25% от леглата в болниците са излишни
25% от леглата в лечебните заведения у нас са непотребни, като в 7 области има централизация на болнични кревати за разлика от останалите, където те са много по-малко. На този декор се откроява дефицитът на персонални лекари, от който страдат много области у нас, а 9 града и над 3800 села, или 12% от популацията на страната, изобщо нямат достъп до първична здравна помощ. Тези и други несъответствия демонстрира Националната карта на дълготрайните потребности от здравни услуги в България, призната неотдавна от служебното държавно управление.
Към края на 2021 година у нас са функционирали 319 лечебни заведения за болнична помощ, 115 от които са частни. Общият брой на болничните кревати, включително и тези към онкологични центрове, центрове за психологично здраве и за кожно-венерически болести, е 54 491 (увеличението е от 7.8 на 7.9 кревати на 1000 души). Само в лечебните заведения броят на леглата е над 52 хиляди, при 51 хиляди за 2020 година Оказва се, че тази наличност е много по-голяма от потребностите ни.
През 2021 година през лечебните заведения у нас са минали 1 850 783 заболели, което е с 38 102 повече от 2020 година Експертите пресмятат, че в действителност употребяваните болнични кревати в страната са били 30 569, а потребността е била от 41 хиляди кревати. Или, анализът на данните демонстрира, че на национално равнище е налице непотребен общ леглови фонд от 13 457 кревати, което е 25% от всички разкрити кревати.
Най-голям е остатъкът във връзка с леглата за интензивно лекуване - 14 843 (35% от наличните кревати за интензивно лечение) и леглата за рехабилитация - 2445 кревати (37% от наличните), до момента в който е налице забележителен недостиг на леглата за дълготрайна грижа, обезпечавана в болнични условия - дефицитът тук е от 2989 кревати, т.е. 58% от откритите потребности. Известен дефицит е разполагаем и при леглата за психиатрична грижа - 508 кревати или 11% от откритите потребности.
" Анализът демонстрира, че болничната конструкция у нас се характеризира със свръхкапацитет, който не дава отговор на осъществените потребности на хората от болнично лекуване. Наличната болнична инфраструктура е неравномерно разпределена на територията на страната, със свръхконцентрация на болнични структури в най-големите градове и дефицит на потенциал за облекчаване на базови потребности от болнична помощ в по-малките регионални центрове. Налице е неефективна конструкция на болничните кревати с превес на леглата за интензивно лекуване и доста ниска осигуреност с кревати за дълготрайна грижа ", написа в картата.
Конкретните данни по области са показателни за забележителните разлики във връзка с осигуреността на популацията с болнични кревати. Най-много болнични кревати към края на 2021 година на 1000 души има в областите Плевен - 11.2, Смолян - 10.6, Пловдив - 10.1 и Русе - 9.4. На другия полюс с минимум кревати на 1000 души са областите Перник - 3.8, Ямбол - 3.9, Видин - 4.2 и Добрич - 4.5. Над половината от общия болничен леглови фонд (59.6%) е съсредоточен в 7 области - София (21.2%), Пловдив (13.3%), Бургас (6.3%), Варна (5.1%), Плевен (5%), Стара Загора (4.6%), Пазарджик (4.1%).
Към края на 2021 година у нас са функционирали 319 лечебни заведения за болнична помощ, 115 от които са частни. Общият брой на болничните кревати, включително и тези към онкологични центрове, центрове за психологично здраве и за кожно-венерически болести, е 54 491 (увеличението е от 7.8 на 7.9 кревати на 1000 души). Само в лечебните заведения броят на леглата е над 52 хиляди, при 51 хиляди за 2020 година Оказва се, че тази наличност е много по-голяма от потребностите ни.
През 2021 година през лечебните заведения у нас са минали 1 850 783 заболели, което е с 38 102 повече от 2020 година Експертите пресмятат, че в действителност употребяваните болнични кревати в страната са били 30 569, а потребността е била от 41 хиляди кревати. Или, анализът на данните демонстрира, че на национално равнище е налице непотребен общ леглови фонд от 13 457 кревати, което е 25% от всички разкрити кревати.
Най-голям е остатъкът във връзка с леглата за интензивно лекуване - 14 843 (35% от наличните кревати за интензивно лечение) и леглата за рехабилитация - 2445 кревати (37% от наличните), до момента в който е налице забележителен недостиг на леглата за дълготрайна грижа, обезпечавана в болнични условия - дефицитът тук е от 2989 кревати, т.е. 58% от откритите потребности. Известен дефицит е разполагаем и при леглата за психиатрична грижа - 508 кревати или 11% от откритите потребности.
" Анализът демонстрира, че болничната конструкция у нас се характеризира със свръхкапацитет, който не дава отговор на осъществените потребности на хората от болнично лекуване. Наличната болнична инфраструктура е неравномерно разпределена на територията на страната, със свръхконцентрация на болнични структури в най-големите градове и дефицит на потенциал за облекчаване на базови потребности от болнична помощ в по-малките регионални центрове. Налице е неефективна конструкция на болничните кревати с превес на леглата за интензивно лекуване и доста ниска осигуреност с кревати за дълготрайна грижа ", написа в картата.
Конкретните данни по области са показателни за забележителните разлики във връзка с осигуреността на популацията с болнични кревати. Най-много болнични кревати към края на 2021 година на 1000 души има в областите Плевен - 11.2, Смолян - 10.6, Пловдив - 10.1 и Русе - 9.4. На другия полюс с минимум кревати на 1000 души са областите Перник - 3.8, Ямбол - 3.9, Видин - 4.2 и Добрич - 4.5. Над половината от общия болничен леглови фонд (59.6%) е съсредоточен в 7 области - София (21.2%), Пловдив (13.3%), Бургас (6.3%), Варна (5.1%), Плевен (5%), Стара Загора (4.6%), Пазарджик (4.1%).
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ