Мариана Бояджиева, БСП-ОЛ: Да поемем делото на образованието и културата като първостепенна цел на държавата
24 май е заветен празник за България, тъй като това е денят, в който честваме основаването на буквите от братята Кирил и Методий и основанието страната ни да бъде наречена страна на духа! Двадесет и четвърти май е празник на словото, празник за прослава на писмеността, на българската култура и просвета.
Това е денят, в който означаваме българския принос за европейската цивилизация.
Създаването на буквите е сполучливо и трайно дело, тъй като има последователност сред Кирил и Методий и техните възпитаници, които, идвайки в България, поставят началото на своите книжовни школи и стават вдъхновители и учители за българския народ.
Това българско и общославянско дело не би било допустимо без превръщането му в държавна политика от българския държател Борис I. Добре знае се, че в тези времена Византия се бори с католицизма и изпраща светите братя като свои емисари измежду западните славяни — за задачата те основават глаголицата върху основата на българските приказва в Солунско, с цел да може тези славяни да четат свещените книги на понятен език. В България глаголицата се употребява до XI век. Тя е превърната в кирилица на държавно равнище по времето на Симеон Велики в Преславската книжовна школа, най-вероятно от учениците на Кирил и Методий — Наум, Климент Охридски и Константин Преславски. Най-старите датирани надписи на кирилица в света са от X век и са открити в Търговищко и Велики Преслав. С тези букви на старобългарски език учениците на светите братя придвижват православието измежду останалите славянски нации. Благодарение на това дело през днешния ден на кирилица пишат общо над 200 млн. Още в средата на XIX век българите стартират да почитат Кирил и Методий и да празнуват празника — изначало в Шумен, Пловдив, Варна и последователно в цялата страна.
Днес одобряваме 24 май като най-светлия български празник — денят на буквите, в който показваме благодарността си към техните основатели, светите братя Кирил и Методий, съпокровители на Европа. Признателността към тях е жива и ще продължава да се носи в най-красивата ария за празника — „ Върви, народе възродени, към светли съдбини върви “. В наши дни този празник придобива все по-голяма значимост, като се имат поради процесите на глобализация, основаването на всеобщи културни артикули без художествена стойност, загубата на националните характерности и устои в образованието.
Факт е, че ние желаеме страната да влага в тези жизненоважни браншове по-висок % от брутния вътрешен артикул. Гордеем се с достиженията на българското учебно заведение, с високите резултати на нашите възпитаници в интернационалните надпревари и олимпиади — резултат и от труда и професионалната отдаденост на нашите учители. Днес учителите са хората, които не престават задачата на книжовниците ни във всяка класна стая, във всеки час, в посветеността им на децата и младежите.
Наред с триумфите имаме и проблеми. Например, съгласно последните данни, оповестени от водещи европейски проучвателен организации, функционалната неначетеност на учениците или неумението да ползват добитите познания приближава 50%. Това е съществено предизвикателство пред нашата работа. Факт е, че читалищата, театрите, библиотеките, музеите, археологията имат потребност от повече средства и от време на време оцеляват и с помощта на духа и ентусиазма на своите дейци. Нужна ни е национална тактика за развиване на българската просвета, която е мечтана и предстояща от дейците на културата. Днес в Европа се приказва за защита, увеличение на военните разноски, основаване на армии, само че нашият народ знае от личния си исторически опит, че доста значима е и армията на учителите — на тези, които образуват съзнанието и пазят нашата национална принадлежност. Сега е належащо всички, от които зависи развиването на образованието, науката и културата, да поемат делото на националното обучение като първостепенна цел на българската страна — като най-верния път за националното ни развиване.
И точно 24 май ни връща към началото, към безсмъртното дело на нашите предци, на нашите книжовници, на нашите учебни заведения и на читалищата, с помощта на които сме оживели. Този ден постоянно ще ни припомня, че българската история е история на духа, история на хилядолетна просвета — освен на меча, а и на перото и словото. С нищо не може да бъде пояснен опитът в стратегиите за образование по литература българската класика да намира все по-малко място, а писателите и поетите да се правят оценка от ъгъла на политическата обстановка. Изключително обезпокоително е, че се слагат под подозрение творби на Вазов, отхвърлят се върхове като Ботев, Смирненски и Гео Милев.
Уважаеми народни представители, българската нематериалност е нужна на хората. Те я носят в сърцето си. Без буквите ориста на милиони славяни по света би била напълно друга и нямаше да има през днешния ден нравствен мост сред тях. Затова — да честитим празника на всички българи, изключително на учителите, на учениците, на учените, на писателите, артистите и на читалищните дейци. И като виновни институции да се заемем съществено със ориста и развиването на образованието, на културата и духовността!
Честит празник!
Това е денят, в който означаваме българския принос за европейската цивилизация.
Създаването на буквите е сполучливо и трайно дело, тъй като има последователност сред Кирил и Методий и техните възпитаници, които, идвайки в България, поставят началото на своите книжовни школи и стават вдъхновители и учители за българския народ.
Това българско и общославянско дело не би било допустимо без превръщането му в държавна политика от българския държател Борис I. Добре знае се, че в тези времена Византия се бори с католицизма и изпраща светите братя като свои емисари измежду западните славяни — за задачата те основават глаголицата върху основата на българските приказва в Солунско, с цел да може тези славяни да четат свещените книги на понятен език. В България глаголицата се употребява до XI век. Тя е превърната в кирилица на държавно равнище по времето на Симеон Велики в Преславската книжовна школа, най-вероятно от учениците на Кирил и Методий — Наум, Климент Охридски и Константин Преславски. Най-старите датирани надписи на кирилица в света са от X век и са открити в Търговищко и Велики Преслав. С тези букви на старобългарски език учениците на светите братя придвижват православието измежду останалите славянски нации. Благодарение на това дело през днешния ден на кирилица пишат общо над 200 млн. Още в средата на XIX век българите стартират да почитат Кирил и Методий и да празнуват празника — изначало в Шумен, Пловдив, Варна и последователно в цялата страна.
Днес одобряваме 24 май като най-светлия български празник — денят на буквите, в който показваме благодарността си към техните основатели, светите братя Кирил и Методий, съпокровители на Европа. Признателността към тях е жива и ще продължава да се носи в най-красивата ария за празника — „ Върви, народе възродени, към светли съдбини върви “. В наши дни този празник придобива все по-голяма значимост, като се имат поради процесите на глобализация, основаването на всеобщи културни артикули без художествена стойност, загубата на националните характерности и устои в образованието.
Факт е, че ние желаеме страната да влага в тези жизненоважни браншове по-висок % от брутния вътрешен артикул. Гордеем се с достиженията на българското учебно заведение, с високите резултати на нашите възпитаници в интернационалните надпревари и олимпиади — резултат и от труда и професионалната отдаденост на нашите учители. Днес учителите са хората, които не престават задачата на книжовниците ни във всяка класна стая, във всеки час, в посветеността им на децата и младежите.
Наред с триумфите имаме и проблеми. Например, съгласно последните данни, оповестени от водещи европейски проучвателен организации, функционалната неначетеност на учениците или неумението да ползват добитите познания приближава 50%. Това е съществено предизвикателство пред нашата работа. Факт е, че читалищата, театрите, библиотеките, музеите, археологията имат потребност от повече средства и от време на време оцеляват и с помощта на духа и ентусиазма на своите дейци. Нужна ни е национална тактика за развиване на българската просвета, която е мечтана и предстояща от дейците на културата. Днес в Европа се приказва за защита, увеличение на военните разноски, основаване на армии, само че нашият народ знае от личния си исторически опит, че доста значима е и армията на учителите — на тези, които образуват съзнанието и пазят нашата национална принадлежност. Сега е належащо всички, от които зависи развиването на образованието, науката и културата, да поемат делото на националното обучение като първостепенна цел на българската страна — като най-верния път за националното ни развиване.
И точно 24 май ни връща към началото, към безсмъртното дело на нашите предци, на нашите книжовници, на нашите учебни заведения и на читалищата, с помощта на които сме оживели. Този ден постоянно ще ни припомня, че българската история е история на духа, история на хилядолетна просвета — освен на меча, а и на перото и словото. С нищо не може да бъде пояснен опитът в стратегиите за образование по литература българската класика да намира все по-малко място, а писателите и поетите да се правят оценка от ъгъла на политическата обстановка. Изключително обезпокоително е, че се слагат под подозрение творби на Вазов, отхвърлят се върхове като Ботев, Смирненски и Гео Милев.
Уважаеми народни представители, българската нематериалност е нужна на хората. Те я носят в сърцето си. Без буквите ориста на милиони славяни по света би била напълно друга и нямаше да има през днешния ден нравствен мост сред тях. Затова — да честитим празника на всички българи, изключително на учителите, на учениците, на учените, на писателите, артистите и на читалищните дейци. И като виновни институции да се заемем съществено със ориста и развиването на образованието, на културата и духовността!
Честит празник!
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ