27-годишният либеро Петър Каракашев премина в редиците на ВК Хебър

27-годишният либеро Петър Каракашев мина в редиците на ВК Хебър през това лято.
Той е един от общо петимата национали(двама българи, канадец, руснак и македонец) в състава на „ тигрите ” от Пазарджик.
Преди това в България е играл единствено за родния си Пирин(Разлог).
Има и престои в румънския Стяуа(Букурещ).
Разговаряхме с Петър Каракашев преди идния мач на Хебър против родния му клуб Пирин(Разлог).

Пепи, по какъв начин реши да преминеш в Хебър и до каква степен значими за това са упоритостите на пазарджишкия клуб?

След като се срещнах със старши-треньора Атанас Петров и разбрах защо става въпрос в Пазарджик, не беше мъчно да приема изискванията. Спечели ме с амбициозния си план и високите цели, които са сложени пред клуба.
Хебър се бори тази година за дубъл – купа и купа, а това са цели, които се покриват с моите персонални.

Много волейболни експерти дефинират Хебър даже като главен любимец за купата. Съгласен ли си с такова мнение и има ли сили тимът да реализира това?

Смятам, че имаме сили за дубъл. Класата в тима я има, остава да работим крепко в осъществяване на задачите с цел да зарадваме страхотната аудитория тук.

Може би не си привикнал да играеш в България с трима чужденци в един тим. С какво способстват те за класата на отбора?

Действително в България има към този момент някаква наклонност да се притеглят задгранични играчи, което за мен персонално е плюс и ще даде отражение за развиване, както на Суперлигата, по този начин и за израстване на нашите гении. Чужденците внасят класа в тимовете, а от там и шампионата става по-завързан. Мачовете също стават по-равностойни и завързани.

Какви разлики откриваш в метода на работа в Хебър спрямо другите места, на които си играл?

Организационно тук нещата стоят на доста високо равнище. Всичко е изпипано и не мислим за нищо друго, с изключение на за самата игра – тренировки и мачове.
Когато всичко е подсигурено на състезателите и тима те би трябвало да се концентрират в печеленето на мачовете.

Доволен ли си от повторния престой в родния ти отбор Пирин (Разлог) и с какви връзки се раздели с клуба?

Разлог е моят роден град, а Пирин първият ми отбор. Тая само хубави усеща към този клуб. Разделихме се обикновено, не е имало драми или проблеми.

Какво би трябвало да чакаме съгласно теб от Пирин през този сезон и съответно от мача, който им следва в петък с Хебър в Разлог?

Смятам, че е рано да се вършат смели прогнози, защото са минали единствено 3 кръг от шампионата, само че като цяло Пирин постоянно се е стремял към високо класиране и считам, че тази година с новия им треньор Мирослав Живков ще имат триумфи.

През лятото ти беше част и от националния тим. Повлия ли това на твоето самочувствие и направи ли те по-добър състезател с този опит да играеш за България?

Първо е огромна чест за всеки един състезател да участва в националния тим. Това е едно рационализиране и израстване, тъй като имаш опцията да се състезаваш и да си един до друг с едни от най-хубавите волейболисти на България.

Как ти се стори ситуацията в националния тим?

Абсолютно естествена и всичко беше наред. Разбира се че можеше да се представим по-добре, както желаеха почитателите, само че не постоянно се получава.

Повечето български играчи се стремят към трансфер в чужбина. Така ли стоят нещата и при теб?

Няма да скрия, че всеки един волейболист от елита на България желае да се развива професионално и да израства. На този стадий обаче аз мисля единствено за представянето си в Хебър и осъществяването на високите цели.

Виждаш ли в България нужната конкуренция, която да задържа играчите за по-дълго?

Според мен освен конкуренцията е от голяма важност. Важни са и изискванията, които се дават на състезателите. За мен нещата са сложни по отношение на това да се задържат тук най-хубавите български играчи или пък да се връщат от чужбина назад.

БЛИЦ

Защо волейбол?

Тренирах 3 години футбол, само че в родния ми град Разлог волейболът е с повече обичаи и взех решение да опитвам, а и сестра ми е волейболистка, което още повече ми даде тласък.

Какво те стимулира?

Успехът, упоритостите, фантазиите, които ни карат да се борим даже, когато ни е мъчно.

Любима храна?

Чушки с ориз

Любима музика?

Всякаква, зависи от настроението.