на гърди с тил към вратата, мина всички бранители, без да я остави на падне, и елегантно я плъзна във вратата. Истинско чудо! “
За 9 сезона в Ботафого Де Фрейташ бележи 209 гола в 235 мача (№4 в клубната история). Той е неукротим на терена, само че е със статут на звезда и в нощните клубове на Рио. В допълнение към картите и мощните напитки огромната му пристрастеност са дамите.
„ Елено не можеше да остане неусетен – хубав и грациозен като Рудолф Валентино. Въпреки това носеше манталитет на лудо куче “, спомня си уругвайският публицист Едуардо Гаетано.
Самовлюбен и свадлив перфекционист – Де Фрейташ
непрестанно се кара с всички. Със съдиите, съотборниците, феновете…Особено мощна е враждата му с последователите на Флуминензе, които постоянно скандират „ Джилда! Джилда! “. Елено получава този прякор поради сравненията с капризната и вятърничава героиня от едноименния холивудски филм, изиграна ослепително от Рита Хейуърт, написа пише.
Веднъж Елено по този начин побеснява, че в разгара на мача смъква късите панталони си и развява достолепието си. Резултатът е 1:1, а той крещи, че отборът му ще вкара втори гол – доказателството е броят на личните му топки. След 5 минути Ботафого към този момент води, а Елено е създател на асистенцията.
Март 1945 година Футболистите на Бутафого по никакъв начин не се влагат в тренировката – до началото на сезона остават няколко дни и те нямат самообладание да влязат в игра вместо да упражняват удари и спринтове. Заниманието е към края си, когато на полето нахлува мотоциклетист с черно яке.
Точно по този начин – това е Елено, който преди няколко дни се е завърнал от Копа Америка. С шестте си попадения е станал голмайстор на шампионата дружно с аржентинеца Мендес. А появяването му с мотор цели да впечатли още повече съотборниците му.
След поздравленията идва ред на формалната част – управлението го моли да каже няколко думи преди старта на сезона. Речта изобщо не е това, на което шефовете се надяват. Елено твърдо декларира, че
всички в тима са цялостни некадърници
и че поради тях ще му се наложи да печели купата самичък. Всичко приключва с всеобщ пердах.
Де Фрейташ става все по-непоносим. Страда поради невъзможността да блесне на най-престижния конгрес – през 40-те години международни шампионати не се организират поради Втората международна война. Геният скучае и протяга ръка към опиатите.
„ Веднъж на плажа едвам го познах – спомня си президентът на Ботафого Карлито Роша. – Погледът му бе като на диво животно. Веднага осъзнах, че би трябвало да предприемем нещо “.
Елено стремително е продаден на Бока Хуниорс. И същия сезон аржентинският исполин реализира нещо, което дълго му убягва – печели шампионската купа.
В Буенос Айрес Де Фрейташ очарова самата Ева Перон,
с която прекарва цялото си свободно време. Ръководството на Бока се вижда в знамение – звездата изобщо не се явява на тренировките. А в мачовете е просто превъзходен, макар че по това време организмът му към този момент е разяждан от подла болест.
Няколко години преди аржентинското премеждие по тялото му се появяват загадъчни обриви, последвани от чести пристъпи на уязвимост. В болничното заведение Елено чува ужасна диагноза – сифилис.
„ По това време медицината е безсилна против болестта. Лекарите обаче са твърдо решени да спасят Елено. И го предизвестяват, че е неотложно да води здравословен метод на живот. И че предписаните медикаменти ще повлияят на потентността му.
За Де Фрейташ вероятността да се изложи в леглото звучи като самоубийство. Затова отхвърля да се лекува “, споделя Родриго Санторо, който изиграва ролята на футболиста в биографичния филм „ Елено “.
1949 година Де Фрейташ се завръща в Бразилия, воден от устрема да играе на мондиал. Облича екипа на Васко да Гама – 19-те му гола извеждат отбора до купата на Рио. Но не стопира да нервира треньора Флавио Коща, който е и народен селекционер. В края на сезона наставникът отсича, че
Елено би трябвало да си търси различен клуб
и че няма да пътува за международното състезание.
Играчът е гневен – по какъв начин по този начин някой смее да отнеме фантазията му? Половин час по-късно се връща в кабинета на Коща, опира револвер в главата му и натиска спусъка. Не е ясно дали фактически е желал да простреля треньора, защото оръжието не е заредено.
По-късно мнозина настояват, че в решителния мач против Уругвай, в който на бразилците е задоволителен и еднакъв, на „ селесао “ не доближава точно наглостта, дързостта и майсторството на Елено.
Опустошеният Де Фрейташ поема към Колумбия и изиграва към 50 мача за Хуниор Баранкиля. Вече не бележи толкоз постоянно, само че още веднъж цялостни стадионите. По същото време в локалния шампионат са събрани великани като Ди Стефано, Роси, Падернера…
Но единствено Елено заслужава достойнството
да му бъде повдигнат монумент, освен това – приживе.
„ Неговите мачове се превръщаха в спектакли. Елено бе същински футболен естет. И никой не се интересуваше от обстоятелството, че всяка вечер имаше нова жена в обществения дом, а в казиното проиграваше всичките си извоювани пари “, споделя колумбийският публицист Андрес Салседо, създател на книгата за Де Фрейташ „ На идващия ден футболът умря “.
Кариерата на техничаря завършва в родината. Той губи скоростта си, а бранителите постоянно го предизвикат: „ Я, това не ли е Джилда? “. Не е учудващо, че на своя първи и финален мач на „ Маракана “ през 1953 година Елено е изпъден още в 25-ата минута – удря съотборник поради неакуратен пас. Троши всичко по пътя към съблекалнята и праща в болница един от фотографите.
Три години по-късно постъпва в психиатрична клиника –
не помни името си, плаче,
а по-късно буйства и упорства за среща с президента на Бразилия и други значими фигури. Пресата го кръщава Прокълнатия принц. Умира една година след Мондиал 1958 в пъклен страдания. Може би най-тежката от тях е осъзнаването на обстоятелството, че в никакъв случай няма да сбъдне огромната си фантазия.
„ Елено бе мечтател. Човек, който се стремеше да бъде най-хубав във всичко, с което се захване. Но битката с вътрешните му демони изстиска всичките му сили. Той по този начин и не съумя да подреди целите си. Живя като цар, само че остана в паметта на хората на първо място като принца на бразилския футбол “, уверен е Санторо.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ