Европейски ден на езиците
26 септември е провъзгласен за Европейски ден на езиците от Съвета на Европа с поддръжката на Европейския съюз на 6 декември 2001 година, която пък бе оповестена за Европейска година на езиците. Целта на празника е да насърчи проучването на непознати езици в Европа.
Основните цели на Европейския ден на езиците са да:
осведоми обществеността за значимостта от проучването на непознати езици и да разнообрази обсега на изучаваните езици, с цел да увеличи равнището на многоезичност и междукултурно разбирателство;
разпространява богатото езиково и културно многообразие в Европа;
насърчи проучването на непознати езици във всяка възраст, освен в учебните заведения, само че и отвън тях.
Спазвайки тези правила хората, млади и остарели, са насърчени да стартират да учат език или да се гордее с към този момент съществуващите си езикови умения. Също по този начин, отговорниците за даването на достъп до езиковото образование са насърчавани да вършат проучването на езици по-лесно и по-приятно, както и да поддържат политическите начинания за популяризирането на езиците.
Съществуват към 225 локални езика в Европа, което е към 3% от международните езици. Повечето европейски езици са от индоевропейски генезис. От към края на XVIII век, най-разпространеният език в Европа е бил съветският, който заменил френския. Броейки единствено хората, чийто роден език е съветският - към 150 милиона приказват съветски всекидневно, следван от немския език - към 95 млн., турски - към 80 млн., британски и френски са с по към 65 милиона говорещи, италиански - 60 милиона, испански - 40 милиона и така нататък Българският език е приказваме от към 7 милиона единствено в България. Що се отнася до проучването на езиците, британският е на челно място по брой учещи го в Европа, следван от немския, френския, италианския, съветския и испанския.
Според изследване на Европейския съюз "Европейците и техните езици " общо 56% от жителите на Европейски Съюз (28 държави-членки) приказват език, друг от техния майчин, само че 44% признават, че не знаят различен език с изключение на своя роден. Въпреки това, 28% имат знания по два непознати езика. Сред жителите на Европейския съюз, 38% показват, че владеят британски език, следвани от 14%, които владеят френски или немски, 7% съветски, 5% испански и 3% италиански език. Типичният многоезичен европеец е студент или някой с мениджърски пост, или някой, роден в страна, където езикът на родителите му е друг от главния език в страната.
С увеличаващия брой имигранти и бежанци, европейските градове стават все по-многоезични. Например, в Москва и Санкт Петербург доста имигранти приказват украински, молдовски, арменски, татарски, азербайджански, таджикски, китайски и др.; в Лондон се приказват към 300 разнообразни езика (английски, френски, китайски, съветски, италиански, португалски, арабски, хинди и др.)
Основните цели на Европейския ден на езиците са да:
осведоми обществеността за значимостта от проучването на непознати езици и да разнообрази обсега на изучаваните езици, с цел да увеличи равнището на многоезичност и междукултурно разбирателство;
разпространява богатото езиково и културно многообразие в Европа;
насърчи проучването на непознати езици във всяка възраст, освен в учебните заведения, само че и отвън тях.
Спазвайки тези правила хората, млади и остарели, са насърчени да стартират да учат език или да се гордее с към този момент съществуващите си езикови умения. Също по този начин, отговорниците за даването на достъп до езиковото образование са насърчавани да вършат проучването на езици по-лесно и по-приятно, както и да поддържат политическите начинания за популяризирането на езиците.
Съществуват към 225 локални езика в Европа, което е към 3% от международните езици. Повечето европейски езици са от индоевропейски генезис. От към края на XVIII век, най-разпространеният език в Европа е бил съветският, който заменил френския. Броейки единствено хората, чийто роден език е съветският - към 150 милиона приказват съветски всекидневно, следван от немския език - към 95 млн., турски - към 80 млн., британски и френски са с по към 65 милиона говорещи, италиански - 60 милиона, испански - 40 милиона и така нататък Българският език е приказваме от към 7 милиона единствено в България. Що се отнася до проучването на езиците, британският е на челно място по брой учещи го в Европа, следван от немския, френския, италианския, съветския и испанския.
Според изследване на Европейския съюз "Европейците и техните езици " общо 56% от жителите на Европейски Съюз (28 държави-членки) приказват език, друг от техния майчин, само че 44% признават, че не знаят различен език с изключение на своя роден. Въпреки това, 28% имат знания по два непознати езика. Сред жителите на Европейския съюз, 38% показват, че владеят британски език, следвани от 14%, които владеят френски или немски, 7% съветски, 5% испански и 3% италиански език. Типичният многоезичен европеец е студент или някой с мениджърски пост, или някой, роден в страна, където езикът на родителите му е друг от главния език в страната.
С увеличаващия брой имигранти и бежанци, европейските градове стават все по-многоезични. Например, в Москва и Санкт Петербург доста имигранти приказват украински, молдовски, арменски, татарски, азербайджански, таджикски, китайски и др.; в Лондон се приказват към 300 разнообразни езика (английски, френски, китайски, съветски, италиански, португалски, арабски, хинди и др.)
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ