Галерия Арт Маркони: Изложба живопис на Ренета Павлова
25.04 – 15.05.2024 година
„ Няма синьо без жълто и без оранжево ”
/Ван Гог/
Изложба живопис на
РЕНЕТА ПАВЛОВА
18.30 часа 25.04./четвъртък/ 2024 година
Варна, ул. „ Охрид ” 22, изложба „ Арт Маркони ”
Преди две години Ренета Павлова отвори вратата на провокациите с концепцията, че създателят постоянно може да черпи ентусиазъм от най-хубавите. С един от акцентите в изложбата си, тя хвърли ръкавица на Маурицио Кателан, следващият художник, оповестил края на изкуството и връщането ни в консуматорството, залепвайки банан с тиксо и обявявайки го за произведение на изкуството. Ренета Павлова изобрази този опит за своенравие и привличане на внимание върху, изрисуваното от нея, копие на „ Момичето с перлената обица ” на Йоханес Вермеер ван Делфт.
Новата галерия е самобитно продължение на „ Винаги има цветя за тези, които желаят да ги видят ”. За мото тогава тя употребява откъс на, един от най-известните представители на модерното изкуство, Анри Матис. Този път заглавието на изложбата е подсказано от Ван Гог – различен исполин в живописта. То е по-скоро задявка и предпочитание на авторката да подскаже, че ще стане въпрос за слънчогледи. Няма човек, който при споменаването им, да не асоциира с Ван Гог. Неговата пристрастеност към тях, изразена в няколко паметни платна, е станала знак за безкрайна слънчева интерпретация.
За разлика от Ван Гог, Ренета употребява синьо единствено в няколко от творбите си и най-много в портрета на създателя, който е самобитен акцент в експозицията. Всъщност, не по-малко искания за акцент има и репродукцията на Мона Лиза, на Леонардо да Винчи. Вмъквайки я в комбинация със слънчогледи, Ренета прави неповторима и истинска по собствен метод творба, доста по - забавна и естетски издържана от станалата известна, на Марсел Дюшам. /Мона Лиза с брада и мустаци/.
И до момента в който слънчогледите от картините на Ван Гот излъчват чувство за пролет, успокоение и слънце, в тези, на Ренета, откриваме зрялост, цялост и благотворителност. Те са минали възторга на цъфтежа, привличащ рояци пчели и ориентирани обективи, и към този момент са във етапа на своята есенна зрялост - натежали от плод, смирено приведени, изпълнени в една тоналност с доста малко акценти. От „ Няма синьо без жълто и без оранжево ”, Ренета е навлиза най-вече в жълтото, минава в оранжево и дебаркира в кафявата гама. В своите слънчогледи Ван Гог е употребявал 38 нюанса на жълто. Далеч съм от мисълта да проследя тъкмо какъв брой е употребила Ренета, само че сигурно, тя е уловила страстта в неговите произведения, без да го имитира. Тази завихреност и свободни вълнообразни придвижвания на стебла, цветове и листа, придава чувството за безконечност, което струи и от картините на Ван Гог Това е в действителност същинската допирателна, в която живописният свят на Ренета се приближава до тази паметна тематика.
„ Няма синьо без жълто и без оранжево ”
/Ван Гог/
Изложба живопис на
РЕНЕТА ПАВЛОВА
18.30 часа 25.04./четвъртък/ 2024 година
Варна, ул. „ Охрид ” 22, изложба „ Арт Маркони ”
Преди две години Ренета Павлова отвори вратата на провокациите с концепцията, че създателят постоянно може да черпи ентусиазъм от най-хубавите. С един от акцентите в изложбата си, тя хвърли ръкавица на Маурицио Кателан, следващият художник, оповестил края на изкуството и връщането ни в консуматорството, залепвайки банан с тиксо и обявявайки го за произведение на изкуството. Ренета Павлова изобрази този опит за своенравие и привличане на внимание върху, изрисуваното от нея, копие на „ Момичето с перлената обица ” на Йоханес Вермеер ван Делфт.
Новата галерия е самобитно продължение на „ Винаги има цветя за тези, които желаят да ги видят ”. За мото тогава тя употребява откъс на, един от най-известните представители на модерното изкуство, Анри Матис. Този път заглавието на изложбата е подсказано от Ван Гог – различен исполин в живописта. То е по-скоро задявка и предпочитание на авторката да подскаже, че ще стане въпрос за слънчогледи. Няма човек, който при споменаването им, да не асоциира с Ван Гог. Неговата пристрастеност към тях, изразена в няколко паметни платна, е станала знак за безкрайна слънчева интерпретация.
За разлика от Ван Гог, Ренета употребява синьо единствено в няколко от творбите си и най-много в портрета на създателя, който е самобитен акцент в експозицията. Всъщност, не по-малко искания за акцент има и репродукцията на Мона Лиза, на Леонардо да Винчи. Вмъквайки я в комбинация със слънчогледи, Ренета прави неповторима и истинска по собствен метод творба, доста по - забавна и естетски издържана от станалата известна, на Марсел Дюшам. /Мона Лиза с брада и мустаци/.
И до момента в който слънчогледите от картините на Ван Гот излъчват чувство за пролет, успокоение и слънце, в тези, на Ренета, откриваме зрялост, цялост и благотворителност. Те са минали възторга на цъфтежа, привличащ рояци пчели и ориентирани обективи, и към този момент са във етапа на своята есенна зрялост - натежали от плод, смирено приведени, изпълнени в една тоналност с доста малко акценти. От „ Няма синьо без жълто и без оранжево ”, Ренета е навлиза най-вече в жълтото, минава в оранжево и дебаркира в кафявата гама. В своите слънчогледи Ван Гог е употребявал 38 нюанса на жълто. Далеч съм от мисълта да проследя тъкмо какъв брой е употребила Ренета, само че сигурно, тя е уловила страстта в неговите произведения, без да го имитира. Тази завихреност и свободни вълнообразни придвижвания на стебла, цветове и листа, придава чувството за безконечност, което струи и от картините на Ван Гог Това е в действителност същинската допирателна, в която живописният свят на Ренета се приближава до тази паметна тематика.
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ