26 октомври става ден на мавруда
26 октомври да бъде разгласен за ден на мавруда. Около тази концепция да създадат по-разпознаваем у нас и в чужбина срещаният само у нас винен вид са обединили сили винени специалисти, сомелиери и представители на туристическия бизнес. Инициативата е на Българска Асоциация на Винените Професионалисти, заяви Красимира Кодукова от организацията по време на 7-та годишна среща на Тревъл Академи. Планира се първото честване на българския вид вино да се организира през 2021 година.
Всъщност денят на мавруда ще продължава най-малко една седмица, като за център на събитията е определен Пловдив, защото сортът е публикуван главно в района. Сред концепциите е след това да прерасне в едномесечно празнуване в цялата страна. В този интервал се плануват промоции на разнообразни марки български мавруд, винени дегустации, лекции за качеството и спецификите на виното за експерти и фенове, ще се оферират уикенд пакети за винен туризъм.
Периодът на празника също не е определен инцидентно. Според националната традиция навръх Димитровден - 26 октомври, се стопира с тежката полска работа и хората се отдават на празненства през зимния интервал. А самият мавруд като тежко и пивко вино се употребява точно през този по-студен интервал на годината.
От мавруд се е приготвяла и фамозната Станимашка малага, с която страната ни е била известна в чужбина, с помощта на винопроизводителят 4-то потомство от днешния Асеновград - Аристид Чорбаджака. Прочутата малага се правила единствено от мавруд, освен това бран късно, с цел да е с висока захарност. Точно на Димитровден започвал Чорбаджака гроздобера. След това изсипвал маврудените чепки, само че авансово почистени от изгнилите зърна. Преди края на ферминтацията по нюх източвал част от виното и го изпарявал.
Получената гъста примес, сходна на петмез добавял назад във виното и по този метод тихата остатъчна ферментация го сгъстявала. Така виното ставало по-гъсто и по-черно. Добивало сладостен усет, а ароматът се засилвал. Тъй като технологията прилича производството на малага в Испания, виното било наречено Станимашка малага. Гроздовият елексир печелил доста награди от интернационалните състезания и изложби и популяризирал родното винено произвеждане зад граница.
Всъщност денят на мавруда ще продължава най-малко една седмица, като за център на събитията е определен Пловдив, защото сортът е публикуван главно в района. Сред концепциите е след това да прерасне в едномесечно празнуване в цялата страна. В този интервал се плануват промоции на разнообразни марки български мавруд, винени дегустации, лекции за качеството и спецификите на виното за експерти и фенове, ще се оферират уикенд пакети за винен туризъм.
Периодът на празника също не е определен инцидентно. Според националната традиция навръх Димитровден - 26 октомври, се стопира с тежката полска работа и хората се отдават на празненства през зимния интервал. А самият мавруд като тежко и пивко вино се употребява точно през този по-студен интервал на годината.
От мавруд се е приготвяла и фамозната Станимашка малага, с която страната ни е била известна в чужбина, с помощта на винопроизводителят 4-то потомство от днешния Асеновград - Аристид Чорбаджака. Прочутата малага се правила единствено от мавруд, освен това бран късно, с цел да е с висока захарност. Точно на Димитровден започвал Чорбаджака гроздобера. След това изсипвал маврудените чепки, само че авансово почистени от изгнилите зърна. Преди края на ферминтацията по нюх източвал част от виното и го изпарявал.
Получената гъста примес, сходна на петмез добавял назад във виното и по този метод тихата остатъчна ферментация го сгъстявала. Така виното ставало по-гъсто и по-черно. Добивало сладостен усет, а ароматът се засилвал. Тъй като технологията прилича производството на малага в Испания, виното било наречено Станимашка малага. Гроздовият елексир печелил доста награди от интернационалните състезания и изложби и популяризирал родното винено произвеждане зад граница.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ