250 хил. са безплатните винетки у нас, но ни струват

250 хиляди са безплатните винетки у нас, само че ни костват над 12 млн. евро на година. Лицата с над 50% понижена продуктивност съгласно решение на ТЕЛК са освободени от възнаграждение на винетна такса за един лек автомобил. За 2025 година безплатните винетки са 246 хиляди, или
към 10% от продадените годишни винетки в страната.
През последните три години броят на безплатните винетки се усилва с над 22 хиляди, или над 11% по отношение на 2022 година.
Данните на са на ИПИ, представени от ФОКУС.
Данните по области демонстрират явен превес на столицата, Пловдив и Варна по брой на предоставените винетки, което дава отговор на броя на популацията и броя на хората с увреждания.

Интересно е, че динамичността на броя на безплатните винетки е много разнопосочна. В интервала 2019-2025 година най-вече се е нараснал броят им в област Перник – близо 60%, или от под 4 хиляди през 2019 година до над 6 хиляди винетки през 2025 година. Голямо е покачването и в Благоевград – над 30%, от под 8 хиляди
до над 10 хиляди винетки и в двете области.
В същото време броят на предоставените винетки в столицата, Пловдив и Силистра понижава през обсъждания интервал. В столицата свиването е с 10% – от 38 хиляди винетки през 2019 година до 34 хиляди през 2025 година.
Ако разгледаме броя на безплатните винетки
отвеян към популацията се вижда явен превес на помощта в Северна България (включително 10-те общини с най-вече винетки) и в западните погранични региони. С най-вече безвъзмездни винетки са общините Ново село, Хайредин
и Априлци – с по над 80 на хиляда души
от популацията (в безспорна стойност – към 200-300 броя). С сред 70 и 80 на хиляда души са общините Алфатар, Севлиево, Мездра, Силистра, Враца, Криводол, Габрово, Роман, Ковачевци, Троян и Трекляно.
Важно е да се означи, че безплатните
винетки се дават на всички искащи с над 50% нетрудоспособност съгласно ТЕЛК без значение от вида на увреждането, т.е. дали е обвързвано с физически усложнения. Разпределението по диагнози демонстрира ясно доминиране на сърдечно-съдови болести и хронични метаболитни положения като диабет.
Възходящата динамичност в последните години
е може да бъде обвързвана с няколко паралелни процеса. Първо, правото на безвъзмездна годишна електронна винетка
обгръща лица с трайни увреждания
с избрана степен на понижена продуктивност и фамилии, отглеждащи деца с трайни увреждания.
Следователно броят на отпуснатите винетки
е директно привързан с увеличението на броя на хората с годни експертни решения и с административната интензивност по заявяване на правото. Второ, в подтекста на възходящите цени на винетките (особено през 2025 г.) икономическият тласък за практикуване на правото на безвъзмездна винетка става по-силен,
което може да води до по-висока степен
на заявяване и потребление. Трето, скупчването към столицата и икономическите центрове към Пловдив, Велико Търново, Габрово и Русе подсказва, че евентуално ежедневната трудова миграция нараства (данните се събират единствено при преброяванията на населението), т.е. повече хора
се нуждаят от винетка, с цел да пътуват за работа.
При винетна такса от 49,60 евро тези съвсем четвърт милион безвъзмездни винетки костват на бюджета над 12,2 млн. евро за година. Предвид и непрекъснатото увеличение на броя им през последните години,
това акцентира значимостта на регулярни оценки
на фискалния резултат на другите политики и усъвършенстването на методиката за самостоятелна оценка на действителните потребности на хората с увреждания и нужното им подкрепяне.