Да отключим Гибралтар
24.10.1980 година Средиземно море, преход Бургас – Ротердам
07,45 часа Какво става, безоблачно небе на изток, а имам възприятието, че изгревът се бави.
10,00 часа На юг е групата островчета, обозначени като Галите и Галитонс. Скална маса с вулканичен генезис и алпийски профил. Къщичка на най-високия връх и фар на най-щърбото място. Според третия асистент на южните скатове има селце. Щъкат риболовен лодки и някои от стърчащите скали наподобяват по-миниатюрни и от дребните лодки. Ако в миналото заслужа да бъда почетен с наказване като изгнание, единствената ми молба ще бъде да ме захвърлят тук на тази островна приказка. По дяволите! Надничам от крилото на мостика, а във водата плават останки от тоалетна хартия. Кораб преди нас…
Докато шетаме във втори хамбар, Шами ме сервира с шанса на новобранеца заради лъчезарното време. Проверяваме укрепването на фазера, най-деликатния товар на борда. Добре е. И отново хващаме валяци и бояджийски четки. Вече възприемам, че за разлика от престоя в пристанище, на ход най-щатната работа е бояджийството. Този път обагрям местата, където преди този момент съм нанесъл защитния пласт миниум. Запазил е свежия си оранжев цвят, макар напора на щорма, само че след вълната и 25-градусовия крен от тежката дъбова маса на кърмата няма и диря.
Рулевият Станчо върти метла по палубата, а сътрудника му Шами повелително командва: Десет градуса надясно! Засегнатият обръща „ руля “ към дръжката и погва шегаджията, който напълно философски отнася 2-3 тояги по-долу от кръста.
Интересна обществена категория е морякът: с изключение на главната си длъжностна характерност, той е стругар, механик, дърводелец, общ работник… и картоиграч. Нищо друго не може да го извади от релси по този начин, както изгубена игра, която стартира в моряшкия салет след вечеря и приключва към среднощ, а успеха го прави по детски благополучен. Неописуем е безредният порядък в моряшката каюта: люти чушлета, засадени в „ саксия “ от срязано шише „ Веро “, клетки с пойни птички, поилки и хранилки, спиртници, чумаво неразрешени на пожароопасен параход (вече привиквам с локалната терминология), пепелници, въжета, работни дрехи… И наложителната секс пропаганда, несъмнено.
Случайно срещнах барото на трапа към неговата каюта-кабинет. Изкачи се и погледна дали парапетите са оставили следи по пръстите му. Остана удовлетворен и разясни: Камериерите са си научили урока и хващат парцала преди да ме видят, тогава е късно.
14,45 часа. Поседнах в първи хамбар и на секундата съм потопен в 10-15-минутна котешка сънливост. Събудиха ме разминаващи се влакове. Сънувам. Като нищо мога да обогатя знанията на физиолози и психолози за етапите на съня.
16,30 часа Общокорабно заседание. Откриване на партийната образователна година. Най-после публично връчих на капитана картината на Паскал Стружев, подарък на екипажа на транспортен съд „ Пловдив “ от кмета на града под тепетата Христо Мишев. Сега „ Старият Пловдив “ е напълно покрай африканския бряг. Барото незабавно ми разпореди да напечатам осведомителния бюлетин и графика за организационния живот на екипажа през автобус № 4. За да не не помни машинописа.
20,00 часа Всъщност това е корабното време, с един час обратно от българското заради плаването в посока запад и няма за какво да се чудя, че слънцето „ закъснява “ да залезе спрямо през вчерашния ден.
22,00 часа С помполита бяхме на скромна почерпка при капитана. Какво ново научих? От един лев разноски, корабът би трябвало да печели 1,40 лева доходи. Засега сме добре. Има радиограма, че е допустимо да се отбием в Лисабон. Вече нямам доверие в шанса на новобранеца, ще стане като Билбао. Ама нека пък… Най-тягостният му миг като капитан е самоубийството на млад монтьор. Тежък съкровен спор оставил на брега индивидът и го решил в морето. Друг изгубил разум, онанирал, гледал си сперматозоидите под лупа е крещял по този начин, че да го чуят из надстройката: „ Мамка ви, знам ви че сте мъртви. “ След автобуса помолил инспекторката да не му го праща повече, по-добре да го уреди на брегова работа. Защото с такава глава в морето…
23,30 часа Най-приятното време от денонощието. Свършва вахтата на третия асистент в среднощ, сменя го вторият. Монката. Изключително прелестен млад мъж. Винаги идва най-малко 10 минути по-рано, постоянно го посрещат с кафе. Този път незабавно го осведомяват, че съгласно метеопрогнозата от Южна Франция се спуска леден фронт, който „ заключва “ Гибралтар. Новодошлият отпива и се усмихва:
- Какво пък, ще отключваме.
26.10.1980 г. 22,00 часа Гибралтар. Мечтата ми. В непрогледна нощ било отредено да стигна дотук. Луната, която Георги Стаматов напълно заслужено нарича „ остаряла сводница “, ми изневери. Място на противостоене. Гледам контура на европейския Херкулесов стълб, загатнат в смесеното сияние на хиляди светлини – британски и испански. Отсреща са африканският Херкулесов дирек и Сеута, испански град, за който искания има Мароко. Дали тъй като съм по-близо до европейския бряг, той ми се коства първокласно високомерен по отношение на северния си комшия? Направих почитание на Атлантика да го срещна на крайник.
Това са мемоари в дневници, водени 3414 дни на 13 кораба по морските трасета на света. От всичко 22 автобуса най-дългият е 291 дни, а най-краткият - 37, тогава се наложи да стана пациент на хирурзи. Освен хроника за моряшкото съществуване на ход, в пристанище, на котва, тетрадките съдържат миниатюри, етюди, анекдоти, очеркови скици, радиограми.
Нейко ДАМЯНОВ
07,45 часа Какво става, безоблачно небе на изток, а имам възприятието, че изгревът се бави.
10,00 часа На юг е групата островчета, обозначени като Галите и Галитонс. Скална маса с вулканичен генезис и алпийски профил. Къщичка на най-високия връх и фар на най-щърбото място. Според третия асистент на южните скатове има селце. Щъкат риболовен лодки и някои от стърчащите скали наподобяват по-миниатюрни и от дребните лодки. Ако в миналото заслужа да бъда почетен с наказване като изгнание, единствената ми молба ще бъде да ме захвърлят тук на тази островна приказка. По дяволите! Надничам от крилото на мостика, а във водата плават останки от тоалетна хартия. Кораб преди нас…
Докато шетаме във втори хамбар, Шами ме сервира с шанса на новобранеца заради лъчезарното време. Проверяваме укрепването на фазера, най-деликатния товар на борда. Добре е. И отново хващаме валяци и бояджийски четки. Вече възприемам, че за разлика от престоя в пристанище, на ход най-щатната работа е бояджийството. Този път обагрям местата, където преди този момент съм нанесъл защитния пласт миниум. Запазил е свежия си оранжев цвят, макар напора на щорма, само че след вълната и 25-градусовия крен от тежката дъбова маса на кърмата няма и диря.
Рулевият Станчо върти метла по палубата, а сътрудника му Шами повелително командва: Десет градуса надясно! Засегнатият обръща „ руля “ към дръжката и погва шегаджията, който напълно философски отнася 2-3 тояги по-долу от кръста.
Интересна обществена категория е морякът: с изключение на главната си длъжностна характерност, той е стругар, механик, дърводелец, общ работник… и картоиграч. Нищо друго не може да го извади от релси по този начин, както изгубена игра, която стартира в моряшкия салет след вечеря и приключва към среднощ, а успеха го прави по детски благополучен. Неописуем е безредният порядък в моряшката каюта: люти чушлета, засадени в „ саксия “ от срязано шише „ Веро “, клетки с пойни птички, поилки и хранилки, спиртници, чумаво неразрешени на пожароопасен параход (вече привиквам с локалната терминология), пепелници, въжета, работни дрехи… И наложителната секс пропаганда, несъмнено.
Случайно срещнах барото на трапа към неговата каюта-кабинет. Изкачи се и погледна дали парапетите са оставили следи по пръстите му. Остана удовлетворен и разясни: Камериерите са си научили урока и хващат парцала преди да ме видят, тогава е късно.
14,45 часа. Поседнах в първи хамбар и на секундата съм потопен в 10-15-минутна котешка сънливост. Събудиха ме разминаващи се влакове. Сънувам. Като нищо мога да обогатя знанията на физиолози и психолози за етапите на съня.
16,30 часа Общокорабно заседание. Откриване на партийната образователна година. Най-после публично връчих на капитана картината на Паскал Стружев, подарък на екипажа на транспортен съд „ Пловдив “ от кмета на града под тепетата Христо Мишев. Сега „ Старият Пловдив “ е напълно покрай африканския бряг. Барото незабавно ми разпореди да напечатам осведомителния бюлетин и графика за организационния живот на екипажа през автобус № 4. За да не не помни машинописа.
20,00 часа Всъщност това е корабното време, с един час обратно от българското заради плаването в посока запад и няма за какво да се чудя, че слънцето „ закъснява “ да залезе спрямо през вчерашния ден.
22,00 часа С помполита бяхме на скромна почерпка при капитана. Какво ново научих? От един лев разноски, корабът би трябвало да печели 1,40 лева доходи. Засега сме добре. Има радиограма, че е допустимо да се отбием в Лисабон. Вече нямам доверие в шанса на новобранеца, ще стане като Билбао. Ама нека пък… Най-тягостният му миг като капитан е самоубийството на млад монтьор. Тежък съкровен спор оставил на брега индивидът и го решил в морето. Друг изгубил разум, онанирал, гледал си сперматозоидите под лупа е крещял по този начин, че да го чуят из надстройката: „ Мамка ви, знам ви че сте мъртви. “ След автобуса помолил инспекторката да не му го праща повече, по-добре да го уреди на брегова работа. Защото с такава глава в морето…
23,30 часа Най-приятното време от денонощието. Свършва вахтата на третия асистент в среднощ, сменя го вторият. Монката. Изключително прелестен млад мъж. Винаги идва най-малко 10 минути по-рано, постоянно го посрещат с кафе. Този път незабавно го осведомяват, че съгласно метеопрогнозата от Южна Франция се спуска леден фронт, който „ заключва “ Гибралтар. Новодошлият отпива и се усмихва:
- Какво пък, ще отключваме.
26.10.1980 г. 22,00 часа Гибралтар. Мечтата ми. В непрогледна нощ било отредено да стигна дотук. Луната, която Георги Стаматов напълно заслужено нарича „ остаряла сводница “, ми изневери. Място на противостоене. Гледам контура на европейския Херкулесов стълб, загатнат в смесеното сияние на хиляди светлини – британски и испански. Отсреща са африканският Херкулесов дирек и Сеута, испански град, за който искания има Мароко. Дали тъй като съм по-близо до европейския бряг, той ми се коства първокласно високомерен по отношение на северния си комшия? Направих почитание на Атлантика да го срещна на крайник.
Това са мемоари в дневници, водени 3414 дни на 13 кораба по морските трасета на света. От всичко 22 автобуса най-дългият е 291 дни, а най-краткият - 37, тогава се наложи да стана пациент на хирурзи. Освен хроника за моряшкото съществуване на ход, в пристанище, на котва, тетрадките съдържат миниатюри, етюди, анекдоти, очеркови скици, радиограми.
Нейко ДАМЯНОВ
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ