28 януари 1938 г. - Прехвърчането на Сребърната комета
28 януари 1938 година Немският водач Бернд Розмайер подкарва Auto Union с нечуваната скорост от 431.9 км/ч на аутобана от Франкфурт за Дармщад. Никой преди или след него не е успявал да реализира сходен връх на публичен път.
Auto Union не била най-обикновена кола. Тя е основана по дизайна на инженера Фердинанд Порше. Именно той я доставя с мотор V-16, инжекцион и не един, а цели два компресора за наложително пълнене. Общо взето тя доближавала 400 конски сили, което за времето си било същинско достижение.
Auto Union обаче не била кола за всеки. Гумите й били тънки, спирачките - слаби, а цялото тегло било вложено в задната част. Макар и неговите сътрудници Ханс Стук и Ернст декор Делиус да могли да я подкарват, единствено Розмайер могъл да се възползва от същинския й капацитет. Мнозина не знаели за какво това било по този начин. Немският водач бил извънредно самоуверен, разбирал от механика и се отнасял надменно към своята лична смъртност. От друга страна – великите водачи от неговото време имали същите качества. Розмайер обаче имал едно главно преимущество – Auto Union била единствената кола, която карал със спортна цел.
Бернд, прочут още като Сребърната комета, стартира да се съревновава с мотоциклети. През 1935 година минава на четири колела и сложното ръководство на Auto Union не представлявало никаква спънка за него. Лека бавно почнал да побеждава най-хубавите коли от най-хубавите екипи. В края на 30-те години на предишния век надпреварите били доминирани единствено от двама души и две коли – Розмайер в Auto Union и Рудолф Карачиола в Mercedes.
Карачиола бил водач с невиждан гений и невероятна храброст. Той накуцвал, защото левият му крайник бил по-къс от десния в резултат на строшаване на седем места при злополука в Монако. Неговият прякор бил Майстора на дъжда, защото се справял чудесно на пистата в дъждовни условия. Само двама души могли да му се опълчват. Единият бил италианецът Тацио Нуволари, а другият – Розмайер.
Конкуренцията сред двамата германци Карачиола и Розмайер била съвсем толкоз свирепа, колкото уменията им. Три години поред те се състезавали със скорости, доближаващи 320 км/ч – без защитни колани и на писти без бариери срещу произшествия.
Когато през 1938 година Адолф Хитлер взема решение, че върхът за най-висока скорост на път би трябвало да бъде реализиран от германец с немска кола и на немски път, всички погледи се обръщат към Розмайер и Карачиола. Така, на 28 януари 1938 година двамата по настрана вършат опити да го реализиран по права на юг от Франкфурт.
Всеки опит бил по-бърз от предходния. В последна сметка Карачиола постигнал впечатляващите 431.3 км/ч. Дошъл редът на Розмайер. Хората, засичащи достижението му, настояват, че той сигурно щял да разбие формалния връх. Ключовата дума обаче е „ щял “. Никой не знае какво се случва след това. Дори през днешния ден – близо 75 години по-късно – най-хубавите догатки са, че срещуположен вятър повлиява на стабилността на Auto Union. Колата стартира да се пързаля близо 73 метра, прекатурва се два пъти и прелита 182 метра във въздуха. Розмайер изхвърча от Auto Union и умира. По тялото му нямало нито една диря.
По това време той бил на 28-годишна възраст.
Какво още се е случило на днешната дата?
Събития
• 1644 година — Френският артист Жан Поклен за първи път се подписва с псевдонима Молиер.
• 1687 година — В Япония с императорски декрет се не разрешава убиването на диви животни.
• 1738 година — В Лондон стартира строителството на Уестминстърския мост.
• 1820 година — Руска експедиция отпред с Фадей Белингсхаузен и Михаил Лазарев доближава брега на Антарктида.
• 1871 година — Пада Парижката комуна.
• 1895 година — Обнародван е Закон за поощрение на локалната промишленост, който дава подтик на българското промишлено произвеждане.
• 1935 година — Исландия става първата страна в света, легализирала аборта.
• 1935 година — В Германия е създаден първият неестествен изумруд.
• 1937 година — По разпореждане на Сталин в Москва е задържан Кръстьо Раковски по обвиняване " за присъединяване в контрареволюционна терористична организация ".
• 1938 година — Рудолф Карачола слага връх за най-бързата публично регистрирана скорост на публичен път — 432.7 км/ч с автомобил Мерцедес-Бенц W195 Rekordwagen.
• 1939 година — Алберт Айнщайн афишира, че новооткритият химичен детайл уран може да бъде употребен като мощен източник на сила, което се употребява за основаването на атомната бомба.
• 1946 година — В Русе е намерено Висше техническо учебно заведение, днешния Русенски университет.
• 1956 година — Елвис Пресли се появява за пръв път по малкия екран.
• 1981 година — Държавите членки на Съвета на Европа подписват Конвенция 108 за отбрана на лицата при автоматизираната обработка на персонални данни.
• 1985 година — Централен комитет на Българска комунистическа партия регистрира, че преименуването на турците в България е завършило, с което се слага началото на " възродителен развой ".
• 1986 година — Космическата совалка на Съединени американски щати " Челинджър " се взривява 73 секунди след своето десето политане, при което умират всичките седем астронавти на борда.
• 1988 година — Върховният съд на Канада афишира за противоконституционен закона, който не разрешава абортите.
• 1998 година — Открита е първата права на Софийското метро — от бул. Сливница до бул. Константин Величков, с дължина 6,5 км и 5 станции.
• 2004 година — Открита е втора версия на компютърния вирус Mydoom.
Родени
• 1457 година — Хенри VII, крал на Англия († 1509 г.)
• 1540 година — Лудолф декор Цойлен, немски математик († 1610 г.)
• 1600 година — Климент IX, римски папа († 1669 г.)
• 1611 година — Ян Хевелий, полски астроном, градоначалник и пивовар († 1687 г.)
• 1717 година — Мустафа III, султан на Османската империя († 1774 г.)
• 1812 година — Илия Гарашанин, сръбски общественик († 1874 г.)
• 1834 година — Александру Чернат, румънски военачалник († 1893 г.)
• 1841 година — Хенри Мортън Стенли, уелско-американски странник († 1904 г.)
• 1852 година — Ефрем Каранов, български литератор († 1927 г.)
• 1853 година — Владимир Соловьов, съветски мъдрец († 1900 г.)
• 1853 година — Хосе Марти, кубински бунтовник († 1895 г.)
• 1858 година — Стоян Данев, министър-председател на България († 1949 г.)
• 1873 година — Колет, френска писателка († 1954 г.)
• 1879 година — Франсис Пикабиа, френски художник († 1953 г.)
• 1884 година — Йордан Пеев, български върховен офицер († 1938 г.)
• 1887 година — Артур Рубинщайн, полски пианист и диригент († 1982 г.)
• 1891 година — Никола Хаджипетков, български боен деятел († 1949 г.)
• 1897 година — Валентин Катаев, съветски публицист († 1986 г.)
• 1913 година — Леон Суружон, български цигулар и възпитател († 2007 г.)
• 1921 година — Атанас Манчев, български стихотворец († 1944 г.)
• 1922 година — Робърт Холи, американски биохимик, Нобелов лауреат през 1968 година (†1993 г.)
• 1922 година — Цветан Ангелов, български публицист († 1982 г.)
• 1930 година — Цветан Стоянов, български преводач и публицист († 1971 г.)
• 1931 година — Сакьо Комацу, японски публицист
• 1935 година — Дейвид Лодж, британски публицист и критик
• 1936 година — Исмаил Кадаре, албански публицист
• 1936 година — Любен Попов, български шахматист
• 1940 година — Асен Георгиев, български артист
• 1940 година — Карлос Слим Елу, мексикански милиардер
• 1943 година — Кирил Ценевски, режисьор от Република Македония
• 1947 година — Иван Минеков, български ваятел
• 1949 година — Божил Колев, български футболист
• 1953 година — Хайгашот Агасян, български инструменталист, артист и композитор
• 1953 година — Христо Димитров-Хиндо, български сценарист
• 1955 година — Никола Саркози, президент на Франция
• 1955 година — Огнян Радев, български преподавател
• 1957 година — Александър Железняков, съветски физик
• 1957 година — Константин Димитров, български политик
• 1964 година — Георги Христов, български поп-певец
• 1968 година — Диджей Мъгс, американски музикант
• 1969 година — Фердинанд Хелерс, шведски шахматист
• 1977 година — Такума Сато, японски водач във Ф1
• 1978 година — Джанлуиджи Буфон, италиански футболен вратар
• 1980 година — Ник Картър, американски поп артист (Бекстрийт Бойс)
• 1981 година — Марко Бабич, хърватски футболист
• 1982 година — Калоян Патерков, български артист
• 1986 година — Иван Скерлев, български футболист
Починали
• 814 година — Карл Велики, крал на франките (* 742 г.)
• 1271 година — Исабела Арагонска, кралица на Франция
• 1547 година — Хенри VIII, крал на Англия (* 1491 г.)
• 1596 година — Френсис Дрейк, британски мореплавател (* ок. 1540)
• 1599 година — Кристофано Малвеци, италиански композитор (* 1547г.)
• 1621 година — Павел V, римски папа
• 1687 година — Ян Хевелий, полски астроном (* 1611 г.)
• 1854 година — Жером-Адолф Бланки, френски икономист (* 1798 г.)
• 1864 година — Беноа Пол Емил Клапейрон, френски физик
• 1896 година — Иван Добровски, български възрожденец (* 1812 г.)
• 1901 година — Йосиф Гурко, съветски военачалник (* 1828 г.)
• 1915 година — Николай Умов, съветски математик и физик (* 1846 г.)
• 1928 година — Висенте Бласко Ибанес, испански публицист и политик
• 1939 година — Уилям Бътлър Йейтс, ирландски стихотворец и драматург, Нобелов лауреатпрез 1923 година (* 1865 г.)
• 1951 година — Карл Густав Манерхейм, финландски офицер и политик
• 1952 година — Николае Бацария, румънски публицист
• 1962 година — Дако Даковски, български режисьор (* 1919 г.)
• 1986 година — Екипажът на совалката Чалънджър:
• Грег Джарвис (* 1944 г.);
• Криста Маколиф (* 1948 г.);
• Роналд Макнеир (* 1950 г.);
• Елисън Онизука (* 1946 г.);
• Джудит Ресник (* 1949 г.);
• Франсис Скоби (* 1939 г.)
• Майкъл Смит (* 1945 г.)
• 1986 година — Улоф Палме, шведски политик
• 1988 година — Клаус Фукс, немски физик (* 1911 г.)
• 1995 година — Атанас Москов, български политик
• 1996 година — Йосиф Бродски, съветски стихотворец, Нобелов лауреат през 1987 година (* 1940 г.)
• 1996 година — Стефан Дичев, български публицист (* 1920 г.)
• 2002 година — Астрид Линдгрен, шведска детска писателка (* 1907 г.)
• 2006 година — Хенри Макги, американски комедиант (* 1929 г.)
• 2007 година — Леон Суружон, български цигулар и възпитател
Празници
• Католическа черква — Ден на Свети Тома Аквински
• Европейски ден за отбрана на данните (от 2006)
• Световен ден на болните от проказа
• България — Ден на град Разград (по Решение на Общинския съвет от януари 1994 г.)
obekti.bg
Auto Union не била най-обикновена кола. Тя е основана по дизайна на инженера Фердинанд Порше. Именно той я доставя с мотор V-16, инжекцион и не един, а цели два компресора за наложително пълнене. Общо взето тя доближавала 400 конски сили, което за времето си било същинско достижение.
Auto Union обаче не била кола за всеки. Гумите й били тънки, спирачките - слаби, а цялото тегло било вложено в задната част. Макар и неговите сътрудници Ханс Стук и Ернст декор Делиус да могли да я подкарват, единствено Розмайер могъл да се възползва от същинския й капацитет. Мнозина не знаели за какво това било по този начин. Немският водач бил извънредно самоуверен, разбирал от механика и се отнасял надменно към своята лична смъртност. От друга страна – великите водачи от неговото време имали същите качества. Розмайер обаче имал едно главно преимущество – Auto Union била единствената кола, която карал със спортна цел.
Бернд, прочут още като Сребърната комета, стартира да се съревновава с мотоциклети. През 1935 година минава на четири колела и сложното ръководство на Auto Union не представлявало никаква спънка за него. Лека бавно почнал да побеждава най-хубавите коли от най-хубавите екипи. В края на 30-те години на предишния век надпреварите били доминирани единствено от двама души и две коли – Розмайер в Auto Union и Рудолф Карачиола в Mercedes.
Карачиола бил водач с невиждан гений и невероятна храброст. Той накуцвал, защото левият му крайник бил по-къс от десния в резултат на строшаване на седем места при злополука в Монако. Неговият прякор бил Майстора на дъжда, защото се справял чудесно на пистата в дъждовни условия. Само двама души могли да му се опълчват. Единият бил италианецът Тацио Нуволари, а другият – Розмайер.
Конкуренцията сред двамата германци Карачиола и Розмайер била съвсем толкоз свирепа, колкото уменията им. Три години поред те се състезавали със скорости, доближаващи 320 км/ч – без защитни колани и на писти без бариери срещу произшествия.
Когато през 1938 година Адолф Хитлер взема решение, че върхът за най-висока скорост на път би трябвало да бъде реализиран от германец с немска кола и на немски път, всички погледи се обръщат към Розмайер и Карачиола. Така, на 28 януари 1938 година двамата по настрана вършат опити да го реализиран по права на юг от Франкфурт.
Всеки опит бил по-бърз от предходния. В последна сметка Карачиола постигнал впечатляващите 431.3 км/ч. Дошъл редът на Розмайер. Хората, засичащи достижението му, настояват, че той сигурно щял да разбие формалния връх. Ключовата дума обаче е „ щял “. Никой не знае какво се случва след това. Дори през днешния ден – близо 75 години по-късно – най-хубавите догатки са, че срещуположен вятър повлиява на стабилността на Auto Union. Колата стартира да се пързаля близо 73 метра, прекатурва се два пъти и прелита 182 метра във въздуха. Розмайер изхвърча от Auto Union и умира. По тялото му нямало нито една диря.
По това време той бил на 28-годишна възраст.
Какво още се е случило на днешната дата?
Събития
• 1644 година — Френският артист Жан Поклен за първи път се подписва с псевдонима Молиер.
• 1687 година — В Япония с императорски декрет се не разрешава убиването на диви животни.
• 1738 година — В Лондон стартира строителството на Уестминстърския мост.
• 1820 година — Руска експедиция отпред с Фадей Белингсхаузен и Михаил Лазарев доближава брега на Антарктида.
• 1871 година — Пада Парижката комуна.
• 1895 година — Обнародван е Закон за поощрение на локалната промишленост, който дава подтик на българското промишлено произвеждане.
• 1935 година — Исландия става първата страна в света, легализирала аборта.
• 1935 година — В Германия е създаден първият неестествен изумруд.
• 1937 година — По разпореждане на Сталин в Москва е задържан Кръстьо Раковски по обвиняване " за присъединяване в контрареволюционна терористична организация ".
• 1938 година — Рудолф Карачола слага връх за най-бързата публично регистрирана скорост на публичен път — 432.7 км/ч с автомобил Мерцедес-Бенц W195 Rekordwagen.
• 1939 година — Алберт Айнщайн афишира, че новооткритият химичен детайл уран може да бъде употребен като мощен източник на сила, което се употребява за основаването на атомната бомба.
• 1946 година — В Русе е намерено Висше техническо учебно заведение, днешния Русенски университет.
• 1956 година — Елвис Пресли се появява за пръв път по малкия екран.
• 1981 година — Държавите членки на Съвета на Европа подписват Конвенция 108 за отбрана на лицата при автоматизираната обработка на персонални данни.
• 1985 година — Централен комитет на Българска комунистическа партия регистрира, че преименуването на турците в България е завършило, с което се слага началото на " възродителен развой ".
• 1986 година — Космическата совалка на Съединени американски щати " Челинджър " се взривява 73 секунди след своето десето политане, при което умират всичките седем астронавти на борда.
• 1988 година — Върховният съд на Канада афишира за противоконституционен закона, който не разрешава абортите.
• 1998 година — Открита е първата права на Софийското метро — от бул. Сливница до бул. Константин Величков, с дължина 6,5 км и 5 станции.
• 2004 година — Открита е втора версия на компютърния вирус Mydoom.
Родени
• 1457 година — Хенри VII, крал на Англия († 1509 г.)
• 1540 година — Лудолф декор Цойлен, немски математик († 1610 г.)
• 1600 година — Климент IX, римски папа († 1669 г.)
• 1611 година — Ян Хевелий, полски астроном, градоначалник и пивовар († 1687 г.)
• 1717 година — Мустафа III, султан на Османската империя († 1774 г.)
• 1812 година — Илия Гарашанин, сръбски общественик († 1874 г.)
• 1834 година — Александру Чернат, румънски военачалник († 1893 г.)
• 1841 година — Хенри Мортън Стенли, уелско-американски странник († 1904 г.)
• 1852 година — Ефрем Каранов, български литератор († 1927 г.)
• 1853 година — Владимир Соловьов, съветски мъдрец († 1900 г.)
• 1853 година — Хосе Марти, кубински бунтовник († 1895 г.)
• 1858 година — Стоян Данев, министър-председател на България († 1949 г.)
• 1873 година — Колет, френска писателка († 1954 г.)
• 1879 година — Франсис Пикабиа, френски художник († 1953 г.)
• 1884 година — Йордан Пеев, български върховен офицер († 1938 г.)
• 1887 година — Артур Рубинщайн, полски пианист и диригент († 1982 г.)
• 1891 година — Никола Хаджипетков, български боен деятел († 1949 г.)
• 1897 година — Валентин Катаев, съветски публицист († 1986 г.)
• 1913 година — Леон Суружон, български цигулар и възпитател († 2007 г.)
• 1921 година — Атанас Манчев, български стихотворец († 1944 г.)
• 1922 година — Робърт Холи, американски биохимик, Нобелов лауреат през 1968 година (†1993 г.)
• 1922 година — Цветан Ангелов, български публицист († 1982 г.)
• 1930 година — Цветан Стоянов, български преводач и публицист († 1971 г.)
• 1931 година — Сакьо Комацу, японски публицист
• 1935 година — Дейвид Лодж, британски публицист и критик
• 1936 година — Исмаил Кадаре, албански публицист
• 1936 година — Любен Попов, български шахматист
• 1940 година — Асен Георгиев, български артист
• 1940 година — Карлос Слим Елу, мексикански милиардер
• 1943 година — Кирил Ценевски, режисьор от Република Македония
• 1947 година — Иван Минеков, български ваятел
• 1949 година — Божил Колев, български футболист
• 1953 година — Хайгашот Агасян, български инструменталист, артист и композитор
• 1953 година — Христо Димитров-Хиндо, български сценарист
• 1955 година — Никола Саркози, президент на Франция
• 1955 година — Огнян Радев, български преподавател
• 1957 година — Александър Железняков, съветски физик
• 1957 година — Константин Димитров, български политик
• 1964 година — Георги Христов, български поп-певец
• 1968 година — Диджей Мъгс, американски музикант
• 1969 година — Фердинанд Хелерс, шведски шахматист
• 1977 година — Такума Сато, японски водач във Ф1
• 1978 година — Джанлуиджи Буфон, италиански футболен вратар
• 1980 година — Ник Картър, американски поп артист (Бекстрийт Бойс)
• 1981 година — Марко Бабич, хърватски футболист
• 1982 година — Калоян Патерков, български артист
• 1986 година — Иван Скерлев, български футболист
Починали
• 814 година — Карл Велики, крал на франките (* 742 г.)
• 1271 година — Исабела Арагонска, кралица на Франция
• 1547 година — Хенри VIII, крал на Англия (* 1491 г.)
• 1596 година — Френсис Дрейк, британски мореплавател (* ок. 1540)
• 1599 година — Кристофано Малвеци, италиански композитор (* 1547г.)
• 1621 година — Павел V, римски папа
• 1687 година — Ян Хевелий, полски астроном (* 1611 г.)
• 1854 година — Жером-Адолф Бланки, френски икономист (* 1798 г.)
• 1864 година — Беноа Пол Емил Клапейрон, френски физик
• 1896 година — Иван Добровски, български възрожденец (* 1812 г.)
• 1901 година — Йосиф Гурко, съветски военачалник (* 1828 г.)
• 1915 година — Николай Умов, съветски математик и физик (* 1846 г.)
• 1928 година — Висенте Бласко Ибанес, испански публицист и политик
• 1939 година — Уилям Бътлър Йейтс, ирландски стихотворец и драматург, Нобелов лауреатпрез 1923 година (* 1865 г.)
• 1951 година — Карл Густав Манерхейм, финландски офицер и политик
• 1952 година — Николае Бацария, румънски публицист
• 1962 година — Дако Даковски, български режисьор (* 1919 г.)
• 1986 година — Екипажът на совалката Чалънджър:
• Грег Джарвис (* 1944 г.);
• Криста Маколиф (* 1948 г.);
• Роналд Макнеир (* 1950 г.);
• Елисън Онизука (* 1946 г.);
• Джудит Ресник (* 1949 г.);
• Франсис Скоби (* 1939 г.)
• Майкъл Смит (* 1945 г.)
• 1986 година — Улоф Палме, шведски политик
• 1988 година — Клаус Фукс, немски физик (* 1911 г.)
• 1995 година — Атанас Москов, български политик
• 1996 година — Йосиф Бродски, съветски стихотворец, Нобелов лауреат през 1987 година (* 1940 г.)
• 1996 година — Стефан Дичев, български публицист (* 1920 г.)
• 2002 година — Астрид Линдгрен, шведска детска писателка (* 1907 г.)
• 2006 година — Хенри Макги, американски комедиант (* 1929 г.)
• 2007 година — Леон Суружон, български цигулар и възпитател
Празници
• Католическа черква — Ден на Свети Тома Аквински
• Европейски ден за отбрана на данните (от 2006)
• Световен ден на болните от проказа
• България — Ден на град Разград (по Решение на Общинския съвет от януари 1994 г.)
obekti.bg
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ