27 септември е дата, която винаги ще е свързана с

27 септември е дата, която постоянно ще е обвързвана с два паметни евромача на футболния Спартак във Варна. Първия е изгубен, а във втория тимът печели първата си и единствена до момента победа в Европа, и за първи и финален път играе във втория кръг на евротурнир.

Преди 56 години – на 27 септември 1961 година, „ Спартак “ е получил право да показва България във втория по мощ континентален шампионат – за КНК, откакто губи във финала за купата на страната от първенеца ЦСКА с 0:3. Любопитно е, че „ Спартак “ се трансформира в първия наш тим, взел участие в КНК, и втория след ЦСКА, играл в Европа.

В своя и на български клуб евродебют в КНК варненци вършат влиятелно 0:0 против австрийския гранд „ Рапид “ на 13 септември 1961 година във Виена.

Реваншът от 1/16-финалите сред двата отбора е на 27 септември 1961 година във Варна. Гостите печелят с 5:2 и се класират за идната фаза.



Вижте по какъв начин е отразена тази среща на другия ден в брой 5317 (233-ти за годината) от вестника на варненци „ Народно дело “: 



„ Всички пътища във вчерашния септемврийски следобяд водеха към варненския стадион „ Ю. Гагарин “. В рейсовете от „ Златни пясъци “ и „ Дружба “ на всички езици думите „ Спартак “, „ Рапид “ звучаха еднообразно... С мотоциклети, камиони и рейсове имаше фенове на футбола от Плевен, Бургас, Толбухин, Коларовград, които дружно с варненци извършиха към 30 000 места на стадиона, с цел да следят втората среща-реванш сред „ Спартак “ и „ Рапид “ (Виена) от европейския шампионат на носителите на националните купи.

5:2 – този резултат дълго ще се разяснява във Варна, тъй като по този начин горчиво, ненадейно приключи една от най-интересните интернационалните срещи в града през последните години. Наистина да загубиш не постоянно е срамно, изключително против един подобен съперник, като рутинирания тим на австрийския „ Рапид “. Но през вчерашния ден нашите футболисти разрешиха на съперник, който в доста връзки не сподели нещо извънредно, с изключение на успокоение, прозорливост и тактическа дисциплинираност, да ги победи и то с сензитивен резултат – 5:2.

Много пъти са изтъквани недостатъци в играта на „ Спартак “. А през вчерашния ден, за жалост в този съдбоносен турнирен мач, изключително през първото полувреме минусите бяха събрани като през мощно увеличително стъкло – по този начин блестящо пролича психчическата нестабилност (тя бе решаваща и в последните загуби в шампионата против „ Спартак “ (Пд) и „ Берое “). Напълно се провали и през вчерашния ден стремежът на варненските футболисти да създадат надали най-първо оръжие за отбрана изкуствената засада. Примери от този нож с две остриета има доста и като, че ли веднаж вечно „ Спартак “ би трябвало да го изхвърли от играта си. Кирчев нарушаваше отговорностите си да бъде непрекъснат пазач на центр. нападателя Шмидт, който се оказа най-хубав изпълнител за гостите. Филипов беше нерешителен, прекомерно корав, което разреши на по-слабата страна на нападението на „ Рапид “ да играе сполучливо в първото полувреме. Защитниците Димитров и Живков поставиха доста усърдие, само че с изключение на дилемите си в отбрана в решителните начални моменти на мача не можаха пълноценно да се включат в офанзивите.

Боязливо, шаблонно, започнаха и офанзивите на домакините. Николов бе трудолюбив, запълваше необятен периметър, само че не постоянно бързо и тъкмо играеше с сътрудниците си. Костов едвам към края се оживи и сподели реализаторските си благоприятни условия. Стефанов бе доста обезпокоен, а Калугеров и Янев не надминаха границата на посредствеността. Най-ярко изпъкна играта и оня вълнуващ плам, с който по цялото поле сновеше десният бранител Ненов. И в случай че останалите бяха заиграли изначало като него, резултатът можеше да бъде различен.

Австрийските футболисти реализираха заслужена победа. Те демонстрираха, че може би не разочарованието на варненци от вчерашната среща би трябвало да бъде толкоз огромно, колкото

насладата, че против един подобен съперник във Виена нашият тим е посочил доста добра игра и е приключил с чест битката. Макар и не по този начин външно ефектна, играта на „ Рапид “ бе доста рационално и пресметливо издигната, играчите тъкмо извършиха поставените им тактически задания, а нападателите, въпреки и по-малобройни пред вратата на Вълчанов, дадоха доста хубави и точни удари.

Още в 8-ата минута след углавен удар от дясно топката бе трансферирана в центъра и Шмидт (9) с отличен удар от въздуха откри резултата – 1:0. В 30-а минута отбраната на „ Спартак “ не съумя да спре с изкуствена засада един пробив от дълбочина на Скочик (8) и Вълчанов още веднъж бе беззащитен – 2:0. Още в първата минута след почивката ново неразбирателство в нашата последна защита и този път Фльогел (10) повиши на 3:0, а 10 минути по-късно с гръмък фалцов удар Миланович (11) откри горния ъгъл на нашата врата – 4:0. Едва в този момент спартаковци свиха обръч към наказателното поле на „ Рапид “. В 63-ата минута Стефанов бе съборен и италианският арбитър Адами уточни единадесетметров углавен удар. Костов стреля тъкмо – 1:4, а 4 минути по-късно с отличен финт още веднъж Костов се освободи от трима австрийски бранители и понижи разликата на 2:4. Пред вратата на „ Рапид “ се заредиха доста сериозни моменти, само че Калугеров, Янев, Николов и Стефанов пропуснаха доста преференциални положения. Неочаквано 6 минути преди края на мача Шмидт при бърза контраофанзива реализира последния гол в мача – 5:2 за „ Рапид “.

Ето мнението на треньорите:

КЬОРНЕР („ Рапид “): „ При 4:0 станахме лекомислени. Победихме, тъй като успяхме да изпълним тактическия си проект – отбранителна игра и ненадейно контраатакуване. Този път функциите от Виена бяха разменени – там „ Спартак “ игра по-спокойно, а ние бързахме и грешехме. Сега нашата по-голяма прозорливост ни донесе победа. Доволен съм от Скочик, Ханали, Фльогел и Миланович. От българите ми харесаха Николов и Кирчев. “

Т.ЗАХАРИЕВ: „ Допуснахме доста леки голове след непотребни, ненужни и неправилни изкуствени засади. Просто не мога да си обясня разстройването ни при започване на играта. Рутината на „ Рапид “ си сподели решаващата дума “.

Л. НЕДЕЛЧЕВ

За „ Спартак в тази среща играят: Христо Вълчанов, Васил Ненов, Илия Кирчев, Спиридон Филипов, Бисер Димитров, Никола Живков, Благой Янев, Герасим Калугеров, Христо Николов-Чоко, Стефан Стефанов, Любен Костов.

Пред petel.bg десният бек Васил Ненов се върна към спомените си от двата мача: „ Във Виена играхме защитно и на контри. Можехме и да ги победим, само че пропуснахме две-три положителни положения. Стефчо Стефанов нямаше шанс и когато излезе на чиста позиция, се спъна в топката. Във Варна нашият треньор Тома Захариев искаше да ги нападаме още първоначално, само че откакто получихме два бързи гола, всичко свърши. “

22 години по-късно - на 27 септември 1983 година, спартаковци стигат до първата си до този миг победа в КНК. Тимът взе участие за повторно в шампионата, откакто губи във финалния дуел за купата от първенеца ЦСКА с 0:4.



На 27 септември 1983 година спартаклии бият  „ Мерсин “ с 1:0 в реванша от 1/16-финалите и не престават напред, защото първата среща в Турция е приключила 0:0. Гола за триумфа вкарва Пламен Казаков с майсторски удар от 20 метра в 62-рата минута, а на трибуните на „ Юри Гагарин “ са 9000 фенове.

Треньорът на спечелилите Людмил Горанов разчита на следния състав: Красимир Зафиров, Ниазим Исмаилов, Сашо Борисов, Владимир Николчев, Асен Михайлов, Румен Димов, Красимир Венков (81-Стефан Стефанов), Борислав Гьорев, Емил Личев (76-Георги Алексиев), Живко Господинов, Пламен Казаков.

Ето какво си спомни за дуела пред petel.bg стожерът в защитата на домакините Асен Михайлов: „ Знаехме, че 0:0 от първия мач е подъл резултат. Целта ни беше да сме деликатни откъм гърба и да опазим вратата си „ суха “, а напред наложително да вкараме. Всички момчета демонстрираха желязна тактическа дисциплинираност и не позволихме на турците да ни основат проблеми. В офанзива пък търпеливо изчаквахме да пристигна нашия миг и когато настъпи, Пламен не сбърка. След това с групови и зрели дейности запазихме минималната си преднина, даже можехме и да я увеличим... “

В първия 1/8-финал на 19 октомври 1983 година „ Спартак “ отстъпва с 1:2 на гранда „ Манчестър юнайтед “ пред повече от 35 000 фенове на „ Юри Гагарин “. Гостите откриват в 9-ата минута посредством Брайън Робсън, Румен Димов изравнява от фаул в 11-ата, само че Артър Греъм носи триумфа на британците в 47-ата. Две седмици по-късно варненци губят и на „ Олд Трафорд “, този път с 0:2 (два гола на Франк Стейпълтън – 2,31), и отпадат.





Впоследствие това потомство на „ Спартак “ (на първата и третата снимка), водено от починалите към този момент огромни футболисти Живко Господинов и Стефан Найденов (на четвъртата и петата снимка), става най-успешното в историята на клуба.

В интервала 1982/1984 тимът играе край за купата на България, стига до втория кръг в КНК, откакто записва първата европобеда за „ Спартак “, и приключва трети в „ А “ група.

 

Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието последните вести - такива, каквито са, от Света, България и Варна!

Изпращайте вашите фотоси на [email protected] когато и да е на дежурния редактор!

Харесайте ни във FB

рекламаКоментариКоментирай посредством Фейсбук