27 май, петък, от 18, 30 часа в галерия “Анел

27 май, петък, от 18, 30 часа в изложба “Анел ” в София ще бъде показана книгата на Иван Гарелов “Неизпратени писма до Маргарита ”. Тя е дело на издателство “Труд ”. В нея известният публицист споделя за своите професионални пътувания до най-горещите точки на планетата през 70-те и 80-те години на предишния век. Както и за огромните персони, с които се е срещал. Книгата ще показа дъщерята на създателя Калина, която има огромна заслуга тези записки да се появят на бял свят. Акцентът в това изявление е работата на Иван Гарелов като водещ на телевизионното предаване “Панорама ”, което той трансформира в институция и незаобиколим журналистически фактор. Гарелов даде изявление пред „ 24 часа “.

– Защо избрахте епистоларната форма в записките си “Неизпратени писма до Маргарита ”, господин Гарелов?

– Трудно е да се формулира какъв тъкмо е жанрът на тази книга. Това не са досадни записки, каквито всеки може да напише. Съдържанието по-скоро размера най-важното от претърпяното в професионалния ми път, което за положително или за неприятно не се е случило на всеки.

Всичко това е осмислено от модерна позиция, от проблемите и грижите на днешния и утрешния ден на света. Организирането на тези прекарвания в една книга на пръв взор е много безредно.

Писмата са ми нужни, тъй като ми дават свободата да приказвам от персонална позиция, да беседвам искрено със събеседник, който се интересува от мнението ми и желае да ме разбере.

Самата концепция да прибегна до тази форма идва от една книга на полския публицист Казимеж Брандис “Писма до госпожа Z ”. Прочетох я през 60-те години, бях студент, и мощно ме впечатли лекотата, с която говореше по политически тематики.

Още си припомням да вземем за пример споделеното от него, че като гледал немски туристи да снимат из Европа, имал възприятието, че вършат инвентаризация. Ето, пристигна моментът да опитам и аз.

В книгата са разказани и някои от най-важните документални филми, които съм снимал за военни спорове, остри военно-политически конфликти, кръвопролития и човешки драми. Длъжен съм да напомня, че бях стигнал до такова професионално равнище, при което спестявах авторския коментар за сметка на сниманата изразителна картина.

Затова в този момент преразказът на тези филми ражда нещо ново. Така казаното и показаното има втори живот. Същото се отнася и до подбора на някои остарели изявления през интервала на прехода. Днес те звучат по нов метод, удостоверяват или опровергават мненията и прогнозите. Прибавете към това и нашия преход и ролята на “Панорама ” в публичните събития.

И в този момент аз съм се заел да осмисля цялата тази жанрова неразбория, с цел да разберем какво тъкмо ни се случва през днешния ден и ще ни се случи на следващия ден. Ето за какво тази книга не се поддава елементарно на етикетиране.

– Как стана по този начин, че тъкмо вие наследихте Николай Конакчиев, Тома Томов, Димитри Иванов и другите от втория екип на “Панорама ”?

– Защо питате мен? Аз персонално бях изцяло сюрпризиран и даже и в сънищата си не съм си помислял да повеждам “Панорама ”. Тя към този момент имаше славата на звездно предаване, а водещите я публицисти изглеждаха като божества, недостъпни за простосмъртните.

Между другото, аз си бях доста удовлетворен от работата си като кореспондент от горещите точки на планетата. Смятах, считам и до през днешния ден, че тази работа слага на тестване най-силните професионални и човешки качества. Това ме удовлетворяваше, а даже ми беше донесло и не малко популярност.

Току-що се бях завърнал от Виетнам и Камбоджа и открих, че цяла България е мощно впечатлена от филмите, които бяхме снимали с оператора Младен Чакъров.

Обявиха ме от Съюз на българските журналисти за публицист на годината. Наградиха ни с медал “Кирил и Методий ”. Тогава Иван Славков ме извика и ми предложи да повеждам “Панорама ”. При това не като част от екип, а самичък. Нямах никаква визия какво е станало сред Славков и досегашните водещи, това бе сфера, до която не съм имал достъп. Те си бяха близки и до ден сегашен не знам повода.

С Тома Томов станахме положителни другари, само че в никакъв случай не засягахме тази тематика.

Що се отнася до моя избор, обяснявах си го с триумфа ми като кореспондент, който ме бе направил известен. Така се прави по света – проявяваш се като кореспондент и след това ставаш водещ, тъй като тогава хората повече ти имат вяра.

– Веднага ли приехте поканата на Иван Славков, или се колебаехте?

– Във всеки случай не одобрих незабавно. Не ми се искаше да напущам репортерската си работа, откакто я бях овладял добре и ми носеше задоволство. А “Панорама ”, разсъждавах аз, автоматизирано те трансформира в някакъв официоз, не си свободен. Съпругата ми Донка допусна, че евентуално Славков е заложил по някаква причина на това предложение и ще се засегне, в случай че откажа. Приех със страдание, което не ме е напуснало и до през днешния ден. Добре, че пристигнаха измененията у нас, аз се впуснах във вихъра, обособих “Панорама ” като независимо звено, събрах екип и отдадохме най-хубавото от себе си на идеята на демокрацията.

– В книгата си пишете, че поради “Панорама ” родният ви вуйчо се е отказал от вас на страниците на в. “Народна войска ”. С какво го разгневихте?

– Вуйчо ми беше прочут военачалник, който бойците обичаха, само че политическото управление не харесваше. Той си беше сталинист, не одобряваше доста ръководството на Живков. Отношенията ни бяха охладнели, когато още преди 10 ноември аз се разгласих срещу привилегиите на дейните борци. Това го беше обидило.

Конкретният мотив по-късно да се отхвърли от мен беше, че съм почнал да поканвам в “Панорама ” представители на новосформиращата се съпротива. Той сметнал това за “предателство ” и се отхвърли обществено от мен. Не реагирах. Имах какво да му кажа, само че беше ненужно.

– И въпреки всичко не се ли сдобрихте по-късно?

– Не. Никога не му проговорих повече.

– Д-р Желев ли първи назова предаването “Панорама ” “бръснарница ”, или различен измисли този дълбокосмислен прякор?

– Да, доктор Желев първи назова “Панорама ” бръснарница ”. Но защото тълкувате това название като “многозначително ”, ще ви напомня цялото му изявление: “Панорама ” припомня на бръснарница с чакащите реда си политици. Но тази бръснарница изигра извънредно значима роля за опазване на гражданския мир. Тя се трансформира в една от основните институции на прехода. От нея политиците се учеха на приемливост и плурализъм. Хората от цяла България имаха вяра на Гарелов и сядаха вечер пред тв приемника, с цел да чуят какво ще каже. ”

– Как оцеляхте в това размирно време на прехода, какви взаимни отстъпки ви се постановяваше да вършиме, с цел да не смъкват предаването от екрана?

– Как съм “оцелял ” в събитията на прехода? Зад този въпрос прозира намек, че евентуално съм бил угодничав към политиците и те по тази причина не са ме сменяли. Това е философията на малодушните. И това ги проваляше. Подмажат се на ръководещите, а като дойдат новите, първо тях ги махат.

Знаете ли, че има една оценка на Соломон Паси: “Гарелов не отразяваше политиката. Той я правеше.. ”.

Ние не ходехме след събитията, ние участвахме, налагахме правила и правила. И това ни направи фактор, на който не можеш да посегнеш по този начин елементарно. Знам, чувал съм, че измежду тези партии, които са идвали на власт, е имало “смелчаци ”, които са предложили “да го махнем този Гарелов ”.

Много им се е желало, само че по-умните осъзнавали, че това може да се обърне срещу тях. В книгата има документален запис за опита на един доста прочут и до през днешния ден политик, който се пробва да ме изгони. Прочетете го, да не ви го описвам.

– Вече го прочетох. След една среща на екипа ви с Хачо Бояджиев режисьорът ви е споделил, че е записал целия разговора…

– … В същото време в никакъв случай не съм гледал на “Панорама ” като на частна естрада за почистване на персонални сметки. В този смисъл съм правил взаимни отстъпки в името на разпоредбите на демокрацията.

Като да вземем за пример да поканвам в предаването и да повеждам диалози с политици, които по никакъв начин не са ми приятни и са ме обиждали обществено. Канил съм ги тъкмо толкоз, колкото подхожда на тяхното показване в Народното събрание. Спомнете си за един Жорж Ганчев, мир на праха му.

– Какво ще накара читателите да повярват, че във вашите записки има единствено истина?

– Бих споделил, че нямам подобен проблем. Хората ме познават от десетилетия, надали мога да трансформира в този момент мнението им за мен. По-скоро ме интересува по какъв начин ще ме възприемат младите, тези, които не ме познават, въпреки да са чували от родителите си “Тихо, да чуем Гарелов ”.

Затова всеки ред от тази книга е минал през утвърждението на щерка ми Калина. Тя самата написа доста хубаво, само че в тази ситуация играеше ролята на последна инстанция. Ако харесваше нещо, значи ще го харесат и младите. Ако не го харесва, изхвърлям го. Ето, на нея разгадавам.

А също по този начин и на вашия вестник. В тези бурни години, както ги наричате, когато съществуваше така наречен пресгрупа, в която беше “24 часа ”, печатните медии се бореха против въздействието на малкия екран.

Това беше безсмислено. Когато бе разбрано, пресгрупата сътвори награди за телевизионна публицистика “Златният пъпеш ”. Аз получих първата премия като най-хубав водещ. Елена Йончева от нашия екип за най-хубав кореспондент.

С “24 часа ” бяхме дружно, когато организирахме поканата и посрещането на историческото посещаване на папа Йоан Павел Втори.

Не съм не запомнил, че във връзка на някаква моя кръгла годишнина “24 часа ” ме предложи за премия с медал “Стара планина ”, който президентът Първанов ми отхвърли. Това не е значимо, значимото е, че вестникът ме предложи, а не малкия екран, в която бях работил 27 години и в 21 от тях бях водил “Панорама ”.

– Вие сте един от най-известните коментатори в България и не мога да не ви попитам по какъв начин виждате бъдещето на настоящето държавно управление и на страната?

– За да не разреждам тематиката на изявлението, ще се опитам да отговоря оптимално малко.

Страната ни е изправена, както и целият свят, пред ново разделяне. У нас това ще бъде битка за цялостно превъзходство сред евро-атлантическата ориентировка против концепцията за балансиращата политика, отчитаща въздействието на Русия.

Формално този избор ние сме го създали от дълго време, само че едвам в този момент се стига до реализацията му непременно и по всевъзможен начин. Войната в Украйна усили възможностите на евро-атлантиците, само че измененията в душите на хората са мъчителни.

Може и да е парадоксално, само че ориста на тъкмо това държавно управление няма да се реши от тези условия, без значение че получава мощна поддръжка извън.

Просто сривът на престижа и доверието в кабинета може да докара до неуспех на по този начин наречената смяна. Но идва един нов въпрос – дали завръщащите се в ръководството няма да бъдат по някакъв метод изменени?

Виж още: