Бизнесът: Масова ваксинация на животните срещу шарка обрича ...
23 компании - главните производители и преработватели в млечния бранш, молят към премиера Росен Желязков и министъра на земеделието Георги Тахов да се премисли концепцията за всеобщо имунизиране на дребни преживни животни поради болестта шарка.
В противоположен случай рискуваме възбрана за експорт на млечни артикули, а локалният пазар не може да поеме създадената продукция. Ще настъпи свръхпредлагане и сриване на изкупните цени, което ще засегне всички ферми. Оттам по веригата ще настъпи колапс в бранша.
Фактите
В писмото си фирмите от млечния бранш показват, че браншът е мощно експортно насочен. Над 69 % от овчите и козите млечни артикули се осъществят отвън България, носейки висока добавена стойност, валутни доходи и постоянна претовареност в преработвателната промишленост. Проблемът е, че в случай че се вкара всеобща имунизация на дребните преживни животни против шарка това значи 5-годишен интервал, в който не може да се изнася продукция - живи овце и кози, сурово мляко и непреработени артикули
От друга страна, вътрешното ползване е лимитирано. При възможна възбрана за експорт ще настъпят свръхпредлагане и внезапен спад на изкупните цени, което ще засегне всички ферми, само че изключително индустриалните животновъдни комплекси и млекопреработвателните предприятия, с други думи тъкмо това са предприятията вложили в качество и потенциал. За да се построи един пазар първо би трябвало да се стартира от стабилно първично произвеждане, а тъкмо то е сложено на риск от изгубване.
Нормативната уредба слага едни и същи условия към всички професионални животновъдни обекти. Реалната процедура обаче демонстрира друго- всеобщо дребните стопанства не покриват огромна част от Изискванията. Над 90 % от огнищата на шарка по ДПЖ са в обекти с до 100 животни. Основният фактор за разпространяването е дефицитът на надзор, който се е наслагвал с години. Рискът от бъдещи болести единствено ще продължава да пораства, до момента в който казусът с нерегламентираните стопанства и превоз на животни не бъде отхвърлен
Последици Ценови колапс – При блокиране на износа над 70 % от продукцията ще се стовари на стеснен вътрешен пазар, който през днешния ден поема едвам 20–25 % от продуктите от овче мляко и даже още по-малко от продуктите от козе мляко. Дори при консервативна разтегливост на търсене това значи евентуален спад на изкупната цена с 40–60 % в границите на един сезон. Под прага на себестойността ще попаднат всички ферми. Верижна реакция на банкрути – Ликвидацията на едно животновъдно или млекопреработвателно дружество рефлектира върху локалната стопанска система посредством понижени поръчки към превоз, услуги и търговия, като резултатът се умножава по цялата верига на доставки. Загуба на дълготрайни вложения – За последните осем години мандрите са вложили над 120 млн. лева в рационализация, основно поради условията на външните клиенти и Европейски Съюз. Ако достъпът до тези пазари бъде пресечен, амортизационният интервал ще се удължи двойно, което ще замрази бъдещи вложения и ще утежни конкурентоспособността по отношение на прилежащи производители.
В противоположен случай рискуваме възбрана за експорт на млечни артикули, а локалният пазар не може да поеме създадената продукция. Ще настъпи свръхпредлагане и сриване на изкупните цени, което ще засегне всички ферми. Оттам по веригата ще настъпи колапс в бранша.
Фактите
В писмото си фирмите от млечния бранш показват, че браншът е мощно експортно насочен. Над 69 % от овчите и козите млечни артикули се осъществят отвън България, носейки висока добавена стойност, валутни доходи и постоянна претовареност в преработвателната промишленост. Проблемът е, че в случай че се вкара всеобща имунизация на дребните преживни животни против шарка това значи 5-годишен интервал, в който не може да се изнася продукция - живи овце и кози, сурово мляко и непреработени артикули
От друга страна, вътрешното ползване е лимитирано. При възможна възбрана за експорт ще настъпят свръхпредлагане и внезапен спад на изкупните цени, което ще засегне всички ферми, само че изключително индустриалните животновъдни комплекси и млекопреработвателните предприятия, с други думи тъкмо това са предприятията вложили в качество и потенциал. За да се построи един пазар първо би трябвало да се стартира от стабилно първично произвеждане, а тъкмо то е сложено на риск от изгубване.
Нормативната уредба слага едни и същи условия към всички професионални животновъдни обекти. Реалната процедура обаче демонстрира друго- всеобщо дребните стопанства не покриват огромна част от Изискванията. Над 90 % от огнищата на шарка по ДПЖ са в обекти с до 100 животни. Основният фактор за разпространяването е дефицитът на надзор, който се е наслагвал с години. Рискът от бъдещи болести единствено ще продължава да пораства, до момента в който казусът с нерегламентираните стопанства и превоз на животни не бъде отхвърлен
Последици Ценови колапс – При блокиране на износа над 70 % от продукцията ще се стовари на стеснен вътрешен пазар, който през днешния ден поема едвам 20–25 % от продуктите от овче мляко и даже още по-малко от продуктите от козе мляко. Дори при консервативна разтегливост на търсене това значи евентуален спад на изкупната цена с 40–60 % в границите на един сезон. Под прага на себестойността ще попаднат всички ферми. Верижна реакция на банкрути – Ликвидацията на едно животновъдно или млекопреработвателно дружество рефлектира върху локалната стопанска система посредством понижени поръчки към превоз, услуги и търговия, като резултатът се умножава по цялата верига на доставки. Загуба на дълготрайни вложения – За последните осем години мандрите са вложили над 120 млн. лева в рационализация, основно поради условията на външните клиенти и Европейски Съюз. Ако достъпът до тези пазари бъде пресечен, амортизационният интервал ще се удължи двойно, което ще замрази бъдещи вложения и ще утежни конкурентоспособността по отношение на прилежащи производители.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ