28 август 1943 г. е един от най-трагичните моменти в

...
28 август 1943 г. е един от най-трагичните моменти в
Коментари Харесай

77 години от трагичната гибел на цар Борис III

28 август 1943 година е един от най-трагичните моменти в историята на Третата Българска страна. На този ден 77 години по-късно, означаваме годишнината от кончината на цар Борис III.
Цар Борис III е извънредно обичан от българското общество и е изпратен от стотици хиляди в последния си път. Траурната върволица е на 5 септември 1943 година
БГНЕС разгласява още веднъж част от разбора на историка учен Георги Марков, изработен особено за организацията преди 3 година, когато за пръв път бе показана фотосесията, запечатала траурната върволица.
Смъртта на цар Борис III е изненада за нас българите, тъй като в разгара на Втората Световна война /1939-1945 г./ ние сме разчитали на президента, че ще извади този път България от войната, без да претърпим национална злополука. Като имаме поради, че той умира на 49 години и преди този момент е бил в положително здравословно положение, като изключим ишиаса, който е лекувал от времето на Първата международна война /1914-1918 г./, това е една драма за нас българите, за нашата национална орис.
Цар Борис III умира на Голяма Богородица, а поклонението пред неговите тленни остатъци е цели 5 дни в храма „ Свети Александър Невски “. За това време 379 000 души са свели глава пред ковчега му. Опашката започвала от храма „ Свети Александър Невски “, минавала около Академията на науките, след това – по бул. „ Цар Освободител “, по улица „ Раковски “ и стигала чак до площад „ Славейков “.
 По план столичен бул. минава през черква, сигнализира духовник По план столичен бул. минава през черква, сигнализира духовник
Столичен бул. ще минава през черква. Това планува план за регулация, качен публично на страницата на столичното направление " А...
Няма такова грандиозно поклонение освен в българската, само че и в балканската история.
Това са били хора, пристигнали освен от София, само че и от цялата страна. Българите са наричали своя цар „ Г-на с меката шапка “, тъй като постоянно са го виждали по разнообразни краища на България да върви по този начин облечен.
След поклонението на 5 септември 1943 година се е състояло и траурното шествие. То почнало от храма „ Свети Александър Невски “ и минавало по „ Цар Освободител “. След това то продължавало до към този момент несъществуващата улица „ Търговска “, „ Княгиня Мария-Луиза “ и чак до Централна гара. От там с трен тленните остатъци на монарха са превозени до Кочериново и до обичания му Рилски манастир, където Борис III е заровен по негово предпочитание, без да е оставил документално наследство.
Едно от най-впечатляващите неща е съставът на процесията. След оръдейния лафет с ковчега на царя са били кралица Йоанна и княз Кирил, сестрите княгини Надежда и Евдокия, забулени в черно, а също и сестрата на кралица Йоанна – принцеса Мафалда Савойска. Малко след погребението тя става жертва на Хитлер и Гьобелс, които я упрекват, че нейният татко, италианският крал Виктор Емануил III, който единствено преди един месец е свалил от власт Мусолини, този път е отровил шурей си цар Борис III. Това, естествено, не е правилно. Самата Мафалда има трагична орис – умира в концентрационния лагер Дахау от английските бомби.
След представителите на царската фамилия следват останалите публични лица, които са посетители на погребението. Това са представителите на Тристранния пакт. От името на фюрера участва великият адмирал Ерих Редер, до него е фелдмаршал Вилхелм Кайтел, който е началник-щаб на настоящата немска войска Вермахта, следват представителя на Японската империя и на Мусолини, който макар че е свален от власт благодарение на Хитлер, се е окопал в Северна Италия. Най-общо – това са представителите на силите на Оста Рим-Берлин-Токио. След тях на траурната гала са представителите на по-малките съдружници на Райха – Финландия, Словакия, Унгария, Румъния и Хърватия.
 Възможност за пътешестване в персоналния вагон-салон на цар Борис III Възможност за пътешестване в персоналния вагон-салон на цар Борис III
Днес по маршрута Горна Оряховица – Велико Търново – Трявна и назад ще пътува атракционен трен с парен локомотив и вагон о...
На съдружниците е отредено видно място, с цел да се подчертае, че, макар гибелта на Борис III, Царство България ще остане в състава на Тристранния пакт. Следващата група са военните аташета.
Има многочислени представители на българското духовенство, което е доста тясно обвързвано с царя. Всеизвестно е, че монархът е настойник на Българската православна черква. Той постоянно се е застъпвал за нея, когато са се правели бюджетите на Царство България, първо – за армията, а по-късно - за бюджета на Светия Синод. По тази причина той е бил доста почитан от духовенството и миряните.
Трагедията на цар Борис III е била в това, че той не е вярвал в успеха на немското оръжие. Вече е имал горчивия опит от фронтовете на Първата международна война и казвал: да, германците са най-хубавата войска, проведена и подготвена, само че Германия няма запас да води война против останалия свят. Българският монарх не е вярвал в успеха на Германия, изключително откакто Хитлер атакува Съветския съюз. Борис III е държал да бъде Цар Обединител, както го назовава народът, откакто в интервала 1940-1941 година си връщаме освен Южна Добруджа, само че и Западните околности, Вардарска Македония и Беломорска Тракия. Но той е бил реалист и също е казвал: по-добре да запазим дребното, в сравнение с както татко ми се хвърляше едновременно да реализира националния блян за обединяване.
Цар Борис III е доста друг от своя татко – бил е рационален. Още през 1943 година той към този момент схваща, че България попада в руска зона. Малко по-рано, през май 1942 година националният комисар по външните работи Вячеслав Молотов подписва с Уинстън Чърчил съюзен контракт в Лондон, в който се дава правото на хигиеничен кордон на Сталин по отношение на Германия. Този хигиеничен кордон включва Финландия, Прибалтика, Полша, Чехословакия, Унгария, Румъния и България. Без Гърция, тъй като на последната Чърчил доста държи поради морските връзки на Британската империя в Средиземно море и Суецкия канал за Индия и Австралия. Царят е знаел, че ние ще бъдем предадени в руската зона, това е бил неговият призрачен сън.
Когато Борис III се завръща от срещата си с Хитлер във Вълчата бърлога, състояла се на 14-15 август 1943 година, при кацането на самолета на летище „ Враждебна “ споделя на брат си Кирил: „ Моето зрелище свърши. Някога ние спасихме царството, само че този път няма да го спасим “.
 Възстановяват паметника на Цар Борис III в град Попово Възстановяват паметника на Цар Борис III в град Попово
Паметникът на Цар Борис III в град Попово ще бъде възобновен. Откриването е на 2 октомври 2017 година от 17.30 ч. на пл. “Трети март...
Дори със сърдечна рецесия цар Борис III изкачва връх Мусала. Но към този момент усеща своята неизбежност. Монархът вижда края на България, освен на династията, само че и на царството.
Борис е българският цар, който е роден в България, учтив е в България, води война по фронтовете на България и умира в България.
Той усеща България като свое родно място и е виждал, че тя ще попадне в руската зона, ще бъде болшевизирана, което и става през 1944 година На 9 октомври на Московската конференция Чърчил отстъпва на Сталин 80% руско владичество в Царство България, което ние преживяхме 45 години.
След гибелта на цар Борис III Регентският съвет не е в положение пълноценно да извършва функционалностите си. Същото важи и за държавното управление на Добри Божилов.
От една страна цар Борис III си отиде рано, на 49 години, само че от друга - това бе една почтена гибел и остави добър спомен измежду народа си.
Източник: actualno.com

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР