26-годишен бивш изследовател от OpenAI и отявлен критик на проблемите

...
26-годишен бивш изследовател от OpenAI и отявлен критик на проблемите
Коментари Харесай

Едва на 26 г. загина критик на OpenAI, работил по тренирането на ChatGPT - Булевард България

26-годишен някогашен откривател от OpenAI и неприкрит критик на проблемите към генеративния AI е открит мъртъв в дома си в Сан Франциско.

Сучир Балажи е работил за основателите на ChatGPT единствено до преди няколко месеца, само че напуща, отчаян от развиването на технологията.

Само преди 2 месеца той дава изявление в New York Times, в което приказва намерено против потреблението на наличие със предпазени авторски права за трениране на изкуствен интелект.

Според локалните служби - Балажи самичък е протегнал ръка на живота си, претекстовете за самоубийството му не са известни.

В последното си изявление той споделя, че възнамерява да работи по " персонални планове ".

Роден и израснал в Купертино, Калифорния, Сучир Балажи стартира да се занимава с изкуствен интелект още като младеж.

Причината за интереса му са достиженията на DeepMind – компанията, чиито AI модели можеха да играят комплицирани игри като Go и която беше добита от Гугъл през 2014 година

Тогава той възприема AI като средство, което може да помогне са решаването на нерешими проблеми като лекуването на тежки заболявания или прекъсването на стареенето.

Балажи приключва Калифорнийския университет в Бъркли и дружно със свои състуденти се причислява към OpenAI през 2020 година Младият мъж работи по събирането на големи масиви интернет данни за трениране на езиковия модел GPT-4.

Отначало той и сътрудниците му възприемат плановете като напълно научни. Но след стартирането на ChatGPT през 2022 година стана световен феномен и финансов удар, Сучир Балажи стартира да трансформира напълно разбирането си за етичните и комерсиалните последици от работата си.

През август 2024 година той напуща компанията.

Тогава той стартира да разгласява и публикации, в които предизвестява за заплахата от злоупотребата при тренирането на AI системи.

Проблемът е в разбирането на огромните компании за това къде са границите на така наречен " fair use " (разрешена/честна употреба) - изключението, при което книги, публикации, илюстрации, фотоси и друга интелектуална собствност с авторски права може да се употребява свободно.

Изискването е новото наличие да значително променено от истинския си тип и да не се конкурира на същия пазар с непосредствено копие.

Според него, генеративните AI модели като ChatGPT вършат точни копия на данните, върху които са тренирани - нещо, което нарушава базово условие за обективна приложимост.

Балажи твърди, че даже модифицираната информация от езиковия модел да не повтаря оригинала буквално, тя не е фундаментално нова творба. В същото време - моделът към този момент работи като търговски съперник на предпазената информация, върху която се е упражнявал.

Още по-мащабният проблем с AI технологиите са халюцинациите - основаването на подправени или изцяло измислени данни.

Според него това евентуално заплашва съществуването на креативен специалности, а халюцинациите способстват за ерозията на качественото наличие онлайн, счита още той.

" Ако човек има вяра в това, в което аз имам вяра, просто би трябвало да напусне компанията ", споделя Балажи в изявлението си за NYT. " Това не е резистентен модел за интернет екосистемата като цяло ".

Притесненията на Балажи са споделени от други водачи в промишлеността, а някои огромни медии като New York Times водят дело против OpenAI поради злоупотребата с тяхно наличие.
Източник: boulevardbulgaria.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР