Преди 28 г.: Свалиха Живков, започна безкрайният...
28 години от свалянето от власт на комунистическия водач Тодор Живков, с което се слага началото на измененията в България и се поставя край на тоталитарния режим у нас, означаваме през днешния ден.
На 10 ноември 1989 година се организира така наречен Десетоноемврийски пленум, на който Централният комитет на Българската комунистическа партия освобождава Тодор Живков от най-високата служба общоприет секретар в партията и в страната, която той заема в продължение на 33 години.
Предложението е подкрепено и от околните му съратници Йордан Йотов, Добри Джуров, Димитър Станишев, както и от Станко Тодоров, Гриша Филипов и Георги Атанасов. Искането за оставка е проведено от члена на Политбюро Петър Младенов и кандидат-члена Андрей Луканов. Новината е посрещната с утвърждение от българския народ и с очаквания, че „ нещо най-сетне ще се промени”.
Свалянето на Живков дава началото на развой на политически промени в страната и преход към народна власт и пазарна стопанска система. Само ден преди основната за България дата е съборена Берлинската стена. Десетоноемврийският пленум е определян като прелом или като „ конституционна промяна “ на държавното управление, а дружно с последвалите събития е именуван и „ тихата гражданска война “.
На 17 ноември, при първото съвещание на Народното събрание след пленума, излъчено директно по малкия екран, Петър Младенов е определен за ръководител на Държавния съвет.
Българска комунистическа партия се отхвърли от еднопартийния модел на ръководство месец по-късно - на 11-13 декември Централният комитет предлага анулация на член 1 от конституцията, регламентиращ монопола на партията върху властта. Народно събрание гласоподава анулацията на 15 януари 1990 година
През юни 1990 година в България се организираха и първите многопартийни парламентарни избори след смяната.
Значението на събитието е оспорвано. 28 година след началото на прехода той се счита за още недовършен, а нацията става все по-разделена.
тагове Тодор Живков смяна власт преход
На 10 ноември 1989 година се организира така наречен Десетоноемврийски пленум, на който Централният комитет на Българската комунистическа партия освобождава Тодор Живков от най-високата служба общоприет секретар в партията и в страната, която той заема в продължение на 33 години.
Предложението е подкрепено и от околните му съратници Йордан Йотов, Добри Джуров, Димитър Станишев, както и от Станко Тодоров, Гриша Филипов и Георги Атанасов. Искането за оставка е проведено от члена на Политбюро Петър Младенов и кандидат-члена Андрей Луканов. Новината е посрещната с утвърждение от българския народ и с очаквания, че „ нещо най-сетне ще се промени”.
Свалянето на Живков дава началото на развой на политически промени в страната и преход към народна власт и пазарна стопанска система. Само ден преди основната за България дата е съборена Берлинската стена. Десетоноемврийският пленум е определян като прелом или като „ конституционна промяна “ на държавното управление, а дружно с последвалите събития е именуван и „ тихата гражданска война “.
На 17 ноември, при първото съвещание на Народното събрание след пленума, излъчено директно по малкия екран, Петър Младенов е определен за ръководител на Държавния съвет.
Българска комунистическа партия се отхвърли от еднопартийния модел на ръководство месец по-късно - на 11-13 декември Централният комитет предлага анулация на член 1 от конституцията, регламентиращ монопола на партията върху властта. Народно събрание гласоподава анулацията на 15 януари 1990 година
През юни 1990 година в България се организираха и първите многопартийни парламентарни избори след смяната.
Значението на събитието е оспорвано. 28 година след началото на прехода той се счита за още недовършен, а нацията става все по-разделена.
тагове Тодор Живков смяна власт преход
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ