Не е страшно да избягаш, страшното е да останеш - разказът на жена, търпяла 23 години домашно насилие
23 години домашно принуждение – това е историята на жена от Варна, която намира сили и храброст да потърси помощ, да избяга и да каже на дамите, които също са жертви на принуждение.
" Не е ужасно да избягаш, страшното е да останеш ". Днес в ефира на Българска национална телевизия омбудсманът Диана Ковачева уточни измененията в Закона срешу домашното принуждение като една от главните задания пред новия парламент. Тя подсети, че предлагането за тях отлежава в правосъдното министерство повече година и половина, а през това време 50 дами са били убити от сътрудниците си.
" Първото е да осъзнае самата жертва, че е едно безличие, че надали не без насилника си тя не може да живее и не може да оцелее в света ", сподели тя.
Тя още няма 18, когато среща същинския мъж – любезен и влюбен. Докато не заживяват дружно. Само след седмици шефът ѝ звъни, с цел да отиде изключително на работа.
Затваряйки телефона, дори нямах право и да обясня действително за какво ми звъни този човек, последваха голям брой удари с телефонния уред. Не осъзнавах това, което се случва, тъй като той ми споделяше, че го прави, тъй като ужасно доста ме обича и ревността му е разследване от огромната му обич към мен.
След това – отново от обич, той я отделя от света.
" В моята обстановка първият отхвърлен човек беше личната ми майка, имам по-малък брат – също и от него, от по-близки родственици като братовчеди, вуйчо, чичо, вуйна ", ракзава жертвата.
После идват психическият, половият и физическият тормоз. Целта на такива хора е да убият личността ти, споделя тя след 23 години опит.
" При мен беше проблем, че ме беше боязън от безусловно всичко. В началото почна с удари, от които нямаше последици върху самото тяло – синини, пострадвания, юмруци в бъбреците или скубане на косата, душене дотам, че да не остави следи по тялото и по кожата. Любовните му връзки не спираха до последно, в доста от своите връзки включваше и мен, отново с претекста, че ужасно доста ме обича ", раказва варненката.
Появата на по-малкото, нежелано от насилника дете, води до ескалация.
" Детето също беше доста измъчвано, душевен. Сигна се до такава степен, че посегнах на живота си. Накратко, август месец, от негова мъчителна ревнивост понесох нечовечен побой в продължение на часове послед нощ, шутове ритници по главата, по цялото тяло. В момента, в който се пробвах да издам някакъв вопъл от болежка, ме заплашваше, че е в случай че не млъкна и събудя детето, ще отиде и ще го убие. Започна интензивно и грубо да гризе месото по лявата ми ръка, и ми повтаряше, че в случай че желая да се спася от него, просто би трябвало да умра ", споделя дамата.
Тя изпива куп таблетки, поради които се озовава в болница. Там осъзнава, че не е сама.
" Видях действително, че не съм сама, всичките хора, които бяха към мене и ми вдъхваха вяра ".
Нещо повече – полицията я води напряко от болничното заведение, свързва я с SOS центъра, след това тя прибира и дребното си дете и стартира битка да си върне предходната персона. Законодателно тази борба не е доста лесна – като образец омбудсманът Диана Ковачева показва условието дамата да попаде три сигнала, с цел да бъде осъден насилникът.
СНХ – Диана Ковачева, омбудсман /опис съгласно каченото на уеб страницата
14.12 какъв брой дами в куфар би трябвало да намерим, с цел да си дадем сметка, че ограниченията не работят и би трябвало да бъдат преприети незабавни ограничения 14.20
Само във Варна единствено от началото на годината потърпевшите са 270, споделя Анна Николова от " SOS – Семейства в риск ". Според нея в закона би трябвало да има повече ограничения за работа с насилниците, да се регламентира възбраната за контакти през обществените мрежи, да се защитят жертвите, които не живеят дружно с насилника си. И поучава дамите.
" Просто да изоставен, да бягат, да потърсят помощ. И по опция да бъдат и дружно с децата си, които също са потърпевши ", споделя Анна Николова, фондация " SOS – Семейства в риск " – Варна.
Понякога това може да отнеме и 23 години. Но в този момент детето ѝ към този момент се усмихва, а тя знае – когато осъзнаеш, че не си сама, тогава спираш да се страхуваш.
" Няма ужасно да избягаш, ужасно е в случай че останеш. А животът на открито е прелестен "
Репортер: Светлана Ганчева
" Не е ужасно да избягаш, страшното е да останеш ". Днес в ефира на Българска национална телевизия омбудсманът Диана Ковачева уточни измененията в Закона срешу домашното принуждение като една от главните задания пред новия парламент. Тя подсети, че предлагането за тях отлежава в правосъдното министерство повече година и половина, а през това време 50 дами са били убити от сътрудниците си.
" Първото е да осъзнае самата жертва, че е едно безличие, че надали не без насилника си тя не може да живее и не може да оцелее в света ", сподели тя.
Тя още няма 18, когато среща същинския мъж – любезен и влюбен. Докато не заживяват дружно. Само след седмици шефът ѝ звъни, с цел да отиде изключително на работа.
Затваряйки телефона, дори нямах право и да обясня действително за какво ми звъни този човек, последваха голям брой удари с телефонния уред. Не осъзнавах това, което се случва, тъй като той ми споделяше, че го прави, тъй като ужасно доста ме обича и ревността му е разследване от огромната му обич към мен.
След това – отново от обич, той я отделя от света.
" В моята обстановка първият отхвърлен човек беше личната ми майка, имам по-малък брат – също и от него, от по-близки родственици като братовчеди, вуйчо, чичо, вуйна ", ракзава жертвата.
После идват психическият, половият и физическият тормоз. Целта на такива хора е да убият личността ти, споделя тя след 23 години опит.
" При мен беше проблем, че ме беше боязън от безусловно всичко. В началото почна с удари, от които нямаше последици върху самото тяло – синини, пострадвания, юмруци в бъбреците или скубане на косата, душене дотам, че да не остави следи по тялото и по кожата. Любовните му връзки не спираха до последно, в доста от своите връзки включваше и мен, отново с претекста, че ужасно доста ме обича ", раказва варненката.
Появата на по-малкото, нежелано от насилника дете, води до ескалация.
" Детето също беше доста измъчвано, душевен. Сигна се до такава степен, че посегнах на живота си. Накратко, август месец, от негова мъчителна ревнивост понесох нечовечен побой в продължение на часове послед нощ, шутове ритници по главата, по цялото тяло. В момента, в който се пробвах да издам някакъв вопъл от болежка, ме заплашваше, че е в случай че не млъкна и събудя детето, ще отиде и ще го убие. Започна интензивно и грубо да гризе месото по лявата ми ръка, и ми повтаряше, че в случай че желая да се спася от него, просто би трябвало да умра ", споделя дамата.
Тя изпива куп таблетки, поради които се озовава в болница. Там осъзнава, че не е сама.
" Видях действително, че не съм сама, всичките хора, които бяха към мене и ми вдъхваха вяра ".
Нещо повече – полицията я води напряко от болничното заведение, свързва я с SOS центъра, след това тя прибира и дребното си дете и стартира битка да си върне предходната персона. Законодателно тази борба не е доста лесна – като образец омбудсманът Диана Ковачева показва условието дамата да попаде три сигнала, с цел да бъде осъден насилникът.
СНХ – Диана Ковачева, омбудсман /опис съгласно каченото на уеб страницата
14.12 какъв брой дами в куфар би трябвало да намерим, с цел да си дадем сметка, че ограниченията не работят и би трябвало да бъдат преприети незабавни ограничения 14.20
Само във Варна единствено от началото на годината потърпевшите са 270, споделя Анна Николова от " SOS – Семейства в риск ". Според нея в закона би трябвало да има повече ограничения за работа с насилниците, да се регламентира възбраната за контакти през обществените мрежи, да се защитят жертвите, които не живеят дружно с насилника си. И поучава дамите.
" Просто да изоставен, да бягат, да потърсят помощ. И по опция да бъдат и дружно с децата си, които също са потърпевши ", споделя Анна Николова, фондация " SOS – Семейства в риск " – Варна.
Понякога това може да отнеме и 23 години. Но в този момент детето ѝ към този момент се усмихва, а тя знае – когато осъзнаеш, че не си сама, тогава спираш да се страхуваш.
" Няма ужасно да избягаш, ужасно е в случай че останеш. А животът на открито е прелестен "
Репортер: Светлана Ганчева
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ