Всяка четвърта жена в България е жертва на насилие
29 присъди за умряли от принуждение българки са издадени през предходната година. Това е част от проучване на сътрудниците от Български хелзинкски комитет (БХК). Техният годишен отчет за 2017 година разкри безусловно преди няколко седмици тревожната статистика. Това е стряскаща статистика, съобщи адв. Милена Кадиева от фондация " Джендър други възможности " по време на конгрес " Не на насилието над девойки и дами ", извършен в Смолян.
Тя уточни, че в народен мащаб, което се признава и от Министерство на вътрешните работи, е, че всяка четвърта жена в България е жертва на домашно принуждение .
" Като страна водим всички ранглисти, в които има най-вече принуждение над дами и девойки в границите на Европейския съюз. Стряскащо в тази ситуация е и нещо друго - 93% от тези случаи на убийства в България са били осъществени от техните съпрузи, сътрудници или близки родственици мъже. Това идва да покаже, че в България насилието във връзка с дами и девойки е доста високо толерирано, не се санкционира и преследва съответно от страната. Нито от съд, нито от полиция, нито от прокуратура “, акцентира адв. Кадиева.
Според нея поради това в действителност е доста значимо да бъде утвърдена така наречен Истанбулска спогодба, защото тя ще наложи обвързване на нашата страна да промени своите закони по този начин,че да бъдат те ефикасни при случаи на домашно принуждение, полово принуждение и трафик на хора.
Годишно фондация " Джендър други възможности " посреща приблизително 500 дами и девойки. Фондацията е разположена в Пловдив.
" Има ни нас като организация и хората знаят, че могат да се извърнат за помощ, поддръжка, консултация и за правно посланичество пред съда и институциите. Те стартират да приказват, само че проблемите, които виждаме при огромна част от тях, е, че се опасяват, срамят и изпитват виновност ", изясни юристката.
По думите ѝ жертвите на принуждение считат, че са го предизвикали по някакъв метод, заради което го извиняват. И една огромна част от тях стават жертва на така наречен Стокхолмски синдром.
" Тогава, когато живееш дълго време с принудител, който промива последователно твоята душeвност и разбиране за себе си и те принизява като ти споделя, че си безличие, ти започваш да приемаш, че в действителност си едно огромно нищо, че насилникът е най-важният човек за теб и ти би трябвало да го защитаваш. Поради което не можеш да се оплачеш от него, той за теб е целият свят. Той ти дава пари, той ти гледа децата, той ти обезпечава покрив над главата. Макар че в действителност те пребива всеки ден и го прави пред децата. Макар че в действителност в случай че ти дава да работиш изобщо, ти взема цялата заплата. Или пък следи всеки лев, който харчиш. Следи къде вървиш, с кого се виждаш, какво обличаш, на кого се обаждаш. Нямаш в действителност никакъв живот, само че когато си жертва, е доста мъчно да го осъзнаеш. Затова е значимо да се приказва за насилието против дами и девойки. Особено за домашното принуждение. В България то е доста публикувано и се приема за нещо обикновено ", изясни адв. Кадиева.
За благополучие към този момент има доста работещи неправителствени организации в тази сфера. Има доста дейни адвокати и жители. Те предизвикват разнообразни акции и водят каузи освен в българските съдилища, само че и в съда по човешките права в Страсбург против България, пред комитета за унищожаване на всички форми на дискриминация против дамите към Организация на обединените нации.
„ В момента се водят повече от 30 каузи, които са ни известни, касаещи домашно принуждение,сексуално принуждение и тормоз и трафик на хора, в които страната ни към този момент е била наказана и би трябвало да заплати отплата на тези жертви. Причина за това е, че страната е трябвало да промени своите закони, политики и практики, само че не го е сторила, поради което в действителност е толкоз значимо да има ратификация на Истанбулската спогодба, която пази най-адекватно всички дами и девойки “, акцентира адв. Кадиева.
Тя уточни, че в народен мащаб, което се признава и от Министерство на вътрешните работи, е, че всяка четвърта жена в България е жертва на домашно принуждение .
" Като страна водим всички ранглисти, в които има най-вече принуждение над дами и девойки в границите на Европейския съюз. Стряскащо в тази ситуация е и нещо друго - 93% от тези случаи на убийства в България са били осъществени от техните съпрузи, сътрудници или близки родственици мъже. Това идва да покаже, че в България насилието във връзка с дами и девойки е доста високо толерирано, не се санкционира и преследва съответно от страната. Нито от съд, нито от полиция, нито от прокуратура “, акцентира адв. Кадиева.
Според нея поради това в действителност е доста значимо да бъде утвърдена така наречен Истанбулска спогодба, защото тя ще наложи обвързване на нашата страна да промени своите закони по този начин,че да бъдат те ефикасни при случаи на домашно принуждение, полово принуждение и трафик на хора.
Годишно фондация " Джендър други възможности " посреща приблизително 500 дами и девойки. Фондацията е разположена в Пловдив.
" Има ни нас като организация и хората знаят, че могат да се извърнат за помощ, поддръжка, консултация и за правно посланичество пред съда и институциите. Те стартират да приказват, само че проблемите, които виждаме при огромна част от тях, е, че се опасяват, срамят и изпитват виновност ", изясни юристката.
По думите ѝ жертвите на принуждение считат, че са го предизвикали по някакъв метод, заради което го извиняват. И една огромна част от тях стават жертва на така наречен Стокхолмски синдром.
" Тогава, когато живееш дълго време с принудител, който промива последователно твоята душeвност и разбиране за себе си и те принизява като ти споделя, че си безличие, ти започваш да приемаш, че в действителност си едно огромно нищо, че насилникът е най-важният човек за теб и ти би трябвало да го защитаваш. Поради което не можеш да се оплачеш от него, той за теб е целият свят. Той ти дава пари, той ти гледа децата, той ти обезпечава покрив над главата. Макар че в действителност те пребива всеки ден и го прави пред децата. Макар че в действителност в случай че ти дава да работиш изобщо, ти взема цялата заплата. Или пък следи всеки лев, който харчиш. Следи къде вървиш, с кого се виждаш, какво обличаш, на кого се обаждаш. Нямаш в действителност никакъв живот, само че когато си жертва, е доста мъчно да го осъзнаеш. Затова е значимо да се приказва за насилието против дами и девойки. Особено за домашното принуждение. В България то е доста публикувано и се приема за нещо обикновено ", изясни адв. Кадиева.
За благополучие към този момент има доста работещи неправителствени организации в тази сфера. Има доста дейни адвокати и жители. Те предизвикват разнообразни акции и водят каузи освен в българските съдилища, само че и в съда по човешките права в Страсбург против България, пред комитета за унищожаване на всички форми на дискриминация против дамите към Организация на обединените нации.
„ В момента се водят повече от 30 каузи, които са ни известни, касаещи домашно принуждение,сексуално принуждение и тормоз и трафик на хора, в които страната ни към този момент е била наказана и би трябвало да заплати отплата на тези жертви. Причина за това е, че страната е трябвало да промени своите закони, политики и практики, само че не го е сторила, поради което в действителност е толкоз значимо да има ратификация на Истанбулската спогодба, която пази най-адекватно всички дами и девойки “, акцентира адв. Кадиева.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ