28 296 българи, които са работили в чужбина, са търсили

28 296 българи, които са работили в чужбина, са търсили работа у нас през предходната година и са се записали в бюрата по труда в страната. Това демонстрира информация на Агенцията по заетостта, готова за “ ”. Близо 40% от тях са се завърнали от Англия.
Пандемията е върнала на у нас едвам 2 631 българи от Германия. Топ три на прибралите се емигранти се добавя от тези, работили във Франция. Те обаче съставляват 4,1% от общия брой. А записалите се в бюрата българи, работили в Испания, са 3,4%. 3 822 души обаче са имали право на пари за безработица по европейски регламенти през октомври, демонстрира статистиката на Националния застрахователен институт. Средно те са взимали обезщетение от 1 434,28 лева Това е съвсем три пъти повече от парите, които са взимали българите, работили у нас. Средно през октомври те са получавали по 511,02 лева
Живеещи в Италия българи с писмо до здравния министър против PCR - тестванията за влизане у нас
„ При нас това въвеждане за негативен PCR - тест при влизане в България се оказва огромен проблем, тъй като тук, с цел да си направиш и...
Най-много компенсации по европейски регламенти са получили в Благоевград - 789. Служителите на Национален осигурителен институт в Благоевград непрестанно търсят съдействието на сътрудниците си от Гърция за доказване на осигурителни интервали там. През последните две години са получени близо 150 писма от южната ни съседка, с които тя ни уведомява, че тези българи не са работили там, и по този начин те не са взели обезщетение за безработица. Най-високо обезщетение за българи, работили в Европа, се е плащало в Търговище - 1 495,47 лева С четири лв. по-малко е това в Благоевград, а топ 3 се добавя от Варна със междинна сума от 1 485,72 лева Най-ниско то е в Перник - 1 208,41 лева
2 482 358 са се осигурявали във фонд “Безработица ” през октомври. 16 745 са били чужденците. 124 пък са получавали обезщетение от България. Средната сума за тях е била 881,74 лева Колко тъкмо българи са се върнали у нас поради пандемията, мъчно може да се каже, защото емигрантите не са задължени да се отписват от системата ЕСГРАОН. Но през март предходната година, когато бе въведено изключителното състояние, от националния действен щаб оповестиха, че е имало денонощие, в което са пристинали от чужбина 23 хиляди българи.
Според данни на Гранична полиция за 10 дни - от началото на изключителното състояние до 23 март, у нас са влезнали 109 467 българи. Над една трета от тях се прибрали със аероплан, а други главно през сухопътните граници със Сърбия, Македония, Гърция, Турция и Румъния. Според отчет от края на предходната година на Европейския съвет за външна политика завърналите се българи поради пандемията са 121 000. Данните са взети от Гранична полиция и системата за карантиниране. Сравнението на броя карантинирани по места с работоспособното население показва, че има градове, където завърналите са сериозен %. Например в Добрич този индикатор е 9%, във Видин - 4,5, в Монтана, Русе и Благоевград – към 4%. Като се има поради, че карантинираните са съвсем двойно по-малко от общо влезлите, е разумно да се допусна, че общият брой завърнали се в тези места е още по-голям като % ”, се отбелязва в отчета.
Около 20% от завърналите се българи са потърсили работа в бюрата по труда. В три града от тези с над 20 хиляди души население работната мощ се е нараснала сензитивно. Това са Петрич, Сандански и Свиленград. А до неотдавна и трите губели хора поради намиращите се близо Гърция и Турция. В Русе пък се върнали повече, в сравнение с в двойно по-голямата Варна, а във Видин също повече, в сравнение с в Бургас, където популацията е 5 пъти по-голямо. В отчета се прави извод, че най-вече хора са се завърнали в области, където преди е имало най-силна емиграция Условно те са избрани като зоните Русе – Разград – Силистра, Кюстендил – Благоевград – Петрич и Северозападна България. Направена била и онлайн анкета с хора, прибрали се от чужбина, която посочила, че съвсем половината от тях показват като причина желанието да са с околните си, а за 32% завръщането е поради загубата на работата в чужбина. В проучването се показва, че няма съответен способ, съгласно който да се дефинира какъв брой от хората са се върнали дълготрайно. Но в анкетата единствено 10% показали, че няма да се върнат назад след края на рецесията, а ще останат в България.
Организация на обединените нации: Светът е изгубил над 255 млн. работни места през 2020 година
През миналата година пандемията от ковид е донесла големи последствия за работните места по света. Това обявиха от Организация на обединените нации, като уто...
След рекордните над 1,1 милиарда евро емигрантски пари, влезнали у нас месец преди края на 2019 година, година по-късно, към ноември 2020 година, Българска народна банка засече рекорден срив - 327,5 млн. евро. Скромната сума е с близо 800 млн. евро по-малко. Дотогава в продължение на близо 10 години парите, които нашенци превеждат от чужбина, са почти равни, а последните три предкризисни години - и по-големи от директните непознати вложения. Че точно рецесията е причина за този фрапантен спад, се вижда от данните на Българска народна банка. През януари и февруари, когато рецесията към момента не се беше разразила, преводите са на нормалните си нива - към 90-100 млн. евро. От началото на пандемията през март съвсем до края на предходната година стартира спадът. През септември сумите от чужбина са се сринали до 13,1 млн. евро. Най-слаб е бил април, когато неизвестността пред старта на коронакризата е стопила тези средства до 10,5 млн. евро
Причините са повече от ясни - в страните, в които има най-вече емигранти, затварянето на бизнеси стартира тъкмо от тези, в които работят най-вече емигранти, включително и български. Сезонните служащи бяха едни от първите потърпевши, а всички останали браншове, изключително обвързваните с туризма, продължиха да стагнират до края на 2020 година Сривът на парите от чужбина е един от факторите за свиването и на частното ползване у нас. Това е по този начин, тъй като този поток отива главно за покриване на настоящи разноски, за опазване на здравето, за обучение, за погасяване на заеми.
По данни на Световната банка, която има особено изследване на зависимостта на стопанските системи от емигрантските пари, те са дали старт и на голям брой дребни фамилни бизнеси Кризата прекрои и географските потоци на парите от емигрантите, доколкото зависят както от степента на засягане на стопанската система в съответната страна, по този начин и от броя българи, работещи в нея. Това изяснява най-голямата застоялост при преводите от Германия, която е измежду най-тежко засегнатите страни в Европа, а в нея работят доста българи. Така от 62,7 млн. евро към края на 2019 година потокът оттова се е свил до 7,8 млн. евро в края на 2020 година Подобна е обстановката с Англия – в края на 2020 година са пристигнали 3,2 млн. евро, при 25,4 млн. евро година по-рано. Силен спад има и на потока от оттатък океана - 7,1 млн. евро месеци преди края на 2020 година, при 57,2 млн. евро година по-рано. Работещите в Испания, в която има многочислена българска диаспора, са изпратили 4,3 млн. евро против 34,7 млн. евро, пристигнали оттова малко преди края на 2019 година Сходна е обстановката с Италия - в края на третото тримесечие оттова в България са пристигнали 2,2 млн. евро при 17,5 млн. евро- близо пет пъти по-малко.
Намалението евентуално е още по-драстично, доколкото действително парите, които българите, работещи в странство, изпращат на околните си, са повече от публично регистрираните. Първо, тъй като Българска народна банка регистрира единствено преводи над 2500 евро, и второ, тъй като данните за набиране на тази информация са непълни. Очакванията на специалисти са емигрантските потоци да стартират да се възвръщат до равнищата си от 2018-2019 година едвам през втората половина на тази година. Достигане до тези равнища обаче ще е допустимо след най-малко три години, като фактор за това е съвземането на стопанските системи от рецесията, както и помощите за семействата и бизнеса, които съвсем всички страни по света вкараха поради пандемията
Здравната вноска за безработните става 26 лева месечно
От 1 януари 2021 година хората, които сами внасят наложителните си здравни вноски (например трайно безработни, които не получават обезщете...