Хайгашод Агасян за Арменския геноцид: Българският народ е на...
24 април 1915 година е доста трагична дата, която всеки арменец носи в себе си, в душата си, показа за " Марица “ известният композитор Хайгашод Агасян
Разговарям с композитора Хайгашод Агасян в деня, когато светът отбелязва 110 години от арменския геноцид. Хайгашод Агасян описа по какъв начин и къде ще се означи тази знаменателна годишнина.
- Г-н Агасян, генерации арменци помнят печалната дата 24 април – Ден на арменския геноцид. Бихте ли ни върнали малко в историческите събития на тази дата....
- Изминаха 110 години от геноцида над арменския народ . Това се случва на 24 април 1915 година, когато Талят паша, вътрешният министър, издава заповед да бъдат хванати избити всички арменци в Османската империя. Избити са интелектуалците, интелектуалния хайлайф на арменците, с цел да нямат свои духомвни водачи и опозиция. Над 600 индивида, цветът на арменската нация в Константинопол, избити са други хиляди, които отиват към пустинята Дейр-Зор в Сирия. Малцина стигат до пистинята, защото едни умират по пътя, други са изклани по пътя. Много трагична дата, която всеки арменец носи в себе си, изключително ние, които сме пръснати по света и милеем за нашата Армения.
-Как и къде тази година ще се означи паметта на починалите арменци по време на това кърваво събитие?
-Това е наша традиция. Ще има поклонение в арменските гробища, след което вечерта ще отбележим тази годишна пред паметника, ще се поклоним пред паметта на почтените жертви в градинката " Ереван ", която се намира зад Министерството на земеделието. Там се намира каменния кръст Хачкар, който кметът преди време на Ереван подари на арменците в България, в София, тогава беше Бойко Борисов кмет, аз присъствах също, имаше доста арменци от цялата страна. Тази градинка ни е подарена, с цел да се грижим за нея, да я поддържаме. В градинката " Ереван " през днешния ден, на 24 април от 18.00 часа ще има декламация на стихове, отдадени на Армения и арменския народ, речи и художествена стратегия, в която вземам участие и аз.
-Какво прави арменската общественост в България с цел да опази паметта и традициите, по този начин, че в никакъв случай арменците да не не помнят това посягане, и да се предава паметта от генерации на генерации?
- Преди всичко е възпитанието в семейство, то е най-силната родова общественост , от фамилията потегля целият поток на родови познания, то е опорната точка, базата. Най-силната арменска общественост – е самото семейство, фамилното ядро, семейството! После към този момент идва обществеността.
Арменците, живеещи в България в огромната си част са в действителност наследници на
тези арменция, на които България отваря от сърце границите си 1922 година. Тогава България приема хилядите арменски бежанци, които бягат от Османската Империя. Преди 3 години ние чествахме 100-годишнината от всеобщото приемане на арменските бежанци в България от държавното управление на Стамболийски и Цар Борис Трети. Те отварят границите за своите братя по орис, защото България е най-близка по своята историческа орис с тази на своите арменски събратя. Ние сме наследници навръх тези арменци. Дори моите предшественици са пристигнали доста преди тези събития, при започване на предишния век. В Анадола е имало огромни кланета на арменците през 1894 – 1896 г.г. През този интервал са грубо свиреп избити над 300 хиляди арменци!Това предшества огромния геноцид над арменския народ, и в действителност Яворов написа фамозната си елегия „ Арменци “ 1899 година, тъкмо след тези събития. Той става очевидец на първите арменски бежанци, които идват и се заселват в България. Те идват от юг, от Бургас, Шумен, минавайки през Айтос, Сливен и стигайки до Чирпан и другите градове. Всъщност, моите предшественици, моите прадядовци и баби идват в България тъкмо след тези кланета, бягайки от турците. Началото на предишния век, преди годината на геноцида. Отново държа да повторя годините на огромните кланета 1894 – 1896 г.г., още оттогава се стартират мъченията, гоненията и зверствата над арменския народ. Моите предшественици намират спасението си точно тук, и остават. Една огромна час от арменските бежанци се пръскат и от тук потеглят към другите точки на земното калбо. Пръскайки се, арменците изгубват дирите на своите близки, родственици, пътуват с кораби. Но тези, които пазят родовата памет, документи, фамилни предмети и бумаги, те рано или късно търсят своите близки, пръснати по света. Аз съм от тези, които съумяха да издирят околните си. Намерих своите родственици и близки, мои братовчеди и в Гърция, и в Австрия и в самата Армения. Просто орис! Моята е била благосклонна към мене. Всеки си носи своята самостоятелна история, само че най-важното, което би трябвало да се знае, че тази история се пази от фамилията и се предава от генерации на генерации. Паметта се пази от фамилията. Смътно помня дядовците си, само че помня бабати си, майка ми, вуйна ми. Те са ми разказали доста скъпи неща от нашата фамилна история и в този момент аз ги предавам на идващото генерации в фамилията. Нишка не се губи.
- Вие, като композитор, музикант коя ария постоянно изпълнявате на този ден?
-Изпълнявам най-често две песни на този печален ден. Една ария на арменски език, написана от непрежалимия за нас Михран Бохосян . Той бе огромно име в нашата арменска общественост. Почина преди 12 години, само че той беше извънредно скъп човек в нашата общественост. Нашата арменска общественост е дребна, всеки изпъква със своите качества, и Михран Бохосян беше прелестен стихотворец, който твореше на арменски език. Малцина са тези, които могат да пишат на арменски, още повече такава превъзходна лирика, каквато пишеше той. С него сме написали взаимно доста арменски песни, в това число и за арменските олимпийски игри даже, детски песни и по други най-различни мотиви. Той написа едно превъзходно стихотворение озаглавено „ Да запалителен свещ “ , или на арменски “Мом мъ варе “ . Да запалителен онази свещ, с която да се поклоним пред паметта на нашите почтено починали предшественици. Тази ария я извършвам на арменски език, а на български език постоянно извършвам една ария, която още при първото прочитане на стихотворението то ме хвана за гърлото....
Очи арменски - чисти, святи,
като съзвездия от други светове,
разпръснати монети златни по земята,
върнете се, че майка ви зове!
Очи арменски - топли, топли,
като горещи кестени на празник.
Дай господ да няма към този момент вопли
за вас и къщи след пожара празни.
Това е стихотворението на огромната българска поетеса Ваня Петкова „ Арменски очи “ . От това стихотворение се разплаква всеки арменец . Тя написа тази разтърсваща творба през 1979 година. До ден сегашен вардя книгата до сърцето си „ Обет за безмълвие “ вътре с цялостен арменски цикъл отдаден на Армения и арменския народ. С времето Ваня Петкова толкоз във вътрешността влезе в нашата реалност, по този начин се сля с нас и нашата общественост, че до ден сегашен всички арменци я знаят, помнят и почитат поради тези нейни разтрогващи стихове за арменците и Армения. И когато ме канят на събития да опиша нещо, по разнообразни мотиви, аз постоянно описвам за историята на тази ария “Арменски очи “ , която извършвам на сцената, по радиата и малките екрани, постоянно я пея пред паметника, на възпоменателни вечери и събития из цялата страна. „ Арменски очи “ по текст на Ваня Петкова ме съпътства постоянно.
Очи арменски - благи, благи,
като два гълъба под розов шубрак!
А какъв брой музи и сили,
и горделивост, и великолепие у вас!
Така че и този път ще извърша " Арменски очи " по стихотворението на Ваня Петкова – песента, която вечно ни свързва дружно , писана преди повече от 40 години. Ще има стратегия, ще има хора, които ще вземат отношение към събитието.
-Какво ще е вашето обръщение към всички арменци по света и към тези, които дружно с арменските си събратя тачат този ден?
-Българският народ е съпричастен към нашата покруса, тъй като е претърпял същите събития. Мащабът не е толкоз огромен, само че отново, това са 500 години робия. Българи и арменски сме живели постоянно дружно, в никакъв случай не сме се деляли, българският народ е най-съпричастен към нашата историческа орис. Затова ще го кажа още веднъж с намерено сърце – ние сме два велики народа! Останах много впечатлен тази година от депутата от Българска социалистическа партия Тасков, който прочете по малкия екран трогателна декларация от името на българския парламент във връзка арменския геноцид.
Разбира се най-близкият по историческа орис народ е българският, тъй като сме извървели веднъж безусловно през вековете и сме оживели. И считам, че това са точно качествата на един народ, не да се съди по количество, по население и по територия, а по достолепието, с което приема своята историческа орис. Ние сме два приятелски народа, еднообразно изстрадали. И аз колкото и да съм арменец, аз съм и българин! Бил съм български боец, полагал съм клетва в България, пред българското знаме. Плача на български език! Ние, арменците сме признателни на България за това избавление. Ние почтено можем да представляваме България и Арменския народ по света! И българският и арменският народ би трябвало да помнят историята си и нещастията, през които са минали, и които са ги укрепили и създали по-силни и почтени , преживявайки нечувани неща...
Поклон през всички починали!
Разговарям с композитора Хайгашод Агасян в деня, когато светът отбелязва 110 години от арменския геноцид. Хайгашод Агасян описа по какъв начин и къде ще се означи тази знаменателна годишнина.
- Г-н Агасян, генерации арменци помнят печалната дата 24 април – Ден на арменския геноцид. Бихте ли ни върнали малко в историческите събития на тази дата....
- Изминаха 110 години от геноцида над арменския народ . Това се случва на 24 април 1915 година, когато Талят паша, вътрешният министър, издава заповед да бъдат хванати избити всички арменци в Османската империя. Избити са интелектуалците, интелектуалния хайлайф на арменците, с цел да нямат свои духомвни водачи и опозиция. Над 600 индивида, цветът на арменската нация в Константинопол, избити са други хиляди, които отиват към пустинята Дейр-Зор в Сирия. Малцина стигат до пистинята, защото едни умират по пътя, други са изклани по пътя. Много трагична дата, която всеки арменец носи в себе си, изключително ние, които сме пръснати по света и милеем за нашата Армения.
-Как и къде тази година ще се означи паметта на починалите арменци по време на това кърваво събитие?
-Това е наша традиция. Ще има поклонение в арменските гробища, след което вечерта ще отбележим тази годишна пред паметника, ще се поклоним пред паметта на почтените жертви в градинката " Ереван ", която се намира зад Министерството на земеделието. Там се намира каменния кръст Хачкар, който кметът преди време на Ереван подари на арменците в България, в София, тогава беше Бойко Борисов кмет, аз присъствах също, имаше доста арменци от цялата страна. Тази градинка ни е подарена, с цел да се грижим за нея, да я поддържаме. В градинката " Ереван " през днешния ден, на 24 април от 18.00 часа ще има декламация на стихове, отдадени на Армения и арменския народ, речи и художествена стратегия, в която вземам участие и аз.
-Какво прави арменската общественост в България с цел да опази паметта и традициите, по този начин, че в никакъв случай арменците да не не помнят това посягане, и да се предава паметта от генерации на генерации?
- Преди всичко е възпитанието в семейство, то е най-силната родова общественост , от фамилията потегля целият поток на родови познания, то е опорната точка, базата. Най-силната арменска общественост – е самото семейство, фамилното ядро, семейството! После към този момент идва обществеността.
Арменците, живеещи в България в огромната си част са в действителност наследници на
тези арменция, на които България отваря от сърце границите си 1922 година. Тогава България приема хилядите арменски бежанци, които бягат от Османската Империя. Преди 3 години ние чествахме 100-годишнината от всеобщото приемане на арменските бежанци в България от държавното управление на Стамболийски и Цар Борис Трети. Те отварят границите за своите братя по орис, защото България е най-близка по своята историческа орис с тази на своите арменски събратя. Ние сме наследници навръх тези арменци. Дори моите предшественици са пристигнали доста преди тези събития, при започване на предишния век. В Анадола е имало огромни кланета на арменците през 1894 – 1896 г.г. През този интервал са грубо свиреп избити над 300 хиляди арменци!Това предшества огромния геноцид над арменския народ, и в действителност Яворов написа фамозната си елегия „ Арменци “ 1899 година, тъкмо след тези събития. Той става очевидец на първите арменски бежанци, които идват и се заселват в България. Те идват от юг, от Бургас, Шумен, минавайки през Айтос, Сливен и стигайки до Чирпан и другите градове. Всъщност, моите предшественици, моите прадядовци и баби идват в България тъкмо след тези кланета, бягайки от турците. Началото на предишния век, преди годината на геноцида. Отново държа да повторя годините на огромните кланета 1894 – 1896 г.г., още оттогава се стартират мъченията, гоненията и зверствата над арменския народ. Моите предшественици намират спасението си точно тук, и остават. Една огромна час от арменските бежанци се пръскат и от тук потеглят към другите точки на земното калбо. Пръскайки се, арменците изгубват дирите на своите близки, родственици, пътуват с кораби. Но тези, които пазят родовата памет, документи, фамилни предмети и бумаги, те рано или късно търсят своите близки, пръснати по света. Аз съм от тези, които съумяха да издирят околните си. Намерих своите родственици и близки, мои братовчеди и в Гърция, и в Австрия и в самата Армения. Просто орис! Моята е била благосклонна към мене. Всеки си носи своята самостоятелна история, само че най-важното, което би трябвало да се знае, че тази история се пази от фамилията и се предава от генерации на генерации. Паметта се пази от фамилията. Смътно помня дядовците си, само че помня бабати си, майка ми, вуйна ми. Те са ми разказали доста скъпи неща от нашата фамилна история и в този момент аз ги предавам на идващото генерации в фамилията. Нишка не се губи.
- Вие, като композитор, музикант коя ария постоянно изпълнявате на този ден?
-Изпълнявам най-често две песни на този печален ден. Една ария на арменски език, написана от непрежалимия за нас Михран Бохосян . Той бе огромно име в нашата арменска общественост. Почина преди 12 години, само че той беше извънредно скъп човек в нашата общественост. Нашата арменска общественост е дребна, всеки изпъква със своите качества, и Михран Бохосян беше прелестен стихотворец, който твореше на арменски език. Малцина са тези, които могат да пишат на арменски, още повече такава превъзходна лирика, каквато пишеше той. С него сме написали взаимно доста арменски песни, в това число и за арменските олимпийски игри даже, детски песни и по други най-различни мотиви. Той написа едно превъзходно стихотворение озаглавено „ Да запалителен свещ “ , или на арменски “Мом мъ варе “ . Да запалителен онази свещ, с която да се поклоним пред паметта на нашите почтено починали предшественици. Тази ария я извършвам на арменски език, а на български език постоянно извършвам една ария, която още при първото прочитане на стихотворението то ме хвана за гърлото....
Очи арменски - чисти, святи,
като съзвездия от други светове,
разпръснати монети златни по земята,
върнете се, че майка ви зове!
Очи арменски - топли, топли,
като горещи кестени на празник.
Дай господ да няма към този момент вопли
за вас и къщи след пожара празни.
Това е стихотворението на огромната българска поетеса Ваня Петкова „ Арменски очи “ . От това стихотворение се разплаква всеки арменец . Тя написа тази разтърсваща творба през 1979 година. До ден сегашен вардя книгата до сърцето си „ Обет за безмълвие “ вътре с цялостен арменски цикъл отдаден на Армения и арменския народ. С времето Ваня Петкова толкоз във вътрешността влезе в нашата реалност, по този начин се сля с нас и нашата общественост, че до ден сегашен всички арменци я знаят, помнят и почитат поради тези нейни разтрогващи стихове за арменците и Армения. И когато ме канят на събития да опиша нещо, по разнообразни мотиви, аз постоянно описвам за историята на тази ария “Арменски очи “ , която извършвам на сцената, по радиата и малките екрани, постоянно я пея пред паметника, на възпоменателни вечери и събития из цялата страна. „ Арменски очи “ по текст на Ваня Петкова ме съпътства постоянно.
Очи арменски - благи, благи,
като два гълъба под розов шубрак!
А какъв брой музи и сили,
и горделивост, и великолепие у вас!
Така че и този път ще извърша " Арменски очи " по стихотворението на Ваня Петкова – песента, която вечно ни свързва дружно , писана преди повече от 40 години. Ще има стратегия, ще има хора, които ще вземат отношение към събитието.
-Какво ще е вашето обръщение към всички арменци по света и към тези, които дружно с арменските си събратя тачат този ден?
-Българският народ е съпричастен към нашата покруса, тъй като е претърпял същите събития. Мащабът не е толкоз огромен, само че отново, това са 500 години робия. Българи и арменски сме живели постоянно дружно, в никакъв случай не сме се деляли, българският народ е най-съпричастен към нашата историческа орис. Затова ще го кажа още веднъж с намерено сърце – ние сме два велики народа! Останах много впечатлен тази година от депутата от Българска социалистическа партия Тасков, който прочете по малкия екран трогателна декларация от името на българския парламент във връзка арменския геноцид.
Разбира се най-близкият по историческа орис народ е българският, тъй като сме извървели веднъж безусловно през вековете и сме оживели. И считам, че това са точно качествата на един народ, не да се съди по количество, по население и по територия, а по достолепието, с което приема своята историческа орис. Ние сме два приятелски народа, еднообразно изстрадали. И аз колкото и да съм арменец, аз съм и българин! Бил съм български боец, полагал съм клетва в България, пред българското знаме. Плача на български език! Ние, арменците сме признателни на България за това избавление. Ние почтено можем да представляваме България и Арменския народ по света! И българският и арменският народ би трябвало да помнят историята си и нещастията, през които са минали, и които са ги укрепили и създали по-силни и почтени , преживявайки нечувани неща...
Поклон през всички починали!
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ