Иван Игов, психолог: 27% от децата в България са минавали през периоди на тормоз
27% от децата в България са минавали през интервали на тормоз или са унизени сега. Това сподели в предаването " Денят на фокус " на Радио " Фокус " консултативният психолог Иван Игов.
" Булинг " или " тормоз " са два термина, които значат едно дете да бъде редовно унизено от съученици си в разнообразни форми от физическа през психическа и всяка друга форма. " Но до момента в който преди тормозът беше стеснен в границите на учебното заведение, в границите на махалата, в границите на групата от деца, в днешната цифрова епоха желанието да не изтървеш нещо и би трябвало от самото начало да си онлайн, води до това, че там могат да се случват всевъзможни неща, ориентирани против теб ", изясни той.
" Нашите проучвания демонстрираха, че в случай че 27% от децата са минавали през интервали на тормоз или са унизени сега – това е висок %, в страните, където има профилирани стратегии за това процентите падат до 12-13 ", сподели консултантът и добави, че профилираните стратегиите на норвежеца Дан Олвеус за преодоляване на насилието измежду децата са доста значими както за тези, които са жертви на издевателството, по този начин и за насилниците, само че най-много те са ориентирани към безмълвно болшинство.
Според него нападателните деца нормално са повлияни от фамилната среда, където насилието и силата е метод да се оправиш с проблемите си. " Виждаш го от родителите и го пренасяш в учебно заведение. В един миг ти започваш да се чувстваш мощен, тъй като другите са опасяват от тебе – набиеш няколко, вземеш им парите, към този момент имаш и пари. Програмите са значими за тези деца, тъй като те не би трябвало да излизат с разбирането, че на другия нищо не му се случва, че той не страда, да излизат с чувството, че те са по-велики или по-страшни от съучениците си. "
Публикациите в обществените мрежи на клипчета с тормоз над деца съгласно Иван Игов се прави за известност. " В юношеската възраст средата на връстниците е най-важният социализиращ фактор. Това се прави за това, което юношите постоянно са правили – най-готините са известните, ти можеш да станеш известен със мощ или като пускаш клипчета в обществените мрежи. Най-лошото на тези деца и че никой не ги е научил че в интернет нищо не се губи ", изясни той.
" Много са факторите, които родителите могат да следят, с цел да схванат, че с детето се случва нещо. И по-късно несъмнено доста са методите, по които би трябвало да поговориш с детето. Ако има този проблем, тогава по-добре се обърнете в действителност към експерт ", посъветва консултативният психолог Иван Игов.
" Булинг " или " тормоз " са два термина, които значат едно дете да бъде редовно унизено от съученици си в разнообразни форми от физическа през психическа и всяка друга форма. " Но до момента в който преди тормозът беше стеснен в границите на учебното заведение, в границите на махалата, в границите на групата от деца, в днешната цифрова епоха желанието да не изтървеш нещо и би трябвало от самото начало да си онлайн, води до това, че там могат да се случват всевъзможни неща, ориентирани против теб ", изясни той.
" Нашите проучвания демонстрираха, че в случай че 27% от децата са минавали през интервали на тормоз или са унизени сега – това е висок %, в страните, където има профилирани стратегии за това процентите падат до 12-13 ", сподели консултантът и добави, че профилираните стратегиите на норвежеца Дан Олвеус за преодоляване на насилието измежду децата са доста значими както за тези, които са жертви на издевателството, по този начин и за насилниците, само че най-много те са ориентирани към безмълвно болшинство.
Според него нападателните деца нормално са повлияни от фамилната среда, където насилието и силата е метод да се оправиш с проблемите си. " Виждаш го от родителите и го пренасяш в учебно заведение. В един миг ти започваш да се чувстваш мощен, тъй като другите са опасяват от тебе – набиеш няколко, вземеш им парите, към този момент имаш и пари. Програмите са значими за тези деца, тъй като те не би трябвало да излизат с разбирането, че на другия нищо не му се случва, че той не страда, да излизат с чувството, че те са по-велики или по-страшни от съучениците си. "
Публикациите в обществените мрежи на клипчета с тормоз над деца съгласно Иван Игов се прави за известност. " В юношеската възраст средата на връстниците е най-важният социализиращ фактор. Това се прави за това, което юношите постоянно са правили – най-готините са известните, ти можеш да станеш известен със мощ или като пускаш клипчета в обществените мрежи. Най-лошото на тези деца и че никой не ги е научил че в интернет нищо не се губи ", изясни той.
" Много са факторите, които родителите могат да следят, с цел да схванат, че с детето се случва нещо. И по-късно несъмнено доста са методите, по които би трябвало да поговориш с детето. Ако има този проблем, тогава по-добре се обърнете в действителност към експерт ", посъветва консултативният психолог Иван Игов.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ