Навършват се 25 години от смъртта на Тодор Живков
25 години от гибелта на Тодор Живков се навършват през днешния ден. Той умира на 5 август 1998 година в 20:05 часа след триседмична мозъчна кома.
Той постъпва по неотложност в болница " Лозенец “ на 8 юли 1998 година Имал тежка вирусна зараза, висока температура и десностранна бронхопневмония. За гибелта му публично оповестява Българска телеграфна агенция към 12 часа по-късно.
Правителството отхвърля настояванията на фамилията му и на Българската социалистическа партия да бъде погребан с държавни почести, тъй като " последните години не е взел участие в публичния живот и против него има висящи правосъдни каузи “. Мнозина означават, че без следствие са оставали огромна част от закононарушенията, осъществени по време на неговото ръководство на страната.
Ковчегът с тялото на някогашния първи в страната е подложен на стъпалата отляво на така наречен Царски замък - против някогашния пантеон на Георги Димитров. Час по-късно капакът му е затворен и той качен в катафалката. Многолюдно шествие потегля след нея към гробищата.
Огромна опашка се извива към 13:30 часа пред ритуалната зала на Централните софийски гробища. Повече от три часа най-близките хора на Живков одобряват съболезнования. Първа с покойника се прости внучката му Жени Живкова, по-късно и останалите.
Тодор Живков е положен в 10-и имот до брачната половинка си доктор Мара Малеева.
Световните организации популяризират стремително новината за гибелта на Тодор Живков. Първа реагира немската ДПА, която се базира на вестник " Нощен Труд “. Агенциите като Ройтерс, Франс прес и ТАСС употребяват като източници лекарите в тогавашната Правителствена болница " Лозенец “, както и българските радиостанции. Най-обширен материал за кончината му разгласява Асошиейтед прес.
Тодор Живков е роден е на 7 септември 1911 година в село (днес град) Правец. Завършва прогимназия в днешния Ботевград. От 1929 година е печатарски служащ, през 1930 година се включва в младежкото комунистическо придвижване, а от 1932 година и в Българска комунистическа партия.
През 1935 година отбива военната си работа като трудовак в Шеста рота на Първа пехотна работна тайфа в София. От 1939 година се открива в София и приключва междинното полиграфическо учебно заведение, след което постъпва на работа като букволеяр в Държавната печатница в София.
От юли 1938 година до ноември 1942 година краткотрайно обитава в селата Дъскот, Лесичево, Говедарци, където е разпределена като участъков доктор неговата брачна половинка Мара Малеева.
След 9 септември 1944 година Живков управлява построяването на така наречен " националната милиция “ в София. От 1945 година влиза в управлението на Българска комунистическа партия, а в интервала 1948-1949 година оглавява най-влиятелната градска организация на Българска комунистическа партия в София.
Излизането му на напред във времето става в годините на сталинизма, само че същинска опция да заеме първа позиция получава едвам след гибелта на Сталин. С помощта на Никита Хрушчов той замества Червенков на поста първи секретар на Централен комитет на Българска комунистическа партия през 1954 година, а след Априлския пленум от 1956 година се утвърждава като пръв, а по-късно и единствен партиен водач.
Тодор Живков е управникът, който най-дълго е бил на власт в България. Той е основател за допустимо най-близкото следване на руския модел и за определяне на най-близки връзки сред България и Съветския съюз, каквото предложение е направено през 1963 година
Показва забележителни умеене да пази властта си както с помощта на руската поддръжка, по този начин и посредством личните си политически качества – периодичен сменя най-близките си помощници, подкупва едни публични групи, а други държи в послушание, става основател на многочислени стопански промени. Инициатор е за насилственото преименуване на българските турци за тяхната асимилация (т.нар. " възродителен развой “).
Живков е заставен да подаде оставка като общоприет секретар на Централен комитет на Българска комунистическа партия първо на 9 ноември пред Политбюро, а след това и на 10 ноември 1989 година пред Централен комитет на Българска комунистическа партия.
На 10 ноември 1989 година му е изказана признателност и са му непокътнати привилегиите, само че на 13 декември 1989 година е изключен от Българска комунистическа партия. На 18 януари 1990 г. Живков е подложен под домакински арест, а през 1992 година е съден за корист с власт. На 4 септември 1992 година е наказан на седем години затвор. Наказанието обаче е сменено с домакински арест. Тази присъда е анулирана от Върховния съд на 9 февруари 1996 година
Срещу него са водени каузи за насилствената промяна на имената на българските турци, за лагерите, за отпускате на несъбираеми заеми и помощи на разрастващи се страни и комунистически партии, както и за подкрепяне на интернационалното комунистическо придвижване, напомня bTV.
През последните години от живота си съумява да се възползва от компликациите на прехода и да се трансформира от мощно ненавиждан политик в края на 1989 година, както и в въплъщение на сигурния живот през социализма.
Той постъпва по неотложност в болница " Лозенец “ на 8 юли 1998 година Имал тежка вирусна зараза, висока температура и десностранна бронхопневмония. За гибелта му публично оповестява Българска телеграфна агенция към 12 часа по-късно.
Правителството отхвърля настояванията на фамилията му и на Българската социалистическа партия да бъде погребан с държавни почести, тъй като " последните години не е взел участие в публичния живот и против него има висящи правосъдни каузи “. Мнозина означават, че без следствие са оставали огромна част от закононарушенията, осъществени по време на неговото ръководство на страната.
Ковчегът с тялото на някогашния първи в страната е подложен на стъпалата отляво на така наречен Царски замък - против някогашния пантеон на Георги Димитров. Час по-късно капакът му е затворен и той качен в катафалката. Многолюдно шествие потегля след нея към гробищата.
Огромна опашка се извива към 13:30 часа пред ритуалната зала на Централните софийски гробища. Повече от три часа най-близките хора на Живков одобряват съболезнования. Първа с покойника се прости внучката му Жени Живкова, по-късно и останалите.
Тодор Живков е положен в 10-и имот до брачната половинка си доктор Мара Малеева.
Световните организации популяризират стремително новината за гибелта на Тодор Живков. Първа реагира немската ДПА, която се базира на вестник " Нощен Труд “. Агенциите като Ройтерс, Франс прес и ТАСС употребяват като източници лекарите в тогавашната Правителствена болница " Лозенец “, както и българските радиостанции. Най-обширен материал за кончината му разгласява Асошиейтед прес.
Тодор Живков е роден е на 7 септември 1911 година в село (днес град) Правец. Завършва прогимназия в днешния Ботевград. От 1929 година е печатарски служащ, през 1930 година се включва в младежкото комунистическо придвижване, а от 1932 година и в Българска комунистическа партия.
През 1935 година отбива военната си работа като трудовак в Шеста рота на Първа пехотна работна тайфа в София. От 1939 година се открива в София и приключва междинното полиграфическо учебно заведение, след което постъпва на работа като букволеяр в Държавната печатница в София.
От юли 1938 година до ноември 1942 година краткотрайно обитава в селата Дъскот, Лесичево, Говедарци, където е разпределена като участъков доктор неговата брачна половинка Мара Малеева.
След 9 септември 1944 година Живков управлява построяването на така наречен " националната милиция “ в София. От 1945 година влиза в управлението на Българска комунистическа партия, а в интервала 1948-1949 година оглавява най-влиятелната градска организация на Българска комунистическа партия в София.
Излизането му на напред във времето става в годините на сталинизма, само че същинска опция да заеме първа позиция получава едвам след гибелта на Сталин. С помощта на Никита Хрушчов той замества Червенков на поста първи секретар на Централен комитет на Българска комунистическа партия през 1954 година, а след Априлския пленум от 1956 година се утвърждава като пръв, а по-късно и единствен партиен водач.
Тодор Живков е управникът, който най-дълго е бил на власт в България. Той е основател за допустимо най-близкото следване на руския модел и за определяне на най-близки връзки сред България и Съветския съюз, каквото предложение е направено през 1963 година
Показва забележителни умеене да пази властта си както с помощта на руската поддръжка, по този начин и посредством личните си политически качества – периодичен сменя най-близките си помощници, подкупва едни публични групи, а други държи в послушание, става основател на многочислени стопански промени. Инициатор е за насилственото преименуване на българските турци за тяхната асимилация (т.нар. " възродителен развой “).
Живков е заставен да подаде оставка като общоприет секретар на Централен комитет на Българска комунистическа партия първо на 9 ноември пред Политбюро, а след това и на 10 ноември 1989 година пред Централен комитет на Българска комунистическа партия.
На 10 ноември 1989 година му е изказана признателност и са му непокътнати привилегиите, само че на 13 декември 1989 година е изключен от Българска комунистическа партия. На 18 януари 1990 г. Живков е подложен под домакински арест, а през 1992 година е съден за корист с власт. На 4 септември 1992 година е наказан на седем години затвор. Наказанието обаче е сменено с домакински арест. Тази присъда е анулирана от Върховния съд на 9 февруари 1996 година
Срещу него са водени каузи за насилствената промяна на имената на българските турци, за лагерите, за отпускате на несъбираеми заеми и помощи на разрастващи се страни и комунистически партии, както и за подкрепяне на интернационалното комунистическо придвижване, напомня bTV.
През последните години от живота си съумява да се възползва от компликациите на прехода и да се трансформира от мощно ненавиждан политик в края на 1989 година, както и в въплъщение на сигурния живот през социализма.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ