Соня Йончева навръх 24 май: Вярвам, че културата са ключът к...
24 май е един ден в годината, но идеята „ Културата е бъдещето ” е всекидневна и перманентна! Това е кредото на световноизвестното българско сопрано, продуцент и издател Соня Йончева.
В изявление за влиятелното издание New York Times тя декларира: „ Живеем във времена, в които изкуството от време на време е забравено. Сякаш желаеме да се пускаме единствено по повърхностното. Може би е мъчно за хората да вникнат в личния си вътрешен свят. Вярвам, че изкуството и културата са ключът към едно по-добро общество! ”
Пред „ Schweiz am Wochende ”, седмичник в Швейцария тя добавя: „ От родителите също зависи да покажат на децата си изкуствата. Ние би трябвало да спомогнем да се построи публиката на бъдещето. Училищата не могат да се оправят сами. А това е толкоз значимо: практикуването на изкуства може да понижи експанзията, както и да отскубне децата от екраните, които са като отрова за детския мозък. Въображението би трябвало да бъде подтиквано. Децата обичат да рисуват, да танцуват, да свирят на принадлежности – това ги успокоява и им оказва помощ да се концентрират ”.
Международни медии като Forbes, френските „ Le point ” и „ Madame Figaro ” също излязоха с обширни публикации и изявленията за обществените и просветителни дела на Соня Йончева, международната й кариера и идни грандиозни планове в България като „ Гала в София ” с Пласидо Доминго, Хосе Карерас и Виторио Григоло през лятото и семейството на най-престижния конкурс за млади оперни артисти в света - „ Опералия ” през есента.
В изявленията за национални медии във връзка 24 май българската оперна певица и притежател на най-високите отличния в региона на културата показа и своята визия за развиване на бранша у нас:
„ Културата е бъдещето ” – това избрах за мото на моята продуцентска компания, тъй като в него се синтезира и фантазията ми за България: културата да е приоритет за властимащите и за обществото; културата да е визитната ни картичка пред света; културата да е поръчител за националната си еднаквост и самосъзнание; културата да е процъфтяваща промишленост, която се грижи за българските артисти; културата да е набор от политики и промени, с които построяваме ценностна система на децата и умения за живот и развиване в 21 век ”.
Соня Йончева обрисува няколко стълба за развиване на културата у нас:
Първо: Изграждане и въвеждане на цялостна стратегия по изкуствата в българската просветителна система – задачата е да се употребяват артистични и изобретателни начини за справяне с експанзията, възстановяване на психологичното здраве на подрастващите, развиване на значими житейски умения; изкуството да бъде инструмент за предварителна защита на все по-нарастващите отрицателни трендове и разрастване на капацитета на всяко дете.
Второ: Създаване на съвременна инфраструктура за културата в България – нужно е обновяване на театрални салони и читалища, създаване на нови концертни зали и обезпечаване на достъп до разнородни изкуства за хората от разнообразни генерации и обитаеми места, тъй че културата да основава добавена стойност – както за стопанската система, по този начин и за смисления и одушевен метод на живот на българите.
Трето: Изработване на политики и тактики на централно и локално равнище, тъй че културата да се трансформира в действителен приоритет за страната. Тя визира всеки аспект от живота на хората и не трябва да е поставяна по-назад от другите браншове на ръководство. За задачата обаче са нужни идея, бюджет, проект за деяние и знаци за оценка на триумфа.
Четвърто: Внедряване на удобни за частните вложители условия за поддръжка на културата – частни фондове, самостоятелни продуценти, съвременен закон за меценатството, административна промяна на държавните фондове, центрове и други оператори на финансови средства и запаси, свързани със основаването на културен артикул в България.
В изявление за влиятелното издание New York Times тя декларира: „ Живеем във времена, в които изкуството от време на време е забравено. Сякаш желаеме да се пускаме единствено по повърхностното. Може би е мъчно за хората да вникнат в личния си вътрешен свят. Вярвам, че изкуството и културата са ключът към едно по-добро общество! ”
Пред „ Schweiz am Wochende ”, седмичник в Швейцария тя добавя: „ От родителите също зависи да покажат на децата си изкуствата. Ние би трябвало да спомогнем да се построи публиката на бъдещето. Училищата не могат да се оправят сами. А това е толкоз значимо: практикуването на изкуства може да понижи експанзията, както и да отскубне децата от екраните, които са като отрова за детския мозък. Въображението би трябвало да бъде подтиквано. Децата обичат да рисуват, да танцуват, да свирят на принадлежности – това ги успокоява и им оказва помощ да се концентрират ”.
Международни медии като Forbes, френските „ Le point ” и „ Madame Figaro ” също излязоха с обширни публикации и изявленията за обществените и просветителни дела на Соня Йончева, международната й кариера и идни грандиозни планове в България като „ Гала в София ” с Пласидо Доминго, Хосе Карерас и Виторио Григоло през лятото и семейството на най-престижния конкурс за млади оперни артисти в света - „ Опералия ” през есента.
В изявленията за национални медии във връзка 24 май българската оперна певица и притежател на най-високите отличния в региона на културата показа и своята визия за развиване на бранша у нас:
„ Културата е бъдещето ” – това избрах за мото на моята продуцентска компания, тъй като в него се синтезира и фантазията ми за България: културата да е приоритет за властимащите и за обществото; културата да е визитната ни картичка пред света; културата да е поръчител за националната си еднаквост и самосъзнание; културата да е процъфтяваща промишленост, която се грижи за българските артисти; културата да е набор от политики и промени, с които построяваме ценностна система на децата и умения за живот и развиване в 21 век ”.
Соня Йончева обрисува няколко стълба за развиване на културата у нас:
Първо: Изграждане и въвеждане на цялостна стратегия по изкуствата в българската просветителна система – задачата е да се употребяват артистични и изобретателни начини за справяне с експанзията, възстановяване на психологичното здраве на подрастващите, развиване на значими житейски умения; изкуството да бъде инструмент за предварителна защита на все по-нарастващите отрицателни трендове и разрастване на капацитета на всяко дете.
Второ: Създаване на съвременна инфраструктура за културата в България – нужно е обновяване на театрални салони и читалища, създаване на нови концертни зали и обезпечаване на достъп до разнородни изкуства за хората от разнообразни генерации и обитаеми места, тъй че културата да основава добавена стойност – както за стопанската система, по този начин и за смисления и одушевен метод на живот на българите.
Трето: Изработване на политики и тактики на централно и локално равнище, тъй че културата да се трансформира в действителен приоритет за страната. Тя визира всеки аспект от живота на хората и не трябва да е поставяна по-назад от другите браншове на ръководство. За задачата обаче са нужни идея, бюджет, проект за деяние и знаци за оценка на триумфа.
Четвърто: Внедряване на удобни за частните вложители условия за поддръжка на културата – частни фондове, самостоятелни продуценти, съвременен закон за меценатството, административна промяна на държавните фондове, центрове и други оператори на финансови средства и запаси, свързани със основаването на културен артикул в България.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ