Из писма на хитлеристки войник от Сталинград
23 август 1942 година
„ На сутринта бях покъртен от прелестно представление: за първи път през огъня и дима видях Волга, умерено и величествено течаща в своето корито. Ние достигнахме мечтаната цел – Волга. Но градът към момента е в съветски ръце. Защо руснаците се настаниха на този бряг, белким мислят да водят война до краен лимит? Това е безумство “.
Ноември 1942 година
„ Надявахме се, че до Коледа ще се върнем в Германия, че Сталинград ще е в нашите ръце. Каква огромна илюзия! Този град ни е трансформирал в навалица безчувствени мъртъвци! Сталинград – това е пъкъл! Руснаците не наподобяват на хора, като че ли са направени от желязо, не знаят отмалялост, не знаят боязън. Моряците в лютия студ напредват в офанзива в раета. Физически и духовно един съветски боец е мощен колкото цяла наша рота… “
Последното писмо е с дата ноември, 1943 година
„ Руските снайперисти и стрелци – безспорно са възпитаници на Бога. Те ни причакват денонощно, и не пропущат. 58 дни щурмувахме един-единствен дом. Щурмувахме напразно… Никой от нас няма да се върне в Германия, в случай че не стане знамение. А в чудеса към този момент нямам доверие. Времето мина на съветска страна “.
