23% по-малко обяви за работа за 2024 г. Да се тревожим ли? 4 сценария
23% по-малко разгласи за работа за 2024 година Да се тревожим ли? 4 сюжета
Тревожен сигнал ли е спадът в обявите за работа с 23% през 2024 година и с 39% единствено през декември? Дали стопанската система работи с удобния брой работни места или понижението е обвързвано с
повишаването на минималната и междинната заплатa?
Икономистът Петър Ганев изясни пред „ 24 часа – 168 истории “, че би трябвало да се вникне детайлно в аргументите за този развой, само че дружно с това той допусна, че растежът на приходите може да се отрази отрицателно на заетостта в по-бедните региони. Обяснението е,
че бизнесът там не всеки път може да си разреши да заплаща непрекъснато възходящите минимални заплати.
Паралелно с това се оказа, че трендът за понижаване на свободните позиции напълно не е нов. Пред „ Блумбърг “ икономистът Красен Станчев уточни, че спадът доближава даже до 50% и по тази причина може да се
предвижда, че растежът на заплатите ще спре.
„ Това не е нещо извънредно – изясни пред „ 24 часа – 168 истории “ икономистът Георги Вулджев. – През 2023 година също имаше сходно закъснение на пазара на труда. По принцип тази наклонност
се следи през последната година, само че сама по себе си не е нещо трагично. “
От друга страна, не е ясно по какъв начин може да се обърне, тъй като ситуацията в стопанската система напълно не е розово – вложенията вървят стремително надолу и в случай че утежняването им се съчетае с намаляващите предложения за работа, в границите на 3 до 5 години неизбежно ще се наложат непопулярни промени.
„ По вложения по отношение на БВП
сме на предпоследно място в Европейски Съюз, само че действително сме на последно – изясни Вулджев. – Гърция официално е след нас, само че това е поради остатъчен резултат от рецесията, която претърпяха. Така че в случай че се абстрахираме от този подробност, действително ние сме на последно място, което е извънредно неприятно, тъй като сме догонваща стопанска система.
За разлика от нас, в Румъния вложенията са доста по-високи. “
Но обявите за работа може да понижават и по напълно други външни аргументи. Известно е, че най-големият ни търговски сътрудник Германия претърпя редица удари през 2024 година
Надеждите за бързо възобновяване бяха попарени от избора на Доналд Тръмп за президент.
Той заплаши Китай с брутална комерсиална война и немските компании, произвеждащи коли и машини в
Поднебесната империя, изпаднаха в ступор.
Подобен ход ще се отрази зле освен на Германия, само че и на дребните й сътрудници като България, директно подвластни от просперитета на най-мощната европейска стопанска система.
Според Петър Ганев износът ни през 2024 година е потърпевш поради рецесията в Германия.
Възможно е този развой също да се е отразил на понижения брой разгласи за работа. От друга страна, Ганев е оптимист, че през тази година упованията са по-добри – че експортът ще се върне към напредък и търсенето на български артикули ще се увеличи.
„ Такава е прогнозата на Европейската комисия, на Българска народна банка – посочи икономистът.
– Да, има опасности, изключително тези, свързани с Германия, по какъв начин ще се отразят на Европа връзките сред Китай и Съединени американски щати, само че всички тези фактори доста мъчно могат да се предвиждат. Все отново Доналд Тръмп още не е влезнал в Белия дом, явно е, че ще води борби, само че към момента има доста незнайни, което добавя несигурността. “
„ Като цяло изборът на Тръмп е стопански риск за Европа
– отбелязва и Вулджев. – Не единствено тъй като упорства за повдигане на разноските за НАТО на 5% от брутния вътрешен артикул, а и външните фактори през 2025 година наподобяват по-скоро неподходящи за Европа. “ Според него даже по някакъв метод Тръмп да успее да успокои спора в Украйна, това надали ще докара
до директни стопански позитиви за Стария континент.
Според него в никакъв случай повече няма да бъде възобновен вносът от Русия на евтини първични материали и енергоносители и в същото време деиндустриализацията на Европейския съюз продължава.
Немските медии от дълго време сигнализират,
че в Германия се затварят фабрики и се изнасят производства в Азия, в Китай и даже в Съединени американски щати. Според икономисти тази наклонност се вижда освен в Германия, а и в цяла Европа.
Причините са две. Едната е обвързвана с енергийните цени и зелените политики на Стария континент,
които стават все по-скъпи за бизнеса и промишлеността. Втората е, че Старият континент фрапантно изостава в цифровизацията спрямо Азия и Америка, което принуждава редица европейски компании да „ изтеглят “ бизнесите си.
„ Това проличава изключително при електроавтомобилите,
които зависят от дигитализацията – те са доста повече компютри, в сравнение с останалите коли – изясни Вулджев. – Затова те от много време се цифровизират, само че европейските изостават от китайските, макар че също са субсидирани. Да, Китай доста подкрепя производителите в тази тенденция, само че Германия също налива големи пари и нищо не излиза. “
Възможно е да се развие и различен неподходящ сюжет,
когато спадът в обявите за работа се съчетае с неразбориите към приемането на бюджета и зародят възможни висящи заплащания като пенсии, заплати, помощи, дотации за електрическа енергия и други „ Подобна композиция от фактори може да докара до ценови потрес, в случай че няма държавно управление – позволява Вулджев.
Така че, в случай че се образува кабинет, главният приоритет би трябвало да бъде обвързван
с преразглеждане на разходната част, тъй като другояче вървим към дългова рецесия – не незабавно, само че през идващите няколко години. “ Причината за нея са систематичните дефицити, за покриването на които се теглят нови заеми. Ако през 2009 година външният дълг на страната бе 5 милиарда евро, през днешния ден той е четири пъти по-висок и е близо 20 милиарда
Обявите за работа може да бъдат пресирани и поради прогнозите за икономическия напредък, който ще е към 2%.
„ Ще има закъснение, тъй като изоставаме във връзка с вложенията като дял от Брутният вътрешен продукт, ситуацията с бюджета надали скоро ще се усъвършенства – означи Вулджев. – През идващите години има риск от повдигане на данъчната тежест, към този момент се приказва, че това е неизбежно изключително във връзка с осигуровките. И в случай че не се ревизира
разходната част на бюджета, следващата година ще се наложи да се подвигат и директните налози. “
На въпрос по какъв начин може да се развърже този гордиев възел, старши икономистът на Института за пазарна стопанска система Петър Ганев изясни, че вложенията са общоприет проблем – освен непознатите, а и локалните: „ В прогнозата за растежа се отбелязва, че един от факторите за него ще са обществените вложения.
Но по какъв начин страната ще успее да влага повече,
в случай че няма финансиране по линия на Плана за възобновяване и резистентност? Общинските планове се бавят, т.е. тези обществени вложения няма по какъв начин да се осъществят.
Но истината, че това е нашият път – повишение на външните и вътрешните вложения.
За страдание, това доста мъчно може да се реализира без устойчиво ръководство и ограничения, ориентирани
към капиталовата среда, развиване на капиталовите паркове, работа със стратегически вложители. “
Подобно е мнението и на Георги Вулджев, той също счита, че няма по какъв начин да се спре понижението на обявите за работа без устойчиво ръководство: „ Без устойчиво ръководство няма по какъв начин да стане. Държавата мъчно може да води политика за стимулиране на вложенията, тъй като всичко би трябвало да мине през Народното събрание,
а то е суперфрагментирано, там хоризонтът е от няколко месеца. “
Ярък щрих в тази нерадостна картина е и неналичието на придвижване по Плана за възобновяване и резистентност. До 2026 година страната би трябвало да усвои 5,6 милиарда евро, само че досега сме получили едвам 1,37 милиарда, тъй като редица задължения не са изпълнени.
Причината още веднъж е неналичието на устойчиво ръководство.
Пак поради този обаян кръг редица европейски планове у нас стоят „ на трупчета “, а преди да стартират турбуленциите във властта, те бяха сериозен мотор в стопанската система.
В случая обаче може да има и положителен сюжет
и той е, че през есенно-зимните месеци се вижда наклонност заетостта у нас да понижава и по този начин е от 2023 година насам. След което тя стартира гладко да пораства.
„ Ако заплатите в частния бранш продължат да порастват с високи темпове,
потреблението ще резервира равнищата, каквито бяха в предходните една-две години – изясни Вулджев. – Тук още веднъж опираме до пазара на труда и до каква степен ще има по-сериозно закъснение. Известно е, че има липса на фрагменти в избрани браншове, които поддържат растежа на заплатите двуцифрен през последните няколко години.
С други думи, в случай че наклонността продължи, това ще докара и до растеж на потреблението. “
То на собствен ред ще дърпа на буксир стопанската система и ще генерира работни места, само че всичко би било доста по-лесно,
в случай че имаше и съществени вложения.
Тогава външните и вътрешните опасности нямаше да имат изключително значение, тъй като единствено солидните финансови инжекции дават сигурност и постоянен напредък във всички сфери.
Тревожен сигнал ли е спадът в обявите за работа с 23% през 2024 година и с 39% единствено през декември? Дали стопанската система работи с удобния брой работни места или понижението е обвързвано с
повишаването на минималната и междинната заплатa?
Икономистът Петър Ганев изясни пред „ 24 часа – 168 истории “, че би трябвало да се вникне детайлно в аргументите за този развой, само че дружно с това той допусна, че растежът на приходите може да се отрази отрицателно на заетостта в по-бедните региони. Обяснението е,
че бизнесът там не всеки път може да си разреши да заплаща непрекъснато възходящите минимални заплати.
Паралелно с това се оказа, че трендът за понижаване на свободните позиции напълно не е нов. Пред „ Блумбърг “ икономистът Красен Станчев уточни, че спадът доближава даже до 50% и по тази причина може да се
предвижда, че растежът на заплатите ще спре.
„ Това не е нещо извънредно – изясни пред „ 24 часа – 168 истории “ икономистът Георги Вулджев. – През 2023 година също имаше сходно закъснение на пазара на труда. По принцип тази наклонност
се следи през последната година, само че сама по себе си не е нещо трагично. “
От друга страна, не е ясно по какъв начин може да се обърне, тъй като ситуацията в стопанската система напълно не е розово – вложенията вървят стремително надолу и в случай че утежняването им се съчетае с намаляващите предложения за работа, в границите на 3 до 5 години неизбежно ще се наложат непопулярни промени.
„ По вложения по отношение на БВП
сме на предпоследно място в Европейски Съюз, само че действително сме на последно – изясни Вулджев. – Гърция официално е след нас, само че това е поради остатъчен резултат от рецесията, която претърпяха. Така че в случай че се абстрахираме от този подробност, действително ние сме на последно място, което е извънредно неприятно, тъй като сме догонваща стопанска система.
За разлика от нас, в Румъния вложенията са доста по-високи. “
Но обявите за работа може да понижават и по напълно други външни аргументи. Известно е, че най-големият ни търговски сътрудник Германия претърпя редица удари през 2024 година
Надеждите за бързо възобновяване бяха попарени от избора на Доналд Тръмп за президент.
Той заплаши Китай с брутална комерсиална война и немските компании, произвеждащи коли и машини в
Поднебесната империя, изпаднаха в ступор.
Подобен ход ще се отрази зле освен на Германия, само че и на дребните й сътрудници като България, директно подвластни от просперитета на най-мощната европейска стопанска система.
Според Петър Ганев износът ни през 2024 година е потърпевш поради рецесията в Германия.
Възможно е този развой също да се е отразил на понижения брой разгласи за работа. От друга страна, Ганев е оптимист, че през тази година упованията са по-добри – че експортът ще се върне към напредък и търсенето на български артикули ще се увеличи.
„ Такава е прогнозата на Европейската комисия, на Българска народна банка – посочи икономистът.
– Да, има опасности, изключително тези, свързани с Германия, по какъв начин ще се отразят на Европа връзките сред Китай и Съединени американски щати, само че всички тези фактори доста мъчно могат да се предвиждат. Все отново Доналд Тръмп още не е влезнал в Белия дом, явно е, че ще води борби, само че към момента има доста незнайни, което добавя несигурността. “
„ Като цяло изборът на Тръмп е стопански риск за Европа
– отбелязва и Вулджев. – Не единствено тъй като упорства за повдигане на разноските за НАТО на 5% от брутния вътрешен артикул, а и външните фактори през 2025 година наподобяват по-скоро неподходящи за Европа. “ Според него даже по някакъв метод Тръмп да успее да успокои спора в Украйна, това надали ще докара
до директни стопански позитиви за Стария континент.
Според него в никакъв случай повече няма да бъде възобновен вносът от Русия на евтини първични материали и енергоносители и в същото време деиндустриализацията на Европейския съюз продължава.
Немските медии от дълго време сигнализират,
че в Германия се затварят фабрики и се изнасят производства в Азия, в Китай и даже в Съединени американски щати. Според икономисти тази наклонност се вижда освен в Германия, а и в цяла Европа.
Причините са две. Едната е обвързвана с енергийните цени и зелените политики на Стария континент,
които стават все по-скъпи за бизнеса и промишлеността. Втората е, че Старият континент фрапантно изостава в цифровизацията спрямо Азия и Америка, което принуждава редица европейски компании да „ изтеглят “ бизнесите си.
„ Това проличава изключително при електроавтомобилите,
които зависят от дигитализацията – те са доста повече компютри, в сравнение с останалите коли – изясни Вулджев. – Затова те от много време се цифровизират, само че европейските изостават от китайските, макар че също са субсидирани. Да, Китай доста подкрепя производителите в тази тенденция, само че Германия също налива големи пари и нищо не излиза. “
Възможно е да се развие и различен неподходящ сюжет,
когато спадът в обявите за работа се съчетае с неразбориите към приемането на бюджета и зародят възможни висящи заплащания като пенсии, заплати, помощи, дотации за електрическа енергия и други „ Подобна композиция от фактори може да докара до ценови потрес, в случай че няма държавно управление – позволява Вулджев.
Така че, в случай че се образува кабинет, главният приоритет би трябвало да бъде обвързван
с преразглеждане на разходната част, тъй като другояче вървим към дългова рецесия – не незабавно, само че през идващите няколко години. “ Причината за нея са систематичните дефицити, за покриването на които се теглят нови заеми. Ако през 2009 година външният дълг на страната бе 5 милиарда евро, през днешния ден той е четири пъти по-висок и е близо 20 милиарда
Обявите за работа може да бъдат пресирани и поради прогнозите за икономическия напредък, който ще е към 2%.
„ Ще има закъснение, тъй като изоставаме във връзка с вложенията като дял от Брутният вътрешен продукт, ситуацията с бюджета надали скоро ще се усъвършенства – означи Вулджев. – През идващите години има риск от повдигане на данъчната тежест, към този момент се приказва, че това е неизбежно изключително във връзка с осигуровките. И в случай че не се ревизира
разходната част на бюджета, следващата година ще се наложи да се подвигат и директните налози. “
На въпрос по какъв начин може да се развърже този гордиев възел, старши икономистът на Института за пазарна стопанска система Петър Ганев изясни, че вложенията са общоприет проблем – освен непознатите, а и локалните: „ В прогнозата за растежа се отбелязва, че един от факторите за него ще са обществените вложения.
Но по какъв начин страната ще успее да влага повече,
в случай че няма финансиране по линия на Плана за възобновяване и резистентност? Общинските планове се бавят, т.е. тези обществени вложения няма по какъв начин да се осъществят.
Но истината, че това е нашият път – повишение на външните и вътрешните вложения.
За страдание, това доста мъчно може да се реализира без устойчиво ръководство и ограничения, ориентирани
към капиталовата среда, развиване на капиталовите паркове, работа със стратегически вложители. “
Подобно е мнението и на Георги Вулджев, той също счита, че няма по какъв начин да се спре понижението на обявите за работа без устойчиво ръководство: „ Без устойчиво ръководство няма по какъв начин да стане. Държавата мъчно може да води политика за стимулиране на вложенията, тъй като всичко би трябвало да мине през Народното събрание,
а то е суперфрагментирано, там хоризонтът е от няколко месеца. “
Ярък щрих в тази нерадостна картина е и неналичието на придвижване по Плана за възобновяване и резистентност. До 2026 година страната би трябвало да усвои 5,6 милиарда евро, само че досега сме получили едвам 1,37 милиарда, тъй като редица задължения не са изпълнени.
Причината още веднъж е неналичието на устойчиво ръководство.
Пак поради този обаян кръг редица европейски планове у нас стоят „ на трупчета “, а преди да стартират турбуленциите във властта, те бяха сериозен мотор в стопанската система.
В случая обаче може да има и положителен сюжет
и той е, че през есенно-зимните месеци се вижда наклонност заетостта у нас да понижава и по този начин е от 2023 година насам. След което тя стартира гладко да пораства.
„ Ако заплатите в частния бранш продължат да порастват с високи темпове,
потреблението ще резервира равнищата, каквито бяха в предходните една-две години – изясни Вулджев. – Тук още веднъж опираме до пазара на труда и до каква степен ще има по-сериозно закъснение. Известно е, че има липса на фрагменти в избрани браншове, които поддържат растежа на заплатите двуцифрен през последните няколко години.
С други думи, в случай че наклонността продължи, това ще докара и до растеж на потреблението. “
То на собствен ред ще дърпа на буксир стопанската система и ще генерира работни места, само че всичко би било доста по-лесно,
в случай че имаше и съществени вложения.
Тогава външните и вътрешните опасности нямаше да имат изключително значение, тъй като единствено солидните финансови инжекции дават сигурност и постоянен напредък във всички сфери.
Източник: flashnews.bg
КОМЕНТАРИ