Проучване на „Естат“: ГЕРБ - 24,1%, БСП - 18,1%, ИТН - 15,2%, ПП - 14,3%
24,1% от гласоподавателите биха дали своят вот за ГЕРБ на идните избори. На второ място е Българска социалистическа партия с 18,1%, следвана от „ Има подобен народ”, която получава 15,2% от гласовете. Четвърти остават „ Продължаваме промяната”, вземайки 14,3%. Движение за права и свободи получава 9,2% от гласовете, а „ Демократична България” - 7,4%, сочи проучване на организация " ЕСТАТ ".
Данните са от социологическо изследване на организация ЕСТАТ, извършено в интервала 23.10 - 31.10.2021 година посредством директно персонално изявление измежду 993 пълнолетни български жители. Изследването е финансирано и извършено по поръчка на Дарик радио.
Интрига за първото място сякаш все още отсъства и ГЕРБ е евентуален победител. Разликите сред идващите три политически сили са относително дребни, като всяка от тях би могла да бъде както втора, по този начин и четвърта. Данните са устойчиви във времето, като само Българска социалистическа партия леко усилва резултата си в последните дни от провеждането на проучването.
ГЕРБ са най-влиятелни в дребните градове и измежду хората сред 50 и 60 години. Българска социалистическа партия резервира обичайните си позиции измежду пенсионерите, на село и измежду лицата с главно обучение. Има Такъв Народ са най-силни измежду гласоподавателите под 30 и в регионалните центрове. „ Продължаваме промяната” преобладават измежду хората сред 40 и 50 и висшистите. Демократична България е с висок дял в столицата, измежду 20 – 50 годишните и приключилите университет, демонстрират данните от изследването.
Служебният кабинет се харесва повече от последния постоянен, сочат данните. Кабинетът на Стефан Янев получава 37,2% поддръжка, до момента в който последното държавно управление на Бойко Борисов поддържат 22,9% от запитаните. Според 29,6% и двете ръководства са еднообразно слаби. В нито една група, с изключение на измежду симпатизиращите на ГЕРБ кабинетът „ Борисов “ не е оценен по-високо от този на Янев.
Поскъпването и инфлацията са съществена уязвимост на служебното държавно управление, а надалеч по-назад остават ограниченията против Ковид или тяхната липса, кадровата политика и поданството на Кирил Петков. Затягането на ограниченията против Ковид нервира на първо място младите, нерешилите за кого да гласоподават и гласоподавателите на Има Такъв Народ и “Възраждане”.
Според проучването ще има два тура на президентските избори, защото на първи тур 49,7% декларират, че ще гласоподават за Румен Радев. В последните дни поддръжката за настоящия държавен глава се усилва с 2-3 пункта. Освен обичайно подкрепящите Радев партии, проучването демонстрира, че той има поддръжка и измежду гласоподавателите на Демократична България, Вътрешна македонска революционна организация, Възраждане и нерешилите.
Подкрепата за Анастас Герджиков е 27,3%, а на трето място остава Лозан Панов с 8,3%.
На възможен втори тур се чака интензивност от към и под 40 на 100 или към 2,2 милиона гласоподаватели. За Румен Радев ще гласоподават 62,2%, а за Анастас Герджиков – 37,8%, съгласно данните на ЕСТАТ.
Положителните оценки за акциите на претендентите съвсем преповтарят електоралните настройки – предизборната акция на Румен Радев получава поддръжка от 38% от запитаните, а тази на Анастас Герджиков от 21,5%.
Най-дразнещи пък са акциите на Луна и Мустафа Карадайъ, като изключително чувствителни към тях са поддръжниците на Има Такъв Народ, Възраждане, Вътрешна македонска революционна организация и Демократична България. Делът на сериозните към акцията на настоящия държавен глава е относително невисок, изключително като се регистрира степента на политическа поляризация, отбелязва ЕСТАТ.
За президент ще гласоподават към 2,5 милиона от имащите право на глас. Най-слабо е желанието да се гласоподава в София и измежду младите, а най-голямо – измежду пенсионерите и на село.
Мобилизацията на последователите на Герджиков е с няколко пункта по-висока от тази на подкрепящите Радев. Ако записаните настройки се запазят през идващите 10 дни, относително едва ще бъде присъединяване на гласоподавателите на Движение за права и свободи, Има Такъв Народ и ИБГНИ.
Равни дялове застъпват двете противоположни тези – дали Румен Радев би трябвало да бъде избран отново за президент, или не.
Подкрепата за Радев обаче е добре изразена измежду гласоподавателите на всички партии, симпатизиращи му, както и измежду нерешилите. Идеята за промяна на настоящия президент се застъпва от електората на партиите, издигнали лични претенденти, както и от хората сред 40 и 60 години.
Намерение за присъединяване в парламентарните избори декларират 4 на 100 повече, в сравнение с във връзка с президентските, което прави към 2,65 милиона гласоподаватели.
58% от интервюираните споделят, че сигурно ще гласоподават на идните парламентарни избори, а тези, които сигурно няма да отидат до урните на 14 ноември, са 12,6%.
Половината от всички и две трети от гласуващите чакат постоянно държавно управление след изборите.
Това е по-скоро предпочитание, в сравнение с действителна вероятност, предвид на по този начин фрагментирания избор. Най-малко във образуването на устойчиво болшинство имат вяра негласуващите и нерешилите, както и най-младите гласоподаватели.
Всички интервюирани слагат преди всичко като участник във властта „ своята “ партия. Като сума от всички посочвания, преди всичко се подрежда „ Продължаваме промяната”. Политическа партия е най-желан сътрудник във властта за електората на всички партии, с изключение на за този на ГЕРБ, предпочитащ Демократична България, за Движение за права и свободи, посочващи Българска социалистическа партия и за Вътрешна македонска революционна организация, приоритизиращи ГЕРБ.
Бойко Борисов, Кирил Петков и Стефан Янев са най-желани за министър председател на постоянен кабинет, като последният евентуално се радва на „ бонус “ от заеманата сега позиция.
Посочванията на Кирил Петков за министър председател и на Политическа партия за ръководеща партия понижават сензитивно след решението на Конституционния съд от 27 октомври. Въпреки това Петков е пожеланият министър председател на гласоподавателите на Румен Радев, Лозан Панов, Костадин Костадинов, на дамите, на 18 – 40 годишните, на висшистите и на софиянците.
Данните са от социологическо изследване на организация ЕСТАТ, извършено в интервала 23.10 - 31.10.2021 година посредством директно персонално изявление измежду 993 пълнолетни български жители. Изследването е финансирано и извършено по поръчка на Дарик радио.
Интрига за първото място сякаш все още отсъства и ГЕРБ е евентуален победител. Разликите сред идващите три политически сили са относително дребни, като всяка от тях би могла да бъде както втора, по този начин и четвърта. Данните са устойчиви във времето, като само Българска социалистическа партия леко усилва резултата си в последните дни от провеждането на проучването.
ГЕРБ са най-влиятелни в дребните градове и измежду хората сред 50 и 60 години. Българска социалистическа партия резервира обичайните си позиции измежду пенсионерите, на село и измежду лицата с главно обучение. Има Такъв Народ са най-силни измежду гласоподавателите под 30 и в регионалните центрове. „ Продължаваме промяната” преобладават измежду хората сред 40 и 50 и висшистите. Демократична България е с висок дял в столицата, измежду 20 – 50 годишните и приключилите университет, демонстрират данните от изследването.
Служебният кабинет се харесва повече от последния постоянен, сочат данните. Кабинетът на Стефан Янев получава 37,2% поддръжка, до момента в който последното държавно управление на Бойко Борисов поддържат 22,9% от запитаните. Според 29,6% и двете ръководства са еднообразно слаби. В нито една група, с изключение на измежду симпатизиращите на ГЕРБ кабинетът „ Борисов “ не е оценен по-високо от този на Янев.
Поскъпването и инфлацията са съществена уязвимост на служебното държавно управление, а надалеч по-назад остават ограниченията против Ковид или тяхната липса, кадровата политика и поданството на Кирил Петков. Затягането на ограниченията против Ковид нервира на първо място младите, нерешилите за кого да гласоподават и гласоподавателите на Има Такъв Народ и “Възраждане”.
Според проучването ще има два тура на президентските избори, защото на първи тур 49,7% декларират, че ще гласоподават за Румен Радев. В последните дни поддръжката за настоящия държавен глава се усилва с 2-3 пункта. Освен обичайно подкрепящите Радев партии, проучването демонстрира, че той има поддръжка и измежду гласоподавателите на Демократична България, Вътрешна македонска революционна организация, Възраждане и нерешилите.
Подкрепата за Анастас Герджиков е 27,3%, а на трето място остава Лозан Панов с 8,3%.
На възможен втори тур се чака интензивност от към и под 40 на 100 или към 2,2 милиона гласоподаватели. За Румен Радев ще гласоподават 62,2%, а за Анастас Герджиков – 37,8%, съгласно данните на ЕСТАТ.
Положителните оценки за акциите на претендентите съвсем преповтарят електоралните настройки – предизборната акция на Румен Радев получава поддръжка от 38% от запитаните, а тази на Анастас Герджиков от 21,5%.
Най-дразнещи пък са акциите на Луна и Мустафа Карадайъ, като изключително чувствителни към тях са поддръжниците на Има Такъв Народ, Възраждане, Вътрешна македонска революционна организация и Демократична България. Делът на сериозните към акцията на настоящия държавен глава е относително невисок, изключително като се регистрира степента на политическа поляризация, отбелязва ЕСТАТ.
За президент ще гласоподават към 2,5 милиона от имащите право на глас. Най-слабо е желанието да се гласоподава в София и измежду младите, а най-голямо – измежду пенсионерите и на село.
Мобилизацията на последователите на Герджиков е с няколко пункта по-висока от тази на подкрепящите Радев. Ако записаните настройки се запазят през идващите 10 дни, относително едва ще бъде присъединяване на гласоподавателите на Движение за права и свободи, Има Такъв Народ и ИБГНИ.
Равни дялове застъпват двете противоположни тези – дали Румен Радев би трябвало да бъде избран отново за президент, или не.
Подкрепата за Радев обаче е добре изразена измежду гласоподавателите на всички партии, симпатизиращи му, както и измежду нерешилите. Идеята за промяна на настоящия президент се застъпва от електората на партиите, издигнали лични претенденти, както и от хората сред 40 и 60 години.
Намерение за присъединяване в парламентарните избори декларират 4 на 100 повече, в сравнение с във връзка с президентските, което прави към 2,65 милиона гласоподаватели.
58% от интервюираните споделят, че сигурно ще гласоподават на идните парламентарни избори, а тези, които сигурно няма да отидат до урните на 14 ноември, са 12,6%.
Половината от всички и две трети от гласуващите чакат постоянно държавно управление след изборите.
Това е по-скоро предпочитание, в сравнение с действителна вероятност, предвид на по този начин фрагментирания избор. Най-малко във образуването на устойчиво болшинство имат вяра негласуващите и нерешилите, както и най-младите гласоподаватели.
Всички интервюирани слагат преди всичко като участник във властта „ своята “ партия. Като сума от всички посочвания, преди всичко се подрежда „ Продължаваме промяната”. Политическа партия е най-желан сътрудник във властта за електората на всички партии, с изключение на за този на ГЕРБ, предпочитащ Демократична България, за Движение за права и свободи, посочващи Българска социалистическа партия и за Вътрешна македонска революционна организация, приоритизиращи ГЕРБ.
Бойко Борисов, Кирил Петков и Стефан Янев са най-желани за министър председател на постоянен кабинет, като последният евентуално се радва на „ бонус “ от заеманата сега позиция.
Посочванията на Кирил Петков за министър председател и на Политическа партия за ръководеща партия понижават сензитивно след решението на Конституционния съд от 27 октомври. Въпреки това Петков е пожеланият министър председател на гласоподавателите на Румен Радев, Лозан Панов, Костадин Костадинов, на дамите, на 18 – 40 годишните, на висшистите и на софиянците.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ