29 години след 10 ноември 1989 година - как живяхме

29 години след 10 ноември 1989 година - по какъв начин живяхме преди тази дата и по-добре или по-зле живеем през днешния ден, когато времето на развития социализъм към този момент е единствено спомен? На този въпрос всеки си има собствен личен отговор. Добре е да се знае обаче, че разноските за животоподдържащите храна, вода, отопление, електричество, преди сакралната дата се покриваха с към 50% от заплатите тогава. Останалите 50% се разпределяха за облекла и отмора през отпуската, спестявания за мебели, стереоуредба, видеомагнетофон, пъстър тв приемник, лека кола и прочие

Ще стартираме с цените на съществени хранителни артикули, облекла, обувки и битова техника. Като наложително би трябвало да отбележим, че за разлика от през днешния ден, преди 1989 година в страната ни има продължителен недостиг на доста потребителски артикули. Характерни са описите с чакащи реда си хора да се снабдят с тв приемник и друга битова техника. Бленувани за народа остават и стоките в корекомите, чийто достъп до тях е извънредно стеснен за елементарния социалистически деец.



Ето какво демонстрират числата на сухата статистика и дано всеки самичък откри отговора за себе си.

През 1989 година междинната заплата у нас е 274 лева

Според данните на Национален статистически институт преди 29 години българинът е изяждал двойно повече самун, месо, яйца, плодове и зеленчуци. Потреблението на мляко през днешния ден е паднало съвсем 10 пъти!

1 кг от самун “Добруджа” коства 26 стотинки. Така с една междинна заплата от това време са можели да се купят тъкмо 1055 кг самун. А типовият, употребен всеобщо за храна на прасетата, е 13 ст. Най-консумираният “Бял хляб” е 32 стотинки, а ръженият 250 g – 8 стотинки.

1 литър прясно мляко - 30 стотинки ; 500 g кисело мляко създадено от краве мляко - 23 ст. Кисело мляко примес от краве и овче мляко - 37 ст.

1 kg сирене: от краве мляко – 2,30 лв., от овче мляко – 3,30 лв.. Кашкавал Витоша (от краве мляко) – 4 лева, кашкавал Балкански (от овче мляко) – 5 лева.; 125 g масло от краве мляко – 0,50 лв..

Баничка със сирене – 10 стотинки.; Цена на вафла – елементарна вафла 5 стотинки, локумена вафла 5 стотинки, шоколадова вафла 8 стотинки, вафла “Морени” 75 g – 15 стотинки.



Сладолед от краве мляко и сметана – 20 стотинки.;

100 g български шоколад с нарисувана на опаковката крава - 0,70 лв..

Какао се отглежда единствено в Западна Африка, като притежатели на плантациите са западни корпорации. Съответно по линия на Съвет за икономическа взаимопомощ не е било допустимо България да внесе какао или шоколади.

Кутия шоколадови бонбони "Фини Млечни " - 1,40 лева; бонбони "Черноморец " - 1 лев.; Кутия локум – 20 стотинки.; Цена на дъвка - Восъчна дъвка "Бисер " (кутия с 6 дражета, българско производство) - 4 стотинки. Вносна дъвка от каучук, един брой - 10 ст.

Цени на безалкохолни питиета:

Цена на боза - чаша боза (200 ml), създадена със захар – 4 ст., чаша боза (300 ml) – 6 ст., чаша боза (500 ml) – 8 ст.

Лимонада 330 ml (газирана напитка с оцветител и мирис на лимон) – 5 стотинки.

Оранжада 330 ml (газирана напитка с портокалов сироп)– 9 стотинки.

Минерална вода - Газирана минерална вода, най-често от Горна Баня или Хисаря - 8 ст.

Швепс 330 ml (Schweppes)- 15 стотинки.



Кока-Кола 330 ml (Coca Cola) - 15 стотинки.

При социализма кока-кола съвсем не се е намирала по магазините. През 1970-те с незначителен триумф се продават напитките "Алтай " и "Етър ", с цвят на Coca-Cola и несполучлив имитат на усета на Кока-Кола. Schweppes ® преди 1989 е имало постоянно по магазините, тъй като България в средата на 1970-те купува лиценз за произвеждане.

Цена на бутилка бира: Светло питие 1/2 литър до 1988 год. - 26 ст. 1989 год. - 32 стотинки.

Една междинна работна заплата през последната година от ръководството на Тодор Живков стига тъкмо за 980 бири.

Цена на яйце от кокошка: от 8 ст. до 10 стотинки.

Цена на маслини - 1 kg маслини – 60 стотинки. Маслини не постоянно има в комерсиалната мрежа.

Цена на лютеница: Бурканче лютеница, създадена от български чушки, домати, слънчогледово олио и подправки – 53 стотинки.

Цена на рибата:

1 kg риба цаца (копърка) - 60 стотинки.; 1 kg риба скумрия - 1,60 лв..; 1 kg риба сафрид-

1,40 лв..; 1 kg риба мерлуза - 1,20 лв..

По времето на социализма у нас съществува огромното в международен мащаб дружество „ Морски и океански лов на риба “, а в Бургас се намира най-големият рибоконсервен комбинат в Европа „ Славянка “.

Преди 1989 година Държавно стопанско обединение ”Родопа” е единствената държавна компания, осигурявала снабдяването на популацията с месо и месни артикули. Месокомбинатът има клонове във всеки областен град, както и доста цехове, пръснати в разнообразни кътчета на страната. Производител на мечтаните от трудещите се маси панагюрски и карловски луканки, шпекови колбаси и свински филета, за които по празниците се извиват километрични опашки. Тогава хубавите луканки, суджук на подкови и някои типове салами, са дефицитна стока, която се появява в комерсиалната мрежа понякога.

Най-масовите т.н.малотрайни съществени марки са колбас „ Камчия”, „ Хамбургски” и „ Телешки”, кренвирши, сарфалади, дебърцини и други Колбасите от най-ниския ценови клас народът им дава името „ Кучешка радост”. За деликатес се смятат филе “Елена”, колбас „ България” – типичен луканков колбас, „ Амбарица”, Деликатесният”, луканковия "Мусалла ", "Пражка шунка " от бут, лебервурстът и други Вкусът и качеството на саламите ни тогава кара поетът Орлин Орлинов да възпее някогашния социалистически монополист ”Родопа” в грандиозна поема, която приключва с високопатриотичния въпрос "Такива колбаси да има в Маями? "

Свинско месо: Цена на 1 kg свинско с кости (котлет) - 2,60 лв..

Цена на 1 kg свинско шол - 4,50 лв..

Цена на 1 kg свинско бон филе - 7 лв..

Цена на 1 kg луканка - 6 лв..

Ценообразуването на храните при социализма, зависи от разноските за производството им. Например цената на рибните артикули, е доста по-ниска, от продуктите от свинско месо, тъй като рибата не изисква особено развъждане. Цената на обезмаслено мляко и млечни артикули с ниско наличие на мазнини, както и цената на стандартизиран или ръжен самун, също е по-ниска заради по-ниските разноски при производството на тези артикули.

Цени на плодове и зеленчуци:

Цените на плодовете и зеленчуците тогава, според от сезона и според от това дали са локално произвеждане или са вносни, варират до 200%. През 1960-те и 1970-те България заема първо място в Европа по произвеждане и експорт на домати на глава от популацията.

1 kg български кръгли домати за салата със период на валидност 48 часа – 20 стотинки. Продълговати домати за готвене и консерви – 12 стотинки.

Цена на грозде: 1 kg българско грозде – 30 ст.; Цена на любеница - 1 kg любеница – 5 стотинки.

Цена на банани 1 kg банани – 1,20 лв. по празници (най-вече за Нова година) – с очакване на опашки и ограничавания за кг. В останалото време в така наречен „ Показен магазин “ – цена 2 лева – без очакване на опашки.
Цена на портокали - 1 kg портокали – 90 стотинки. Също дефицитна стока.



Леката индустрия и производството на артикули за ползване: облекла, обувки, мебели, леки коли, потребителска техника остават на назад във времето, написа socbg.com. Югославия, Турция и Гърция развиват предпочитано лека индустрия, с което се основава убеждението, че всичко което е капиталистическо е доста по- положително и качествено от нашенското.

Цени на облекло, обувки и битова техника създадени у нас:

Джинси (дънки) италианско произвеждане:– 22 US$ в кореком, на черния пазар – 60-70 лв..

Цена на мъжка риза: 7 лв..

Цена на чифт обувки: 20 лв..

Цена на автоматизирана перална машина: 500 лв..

Цена на ледник: 300 лв..

Цена на пъстър тв приемник: 1000 лв..

Цената за детско облекло и обувки при социализма е два до три пъти по-ниска, от тази за възрастни. По-голямата част от популацията през епохата на социализма, изяснява ниските цени на облеклото и обувките за деца, с по-малкото материал, нужен за изработването им.