IT спец лее благоуханни свещи като в Древния Рим СНИМКИ
2500 години откакто римляните стартират да леят първите свещи от овча тлъстина, по същия поминък се възпламенява и младият психолог Тихомир Спасов. Сега има документ за занаятчия на художествено направени свещи. Роден е в Козлодуй, само че от години живее в Пловдив. В Северозападна България приключва междинното си обучение. Първо учил „ Джаз и фолк” в Пловдивския университет и на втората година се отказал. Преди това, като възпитаник, десетина години се занимавал с музика. Записал и приключил семестриално " Психология ", само че животът го насочил към свещите.
Тихомир Спасов в този момент работи в аутсорсинг компания с компютри. Леенето на ароматни художествени свещи е нещото, с което релаксира и намира някакъв баланс. Запалва се по свещите напълно инцидентно, откакто работил като аниматор в заведение, когато бил студент.
„ Един прелестен ден сервитьорите донесоха две торби със свещи, останали от детските рождени дни. Казаха: " Правете каквото желаете от тях! ".
И започнах да ги стапям, да ги изливам в кофички от кисело мляко, да им поставям нови фитили”, спомня си Тихомир. По едно време в дома на бъдещия занаятчия станало като склад за шарени и ароматни свещи. И почнал да ги подарява на другари.
„ Взеха да ме молят: " Хайде в този момент да ми направиш нещо, само че със специфичен мирис! ". Така полека-лека нещата сами се завъртяха към занаята - без въобще да го търся”, споделя той. И в един миг това му става спомагателният поминък, който в този момент внася баланс в работата му. Изпитът пред Занаятчийската камара е научен и на практика. Има остарели свещари, които изпитват. Кандидат-майсторът носи подготвени артикули, прави и няколко нови пред тях. В теоретичния изпит написа какво процентно да е съотношението на типовете восъци. „ Има доста алхимия. Когато се възпламених по свещите, месеци наред съм правил опити с разнообразни восъци и фитили”, споделя той. И когато правиш това, би трябвало да е с обич и кеф. Предупреждава, че с нерви нищо не става.
Младият занаятчия е уверен, че би трябвало да създаваш нещо с ръцете си. В началото почнал да търси самичък материали, попаднал на фабрики, които ги обезпечават. За да се направи една свещ, би трябвало да се опитва с разнообразни фитили - по този начин се вижда по какъв начин ще гори оптимално. Някои се учудват, че прави всичко това за двайсетина минути. „ Да, обаче ми трябваха 20 годин, с цел да се науча! Правят се проби-грешки, до момента в който се стигне до финалния вид, където на големи таблици се написа какъв брой грама, какъв фитил и по какъв начин ще гори”, споделя той.
Предупреждава, че сега всеобщо се внасят фитили от Китай, които имат оловна нишка в средата - това спомагало за по-лесното горене.
„ Не купувайте материали от там, фитилите с оловна нишка са рискови за здравето!”, предизвестява Тихомир.
Най-хубавият восък идва от Швеция, а гел восъкът му е от Германия. Използва и пчелен восък. Предпочита да поставя синтетични ароматни масла за свещите, тъй като е потвърдено, че някои от етеричните, когато изгорят, стават канцерогенни и не миришат по метода, по който миришат преди този момент.
„ Трябва да се прави разлика сред нагряване до избрана температура и изгаряне в огъня. Народът всеобщо се хвърля към всичко „ еко”, само че всяко нещо, което е в прекомерната прекаленост, не е на положително. Трябва да има баланс на нещата. Има публикации по въпроса, че даже да не се употребяват синтетични масла, стига човек да проветрява и да пали свещите в естествени граници, няма проблем”, изяснява майсторът. Има свещи с кафеени зърна, които миришат на кафе. Опитва да се кооперира с други занаятчии, тъй като човек като е самичък, не може да стигне надалеч.
Тихомир води работилници в Пловдив и София. Основната му работа е в аутсорсинг компания, а свещите го избавят от резултата да си през целия ден зад компютъра. На работилниците идват и доста мъже около приятелките си.
„ Наричам ги „ доведени ученици”.
Много от тях са, с цел да угодят на дамите си. Първоначално гледат скептично и най-после им става забавно. Радостта в очите от готовия артикул доста ме радва. Основният контингент обаче си остават младите дами”, споделя Тихомир.
Младият занаятчия е роден до парка в края на град Козлодуй, на метри от фамозният транспортен съд музей. Заради многото хора, които работят в АЕЦ-а и имат огромни приходи, една негова учителка обичала да споделя: „ Козлодуй е оазис посред пустинята”.
Последните години в градчето почнали да вършат фестивал на занаятите и Тихомир е техен постоянен клиент. „ Всички се радват, тъй като в дребните обитаеми места има 1-2 пъти годишно такива събития. Козлодуйци са впечатлени, че вършат този поминък. Много хора у нас се занимават с правенето на свещи, само че малко са хората, на които нещата са изпипани. „ За жал, около пандемията всеки реши, че може да прави всичко”, напомня Тихомир Спасов.
Тихомир Спасов в този момент работи в аутсорсинг компания с компютри. Леенето на ароматни художествени свещи е нещото, с което релаксира и намира някакъв баланс. Запалва се по свещите напълно инцидентно, откакто работил като аниматор в заведение, когато бил студент.
„ Един прелестен ден сервитьорите донесоха две торби със свещи, останали от детските рождени дни. Казаха: " Правете каквото желаете от тях! ".
И започнах да ги стапям, да ги изливам в кофички от кисело мляко, да им поставям нови фитили”, спомня си Тихомир. По едно време в дома на бъдещия занаятчия станало като склад за шарени и ароматни свещи. И почнал да ги подарява на другари.
„ Взеха да ме молят: " Хайде в този момент да ми направиш нещо, само че със специфичен мирис! ". Така полека-лека нещата сами се завъртяха към занаята - без въобще да го търся”, споделя той. И в един миг това му става спомагателният поминък, който в този момент внася баланс в работата му. Изпитът пред Занаятчийската камара е научен и на практика. Има остарели свещари, които изпитват. Кандидат-майсторът носи подготвени артикули, прави и няколко нови пред тях. В теоретичния изпит написа какво процентно да е съотношението на типовете восъци. „ Има доста алхимия. Когато се възпламених по свещите, месеци наред съм правил опити с разнообразни восъци и фитили”, споделя той. И когато правиш това, би трябвало да е с обич и кеф. Предупреждава, че с нерви нищо не става.
Младият занаятчия е уверен, че би трябвало да създаваш нещо с ръцете си. В началото почнал да търси самичък материали, попаднал на фабрики, които ги обезпечават. За да се направи една свещ, би трябвало да се опитва с разнообразни фитили - по този начин се вижда по какъв начин ще гори оптимално. Някои се учудват, че прави всичко това за двайсетина минути. „ Да, обаче ми трябваха 20 годин, с цел да се науча! Правят се проби-грешки, до момента в който се стигне до финалния вид, където на големи таблици се написа какъв брой грама, какъв фитил и по какъв начин ще гори”, споделя той.
Предупреждава, че сега всеобщо се внасят фитили от Китай, които имат оловна нишка в средата - това спомагало за по-лесното горене.
„ Не купувайте материали от там, фитилите с оловна нишка са рискови за здравето!”, предизвестява Тихомир.
Най-хубавият восък идва от Швеция, а гел восъкът му е от Германия. Използва и пчелен восък. Предпочита да поставя синтетични ароматни масла за свещите, тъй като е потвърдено, че някои от етеричните, когато изгорят, стават канцерогенни и не миришат по метода, по който миришат преди този момент.
„ Трябва да се прави разлика сред нагряване до избрана температура и изгаряне в огъня. Народът всеобщо се хвърля към всичко „ еко”, само че всяко нещо, което е в прекомерната прекаленост, не е на положително. Трябва да има баланс на нещата. Има публикации по въпроса, че даже да не се употребяват синтетични масла, стига човек да проветрява и да пали свещите в естествени граници, няма проблем”, изяснява майсторът. Има свещи с кафеени зърна, които миришат на кафе. Опитва да се кооперира с други занаятчии, тъй като човек като е самичък, не може да стигне надалеч.
Тихомир води работилници в Пловдив и София. Основната му работа е в аутсорсинг компания, а свещите го избавят от резултата да си през целия ден зад компютъра. На работилниците идват и доста мъже около приятелките си.
„ Наричам ги „ доведени ученици”.
Много от тях са, с цел да угодят на дамите си. Първоначално гледат скептично и най-после им става забавно. Радостта в очите от готовия артикул доста ме радва. Основният контингент обаче си остават младите дами”, споделя Тихомир.
Младият занаятчия е роден до парка в края на град Козлодуй, на метри от фамозният транспортен съд музей. Заради многото хора, които работят в АЕЦ-а и имат огромни приходи, една негова учителка обичала да споделя: „ Козлодуй е оазис посред пустинята”.
Последните години в градчето почнали да вършат фестивал на занаятите и Тихомир е техен постоянен клиент. „ Всички се радват, тъй като в дребните обитаеми места има 1-2 пъти годишно такива събития. Козлодуйци са впечатлени, че вършат този поминък. Много хора у нас се занимават с правенето на свещи, само че малко са хората, на които нещата са изпипани. „ За жал, около пандемията всеки реши, че може да прави всичко”, напомня Тихомир Спасов.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ