Честит 24 май! Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура
24 май е един от най-светлите български национални празници.
На тази дата честваме Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската писменост, култура и просвета и на славянската словесност.
Той е празникът, който се отбелязва тържествено от най-дълго време в близката ни история.
Това е най-българският празник, най-живият и най-емоционалният, в който с благодарност свеждаме глава пред тези, които ни дадоха четмо и писмо и от българското племе направиха народ.
Денят на Светите братя Кирил и Методий – основателите на славянската писменост бил празнуван като църковен празник (на 11 май) още преди XII век, само че за първи път е уважаван като народен Ден на просветата през 1851 година.
Празникът на буквите е специфична дата за всички нас. И без значение къде се намира човек би трябвало да пази загатна от жизнерадостната атмосфера в този ярък майски ден.
Светите братя първоапостоли Кирил и Методий
Кирил и Методий са родени в Солун (днешна Гърция). Методий - през 810г., а брат му Кирил - през 827г. В наши дни са непокътнати сведения единствено за по-важни събития в живота им. Двамата братя произлизат от многочислено семейство. Баща им,който се казвал Лъв, бил почитан боен шеф, а майка им се казвала Мария.
Поради ранната кончина на Лъв, грижата за двамата братя поема чичо им Теоктисто – върховен общественик на Византийската империя. С годините двамата братя се образовали и построили престиж на уважавани и начетени персони. Кирил станал учител в Магнаурската школа, а Методий бил назначен за свещеник в манастира Полихрон.
Около 855 година Константин-Кирил Философ основава най-старата българска писменост - глаголицата. „ Сказание за буквите “ на Черноризец Храбър свидетелства за това. С нея се поставя началото на огромното просветителско и книжовно дело на Кирил и Методий. Двамата братя се заемат да разпространяват християнството на славянски език във Великоморавия. Те превеждат от гръцки на старобългарски език най-необходимите богослужебни книги и по този начин поставят основите на старобългарския книжовен език.
Кирил умрял в Италия на 14 февруари 869 година и е заровен в базиликата „ Св.Климент” в Рим. След гибелта на брат си Методий траял да популяризира славянската книжовност до последния си мирис на 6 април 885 година.
В края на IX век двамата братя първоапостоли са канонизирани от църквата за светци.
Светите братя Кирил и Методий, и изключително техните възпитаници в България, завещават на своите почитатели едно велико християнско завещание, което придава нравствен образ както на Църковната задача измежду нашия и другите славянски нации, по този начин и на характера на самата българска просвета.
На първо място посредством осъществения героизъм на превода на Евангелието и изобщо на цялото Свещено Писание, а по този начин също и на духовно-поучителна и богослужебна църковна книжнина на говоримия тогава славянски и старобългарски език, те основават напълно нова писмената просвета и поставят основите на славянската литература.
С това се утвърждава правото и опцията да се употребява този понятен за новопокръстените славянски нации език документално и говоримо в християнското просвещение и да се вкара в богослужебна приложимост един напълно нов за тогавашното време формален църковен език.
С навлизането на славянските нации в лоното на Христовата черква и с духовното им приобщаване към вярата поражда закономерно въпроса за тяхното просвещение и за богослужебния език, който следва да се използва в църковното служение измежду новопокръстените славянски общности.
Въпросът за статута на славянския език в Кирило-Методиевото дело не се изчерпва единствено с неговите църковно-канонични или литургични аспекти, само че има и доста по-широко духовно-просветно измерение и културно значение. В контраст на утвърждаващите се в тогавашна Средновековна Европа църковни и теологически схващания за ролята на трите антични сакрални езика на Свещеното Писание – староеврейски, гръцки и латински, и опитите да се догматизират възгледите на ”триезичниците” в латинския християнски запад, светите братя пазят радикално противоположна християнска визия и духовна идея за евангелизацията.
Духовните правила на тяхната християнска просветителска задача измежду славяните са свързани с античната апостолска традиция за благовестие на понятен език и с особеностите на културното и езиково разнообразие на Православния изток. В Източната черква, заради одобрената практиката на античните патриархати, езиковото разграничение и разнообразие на християнските нации съжителства в съборното единение на Вселенската черква и унификацията на богослужебния език не се извежда до нивото на строго догматически принцип.
Ръководейки се от това схващане за християнско благовестие и духовно просвещение на понятен език светите братя Кирил и Методий и техните възпитаници основават една напълно нова християнска книжовна просвета и слагат началото на напълно нови литературни езици измежду славяните.
Свети Константин–Кирил Философ разобличава желанието и домогванията на триезичниците новопокръстените славяни да не получават култура на понятен език и да останат безкнижни като неправилна и недостойна за християни демонстрация на злоба и ги изоблчава като еретици, опитващи се да придадат “свещен” темперамент на своите отзиви.
В сериозен богословски дебат с техни представители, състоял се във Венеция, св. Кирил демонстрира ясно че сходни възгледи и позиции лишават Църквата от благосъстоянието на нейната духовна традиция и мисионерски правила, завещани от апостолската проповед на Христовото Благовестие, което е предопределено “за всички народи” и са в прорез с духа на Древната Църква и нейното Предание.
Така той надвива над тези възгледи и съумява да утвърди достолепието на славянския език като език на Словото Божие, посредством който се благовести и преподава Христовото Евангелие наред с другите книжовни езици. С това в Европа през ІХ век поражда една напълно нова книжовна просвета, учредена върху духа на евангелските правила, която обогатява християнската и европейската цивилизация и дава своите плодородни плодове на духовното просвещение и до през днешния ден.
Християнска религия и духовна култура
Християнската културна идея, към която се придържат светите братя Кирил и Методий и техните възпитаници в своята евангелизаторска и просветна задача, преглежда писмеността и просветата като неразривно свързани с вярата и спасението на душата.
За тях писмеността е средство и оръжие на вярата, а освен привилегия на определен културен кръг или стеснен благороден хайлайф. Писмеността и писменото слово, за светите равноапостолни просветители и техните духовни възпитаници, е духовно богатство и притежание за всеки набожен християнин, образован посредством светото кръщение и получил духовното озарение на плодородния живот в Иисуса Христа.
Способността да се чете и познава писаното Евангелско слово, което носи Истината и просвещава духовно вярващите, е средство за подсилване във вярата и одобряване на богоозарените и просветени души на вярващите. Писмеността и християнската словесност са средство за просвещение и избавление, а не въпрос на достъп до науката или право на просветеност, каквито през Средновековието на Запад и във Византия имали единствено стеснен кръг от хора.
С това светите братя Кирил и Методий и техните възпитаници ползват сполучливо християнските мисионерски правила на така наречен “инкултурация” и трансформират говоримия език в писмен и книжовен език на Свещеното Писание. Но не по-маловажно е и одобреното схващане за всеобща просветеност и широкоразпространена култура, с което завещават на нашата духовна просвета и християнска традиция още една велика истина и нравствен принцип. Идеята за всеобщата просветеност и достъп на всички без ограничаване, посредством опцията за независимо четене на текста на Свещеното Писание, е обвързвана с разбирането, че всяко човешко създание по силата на Божията обич и дара на спасението е призвано към култура на своя разсъдък и подсилване в богооткровените истини посредством Словото Божие.
Тези разбирания за превод на Свещеното Писание на приказваме и понятен език, и обвързваните с него правила за всеобща просветеност, се популяризират в по-широк мащаб в Християнския Запад едвам след края на Средновековието, а в Европа те се утвърждават едвам след Ренесанса и Реформацията в друг набожен и културен подтекст.
Духовното завещание на християнската култура в България
Просветното дело на св. Методий като архиепископ на Моравия, въпреки и да е било сакционирано публично от Римския папски трон след 870 година, е атакувано още веднъж от немското латиноезично духовенство на локално равнище и след това е съществено смутено.
Моравската задача попада в конфликтната зона сред претенциите на локалните архиепископи на Пасау за разширение на тяхното църковно въздействие на изток и стремежите на Римския трон да си възвърне въздействието в старите граници на тогавашния „ Patrimonuim Petri” – област на изключителна църковна пълномощия на Римския свещеник, предоставена по времето на свещения съюз с франкския император Карл Велики.
Като се прибавят към тези чисто западни условности и обтегнатите връзки сред Рим и Константинопол по времето на папа Николай І и Константинополския патриарх Фотий, подбудени от съперничеството при Покръстването на българите, ставя ясно за какво християнското просвещение на славяните, и използването на новия богослужебен език, се оказват пленник на комплицирани църковно-дипломатически и геополитически съперничества.
Учениците
Делото на Кирил и Методий бива продължено от техните възпитаници Климент, Наум, Ангеларий, Горазд и Сава, които, идвайки в България, намират поддръжка за своето дело от българския цар Борис I. Така били основани Охридската и Преславската книжовни школи. В резултат на просветната и книжовната активност на учениците на Кирил и Методий, България станала главен център на славянската книжовност.
Най-верните възпитаници на св. Методий – Климент, Наум, Ангеларий, Сава и Горзд били принудени да изоставен Моравия и да потърсят леговище в други славянски страни. Някои от тези най-близки сътрудници и възпитаници на светите братя “закопнели за България” и духовните семена на тяхното дело, посредством съхранените книги, намерили най-благоприятна почва в новопокръстената страна на светия княз Борис І Покръстител.
Тук след Покръстването на българите, и последвалата промяна на латинско и гръцко духовенство в процеса на християнизацията на страната и духовната култура на народа, изключително мощно се чувствала потребността от славяноезичен църковен клир, духовни учители за народа и християнско четмо и писмо на роден и понятен език.
Според Житието на св. Климент Охридски българският държател от дълго време " жадувал за тези мъже " и ги приел задушевно в своята столица Плиска, дружно с книгите, преведени в Моравия на славянски език и оживели след гонението против тях. Новата религия и укрепването на Българската черква претендирали съществено духовно просвещение, което да спомогне за издигане на духа на вярващите посредством Словото на Христовата истина, посредством светлината на Евангелието и плодородната мощ на Светия Духа.
Духовната равнища била разорана и готова да даде изобилен плод измежду българите, а учениците на светите братя като усърдни учители на вярата поели своето служение посредством книжнината и просветата. Защото, както били научили и възприели от своите учители, единствено просветената религия е жива и действена и води към избавление.
А непросветената религия елементарно се обръща в поверие, залинява духовно или угасва. И по този начин “голи са човешките души без писменото слово и уязвими за врага на тяхното спасение”, както споделя свещеник Константин Преславски в своите беседи и слова върху Евангелските поуки. На това духовно служение е отдадена цялата християнска словесност и култура в България по времето на св. Климент Охридски и активността на Преславската и Охридската духовни школи.
На това се дължи и разцвета на Симеоновия “Златен век”, а също по този начин и традициите на християнското просвещение в България през идващите епохи.
Това схващане за християнската словесност и духовна култура на роден и понятен език измежду българите отстоява през вековете и нашата Българска православна черква като осъществяване на завета на светите братя и продължение на тяхното мисионерско и евангелизаторско дело. Чрез най-хубавите си и предани чиновници, и в най-хубавите си мостри на словесност и духовна просвета, тя остава вярна на заветите на славянските първоучители и предава порива към знанието и просвещението на нашия народ, с което го възпитава духовно в обич към истината и същинското познание.
Безкористното любознание, стремежът към повече познание и жаждата за култура и през днешния ден остават живи измежду българите, а великата задача на същинската култура в духа на Кирило-Методиевото дело и през днешния ден слага пред Църквата огромни отговорности и задания в избавителната й задача в актуалния свят. Защото единствено посредством продължаването на това велико духовно и културно-просветно дело тя може да съхранява своята задача, да резервира и отстоява достолепието си на учителка на истината измежду народа и да съхранява престижа си измежду вярващите.
Глаголица и Кирилица
Думата " писменост " произлиза от имената на първите две букви от глаголицата - азъ и боукы. Английската дума за писменост " alphabet " пък се получава от имената на първите две букви от гръцката писменост - алфа и бета.
Глаголицата е писмеността, която била основана от двамата братя. Техните възпитаници основали по-лесни за изписване букви и тази писменост била наречена кирилица в чест на Кирил. Около 10 % от страните на планетата през днешния ден пишат на кирилица. Глаголицата съставлява система от графики. Тя се е състояла от 38 букви, предопределени да отразяват напълно тъкмо звуковите особености на старобългарския език.
Кирилицата била основана към края на IX век евентуално в Преславската книжовна школа. Тази писменост включвала 24 букви от гръцката писменост. Към тях били добавени още няколко букви, които отразявали спецификите на старобългарската тирада. Кирилицата и глаголицата се употребили по едно и също време в продължение на няколко века. На глаголица били писани църковните книги, а на кирилица - светските. Постепенно обаче новата писменост изместила глаголицата.
Върви, народе възродени!
" Върви, народе възродени " е химнът на Деня на българската култура и просвета и на славянската книжовност.
Историята на основаването на химна е много любопитна. Автор на текста е поетът Стоян Михайловски, който написал стихотворението през 1892г. Първоначалният текст бил озаглавен „ Химн на Св.св. Кирилъ и Методи” и включва 14 куплета, от които ние през днешния ден изпълняваме най-често първите шест.
През 1901 година композиторът Панайот Пипков разкрил стихотворението в учебника на собствен възпитаник. Изключително въодушевен, той написал музиката към него единствено за към четвърт час.
Стихотворението " Върви, народе възродени " е преведено на 21 езика.
Да си спомним истинския текст на стихотворението „ Св. св. Кирил и Методий " на Стоян Михайловски, трансформирало се във възторжения химн " Върви, народе възродени! " с музиката на Панайот Пипков.
Върви, народе възродени,
към светла бъднина върви,
с книжовността, таз мощ нова,
съдбините си ти възобнови!
Върви към мощната Просвета!
В международните битки върви,
от служба непроменяемо воден -
и Бог ще те благослови!
Напред! Науката е слънце,
което във душите грей!
Напред! Народността не пада
там, дето знаньето живей!
Безвестен беше ти, незнаен!...
О, влез в Историята веч,
духовно покори страните,
които завладя със меч!... "
Тъй солунските двама братя
насърчаваха дедите ни...
О, минало незабравимо,
о, пресвещени старини!
България остана вярна
на достославний тоз завет -
в тържествуванье и в страданье
извърши подвизи безброй...
Да, родината ни години
пресветли претърпя, в неволя
неописуема изпадна,
само че прави дългът се всегда!
Бе време, писмеността наша
по кое време обходи целий мир;
за все международната култура
тя бе изобилен вир;
бе и тъжовно робско време...
Тогаз Балканский смел наследник
навеждаше лице под гнета
на отоманский владетел...
Но постоянно духът народен;
подпорка търсеше у вас,
о, мъдреци!... През 10 века
все жив остана ваший глас!
О, вий, които цяло племе
извлякохте из мъртвина,
национален талант възкресихте -
задремал в глубока тъмнина;
подвижници за права вярна,
сеятели на истина, мир,
апостоли високославни,
звезди върху Славянски мир,
бъдете преблагословени,
о вий, Методий и Кирил,
отци на българското знанье,
създатели на наший диалект благ!
Нека името ви да живее
във всенародната обич,
речта ви мощна нек се помни
в Славянството во век веков!
(Русе, 1892 година, сп. „ Мисъл “, кн. 9–10)
София отбелязва през днешния ден тържествено 130 години от написването на „ Върви, народе възродени “ от Стоян Михайловски с най-масовото осъществяване на всеучилищния химн. Церемонията пред Националната библиотека стартира в 11.00 часа.
За първи път химнът ще прозвучи в целокупност – изпят от събирателен училищен хор от софийските учебни заведения с диригент маестро Славил Димитров и рецитиран от актрисата Силвия Лулчева. Ще бъдат маркирани и 50 години от слагането на паметника на Св. Св. Кирил и Методий.
Празничното шествие ще стартира от площада пред Археологическия музей и ще приключи пред паметника на " Св. Св. Кирил и Методий " пред Националната библиотека
ЧЕСТИТ ПРАЗНИК!
На тази дата честваме Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската писменост, култура и просвета и на славянската словесност.
Той е празникът, който се отбелязва тържествено от най-дълго време в близката ни история.
Това е най-българският празник, най-живият и най-емоционалният, в който с благодарност свеждаме глава пред тези, които ни дадоха четмо и писмо и от българското племе направиха народ.
Денят на Светите братя Кирил и Методий – основателите на славянската писменост бил празнуван като църковен празник (на 11 май) още преди XII век, само че за първи път е уважаван като народен Ден на просветата през 1851 година.
Празникът на буквите е специфична дата за всички нас. И без значение къде се намира човек би трябвало да пази загатна от жизнерадостната атмосфера в този ярък майски ден.
Светите братя първоапостоли Кирил и Методий
Кирил и Методий са родени в Солун (днешна Гърция). Методий - през 810г., а брат му Кирил - през 827г. В наши дни са непокътнати сведения единствено за по-важни събития в живота им. Двамата братя произлизат от многочислено семейство. Баща им,който се казвал Лъв, бил почитан боен шеф, а майка им се казвала Мария.
Поради ранната кончина на Лъв, грижата за двамата братя поема чичо им Теоктисто – върховен общественик на Византийската империя. С годините двамата братя се образовали и построили престиж на уважавани и начетени персони. Кирил станал учител в Магнаурската школа, а Методий бил назначен за свещеник в манастира Полихрон.
Около 855 година Константин-Кирил Философ основава най-старата българска писменост - глаголицата. „ Сказание за буквите “ на Черноризец Храбър свидетелства за това. С нея се поставя началото на огромното просветителско и книжовно дело на Кирил и Методий. Двамата братя се заемат да разпространяват християнството на славянски език във Великоморавия. Те превеждат от гръцки на старобългарски език най-необходимите богослужебни книги и по този начин поставят основите на старобългарския книжовен език.
Кирил умрял в Италия на 14 февруари 869 година и е заровен в базиликата „ Св.Климент” в Рим. След гибелта на брат си Методий траял да популяризира славянската книжовност до последния си мирис на 6 април 885 година.
В края на IX век двамата братя първоапостоли са канонизирани от църквата за светци.
Светите братя Кирил и Методий, и изключително техните възпитаници в България, завещават на своите почитатели едно велико християнско завещание, което придава нравствен образ както на Църковната задача измежду нашия и другите славянски нации, по този начин и на характера на самата българска просвета.
На първо място посредством осъществения героизъм на превода на Евангелието и изобщо на цялото Свещено Писание, а по този начин също и на духовно-поучителна и богослужебна църковна книжнина на говоримия тогава славянски и старобългарски език, те основават напълно нова писмената просвета и поставят основите на славянската литература.
С това се утвърждава правото и опцията да се употребява този понятен за новопокръстените славянски нации език документално и говоримо в християнското просвещение и да се вкара в богослужебна приложимост един напълно нов за тогавашното време формален църковен език.
С навлизането на славянските нации в лоното на Христовата черква и с духовното им приобщаване към вярата поражда закономерно въпроса за тяхното просвещение и за богослужебния език, който следва да се използва в църковното служение измежду новопокръстените славянски общности.
Въпросът за статута на славянския език в Кирило-Методиевото дело не се изчерпва единствено с неговите църковно-канонични или литургични аспекти, само че има и доста по-широко духовно-просветно измерение и културно значение. В контраст на утвърждаващите се в тогавашна Средновековна Европа църковни и теологически схващания за ролята на трите антични сакрални езика на Свещеното Писание – староеврейски, гръцки и латински, и опитите да се догматизират възгледите на ”триезичниците” в латинския християнски запад, светите братя пазят радикално противоположна християнска визия и духовна идея за евангелизацията.
Духовните правила на тяхната християнска просветителска задача измежду славяните са свързани с античната апостолска традиция за благовестие на понятен език и с особеностите на културното и езиково разнообразие на Православния изток. В Източната черква, заради одобрената практиката на античните патриархати, езиковото разграничение и разнообразие на християнските нации съжителства в съборното единение на Вселенската черква и унификацията на богослужебния език не се извежда до нивото на строго догматически принцип.
Ръководейки се от това схващане за християнско благовестие и духовно просвещение на понятен език светите братя Кирил и Методий и техните възпитаници основават една напълно нова християнска книжовна просвета и слагат началото на напълно нови литературни езици измежду славяните.
Свети Константин–Кирил Философ разобличава желанието и домогванията на триезичниците новопокръстените славяни да не получават култура на понятен език и да останат безкнижни като неправилна и недостойна за християни демонстрация на злоба и ги изоблчава като еретици, опитващи се да придадат “свещен” темперамент на своите отзиви.
В сериозен богословски дебат с техни представители, състоял се във Венеция, св. Кирил демонстрира ясно че сходни възгледи и позиции лишават Църквата от благосъстоянието на нейната духовна традиция и мисионерски правила, завещани от апостолската проповед на Христовото Благовестие, което е предопределено “за всички народи” и са в прорез с духа на Древната Църква и нейното Предание.
Така той надвива над тези възгледи и съумява да утвърди достолепието на славянския език като език на Словото Божие, посредством който се благовести и преподава Христовото Евангелие наред с другите книжовни езици. С това в Европа през ІХ век поражда една напълно нова книжовна просвета, учредена върху духа на евангелските правила, която обогатява християнската и европейската цивилизация и дава своите плодородни плодове на духовното просвещение и до през днешния ден.
Християнска религия и духовна култура
Християнската културна идея, към която се придържат светите братя Кирил и Методий и техните възпитаници в своята евангелизаторска и просветна задача, преглежда писмеността и просветата като неразривно свързани с вярата и спасението на душата.
За тях писмеността е средство и оръжие на вярата, а освен привилегия на определен културен кръг или стеснен благороден хайлайф. Писмеността и писменото слово, за светите равноапостолни просветители и техните духовни възпитаници, е духовно богатство и притежание за всеки набожен християнин, образован посредством светото кръщение и получил духовното озарение на плодородния живот в Иисуса Христа.
Способността да се чете и познава писаното Евангелско слово, което носи Истината и просвещава духовно вярващите, е средство за подсилване във вярата и одобряване на богоозарените и просветени души на вярващите. Писмеността и християнската словесност са средство за просвещение и избавление, а не въпрос на достъп до науката или право на просветеност, каквито през Средновековието на Запад и във Византия имали единствено стеснен кръг от хора.
С това светите братя Кирил и Методий и техните възпитаници ползват сполучливо християнските мисионерски правила на така наречен “инкултурация” и трансформират говоримия език в писмен и книжовен език на Свещеното Писание. Но не по-маловажно е и одобреното схващане за всеобща просветеност и широкоразпространена култура, с което завещават на нашата духовна просвета и християнска традиция още една велика истина и нравствен принцип. Идеята за всеобщата просветеност и достъп на всички без ограничаване, посредством опцията за независимо четене на текста на Свещеното Писание, е обвързвана с разбирането, че всяко човешко създание по силата на Божията обич и дара на спасението е призвано към култура на своя разсъдък и подсилване в богооткровените истини посредством Словото Божие.
Тези разбирания за превод на Свещеното Писание на приказваме и понятен език, и обвързваните с него правила за всеобща просветеност, се популяризират в по-широк мащаб в Християнския Запад едвам след края на Средновековието, а в Европа те се утвърждават едвам след Ренесанса и Реформацията в друг набожен и културен подтекст.
Духовното завещание на християнската култура в България
Просветното дело на св. Методий като архиепископ на Моравия, въпреки и да е било сакционирано публично от Римския папски трон след 870 година, е атакувано още веднъж от немското латиноезично духовенство на локално равнище и след това е съществено смутено.
Моравската задача попада в конфликтната зона сред претенциите на локалните архиепископи на Пасау за разширение на тяхното църковно въздействие на изток и стремежите на Римския трон да си възвърне въздействието в старите граници на тогавашния „ Patrimonuim Petri” – област на изключителна църковна пълномощия на Римския свещеник, предоставена по времето на свещения съюз с франкския император Карл Велики.
Като се прибавят към тези чисто западни условности и обтегнатите връзки сред Рим и Константинопол по времето на папа Николай І и Константинополския патриарх Фотий, подбудени от съперничеството при Покръстването на българите, ставя ясно за какво християнското просвещение на славяните, и използването на новия богослужебен език, се оказват пленник на комплицирани църковно-дипломатически и геополитически съперничества.
Учениците
Делото на Кирил и Методий бива продължено от техните възпитаници Климент, Наум, Ангеларий, Горазд и Сава, които, идвайки в България, намират поддръжка за своето дело от българския цар Борис I. Така били основани Охридската и Преславската книжовни школи. В резултат на просветната и книжовната активност на учениците на Кирил и Методий, България станала главен център на славянската книжовност.
Най-верните възпитаници на св. Методий – Климент, Наум, Ангеларий, Сава и Горзд били принудени да изоставен Моравия и да потърсят леговище в други славянски страни. Някои от тези най-близки сътрудници и възпитаници на светите братя “закопнели за България” и духовните семена на тяхното дело, посредством съхранените книги, намерили най-благоприятна почва в новопокръстената страна на светия княз Борис І Покръстител.
Тук след Покръстването на българите, и последвалата промяна на латинско и гръцко духовенство в процеса на християнизацията на страната и духовната култура на народа, изключително мощно се чувствала потребността от славяноезичен църковен клир, духовни учители за народа и християнско четмо и писмо на роден и понятен език.
Според Житието на св. Климент Охридски българският държател от дълго време " жадувал за тези мъже " и ги приел задушевно в своята столица Плиска, дружно с книгите, преведени в Моравия на славянски език и оживели след гонението против тях. Новата религия и укрепването на Българската черква претендирали съществено духовно просвещение, което да спомогне за издигане на духа на вярващите посредством Словото на Христовата истина, посредством светлината на Евангелието и плодородната мощ на Светия Духа.
Духовната равнища била разорана и готова да даде изобилен плод измежду българите, а учениците на светите братя като усърдни учители на вярата поели своето служение посредством книжнината и просветата. Защото, както били научили и възприели от своите учители, единствено просветената религия е жива и действена и води към избавление.
А непросветената религия елементарно се обръща в поверие, залинява духовно или угасва. И по този начин “голи са човешките души без писменото слово и уязвими за врага на тяхното спасение”, както споделя свещеник Константин Преславски в своите беседи и слова върху Евангелските поуки. На това духовно служение е отдадена цялата християнска словесност и култура в България по времето на св. Климент Охридски и активността на Преславската и Охридската духовни школи.
На това се дължи и разцвета на Симеоновия “Златен век”, а също по този начин и традициите на християнското просвещение в България през идващите епохи.
Това схващане за християнската словесност и духовна култура на роден и понятен език измежду българите отстоява през вековете и нашата Българска православна черква като осъществяване на завета на светите братя и продължение на тяхното мисионерско и евангелизаторско дело. Чрез най-хубавите си и предани чиновници, и в най-хубавите си мостри на словесност и духовна просвета, тя остава вярна на заветите на славянските първоучители и предава порива към знанието и просвещението на нашия народ, с което го възпитава духовно в обич към истината и същинското познание.
Безкористното любознание, стремежът към повече познание и жаждата за култура и през днешния ден остават живи измежду българите, а великата задача на същинската култура в духа на Кирило-Методиевото дело и през днешния ден слага пред Църквата огромни отговорности и задания в избавителната й задача в актуалния свят. Защото единствено посредством продължаването на това велико духовно и културно-просветно дело тя може да съхранява своята задача, да резервира и отстоява достолепието си на учителка на истината измежду народа и да съхранява престижа си измежду вярващите.
Глаголица и Кирилица
Думата " писменост " произлиза от имената на първите две букви от глаголицата - азъ и боукы. Английската дума за писменост " alphabet " пък се получава от имената на първите две букви от гръцката писменост - алфа и бета.
Глаголицата е писмеността, която била основана от двамата братя. Техните възпитаници основали по-лесни за изписване букви и тази писменост била наречена кирилица в чест на Кирил. Около 10 % от страните на планетата през днешния ден пишат на кирилица. Глаголицата съставлява система от графики. Тя се е състояла от 38 букви, предопределени да отразяват напълно тъкмо звуковите особености на старобългарския език.
Кирилицата била основана към края на IX век евентуално в Преславската книжовна школа. Тази писменост включвала 24 букви от гръцката писменост. Към тях били добавени още няколко букви, които отразявали спецификите на старобългарската тирада. Кирилицата и глаголицата се употребили по едно и също време в продължение на няколко века. На глаголица били писани църковните книги, а на кирилица - светските. Постепенно обаче новата писменост изместила глаголицата.
Върви, народе възродени!
" Върви, народе възродени " е химнът на Деня на българската култура и просвета и на славянската книжовност.
Историята на основаването на химна е много любопитна. Автор на текста е поетът Стоян Михайловски, който написал стихотворението през 1892г. Първоначалният текст бил озаглавен „ Химн на Св.св. Кирилъ и Методи” и включва 14 куплета, от които ние през днешния ден изпълняваме най-често първите шест.
През 1901 година композиторът Панайот Пипков разкрил стихотворението в учебника на собствен възпитаник. Изключително въодушевен, той написал музиката към него единствено за към четвърт час.
Стихотворението " Върви, народе възродени " е преведено на 21 езика.
Да си спомним истинския текст на стихотворението „ Св. св. Кирил и Методий " на Стоян Михайловски, трансформирало се във възторжения химн " Върви, народе възродени! " с музиката на Панайот Пипков.
Върви, народе възродени,
към светла бъднина върви,
с книжовността, таз мощ нова,
съдбините си ти възобнови!
Върви към мощната Просвета!
В международните битки върви,
от служба непроменяемо воден -
и Бог ще те благослови!
Напред! Науката е слънце,
което във душите грей!
Напред! Народността не пада
там, дето знаньето живей!
Безвестен беше ти, незнаен!...
О, влез в Историята веч,
духовно покори страните,
които завладя със меч!... "
Тъй солунските двама братя
насърчаваха дедите ни...
О, минало незабравимо,
о, пресвещени старини!
България остана вярна
на достославний тоз завет -
в тържествуванье и в страданье
извърши подвизи безброй...
Да, родината ни години
пресветли претърпя, в неволя
неописуема изпадна,
само че прави дългът се всегда!
Бе време, писмеността наша
по кое време обходи целий мир;
за все международната култура
тя бе изобилен вир;
бе и тъжовно робско време...
Тогаз Балканский смел наследник
навеждаше лице под гнета
на отоманский владетел...
Но постоянно духът народен;
подпорка търсеше у вас,
о, мъдреци!... През 10 века
все жив остана ваший глас!
О, вий, които цяло племе
извлякохте из мъртвина,
национален талант възкресихте -
задремал в глубока тъмнина;
подвижници за права вярна,
сеятели на истина, мир,
апостоли високославни,
звезди върху Славянски мир,
бъдете преблагословени,
о вий, Методий и Кирил,
отци на българското знанье,
създатели на наший диалект благ!
Нека името ви да живее
във всенародната обич,
речта ви мощна нек се помни
в Славянството во век веков!
(Русе, 1892 година, сп. „ Мисъл “, кн. 9–10)
София отбелязва през днешния ден тържествено 130 години от написването на „ Върви, народе възродени “ от Стоян Михайловски с най-масовото осъществяване на всеучилищния химн. Церемонията пред Националната библиотека стартира в 11.00 часа.
За първи път химнът ще прозвучи в целокупност – изпят от събирателен училищен хор от софийските учебни заведения с диригент маестро Славил Димитров и рецитиран от актрисата Силвия Лулчева. Ще бъдат маркирани и 50 години от слагането на паметника на Св. Св. Кирил и Методий.
Празничното шествие ще стартира от площада пред Археологическия музей и ще приключи пред паметника на " Св. Св. Кирил и Методий " пред Националната библиотека
ЧЕСТИТ ПРАЗНИК!
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ