27 януари - Международен възпоменателен ден на Холокоста
27 януари е Международен възпоменателен ден на Холокоста. На този ден през 1945 година малцината оживели в концентрационния лагер Аушвиц са освободени. Това става в процеса на успеха на Съюзническите войски над Хитлер и влизането на Червената войска в лагера. Аушвиц остава знак на нацисткия геноцид.
Датата е оповестена през 2005 година от Организация на обединените нации за Международен възпоменателен ден за Холокоста.
Създаден на територията на окупираната от нацистите Полша, концлагерът Аушвиц се трансформира в знак на местата за реализиране на хитлеровото дефинитивно " решение " на " еврейският въпрос ". В Аушвиц са депортирани няколко милиона души от цяла Европа. Общо в лагерите умират милиони, като с акуратност цифрите мъчно могат да бъдат изчислени. Унищожено е съвсем цялото еврейско население на Европа, към 6 млн. души. Известно е, че в нацистките лагери на гибелта, с изключение на евреи и военнопленници, умират и критици на Хитлер, хуманисти, комунисти, демократи и всевъзможни политически съперници на нацистите. Първоначално нацистките лагери са основани точно за политическите съперници. Преследвани и избивани са още хомосексуални, роми, славяни, хора с душевен и физически увреждания, членове на църквата " Свидетели на Йехова " и други християни, да вземем за пример пастори, които отказвали да проповядват " расовите " теории на нацистите в църквите си.
Геноцидът против евреите става част от самата основа на нацистката идеология. Невъобразима е и жестокостта, с която е сбъднат, не е подминат никой. Бедни и богати, атеисти и религиозни, бебета и старци: задоволително е било да си евреин, идната характерност е била единствено детайлност. " Логиката " на сходно дефинитивно " решение ", изтреблението на цялостен народ, подсказва, че в случай че Хитлер беше спечелил войната, откакто завърши с евреите, щяха да последват и идващите " нисши " нации в злокобната ранглиста на нацистите като ромите или славяните. Идеология, която " се храни " от това да има " подчовеци " постоянно би търсила нови жертви. Щеше да има дефинитивно " решение " на " ромския въпрос ", на " славянския въпрос ". После щеше да се изнамери различен сходен " въпрос ", а най-после Хитлер, прекомерно евентуално, щеше да реши " дефинитивно " и ориста на личният си народ.
Расизмът не е приоритет единствено на нацистите. Човечеството познава расизма и междуетническата ненавист от дълго време, в това число от страна на колониалните сили в Африка. Отдавна расизмът и насаждането на ненавист са принадлежности на безскрупулни властници. Ужасяващ расизъм има и през днешния ден, в това число държавен расизъм. Но Холокостът е друг с това, че в него се случва немислимото: за негативно време и с индустриални технологии е изтребен съвсем цялостен народ. Надали и най-жестокият робовладелец в миналото е възнамерявал сходна " политика ". Нацистка Германия, отпред с Хитлер, основава казус.
" Никога към този момент ", повтаря светът, само че историята ни учи, че това, което се е случило един път, може да се повтори. Превръщането на омразата в теория и доктрината в процедура на геноцид не е нещо, от което са застраховани и днешните политици. Фашистка и расистка политика не липсва и в съвременността. Холокостът е невиждан единствено в предишното и остава подобен, само че за жал нечовечна политика на геноцид се случва и през днешния ден. Безбройни са жертвите на ежедневния расизъм.
Холокостът е знаков освен с броя на избитите евреи и невижданата свирепост, само че и с обстоятелството, че е това е геноцидът, който заради размерите си, получава най-вече публичност. Затова и споменът за този неприличен миг в историята на човечеството работи като увещание до каква степен може да стигнат идеологии, учредени на расизъм и концепцията за предимство на една етническа или национална общественост над друга. Геноцидът над евреите поражда първия потрес на модерния свят, уверен в своя хуманизъм: смразяващо е съзнанието, че даже в разрастващите се демокрации цяла етническа група може да се трансформира в жертва на систематично физическо изтребване.
Холокостът, за жалост, не е нещо свръхестествено, от което сме застраховани в този момент и в бъдеще. Да не забравяме, че Хитлер е пристигнал на власт с легални избори, а хора са позволили и направили закононарушенията. Не са минали и 100 години откогато е освободен Аушвиц. Все още има живи оживели, както роми, по този начин и евреи или политически пандизчии: хора, претърпели целия смут.
В днешно време постоянно изкривени използва на страданието за политически дивиденти, както и сензационната интерпретация на историята от киноиндустрията, ни кара да подминаваме годишнините, свързани с Холокоста.
Не можем да търсим оправдания у другите за това, че ние не заемаме позиция. Ако си споделяме: " Колко действително страдалчество има в нашето време, за какво да обръщаме такова внимание на несгоди принадлежащи на предишното? ", следва да си отговорим почтено: " За да противодействаме на расизма в този момент, ние не би трябвало да забравяме ". /БГНЕС
Датата е оповестена през 2005 година от Организация на обединените нации за Международен възпоменателен ден за Холокоста.
Създаден на територията на окупираната от нацистите Полша, концлагерът Аушвиц се трансформира в знак на местата за реализиране на хитлеровото дефинитивно " решение " на " еврейският въпрос ". В Аушвиц са депортирани няколко милиона души от цяла Европа. Общо в лагерите умират милиони, като с акуратност цифрите мъчно могат да бъдат изчислени. Унищожено е съвсем цялото еврейско население на Европа, към 6 млн. души. Известно е, че в нацистките лагери на гибелта, с изключение на евреи и военнопленници, умират и критици на Хитлер, хуманисти, комунисти, демократи и всевъзможни политически съперници на нацистите. Първоначално нацистките лагери са основани точно за политическите съперници. Преследвани и избивани са още хомосексуални, роми, славяни, хора с душевен и физически увреждания, членове на църквата " Свидетели на Йехова " и други християни, да вземем за пример пастори, които отказвали да проповядват " расовите " теории на нацистите в църквите си.
Геноцидът против евреите става част от самата основа на нацистката идеология. Невъобразима е и жестокостта, с която е сбъднат, не е подминат никой. Бедни и богати, атеисти и религиозни, бебета и старци: задоволително е било да си евреин, идната характерност е била единствено детайлност. " Логиката " на сходно дефинитивно " решение ", изтреблението на цялостен народ, подсказва, че в случай че Хитлер беше спечелил войната, откакто завърши с евреите, щяха да последват и идващите " нисши " нации в злокобната ранглиста на нацистите като ромите или славяните. Идеология, която " се храни " от това да има " подчовеци " постоянно би търсила нови жертви. Щеше да има дефинитивно " решение " на " ромския въпрос ", на " славянския въпрос ". После щеше да се изнамери различен сходен " въпрос ", а най-после Хитлер, прекомерно евентуално, щеше да реши " дефинитивно " и ориста на личният си народ.
Расизмът не е приоритет единствено на нацистите. Човечеството познава расизма и междуетническата ненавист от дълго време, в това число от страна на колониалните сили в Африка. Отдавна расизмът и насаждането на ненавист са принадлежности на безскрупулни властници. Ужасяващ расизъм има и през днешния ден, в това число държавен расизъм. Но Холокостът е друг с това, че в него се случва немислимото: за негативно време и с индустриални технологии е изтребен съвсем цялостен народ. Надали и най-жестокият робовладелец в миналото е възнамерявал сходна " политика ". Нацистка Германия, отпред с Хитлер, основава казус.
" Никога към този момент ", повтаря светът, само че историята ни учи, че това, което се е случило един път, може да се повтори. Превръщането на омразата в теория и доктрината в процедура на геноцид не е нещо, от което са застраховани и днешните политици. Фашистка и расистка политика не липсва и в съвременността. Холокостът е невиждан единствено в предишното и остава подобен, само че за жал нечовечна политика на геноцид се случва и през днешния ден. Безбройни са жертвите на ежедневния расизъм.
Холокостът е знаков освен с броя на избитите евреи и невижданата свирепост, само че и с обстоятелството, че е това е геноцидът, който заради размерите си, получава най-вече публичност. Затова и споменът за този неприличен миг в историята на човечеството работи като увещание до каква степен може да стигнат идеологии, учредени на расизъм и концепцията за предимство на една етническа или национална общественост над друга. Геноцидът над евреите поражда първия потрес на модерния свят, уверен в своя хуманизъм: смразяващо е съзнанието, че даже в разрастващите се демокрации цяла етническа група може да се трансформира в жертва на систематично физическо изтребване.
Холокостът, за жалост, не е нещо свръхестествено, от което сме застраховани в този момент и в бъдеще. Да не забравяме, че Хитлер е пристигнал на власт с легални избори, а хора са позволили и направили закононарушенията. Не са минали и 100 години откогато е освободен Аушвиц. Все още има живи оживели, както роми, по този начин и евреи или политически пандизчии: хора, претърпели целия смут.
В днешно време постоянно изкривени използва на страданието за политически дивиденти, както и сензационната интерпретация на историята от киноиндустрията, ни кара да подминаваме годишнините, свързани с Холокоста.
Не можем да търсим оправдания у другите за това, че ние не заемаме позиция. Ако си споделяме: " Колко действително страдалчество има в нашето време, за какво да обръщаме такова внимание на несгоди принадлежащи на предишното? ", следва да си отговорим почтено: " За да противодействаме на расизма в този момент, ние не би трябвало да забравяме ". /БГНЕС
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ