Варненец се цели в Гинес с уникална колекция билети от градския транспорт
25-годишен варненец е притежател на най-голямата у нас сбирка от билети за градския превоз. Никола Иванов има 21 891 транспортни документа и то единствено от компании, обслужвали градския превоз на морската столица през последните 24 година, написа "Труд ".
Младежът почнал да ги събира на смешка преди към 15 година Налагало му се да пътува постоянно до кв. Виница, където тогава живеел татко му. “Реших да видя тъкмо какъв брой пари пропилявам по рейсовете.
За месец събрах 60 билетчета. Започнах да изпитвам завист на столичани, че могат да се возят даром, до момента в който в нашия град подобен късмет нямаше и за всяко качване наложително олекваш с левче”, напомня си началото Никола.
Финансовата задача била решена, само че незабелязано събирането на билети се трансформирало в занимание.
“Като възпитаник пътувах доста и броя бързо набъбна. Съученици, другари, близки и фамилията ми също започнаха да подхранват сбирката. Един ден моя позната ми сподели публикация във вестник за мъж от различен град, който събрал 15 000 билета.
Реших, че би трябвало да подобря неговия връх и съм удовлетворен, че успях”, твърди Никола.
Въпреки че е човек на креативното мислене и не може да си показа да работи по график зад бюро, прясно дипломираният магистър по инженерен дизайн е същински перфекционист във връзка с хартиеното си благосъстояние.
Всяко от билетчетата първо стои в книга, с цел да се изглади, а по-късно се сортира.
“Деля ги на три категории – леко перфорирани, приблизително развалени и неприятно скъсани”, споделя Никола.
Следва грижливото прибиране на билетите по 100 в пликове с цип и описването им в отчетна книга, която се води прилежно през цялото време. Колекционерът я попълня един път годишно.
Последният запис е отпреди няколко месеца и в него не влизат новопостъпилите над 100 билетчета, с които сбирката към този момент надвишава 22 000 с тегло над 3 кг. Най-старият експонат е от 1995 година – година по-малък от Никола.
“Превозните документи от тези времена са от остарели портфейли, джобове на облекла на баби и дядовци, които аз и приятелите ми сме намирали”, споделя младежът. Сред находките са и билети по 250 лева и 350 лева от времето преди деноминацията на лв..
“Проблем се получава, в случай че извадя билет от даден плик и не помни от кой тъкмо или в случай че хартийките се слепят. Тогава би трябвало да преброя всичко още веднъж. Налагало ми се е два пъти, огромен труд е.
Отнема 4 дни за 10 000 бройки, като през това време и прозорец не трябва да се отваря, с цел да не стане течение”, споделя запалянкото.
В пликовете са подредени разноцветни билетчета, издавани през годините от разнообразни превозвачи – “Градски транспорт”, “Транстриумф”, “Делта кар”, “Автотрансснаб” и други
Някои са розови, други са сини, трети – зелени, има жълти и чисто бели. Най-интересните екземпляри Никола е отделил в обособена кутия.
Сред тях тези с идентични числа на серийните номера. Липсват му единствено четворките, само че младежът счита, че рано или късно ще попълни пропуща, макар че към този момент и той, и приятелите му рядко употребяват услугите на градския превоз.
Някои от скъпите находки е откривал самичък, други са му давали близки и даже кондуктори, разбрали за необикновеното му занимание.
“Малцина колекционират билети. Търсил съм “колеги” в уеб сайтове за занимания, само че съвсем няма такива. Преди време във вестник открих вест за момиче от Велико Търново, събрало 3000 билета.
Опитах се да я намеря, само че ударих на камък”, споделя Никола. Мечтата му е да направи запис в Книгата на върховете Гинес.
“Там има колекционер с 500 000 билета, само че те са всевъзможни – от автобуси, самолети, фериботи, театри, кина, до момента в който моята колекция е строго избрана – единствено от градския превоз на Варна”, разяснява Никола.
Засега го стопира сложната процедура по кандидатстване, която е изцяло електронна и няма жив човек, който да му отговори дали местна сбирка като неговата съставлява интерес.
“Изискват се и движимости лица, които да потвърдят достоверността на всеки експонат от сбирката. Това е непосилен труд и не виждам кой би се наел да го свърши, само че не съм се отказал.
Ще обогатявам сбирката си, до момента в който билетите станат електронни и тогава несъмнено ще опитам”, оптимист е Никола. Мнозина от приятелите му години наред го съветвали да обърне заниманието си в пари.
Преди година той се престрашил и пуснал публикация в известен уебсайт за сделки. Първоначално оценил сбирката на 3000 лева, след това понижил цената с 500 лева.
Младежът почнал да ги събира на смешка преди към 15 година Налагало му се да пътува постоянно до кв. Виница, където тогава живеел татко му. “Реших да видя тъкмо какъв брой пари пропилявам по рейсовете.
За месец събрах 60 билетчета. Започнах да изпитвам завист на столичани, че могат да се возят даром, до момента в който в нашия град подобен късмет нямаше и за всяко качване наложително олекваш с левче”, напомня си началото Никола.
Финансовата задача била решена, само че незабелязано събирането на билети се трансформирало в занимание.
“Като възпитаник пътувах доста и броя бързо набъбна. Съученици, другари, близки и фамилията ми също започнаха да подхранват сбирката. Един ден моя позната ми сподели публикация във вестник за мъж от различен град, който събрал 15 000 билета.
Реших, че би трябвало да подобря неговия връх и съм удовлетворен, че успях”, твърди Никола.
Въпреки че е човек на креативното мислене и не може да си показа да работи по график зад бюро, прясно дипломираният магистър по инженерен дизайн е същински перфекционист във връзка с хартиеното си благосъстояние.
Всяко от билетчетата първо стои в книга, с цел да се изглади, а по-късно се сортира.
“Деля ги на три категории – леко перфорирани, приблизително развалени и неприятно скъсани”, споделя Никола.
Следва грижливото прибиране на билетите по 100 в пликове с цип и описването им в отчетна книга, която се води прилежно през цялото време. Колекционерът я попълня един път годишно.
Последният запис е отпреди няколко месеца и в него не влизат новопостъпилите над 100 билетчета, с които сбирката към този момент надвишава 22 000 с тегло над 3 кг. Най-старият експонат е от 1995 година – година по-малък от Никола.
“Превозните документи от тези времена са от остарели портфейли, джобове на облекла на баби и дядовци, които аз и приятелите ми сме намирали”, споделя младежът. Сред находките са и билети по 250 лева и 350 лева от времето преди деноминацията на лв..
“Проблем се получава, в случай че извадя билет от даден плик и не помни от кой тъкмо или в случай че хартийките се слепят. Тогава би трябвало да преброя всичко още веднъж. Налагало ми се е два пъти, огромен труд е.
Отнема 4 дни за 10 000 бройки, като през това време и прозорец не трябва да се отваря, с цел да не стане течение”, споделя запалянкото.
В пликовете са подредени разноцветни билетчета, издавани през годините от разнообразни превозвачи – “Градски транспорт”, “Транстриумф”, “Делта кар”, “Автотрансснаб” и други
Някои са розови, други са сини, трети – зелени, има жълти и чисто бели. Най-интересните екземпляри Никола е отделил в обособена кутия.
Сред тях тези с идентични числа на серийните номера. Липсват му единствено четворките, само че младежът счита, че рано или късно ще попълни пропуща, макар че към този момент и той, и приятелите му рядко употребяват услугите на градския превоз.
Някои от скъпите находки е откривал самичък, други са му давали близки и даже кондуктори, разбрали за необикновеното му занимание.
“Малцина колекционират билети. Търсил съм “колеги” в уеб сайтове за занимания, само че съвсем няма такива. Преди време във вестник открих вест за момиче от Велико Търново, събрало 3000 билета.
Опитах се да я намеря, само че ударих на камък”, споделя Никола. Мечтата му е да направи запис в Книгата на върховете Гинес.
“Там има колекционер с 500 000 билета, само че те са всевъзможни – от автобуси, самолети, фериботи, театри, кина, до момента в който моята колекция е строго избрана – единствено от градския превоз на Варна”, разяснява Никола.
Засега го стопира сложната процедура по кандидатстване, която е изцяло електронна и няма жив човек, който да му отговори дали местна сбирка като неговата съставлява интерес.
“Изискват се и движимости лица, които да потвърдят достоверността на всеки експонат от сбирката. Това е непосилен труд и не виждам кой би се наел да го свърши, само че не съм се отказал.
Ще обогатявам сбирката си, до момента в който билетите станат електронни и тогава несъмнено ще опитам”, оптимист е Никола. Мнозина от приятелите му години наред го съветвали да обърне заниманието си в пари.
Преди година той се престрашил и пуснал публикация в известен уебсайт за сделки. Първоначално оценил сбирката на 3000 лева, след това понижил цената с 500 лева.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ