24 април се отбелязва като Ден на възпоменание на жертвите

24 април се отбелязва като Ден на възпоменание на жертвите на арменския геноцид, началото на който е сложено през 1915 година със почналите арести и избивания на стотици арменски интелектуалци в Цариград (дн. Истанбул). Това бележи първия стадий от систематичното избиване на арменското население в Османската империя.
Исторически подтекст и идеологията зад геноцида
С началото на Първата международна война, ръководещите младотурци възприемат концепцията за пантюркизъм – блян към създаване на обединена турска империя, разпростряла се до Китай. Основна спънка за реализирането на този проект се оказва арменското население, което не предстои на турцизиране и е възприемано като опасност.
Планът за геноцида е направен още през 1911–1912 година, само че експлоадирането на войната дава опция за неговото реализиране.Трите стадия на арменския геноцидПърви стадий (24 април 1915 г.) – Арест и изтребване на арменски интелектуалци в Цариград.Това деяние има за цел да отслаби и обезглави арменската общественост, лишавайки я от своите водачи и културни носители.Втори стадий – Мобилизация на близо 60 000 арменци в турската войска, последвано от обезоръжаването и избиването им.Масово очистване на мъже в трудоспособна възраст.Трети стадий – Депортиране на дами, деца и старци към Сирийската пустиня.По пътя: всеобщи убийства, апетит, заболявания, изнасилвания и насилствени помохамеданчвания.Стотици хиляди умират от жестокости или естествени условия.Последствия и разселванеОт над два милиона арменци в Османската империя, към 1,5 милиона са избити в интервала 1915–1923 г.Оцелелите търсят леговище в чужбина – доста се откриват във Франция и България, където арменската диаспора играе дейна роля в опазване на историческата памет.