Историята на 3 поколения жени, убити от ракета в Одеса |
23 април. Руската войска обстрелва Одеса с ракети от Каспийско море. Една от тях попада в 16-етажна жилищна постройка. Четвъртият и петият етаж биват разрушени мигновено. Сградата се възпламенява. При удара умират минимум 7 души. Трима от тях са от едно семейство: 28-годишната Валерия Глодан, майка й Людмила и тримесечната щерка на Валерия Кира. Историята им разказат техни близки пред самостоятелното издание " Холод ".
Кой с кого е другар
" Знаете ли, има хора, които се смеят толкоз заразително, че нямате сили да устоите и да не се разсмеете и вие ", спомня си Лолита Зоря, някогашна ученичка от междинното 52-ро учебно заведение в Херсон. Така се смеела и нейната съученичка Валерия, чийто смях се носел по коридорите в междучасията.
52-ро било нормално учебно заведение в елементарен панелен квартал в Херсон: Имено там живеело и фамилията на Людмила и Игор Явкин и тяхната щерка Валерия, която откакто се омъжила взела семейството Глодан. Всички близки на Валерия, с които беседва " Холод ", означават, че семейството ѝ постоянно е имало топли връзки между тях. " Майката на Лера е просто прекрасна- доста блага, открита ", споделя съученичката на Глодан Алина Наконечная. - Толкова си наподобяват! Бяха като приятелки!
Хубаво другарство имала Валерия и със своите съученици. " Бяхме момичешка компания - седяхме на бюрата си и непрестанно спорихме кой с кого е повече другар ", споделя още Наконечная. Разхождахме се след учебно заведение, събирахме се на купони, подготвахме осъществявания за учебните концерти, пропускахме дружно часовете.
След като завършихме учебно заведение Валерия се реалокира в Одеса, където влезе в одеския народен университет във Факултета по публицистика. Тя стана началник на курса, споделя още тя.
" Преподавателите харесваха Лера ", сподели нейната колежка и съседка Александра Иляшенко. Всички говореха добре за нея. Но тя не просто се стараеше да се хареса, а се стараеше да се научи и да бъде експерт. Когато не и се получаваше, тя се опитваше да разбере за какво.
Извън специалността си Лера доста обичаше изкуството. С нея ходихме в музеи, споделя още Иляшенко. „ Можеше да говорите с нея за художници, за поети, за неща, за които малко хора могат да приказват в този момент. И бихте могли да поспорите с нея за някой художник.
Докато е още студентка Валерия стартира да работи и си наема апартамент- занимава се с маркетинг и ПР. „ Лера постоянно подхождаше отговорно към работата си и доста я обичаше “, споделя нейната колежка Мира Кривцова. „ Тя също обичаше да пътува и можеше да приказва с часове за местата, където е била, и проектите къде ще отиде на идната си почивка.
Последен празник
През август 2019 година Валерия се омъжва за Юрий Глодан. Малко преди този момент двойката купува апартамент. Оказва се, че живеят в една кооперация с Иляшенко и нейния брачен партньор.
" Бяха фамилни другари. Ожениха се, бяха на сватбите един на различен, раждаха деца на собствен ред. Имаха хубаво семейство и у дома постоянно беше занимателно, постоянно имаше защо да си приказваме. Можеше да се отиде при Лера и Юра, без покана. Когато имаше рожден ден предходната година, мисля, че в петък или четвъртък, Лера сподели, че чака всички в събота в ресторанта. Но без да питат те пристигнаха непосредствено в жилището за рождения й ден. Всички просто седнахме на масата и започнахме да честваме ”, разказва Александра. " Непрекъснато говорихме за това, че сме млади и сами си вършим бъдещето. Спомням си по какъв начин с Лера говорихме по какъв начин сме на 27-28 години и постепенно реализираме всичко сами: стъпили сме си на краката, работим, купили сме си жилище и сме го ремонтирали. Сякаш животът преди малко е почнал за нас! "
След като Лера се мести от Херсон в Одеса по-късно идва и майка й Людмила. Приятелката на фамилията Алена споделя по какъв начин Валерия и Людмила обичали типичен руски филми: „ Иронията на ориста “, „ Москва не има вяра на сълзи “, всички истории за Шурик - те знаеха тези филми наизуст и постоянно използваха някои изречения от тях в диалог. В течение на времето и Юра стартира да приказва като тях в цитати.
Валерия не ядеше месо обратно на Юрий, който доста обичаше. „ Така че тя трябваше да сготви борш с месо за него, без даже да го опита “, спомня си Алена. И постоянно я хранеше с бонбони. Преди да се срещне с Юра, тя обичаше повече солено, само че когато се ожениха, той стартира да носи сладкиши, които самичък прави и соленото изчезна на назад във времето.
Няколко месеца преди войната Валерия излиза в майчинство, а през януари 2022 година ражда щерка си Кира.
„ Това беше дълго чакано бебе. Беше планувано и всичко беше квалифицирано за това “, споделя Александра Иляшенко.
" Не мога да опиша, какъв брой се зарадваха като схванаха, че е момиче ", споделя близката на фамилията Алена. " Особено майката Люда - каквото искаше през цялото време се случи. Ние направихме бебешко празненство. Много се смях. Това беше последният празник, който прекарахме толкоз добре дружно. "
Юрий Глодан участва при раждането. След гибелта на фамилията си той описа пред BBC, че е плакал от благополучие, когато двамата с Лера към този момент имат момиченце.
Месец след раждането на момиченцето, на 5 февруари, Валерия написа в Инстаграм: " Това бяха най-хубавите ми 40 дни. Вече месец, откогато имаме нашето момиченце. Таткото към този момент подари и първите си цветя. Това е ново равнище на благополучие. "
Снимки: инстаграм Валерии Глодан
Баба на помощ
Рано сутринта на 24 февруари в Одеса се чуват гърмежи. По бензиностанциите, банкоматите и в магазините започнаха да се извиват опашки. Няколко дни по-късно суматохата утихна и жителите на Одеса се научиха да живеят с въздушна паника. Някои от познатите на Лера напущат града, само че семейство Глодан остава. " След началото на войната с мъжа ми напуснахме, а Лера и Юра взеха решение да не бързат да си потеглят “, споделя Алена. " И въпреки всичко пътят с едномесечно дете, не е вярното решение... И къде да отидат? ", прибавя тя.
„ Всичко е толкоз необичайно - Лерочка постоянно е мислила 10 стъпки напред “, недоумява Алла Королева, колежка на Валерия Глодан. „ И фактът, че тя не си потегли, ме изуми. “
С началото на войната Лера стартира да доброволства и следи по какъв начин е обстановката в родния й Херсон, където е по-неспокойно от Одеса. Нейната съученичка Александра Иляшенко, която също се занимава с филантропична помощ споделя: " Ние таман обсъждахме какъв брой сме затъжени. Лера казам че доста желае, когато свърши (войната), отново да се върне там (Херсон) и да се разхожда из разнообразни места. Тя беше доста щастлива, когато чу за успехите на въоръжените сили на Украйна и когато разбра, че идва някаква филантропична помощ, се обърна към мен, с цел да стигне и до Херсон. "
За Херсон Лера беседва и със своята колежка Алина Наконечная, която събирала средства за окупирания Каховка. " Аз сякаш не пребивавам в Херсон, само че там е моето семейство. В последния ни диалог тя ме посъветва фамилията ми да напусне. Тя попита какви способи има, посъветва се, тормози се. Тя попита дали баба ми има къде да се скрие при положение на обстрел в града. Тя се тревожеше за целия свят, като че ли непрекъснато искаше да помогне. И безусловно сутринта преди нещастието тя изпрати още един пратка „ Баба да помогне “... И вечерта изпратих помощ на Юра... ”. "
15 април, седмица преди обстрела, при който почина Валерия, тя отпразнува 28-ия си рожден ден.
" Когато я поздравих, тя написа: По-скоро спокойно небе над нас. Това е най-важното " - спомня си Алина Наконечная. Неколкократно по време на войната тя писа " дано всичко е наред и да свърши по-бързо ". Може би това беше фантазията й през последните 2 месеца.
Последната обява на починалата в Инстаграм гласеше същото: " Чуй! Неговите бойци обстрелват цивилни, целят се по жилищни квартали, сиропиталища, родилни домове, с балистични ракети и водородни ракети. Украйна е нашият дом ".
По думите на Александра Илчшенко единствено няколко дни преди гибелта на семейство Глодан, то взема решение да се реалокира от жилището си в къщата на майката Людмила в жилищен комплекс " Тирас ". Валерия и Юрий се притесняваха, че къщата им може да бъде атакувана, защото до високата постройка има инфраструктурно оборудване, което може да стане цел за бомбардировки. „ Тирас ”, намиращ се в друга част на квартала, изглеждаше по-безопасно място.
Загиналият ангел
Седмица преди Великден Юрий Глодан работи в кафе Make My Cake, където под негово управление и по негова рецепта пекат празнични козунаци. 23 април е първият му почивен ден от седмица. Следобед закратко отива до магазина, а Валерия, майка й Людмила и дребната Кира остават в жилището на 4 етаж. Именно там към 2 часа следобяд пада съветската ракета, разцепвайки цялата постройка. Най-силният удар е на 4 и 5 етаж, които се срутват. Сградата се възпламенява, а огънят е сподавен едвам след 3 часа.
Жилищният комплекс, който беше ударен от снаряда е издигнат единствено преди 10 години. Преди войната в двора на постройката е имало папагалчета. Сега тук има спасители, а жителите на Одеса носят цветя и играчки на мястото на нещастието.
От началото на войната Валерия и Александра Иляшенко постоянно разискват по кое време е най-подходящият миг за евакуация от Одеса. Това е тематика на диалог сред двете и на съдбовния за Лера 23 април.
" Дори имам последния ни диалог с нея, слушах го оня ден. Вероятно това беше най-ужасният диалог ", спомня си Александра. - Зададох й един въпрос: " Лер, какъв съгласно теб може да бъде сигнал, който да ни покаже, че безусловно би трябвало да си тръгнем? Сигнал, че е време да си тръгвате? Защото всички седят крепко до последния миг. " И двете с нея се съгласихме, че евентуално това ще е първият път, в който ще се удари в жилищна постройка. Така и стана... ".
Докато козунаците на Юрий се изкупуват в Одеса той се връща към жилището си, който към този момент не е там.
„ Когато Юра сподели на брачна половинка ми, че към този момент ги няма, и тримата, аз споделих, че това не може да е правилно “, спомня си Александра. — Колко етажа има, какъв брой жилището, какъв брой здания имаме в Одеса. Защо се случи тъкмо там? "
„ Момичетата толкоз желаеха да живеят! Знаеш ли, че тези девойки се усмихваха с очите си? Виждали ли сте техните фотоси? Бяха такива шегаджии. Винаги намираха мотив да се смеят ”, споделя Алена.
Според BBC, ден след нещастието Юри отива в опустошения си апартамент, с цел да събере каквото е останало- албум със фотоси, бележки...
Най-лошото в тази история е, че умря един ангел -казва Александра Иляшенко. Това не е просто бебе, а ангел, родил се малко след Рождество на 4 януари (по остарял стил) и починал в навечерието на Великден.
Гласът на Александра прекъсва от сълзите й: " Не би трябвало да се изпада в яд. Много е значимо да не проклевам в този момент, макар че доста желая. Много е изкушаващо да си пожелаем всичко най-лошо, само че знаем, че сега се води борба сред тъмнината и светлината, и имаме вяра, че сме на страната на светлината. Така или другояче, това тримесечно бебе не можеше да бъде от другата страна. Не можеше да го направи и Лера. Толкова ми се желае мислите, които съпътстват тези девойки, също да са леки. Толкова ми се желае стремежът, който имат тук, да го имат и там. Невъзможно е да се измъкнеш от всичко това, когато проклинаш. Невъзможно. По-добре е да си в безспорна празнина.
" Александра замълчава за малко и след това споделя: " Учили са ни да бъдем тук и в този момент, тук и в този момент. Това е толкоз " поп фраза ", само че съм толкоз щастлива, че я слушахме. Имахме толкоз доста време! Имахме време да опитаме, да пътуваме, да вършим невероятни неща и да се насладим най-малко на нещо преди този призрачен сън, който се случва в този момент. "
Препечатваме от самостоятелното издание " Холод ".
Кой с кого е другар
" Знаете ли, има хора, които се смеят толкоз заразително, че нямате сили да устоите и да не се разсмеете и вие ", спомня си Лолита Зоря, някогашна ученичка от междинното 52-ро учебно заведение в Херсон. Така се смеела и нейната съученичка Валерия, чийто смях се носел по коридорите в междучасията.
52-ро било нормално учебно заведение в елементарен панелен квартал в Херсон: Имено там живеело и фамилията на Людмила и Игор Явкин и тяхната щерка Валерия, която откакто се омъжила взела семейството Глодан. Всички близки на Валерия, с които беседва " Холод ", означават, че семейството ѝ постоянно е имало топли връзки между тях. " Майката на Лера е просто прекрасна- доста блага, открита ", споделя съученичката на Глодан Алина Наконечная. - Толкова си наподобяват! Бяха като приятелки!
Хубаво другарство имала Валерия и със своите съученици. " Бяхме момичешка компания - седяхме на бюрата си и непрестанно спорихме кой с кого е повече другар ", споделя още Наконечная. Разхождахме се след учебно заведение, събирахме се на купони, подготвахме осъществявания за учебните концерти, пропускахме дружно часовете.
След като завършихме учебно заведение Валерия се реалокира в Одеса, където влезе в одеския народен университет във Факултета по публицистика. Тя стана началник на курса, споделя още тя.
" Преподавателите харесваха Лера ", сподели нейната колежка и съседка Александра Иляшенко. Всички говореха добре за нея. Но тя не просто се стараеше да се хареса, а се стараеше да се научи и да бъде експерт. Когато не и се получаваше, тя се опитваше да разбере за какво.
Извън специалността си Лера доста обичаше изкуството. С нея ходихме в музеи, споделя още Иляшенко. „ Можеше да говорите с нея за художници, за поети, за неща, за които малко хора могат да приказват в този момент. И бихте могли да поспорите с нея за някой художник.
Докато е още студентка Валерия стартира да работи и си наема апартамент- занимава се с маркетинг и ПР. „ Лера постоянно подхождаше отговорно към работата си и доста я обичаше “, споделя нейната колежка Мира Кривцова. „ Тя също обичаше да пътува и можеше да приказва с часове за местата, където е била, и проектите къде ще отиде на идната си почивка.
Последен празник
През август 2019 година Валерия се омъжва за Юрий Глодан. Малко преди този момент двойката купува апартамент. Оказва се, че живеят в една кооперация с Иляшенко и нейния брачен партньор.
" Бяха фамилни другари. Ожениха се, бяха на сватбите един на различен, раждаха деца на собствен ред. Имаха хубаво семейство и у дома постоянно беше занимателно, постоянно имаше защо да си приказваме. Можеше да се отиде при Лера и Юра, без покана. Когато имаше рожден ден предходната година, мисля, че в петък или четвъртък, Лера сподели, че чака всички в събота в ресторанта. Но без да питат те пристигнаха непосредствено в жилището за рождения й ден. Всички просто седнахме на масата и започнахме да честваме ”, разказва Александра. " Непрекъснато говорихме за това, че сме млади и сами си вършим бъдещето. Спомням си по какъв начин с Лера говорихме по какъв начин сме на 27-28 години и постепенно реализираме всичко сами: стъпили сме си на краката, работим, купили сме си жилище и сме го ремонтирали. Сякаш животът преди малко е почнал за нас! "
След като Лера се мести от Херсон в Одеса по-късно идва и майка й Людмила. Приятелката на фамилията Алена споделя по какъв начин Валерия и Людмила обичали типичен руски филми: „ Иронията на ориста “, „ Москва не има вяра на сълзи “, всички истории за Шурик - те знаеха тези филми наизуст и постоянно използваха някои изречения от тях в диалог. В течение на времето и Юра стартира да приказва като тях в цитати.
Валерия не ядеше месо обратно на Юрий, който доста обичаше. „ Така че тя трябваше да сготви борш с месо за него, без даже да го опита “, спомня си Алена. И постоянно я хранеше с бонбони. Преди да се срещне с Юра, тя обичаше повече солено, само че когато се ожениха, той стартира да носи сладкиши, които самичък прави и соленото изчезна на назад във времето.
Няколко месеца преди войната Валерия излиза в майчинство, а през януари 2022 година ражда щерка си Кира.
„ Това беше дълго чакано бебе. Беше планувано и всичко беше квалифицирано за това “, споделя Александра Иляшенко.
" Не мога да опиша, какъв брой се зарадваха като схванаха, че е момиче ", споделя близката на фамилията Алена. " Особено майката Люда - каквото искаше през цялото време се случи. Ние направихме бебешко празненство. Много се смях. Това беше последният празник, който прекарахме толкоз добре дружно. "
Юрий Глодан участва при раждането. След гибелта на фамилията си той описа пред BBC, че е плакал от благополучие, когато двамата с Лера към този момент имат момиченце.
Месец след раждането на момиченцето, на 5 февруари, Валерия написа в Инстаграм: " Това бяха най-хубавите ми 40 дни. Вече месец, откогато имаме нашето момиченце. Таткото към този момент подари и първите си цветя. Това е ново равнище на благополучие. "
Снимки: инстаграм Валерии Глодан
Баба на помощ
Рано сутринта на 24 февруари в Одеса се чуват гърмежи. По бензиностанциите, банкоматите и в магазините започнаха да се извиват опашки. Няколко дни по-късно суматохата утихна и жителите на Одеса се научиха да живеят с въздушна паника. Някои от познатите на Лера напущат града, само че семейство Глодан остава. " След началото на войната с мъжа ми напуснахме, а Лера и Юра взеха решение да не бързат да си потеглят “, споделя Алена. " И въпреки всичко пътят с едномесечно дете, не е вярното решение... И къде да отидат? ", прибавя тя.
„ Всичко е толкоз необичайно - Лерочка постоянно е мислила 10 стъпки напред “, недоумява Алла Королева, колежка на Валерия Глодан. „ И фактът, че тя не си потегли, ме изуми. “
С началото на войната Лера стартира да доброволства и следи по какъв начин е обстановката в родния й Херсон, където е по-неспокойно от Одеса. Нейната съученичка Александра Иляшенко, която също се занимава с филантропична помощ споделя: " Ние таман обсъждахме какъв брой сме затъжени. Лера казам че доста желае, когато свърши (войната), отново да се върне там (Херсон) и да се разхожда из разнообразни места. Тя беше доста щастлива, когато чу за успехите на въоръжените сили на Украйна и когато разбра, че идва някаква филантропична помощ, се обърна към мен, с цел да стигне и до Херсон. "
За Херсон Лера беседва и със своята колежка Алина Наконечная, която събирала средства за окупирания Каховка. " Аз сякаш не пребивавам в Херсон, само че там е моето семейство. В последния ни диалог тя ме посъветва фамилията ми да напусне. Тя попита какви способи има, посъветва се, тормози се. Тя попита дали баба ми има къде да се скрие при положение на обстрел в града. Тя се тревожеше за целия свят, като че ли непрекъснато искаше да помогне. И безусловно сутринта преди нещастието тя изпрати още един пратка „ Баба да помогне “... И вечерта изпратих помощ на Юра... ”. "
15 април, седмица преди обстрела, при който почина Валерия, тя отпразнува 28-ия си рожден ден.
" Когато я поздравих, тя написа: По-скоро спокойно небе над нас. Това е най-важното " - спомня си Алина Наконечная. Неколкократно по време на войната тя писа " дано всичко е наред и да свърши по-бързо ". Може би това беше фантазията й през последните 2 месеца.
Последната обява на починалата в Инстаграм гласеше същото: " Чуй! Неговите бойци обстрелват цивилни, целят се по жилищни квартали, сиропиталища, родилни домове, с балистични ракети и водородни ракети. Украйна е нашият дом ".
По думите на Александра Илчшенко единствено няколко дни преди гибелта на семейство Глодан, то взема решение да се реалокира от жилището си в къщата на майката Людмила в жилищен комплекс " Тирас ". Валерия и Юрий се притесняваха, че къщата им може да бъде атакувана, защото до високата постройка има инфраструктурно оборудване, което може да стане цел за бомбардировки. „ Тирас ”, намиращ се в друга част на квартала, изглеждаше по-безопасно място.
Загиналият ангел
Седмица преди Великден Юрий Глодан работи в кафе Make My Cake, където под негово управление и по негова рецепта пекат празнични козунаци. 23 април е първият му почивен ден от седмица. Следобед закратко отива до магазина, а Валерия, майка й Людмила и дребната Кира остават в жилището на 4 етаж. Именно там към 2 часа следобяд пада съветската ракета, разцепвайки цялата постройка. Най-силният удар е на 4 и 5 етаж, които се срутват. Сградата се възпламенява, а огънят е сподавен едвам след 3 часа.
Жилищният комплекс, който беше ударен от снаряда е издигнат единствено преди 10 години. Преди войната в двора на постройката е имало папагалчета. Сега тук има спасители, а жителите на Одеса носят цветя и играчки на мястото на нещастието.
От началото на войната Валерия и Александра Иляшенко постоянно разискват по кое време е най-подходящият миг за евакуация от Одеса. Това е тематика на диалог сред двете и на съдбовния за Лера 23 април.
" Дори имам последния ни диалог с нея, слушах го оня ден. Вероятно това беше най-ужасният диалог ", спомня си Александра. - Зададох й един въпрос: " Лер, какъв съгласно теб може да бъде сигнал, който да ни покаже, че безусловно би трябвало да си тръгнем? Сигнал, че е време да си тръгвате? Защото всички седят крепко до последния миг. " И двете с нея се съгласихме, че евентуално това ще е първият път, в който ще се удари в жилищна постройка. Така и стана... ".
Докато козунаците на Юрий се изкупуват в Одеса той се връща към жилището си, който към този момент не е там.
„ Когато Юра сподели на брачна половинка ми, че към този момент ги няма, и тримата, аз споделих, че това не може да е правилно “, спомня си Александра. — Колко етажа има, какъв брой жилището, какъв брой здания имаме в Одеса. Защо се случи тъкмо там? "
„ Момичетата толкоз желаеха да живеят! Знаеш ли, че тези девойки се усмихваха с очите си? Виждали ли сте техните фотоси? Бяха такива шегаджии. Винаги намираха мотив да се смеят ”, споделя Алена.
Според BBC, ден след нещастието Юри отива в опустошения си апартамент, с цел да събере каквото е останало- албум със фотоси, бележки...
Най-лошото в тази история е, че умря един ангел -казва Александра Иляшенко. Това не е просто бебе, а ангел, родил се малко след Рождество на 4 януари (по остарял стил) и починал в навечерието на Великден.
Гласът на Александра прекъсва от сълзите й: " Не би трябвало да се изпада в яд. Много е значимо да не проклевам в този момент, макар че доста желая. Много е изкушаващо да си пожелаем всичко най-лошо, само че знаем, че сега се води борба сред тъмнината и светлината, и имаме вяра, че сме на страната на светлината. Така или другояче, това тримесечно бебе не можеше да бъде от другата страна. Не можеше да го направи и Лера. Толкова ми се желае мислите, които съпътстват тези девойки, също да са леки. Толкова ми се желае стремежът, който имат тук, да го имат и там. Невъзможно е да се измъкнеш от всичко това, когато проклинаш. Невъзможно. По-добре е да си в безспорна празнина.
" Александра замълчава за малко и след това споделя: " Учили са ни да бъдем тук и в този момент, тук и в този момент. Това е толкоз " поп фраза ", само че съм толкоз щастлива, че я слушахме. Имахме толкоз доста време! Имахме време да опитаме, да пътуваме, да вършим невероятни неща и да се насладим най-малко на нещо преди този призрачен сън, който се случва в този момент. "
Препечатваме от самостоятелното издание " Холод ".
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ