Дизайнерът на дрехата `Огито черпи`: Когато слагаме тези неща на показ, надскачаме себе си като общество
28-годишният Стефан Карчев е роден в България и се занимава с изкуство още от гимназията. Той е създателят на нашумялата дреха с надпис " К**ви, яжте, пийте, Огито черпи ", която бе видяна на токийската Седмица на модата. Завършил е Кралската академия по изящни изкуства в Антверпен, Белгия. Сега живее в Париж и стажува в белгийската компания за обувки ROMBAUT. Творбите на Карчев са били коментирани в редица издания за мода, като измежду тях е и италианският Vogue. За задачите на изкуството и неговата роля в живота на хората с него беседва OFFNews.
Как Ви хрумна концепцията за тази дреха? Защо тъкмо Оги?
Колекцията " Miscible Displacement " (2016) беше до огромен степен основана на детайли от фолклора. Традиции, техники, цветови гами, размери, форми - премислени и изразени по актуален метод, включвайки механически материи като дунапрен и спортни принтове. Идеята ми беше да направя хибрид сред цифровата епоха и жестоко отражение на актуалното българско общество. В Интернет попаднах на тази фамозна фотография на Огнян. Намерих я за доста показателна. Татуираното известие е малко и ясно. Харесва ми откровеността и непукизма. Вярвам, че и той се гордее с нея - човек татуира сходни неща, с цел да бъдат показани. Снимката ме накара да се усмихна.
Иронията, хуморът и концепцията за героичен неуспех мощно ме интригуват. В момента, в който стартираме като общество да слагаме тези неща на показ и да бъдем по-самоиронични, тогава бихме могли да надскочим себе си и да еволюираме. Чувството на непълноценност е нещо, което постоянно срещам и не одобрявам. Приятели от чужбина, които посещават България, се интересуват от историята ни и забележителностите, само че и желаят да посетят и места, които не попадат в гайдове, както и обичат да научават за градски митове и истории. От артистична позиция, това носи ентусиазъм. Веднага се сещам за Хелена Дитрих: http://helenadietrich.com/index.php/llforever/
Има ли за Вас значение по какъв метод реагират хората на изкуството Ви?
Интересно ми е да слушам мнения и рецензия върху работата ми. Това ме кара да си задавам въпроси, от време на време такива каквито не бих. По подобен метод имам вяра, че работата еволюира. Реакциите на хората имат своето въздействие, само че сигурно не се целя да се харесам на необятна публика. Абсолютно за всяко едно придвижване си има поддръжници, стига да има мощна еднаквост и план.
Защо доста хора не схващат актуалното изкуство и го считат за претенциозно?
Хората, които схващат и вникват в актуалното изкуство, са хора, които първо схващат предишното му. Знаят кои са били значимите интервали и за какво изкуството се трансформира. Историята се развива, по този начин и с изкуството. Има разнообразни способи да погледнеш над една творба. Едно е да ти хареса тя незадълбочено, и какво е изобразено в нея, друго е вниквайки да схванеш процеса и известието, което създателят има за цел да съобщи на публиката.
Ако някой не схваща въпросната дреха да вземем за пример, какво бихте му споделили?
Опитът на анализиране на работата е значим и даването на мнение по-късно. А не дали самата дреха сама по себе си им харесва или не.
Според сър Роджър Скрутън изкуството би трябвало да е красиво - той се противи на мнението, че изкуството би трябвало да отразява действителността. Смятате ли творбите си за красиви или съгласно Вас хубостта няма значение в изкуството?
Ако получа задоволство по време на процеса и горделивост след завършването на принт, дреха или творба, това значи съм достигнал равнище на съвършенство. Това считам за красиво, да - което не се случва постоянно. Красотата е релативно разбиране. С годините, необикновеното и гротесктното стартира да ми притегля окото и да разсънва страсти в мен. Ако приказваме за цветове, форми или текстури, ентусиазъм и хубост се намира на всички места, то даже да е пренебрегнат петнясан матрак на улицата. Лесно смилаемата информация е плоска и не съумява да ме развълнува изключително.
Каква е функционалността на изкуството съгласно Вас? Каква е задачата му?
В днешно време изкуството е медиум, връзка - независимост на тирада без граници.
Кое е по-красиво съгласно Вас - Давид на Микеланджело или " The Bed " на Трейси Емин? Могат ли да бъдат съпоставени?
Инсталацията на Емин е обвързвана с същинско преживяване, което я прави автоматизирано забавна за мен, само че заради неналичието на интензивен креативен развой зад нея, не съм изключително огромен почитател. Ситуация, извлечена от всекидневието ѝ, и сложена в артистичен подтекст, носейки мощни страсти. Давид на Микеланджело е част от историята и творба на един талант. Изобразява съвършенството на мъжкото човешко тяло с съвършени пропорции. Работа, направена в интервал от няколко години, плод на интензивен труд.
Виждате ли се в миналото да създавате " естествени " облекла?
(Смее се...) Да, и считам, че съм го правил. Имат дребни отклонения, само че се носят, цапат, перат и късат като " естествени " облекла. Даже можете да ги носите да си купите баничка с боза рано заран от пекарната - считам, че ще ви посрещнат с усмивка на кантара.
Системата на стилната промишленост е безпределно неетична заради ред аргументи и точно поради това, в случай че пускам бранд, ще наложа измененията за мен и моите служащи такива каквито бих желал да видя на световно равнище.
Дрехите, които съм представял на шоуто в академията, са резултат от дълго изследване. Идеята на тези задания е да си слагаме провокации за да се научим на разнообразни техники на направа, глобализиране на цялостна идея, вярно изследване на облекла от минали епохи, кроене на комплицирани форми, което в бъдеще ще играе в наша изгода. Даването на независимост на изложение е за надълбоко прозрение в същността и творчеството на дизайнера.
След представянето на шоуто, бях поканен да вземам участие в платформа представяща 5 млади дизайнери от Европа. Извлекох по-носаемите облекла от сбирката и ги показах в техния шоурум в Париж. От там получих опцията да завържа контакт с няколко дребни дизайн бутици в Ню Йорк, Лондон, Пекин и Хонг Конг.
На любопитните продавачи концепцията и надписите бяха в детайли обяснени - това не ги спря, в противен случай. Ако ви интересува, шест " ОГИТА " скитат из улиците някъде из Азия и едно Оги в Лондон. И истинското Оги си е в България - само че той е скъп.
Творбите на Карчев могат да бъдат прегледани на персоналния му уебсайт: http://stefankartchev.com.
Как Ви хрумна концепцията за тази дреха? Защо тъкмо Оги?
Колекцията " Miscible Displacement " (2016) беше до огромен степен основана на детайли от фолклора. Традиции, техники, цветови гами, размери, форми - премислени и изразени по актуален метод, включвайки механически материи като дунапрен и спортни принтове. Идеята ми беше да направя хибрид сред цифровата епоха и жестоко отражение на актуалното българско общество. В Интернет попаднах на тази фамозна фотография на Огнян. Намерих я за доста показателна. Татуираното известие е малко и ясно. Харесва ми откровеността и непукизма. Вярвам, че и той се гордее с нея - човек татуира сходни неща, с цел да бъдат показани. Снимката ме накара да се усмихна.
Иронията, хуморът и концепцията за героичен неуспех мощно ме интригуват. В момента, в който стартираме като общество да слагаме тези неща на показ и да бъдем по-самоиронични, тогава бихме могли да надскочим себе си и да еволюираме. Чувството на непълноценност е нещо, което постоянно срещам и не одобрявам. Приятели от чужбина, които посещават България, се интересуват от историята ни и забележителностите, само че и желаят да посетят и места, които не попадат в гайдове, както и обичат да научават за градски митове и истории. От артистична позиция, това носи ентусиазъм. Веднага се сещам за Хелена Дитрих: http://helenadietrich.com/index.php/llforever/
Има ли за Вас значение по какъв метод реагират хората на изкуството Ви?
Интересно ми е да слушам мнения и рецензия върху работата ми. Това ме кара да си задавам въпроси, от време на време такива каквито не бих. По подобен метод имам вяра, че работата еволюира. Реакциите на хората имат своето въздействие, само че сигурно не се целя да се харесам на необятна публика. Абсолютно за всяко едно придвижване си има поддръжници, стига да има мощна еднаквост и план.
Защо доста хора не схващат актуалното изкуство и го считат за претенциозно?
Хората, които схващат и вникват в актуалното изкуство, са хора, които първо схващат предишното му. Знаят кои са били значимите интервали и за какво изкуството се трансформира. Историята се развива, по този начин и с изкуството. Има разнообразни способи да погледнеш над една творба. Едно е да ти хареса тя незадълбочено, и какво е изобразено в нея, друго е вниквайки да схванеш процеса и известието, което създателят има за цел да съобщи на публиката.
Ако някой не схваща въпросната дреха да вземем за пример, какво бихте му споделили?
Опитът на анализиране на работата е значим и даването на мнение по-късно. А не дали самата дреха сама по себе си им харесва или не.
Според сър Роджър Скрутън изкуството би трябвало да е красиво - той се противи на мнението, че изкуството би трябвало да отразява действителността. Смятате ли творбите си за красиви или съгласно Вас хубостта няма значение в изкуството?
Ако получа задоволство по време на процеса и горделивост след завършването на принт, дреха или творба, това значи съм достигнал равнище на съвършенство. Това считам за красиво, да - което не се случва постоянно. Красотата е релативно разбиране. С годините, необикновеното и гротесктното стартира да ми притегля окото и да разсънва страсти в мен. Ако приказваме за цветове, форми или текстури, ентусиазъм и хубост се намира на всички места, то даже да е пренебрегнат петнясан матрак на улицата. Лесно смилаемата информация е плоска и не съумява да ме развълнува изключително.
Каква е функционалността на изкуството съгласно Вас? Каква е задачата му?
В днешно време изкуството е медиум, връзка - независимост на тирада без граници.
Кое е по-красиво съгласно Вас - Давид на Микеланджело или " The Bed " на Трейси Емин? Могат ли да бъдат съпоставени?
Инсталацията на Емин е обвързвана с същинско преживяване, което я прави автоматизирано забавна за мен, само че заради неналичието на интензивен креативен развой зад нея, не съм изключително огромен почитател. Ситуация, извлечена от всекидневието ѝ, и сложена в артистичен подтекст, носейки мощни страсти. Давид на Микеланджело е част от историята и творба на един талант. Изобразява съвършенството на мъжкото човешко тяло с съвършени пропорции. Работа, направена в интервал от няколко години, плод на интензивен труд.
Виждате ли се в миналото да създавате " естествени " облекла?
(Смее се...) Да, и считам, че съм го правил. Имат дребни отклонения, само че се носят, цапат, перат и късат като " естествени " облекла. Даже можете да ги носите да си купите баничка с боза рано заран от пекарната - считам, че ще ви посрещнат с усмивка на кантара.
Системата на стилната промишленост е безпределно неетична заради ред аргументи и точно поради това, в случай че пускам бранд, ще наложа измененията за мен и моите служащи такива каквито бих желал да видя на световно равнище.
Дрехите, които съм представял на шоуто в академията, са резултат от дълго изследване. Идеята на тези задания е да си слагаме провокации за да се научим на разнообразни техники на направа, глобализиране на цялостна идея, вярно изследване на облекла от минали епохи, кроене на комплицирани форми, което в бъдеще ще играе в наша изгода. Даването на независимост на изложение е за надълбоко прозрение в същността и творчеството на дизайнера.
След представянето на шоуто, бях поканен да вземам участие в платформа представяща 5 млади дизайнери от Европа. Извлекох по-носаемите облекла от сбирката и ги показах в техния шоурум в Париж. От там получих опцията да завържа контакт с няколко дребни дизайн бутици в Ню Йорк, Лондон, Пекин и Хонг Конг.
На любопитните продавачи концепцията и надписите бяха в детайли обяснени - това не ги спря, в противен случай. Ако ви интересува, шест " ОГИТА " скитат из улиците някъде из Азия и едно Оги в Лондон. И истинското Оги си е в България - само че той е скъп.
Творбите на Карчев могат да бъдат прегледани на персоналния му уебсайт: http://stefankartchev.com.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ