В четвъртък е тежък празник – честваме „обсечене”! Това е денят, в който не бива да...
29 Август
Смята се за “ неприятен ден ” ( “тежък празник ”), по време на който не би трябвало да се работи, и да не се стартира нищо ново.
Според националното разбиране на този ден се " секне " (сече) деня и нощта и се изравняват . Вярва се, че на този ден змиите и гущерите се прибират в леговищата си. Скриват се и демоните, самодивите, юдите (иуди), змейовете и пр. Денят се счита за " неприятен " и на него нищо не се работи.
_%20317x%20600.jpg )
Също по този начин не се ядат плодове и зеленчуци с червен цвят - грозде, дини . Не се пие и алено вино. Това е обвързвано с вярването за отрязаната глава на св. Йоан.
Сече се и водата - става по-студена и по тази причина людете не трябва да се къпят в открити води. Възрастни българи от варненския край разправят, че на Секновение змиите, гущерите и другите влечуги се прибират в зимовищата си при Змийския цар. „ Накрай света " отиват и самодиви, самовили, змейове и змеици и се готвят за зимуване. В този ден не се почва нова работа.
Жените не кроят, не шият, тъй като се счита, че дрехата, скроена или ушита на този ден, е „ черна " и носи злощастие. Същите резултати носи и използването на всичко черно, Затова, в случай че не жалеят, хората не носят черни облекла на празника.
Не ядат черно грозде, а с цел да не боледуват, хапват бяло грозде и бяло вино пият.
Църковен празник: православната черква свързва празника с отсичането главата на Св. Йоан Кръстител и носи още името " Обсечение ", " Църн св. Йоан ". Св. Йоан Кръстител е обезглавен по разпореждане на кралица Иродиада, която встъпвайки в брак с брата на мъжа си, е порицана от Йоан Претдеча. Неговите възпитаници погребват тялото му, а главата остава като светиня. На същият ден се честват и Св.Седмочисленици (Климент, Наум, Горазд, Сава и Ангеларий) - възпитаници на Св. Кирил и Методий. / horo.bg
Според обичайните национални схващания, това е ден, в който не би трябвало да се работи, и да не се стартира нищо ново.
Някъде през нощта палят огньове за предотвратяване от злите сили. Стопаните събират диви плодове (дренки, киселици) за зимнина, другояче не се работи. Вярването за отрязаната глава на св. Йоан не разрешава да се ядат плодове и зеленчуци с червен цвят - дини, ябълки, домати. Не се пие и алено вино.
Това е вторият летен празник (след Eньовден - празникът на раждането на Св.Йоан) на християнския светец, този път отдаден на гибелта му. Той се назовава Секновение и заради вярването, че на този ден се сече лятото, секат се денят и нощта, стават равни. На Секновение водата и времето стартират да застудяват, по тази причина никой не трябва да се къпе в реките; в случай че наруши възбраната, ще се пресече.
Празникът Секновение се смята за завършек на лятото; той напълно носи белезите на временен интервал - сред лятото и есента и заради това в националната визия е извънредно рисков. Движението на влечугите и бродещите вредоносни демони маркират интервал на безпорядък. Обредността на Секновение е показана от ред забрани. По прилика с пролятата кръв на светеца е неразрешена потреблението на алено вино и червени плодове. Празникът се назовава и Иван-Коприван, тъй като съгласно легендата отрязаната глава на светеца била хвърлена в копривата.
И този празник има двойствена ориентировка - съотнасяйки езически и християнски показа: гибелта на лятото и гибелта на св. Йоан Кръстител. Едва ли инцидентно те са обединени в общото наименование Секновение. В чисто християнски проект празникът носи концепцията за цикличността, тъй като с другите два дни в годината, отдадени на Йоан Кръстител се образува системата: раждане (Еньовден) - кръщаване (Ивановден) - гибел (Секновение, т.е. отрязване главата на светеца).
Православната черква свързва празника с отсичането на главата на св. Йоан Кръстител и носи още названията: “Обсечение ”, “Св. Йоан с отсечена глава ”, “Църн св. Йоан ”. В житието на светеца е упоменато, че св. Йоан Кръстител е обезглавен по избор на кралица Иродиада, която встъпвайки в брак с брата на мъжа си, е порицана от Йоан Предтеча. Учениците погребват тялото му, а главата остава като светиня. Константин Велики я реалокира в гр. Емеса. По-късно е поредно пренасяна в Халкидон, Цариград и Комана.
На същия ден в България се чества и християнският празник Св. Седмочисленици - Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий, и светите братя св. св. Кирил и Методий./ imenata.com
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието последните вести - такива, каквито са, от Света, България и Варна!
Изпращайте вашите фотоси на [email protected] когато и да е на дежурния редактор!
За реклама виж - https://petel.bg/advertising-rates.html
--> --> --> --> 
рекламаКоментариКоментирай посредством FacebookЗа да пишете мнения, апелирам регистрирайте се за секунди ТУКНапиши коментар
Смята се за “ неприятен ден ” ( “тежък празник ”), по време на който не би трябвало да се работи, и да не се стартира нищо ново.
Според националното разбиране на този ден се " секне " (сече) деня и нощта и се изравняват . Вярва се, че на този ден змиите и гущерите се прибират в леговищата си. Скриват се и демоните, самодивите, юдите (иуди), змейовете и пр. Денят се счита за " неприятен " и на него нищо не се работи.
Също по този начин не се ядат плодове и зеленчуци с червен цвят - грозде, дини . Не се пие и алено вино. Това е обвързвано с вярването за отрязаната глава на св. Йоан.
Сече се и водата - става по-студена и по тази причина людете не трябва да се къпят в открити води. Възрастни българи от варненския край разправят, че на Секновение змиите, гущерите и другите влечуги се прибират в зимовищата си при Змийския цар. „ Накрай света " отиват и самодиви, самовили, змейове и змеици и се готвят за зимуване. В този ден не се почва нова работа.
Жените не кроят, не шият, тъй като се счита, че дрехата, скроена или ушита на този ден, е „ черна " и носи злощастие. Същите резултати носи и използването на всичко черно, Затова, в случай че не жалеят, хората не носят черни облекла на празника.
Не ядат черно грозде, а с цел да не боледуват, хапват бяло грозде и бяло вино пият.
Църковен празник: православната черква свързва празника с отсичането главата на Св. Йоан Кръстител и носи още името " Обсечение ", " Църн св. Йоан ". Св. Йоан Кръстител е обезглавен по разпореждане на кралица Иродиада, която встъпвайки в брак с брата на мъжа си, е порицана от Йоан Претдеча. Неговите възпитаници погребват тялото му, а главата остава като светиня. На същият ден се честват и Св.Седмочисленици (Климент, Наум, Горазд, Сава и Ангеларий) - възпитаници на Св. Кирил и Методий. / horo.bg
Според обичайните национални схващания, това е ден, в който не би трябвало да се работи, и да не се стартира нищо ново.
Някъде през нощта палят огньове за предотвратяване от злите сили. Стопаните събират диви плодове (дренки, киселици) за зимнина, другояче не се работи. Вярването за отрязаната глава на св. Йоан не разрешава да се ядат плодове и зеленчуци с червен цвят - дини, ябълки, домати. Не се пие и алено вино.
Това е вторият летен празник (след Eньовден - празникът на раждането на Св.Йоан) на християнския светец, този път отдаден на гибелта му. Той се назовава Секновение и заради вярването, че на този ден се сече лятото, секат се денят и нощта, стават равни. На Секновение водата и времето стартират да застудяват, по тази причина никой не трябва да се къпе в реките; в случай че наруши възбраната, ще се пресече.
Празникът Секновение се смята за завършек на лятото; той напълно носи белезите на временен интервал - сред лятото и есента и заради това в националната визия е извънредно рисков. Движението на влечугите и бродещите вредоносни демони маркират интервал на безпорядък. Обредността на Секновение е показана от ред забрани. По прилика с пролятата кръв на светеца е неразрешена потреблението на алено вино и червени плодове. Празникът се назовава и Иван-Коприван, тъй като съгласно легендата отрязаната глава на светеца била хвърлена в копривата.
И този празник има двойствена ориентировка - съотнасяйки езически и християнски показа: гибелта на лятото и гибелта на св. Йоан Кръстител. Едва ли инцидентно те са обединени в общото наименование Секновение. В чисто християнски проект празникът носи концепцията за цикличността, тъй като с другите два дни в годината, отдадени на Йоан Кръстител се образува системата: раждане (Еньовден) - кръщаване (Ивановден) - гибел (Секновение, т.е. отрязване главата на светеца).
Православната черква свързва празника с отсичането на главата на св. Йоан Кръстител и носи още названията: “Обсечение ”, “Св. Йоан с отсечена глава ”, “Църн св. Йоан ”. В житието на светеца е упоменато, че св. Йоан Кръстител е обезглавен по избор на кралица Иродиада, която встъпвайки в брак с брата на мъжа си, е порицана от Йоан Предтеча. Учениците погребват тялото му, а главата остава като светиня. Константин Велики я реалокира в гр. Емеса. По-късно е поредно пренасяна в Халкидон, Цариград и Комана.
На същия ден в България се чества и християнският празник Св. Седмочисленици - Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий, и светите братя св. св. Кирил и Методий./ imenata.com
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието последните вести - такива, каквито са, от Света, България и Варна!
Изпращайте вашите фотоси на [email protected] когато и да е на дежурния редактор!
За реклама виж - https://petel.bg/advertising-rates.html
--> --> --> --> рекламаКоментариКоментирай посредством FacebookЗа да пишете мнения, апелирам регистрирайте се за секунди ТУКНапиши коментар
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ