28 юни 2020 година - красивото, но бедно градче Моасак

28 юни 2020 година - красивото, само че оскъдно градче Моасак избира своя нов кмет. Кандидатът на крайната десница Роман Лопез ликува, откакто събира 62% от гласовете на своите съграждани. Победа, която ще наруши спокойствието на внушителната група български жители, живеещи там.

В деня на парламентарните избори у нас българи, които работят в Моасак, бяха разгонени, а секцията за гласоподаване беше затворена, откакто кметът им забрани да гласоподават.

„ Тази популация се засели доста интензивно в Моасак през последните 10 години, което провокира блъсканица в публичния живот на нашия град. И дано уточня, че Моасак е имигрантски град. Аз също не съм французин. Името ми е испанско. Имаме испанци, португалци, италианци, мароканци, само че пристигнали тук последователно – през последните 20-30 години, което улеснява тяхната интеграция”, изясни кметът на града по Нова ТВ.

Сгушено на югозапад, близо до Тулуза, от години Моасак дава прехранване на наши сезонни служащи в земеделието. В началото сънародниците ни идвали единствено за избрани месеци в годината, само че през днешния ден тук непрекъснато живеят сред 1000 и 1500 души, а в мощния сезон доближават до 3000, което прави над 10 % от популацията на Моасак. Едва поел властта, Лопез показва недоволството си от навиците и неналичието на публични порядки от страна на сънародниците ни в града.

„ В Моасак има два български магазина. Пред единия от тях постоянно има скупчване на хора. В интервал на здравна рецесия постоянно ще видите групи от 15-20 души - мъже, които без маски употребяват алкохол на публично място в случай, че събиранията на повече от 6 души са забранени”, акцентира той.

В началото на април градоначалникът не разреши отварянето на изборна секция за българите на своя територия. Нямало такава процедура. Не го правели и за другите задгранични общности в Моасак.

„ През юни във Франция би трябвало да имаме районни избори, които към момента са под въпрос. Няма по какъв начин да отворя общинска зала за българите да гласоподават, без да знам дали ще мога да го направя за френските жители след 2 месеца. За нас е невероятно да назначим общински чиновници да следят за съблюдаване на ограниченията. Това са спомагателни разноски. В Моасак има хора от 19 разнообразни националности и население от едвам 13 000 души. Ако всички изискат да направя същото за тях? Трябва да знаете, че ние сме един от най-бедните френски градове”, акцентира Лопез.

Сънародниците ни не одобряват отхвърли и благодарение на посолството ни в Париж подписват контракт за наем с частно лице - наш съотечественик, който отдава лично помещение в Моасак, където искащите да пуснат бюлетина. Тогава обаче се намесва жандармерията. На място идват и военни.

„ Избирателната секция в частна благосъстоятелност не ни визира. Разбира се, че аз като кмет не мога да забраня нейното отваряне. Тук обаче се намеси префектурата. Министерството на вътрешните работи реши, че на мястото няма да бъдат спазени нужните ограничения за обществена отдалеченост. Не бяха предоставени нужните документи като гаранция”, изяснява кметът.

Лопез твърди, че спор сред него и сънародниците ни няма, само че разминаване в гледните точки - да. Нашенци споделят, че правят работата, която френските жители отхвърлят, а мнението на кмета е друго.

„ За страдание огромна част от българските роми тук не работят. Правеше го дребна част от тях, първоначално. Безработицата в Моасак е забележителна - към 20 %. Местни аграрни производители сигнализират, че тези хора идват тук и заработват нужния най-малко, с цел да получават обществени помощи и с тези пари се връщат, с цел да живеят в България. И по този начин на всеки 3-4 месеца. Тоест в България харчат френските обществени помощи. А това тежи съществено на нашата обществена система”, счита Лопез.

За 32-годишния кмет разпоредбите са ясни – чужденците в Моасак са добре пристигнали, стига да се държат като французи, а сънародниците ни живеели в лично общество.

„ Не можем да приказваме за спор сред мен и българите в Моасак, само че законите би трябвало да се ползват еднообразно към всички. Това значи, че когато има хора, които подвигат звук измежду нощ, ще бъдат наказвани. Когато изхвърлят боклуците си на улицата, отвън означените интервали - също, без значение дали са българи или не. Предишият кмет беше изготвил цяла педагогична тактика. Имаше брошури на български език, които обясняваха публичните правила, само че и това не проработи”, споделя още градоначалникът.

Идеята на амбициозния кмет е да възвърне образа на града, с цел да притегля туристи. А вписват ли се сънародниците ни в този проект?

„ Ако желаеме да градим бъдещето на Моасак дружно, то тези хора би трябвало да покажат предпочитание за интерграция. Като начало да научат френски! Големият проблем, който имаме с българските роми, е, че не приказват езика. Друг проблем е образованието. Нашата комуна заплаща за това техните деца да вървят на учебно заведение, само че пристигна ли октомври-ноември те се прибират в България за по 4-5 месеца. Връщат се по средата на образователната година макар, че учебното заведение е наложително. Така се нарушава просветителния развой, а с това и интеграцията. Защото постоянно тя минава през децата. Представете си, че сега все едно имаме град в града, а това е извънредно нежелателно. Готови сме да ги приемем, само че би трябвало да има предпочитание и от тяхна страна”, безапелационен е Лопез.