23 000 коли на ток има у нас – увеличиха се двойно за 2 г., но всеки втори автомобил е дизелов
23 000 на ток има у нас – усилиха се двойно за 2 година, само че всеки втори автомобил е дизелов
Данните, че България през последните две години е измежду водачите в Европейски Съюз по растеж в продажбите на нови коли, се оказва единствено капка в морето по пътя към възобновяване на автопарка у нас.
Според информация от Министерство на вътрешните работи всички регистрирани към 1 септември
пътни транспортни средства са малко над 4,3 милиона. Сред тях доминират тези на възраст над 20 години – 2,2 млн., или повече от половината. Броят на возилата сред 16 и 20 години е 976 000.
На възраст под 5 години са едвам 286 000, което прави 6,6%
Превозните средства, които са били регистрирани за първи път в България от началото на годината, са 244 749, като в тази численост използваните имат мощен превес – те са 198 025. Леките коли в страната са 3,2 милиона, като по отношение на година по-рано те са с към 4% повече.
Всяка втора кола е на дизел (1,6 млн.), а на бензин са 1,1 млн. Заедно те заемат 83% от пазара.
На този декор страната се зае с възобновяване на автопарка и превръщането му в по-екологичен, като пусна за публично разискване Закон за поощряване на електрическата подвижност. В него има записани няколко много амбициозни цели.
В оферти законопроект се показва, че доникъде на 2026 година
у нас би трябвало да има 30 000 закупени нови и използвани електрическия автомобил и плъгин хибрида.
Това е мощна поръчка, като се има поради, че към 1 септември записаните в
страната електрички са 23 065, а хибридите са общо близо 80 000. Това значи, че за една година броят на тези возила би трябвало да нарасне с най-малко 1/3. Това не е изцяло непостижимо, като се има поради, че спрямо
предишния септември броят единствено на колите на ток и хибридите се е нараснал с съвсем 50 на 100.
Въпреки това те имат дял под 1% от общия пазар в България. Трябва да се означи обаче, че да вземем за пример през юни 2020-а – единствено преди 5 години, електрическите автомобили у нас са били едвам 1493.
Данните на Европейската асоциация на автомобилните производители (АСЕА)
демонстрират, че българите купуват най-вече нови коли на бензин, като броят им се усилва с 16,5 на 100 до 3843 по отношение на 3320 през миналата година.
В същото време ползата към електрическите коли и хибридите догонва
този към дизеловите коли. Продажбите на коли на ток през юли да вземем за пример напредват със 77,8%, или 272 по отношение на 153 броя година по-рано. Въпреки това те имат под 5% от пазара на нови коли. Търсенето на плъгин хибриди нараства с 56,1 на 100 до 64 по отношение на 41 броя за същото време на 2024 година При дизеловите коли търсенето пораства с 16,5% до 361 транспортни средства по отношение на 310 коли година по-рано. Всъщност при покупките на нови коли се вижда, че
електричките и хибридите са единствено с 25 по-малко от дизеловите
Общо продадените нови коли у нас за интервала януари-юли се усилват с 6,8 на 100 до 28 779 броя по отношение на 26 939 за същото време на 2024 година Регистрациите на хибриди порастват със 102,4 на 100 до 166, като страната ни регистрира максимален растеж в този сегмент от всички останали страни в Европейски Съюз, демонстрират още данните на АСЕА. Напредват регистрациите и на електрички – с 37,5% до 1403 броя.
Търсенето на плъгин хибриди пък се усилва със 17 на 100 до 337 броя.
Пазарът в България следва европейските трендове, въпреки и много страхливо. От януари до юли тази година регистрациите на нови коли в целия Европейския съюз (ЕС) са малко под 6,5 млн., което е лек спад от 0,7% на годишна база. Само за юли обаче покупко-продажбите са близо 915 хиляди и нарастват със 7,4%.
Делът на електрическите коли доближава 15,6% от пазара,
само че към момента е надалеч от упованията на Европейски Съюз за този стадий от прехода към цялостна електрификация. Хибридните модели не престават да порастват и доближават незабравим дял от 34,7%. В същия миг общият дял на бензиновите и дизеловите коли пада до 37,7% при 47,9% преди година.
И при колите на ток се оказва, че българинът избира да купува използвани.
Съотношението на продажбите на нови и втора употреба е 1 към 4. При регистрациите на нови от началото на 2025 година води един от моделите на Tesla със 166 бройки, макар че компанията няма посланичество у нас. Но за разлика от колите с мотори с вътрешно горене, където съотношението е 1 към 7,
електрическите возила не отделят нездравословни газове, без значение дали са нови, или използвани.
Търговците са безапелационни, че ползата на българина към леки коли на ток втора употреба е напълно финансов. Нова фамилна кола под 80 000 лв. тудно се намира, до момента в който цените на използваните падат по-бързо от тези с бензинови и дизелови мотори.
Изобилието на пазара втора употреба на електрически коли сега е голямо.
Над 3000 возила се оферират единствено в една от най-известните интернет платформи у нас. И на този пазар най-продавани се оказват модели на Tesla. След това се подреждат Hyundai и Renault.
Електрическите коли губят повече от половината от цената си през първите две-три години
заради вълната от огромни отстъпки от автомобилните производители. Според данни на Cox Automotive електрическите автомобили на по-малко от две години в този момент резервират 47% от първичната си стойност.
Подобна е и обстановката на българския пазар. Например електрически кросоувър на година
и половина с 10 000 км пробег се предлага за 86 000 лв., а като нов е към 120 хиляди. Компактни модели на повече от 5 години пък могат да се купят за 10-15 000 лв..
Предлаганият нов закон у нас има за цел и да подтиква построяването на зарядна инфраструктура
Записано е, че би трябвало да има най-малко 5000 обществени точки за зареждане на електрически автомобили, ситуирани на междуградската пътна мрежа, в централните елементи на 50-те съществени града, а също по този начин най-малко 15 хъба за бързозарядни станции по автомагистралите и най-малко 200 на входовете и изходите на градовете. Те ще са ситуирани на общинска територия
или в частни обекти като търговски центрове, бензиностанции и други.
За да стане това, са планувани опростяване на процедурите за свързване на зарядни станции към електрическата мрежа и на строителните процедури за създаване на такива станции, обвързване за
общините да обезпечат места за устройства
на най-малко две паркоместа, тласъци за обезпечаване на елементарен достъп до електрическата мрежа, преференциални финансови принадлежности за дребни и междинни предприятия, инвестиращи в построяването и ръководството на инфраструктура за електрическо зареждане.
Постигането на посочената в закона численост на станциите значи,
че те би трябвало да се удвоят. Според данни от разнообразни онлайн платформи зареждачките у нас сега са близо 2800. В проектозакона е записано още, че електромобилността ще се предизвиква още със тласъци за купувани на кола на ток посредством фондове, както и освобождение от налог върху транспортните средства.
Общинските препоръки по предложение на кмета на съответната община пък могат да вкарат зони с ограничавания,
където е неразрешено влизането на транспортно средство от екологична категория Евро 3 или по-ниска. Това значи, че там няма да могат да влизат коли над 20-годишна възраст. Въвеждането на зони с ограничавания в градове с население над 100 000 поданици е наложително, написа в плана за закон.
В България и Унгария зареждането у дома е най-евтино в Европейски Съюз
Тук киловатчас коства 12 цента, т.е. цената за 100 км е 2,18 евро, а за цялостно зареждане 7,94 евро – против 25,73 евро в Германия
Встраните от Европейски Съюз в България и Унгария е най-евтино да се зареждат електрически коли у дома. Това сочи разбор на ирландския портал за съпоставяне Switcher.ie (виж таблицата), който е събрал и сравнил разноските за зареждане в множеството европейски страни, освен от Европейски Съюз.
За своя разбор Switcher.ie употребява данни от европейската статистическа организация Евростат.
Изчисленията на разноските са основани на основните данни за 25-те най-продавани електрически автомобила в Европа през 2024 година Предполага се, че електрическите автомобили ще се зареждат повече вкъщи и затова цените на публичните зарядни станции или бързите зарядни устройства с непрекъснат ток по автомагистралите не са взети поради.
От изследването е видно, че един киловатчас (kWh) електрическа енергия коства приблизително 39 цента
в Германия. Според Switcher това значи, че едно возило с електромотор би трябвало да бъде заредено за 7,06 евро, с цел да измине 100 километра. Пълното зареждане съгласно разбора коства 25,73 евро. Това слага Германия отпред, следвана от близко от Дания и Ирландия. Цените в Дания са 38 цента за киловатчас, 6,74 евро за 100 километра и 24,56 евро за цялостно зареждане. На острова един киловатчас коства 37 цента, 100 километра костват 6,62 евро, а цялостна батерия – 24,14 евро.
Средно разноските за зареждане в Европа са 3,79 евро за 100 километра и 13,83 евро за цялостно зареждане.
В Турция е парадайс за притежателите на електрически коли. Киловатчасът излиза единствено шест цента, което значи, че цената за 100 километра е едвам 1,11 евро, а за цялостно зареждане – 4,05 евро. Малко по-скъпо е в Грузия, Косово и Босна и Херцеговина, където цените на киловатчаса също са под 10 цента.
У нас киловатчасът коства 12 цента, което значи, че цената за 100 километра е единствено 2,18 евро, а за цялостно зареждане 7,94 евро – против 25,73 евро в Германия, или 4 пъти по-евтино. Но в България зареждането от домашния контакт на електромобил е два пъти по-скъпо от Турция.
Данните, че България през последните две години е измежду водачите в Европейски Съюз по растеж в продажбите на нови коли, се оказва единствено капка в морето по пътя към възобновяване на автопарка у нас.
Според информация от Министерство на вътрешните работи всички регистрирани към 1 септември
пътни транспортни средства са малко над 4,3 милиона. Сред тях доминират тези на възраст над 20 години – 2,2 млн., или повече от половината. Броят на возилата сред 16 и 20 години е 976 000.
На възраст под 5 години са едвам 286 000, което прави 6,6%
Превозните средства, които са били регистрирани за първи път в България от началото на годината, са 244 749, като в тази численост използваните имат мощен превес – те са 198 025. Леките коли в страната са 3,2 милиона, като по отношение на година по-рано те са с към 4% повече.
Всяка втора кола е на дизел (1,6 млн.), а на бензин са 1,1 млн. Заедно те заемат 83% от пазара.
На този декор страната се зае с възобновяване на автопарка и превръщането му в по-екологичен, като пусна за публично разискване Закон за поощряване на електрическата подвижност. В него има записани няколко много амбициозни цели.
В оферти законопроект се показва, че доникъде на 2026 година
у нас би трябвало да има 30 000 закупени нови и използвани електрическия автомобил и плъгин хибрида.
Това е мощна поръчка, като се има поради, че към 1 септември записаните в
страната електрички са 23 065, а хибридите са общо близо 80 000. Това значи, че за една година броят на тези возила би трябвало да нарасне с най-малко 1/3. Това не е изцяло непостижимо, като се има поради, че спрямо
предишния септември броят единствено на колите на ток и хибридите се е нараснал с съвсем 50 на 100.
Въпреки това те имат дял под 1% от общия пазар в България. Трябва да се означи обаче, че да вземем за пример през юни 2020-а – единствено преди 5 години, електрическите автомобили у нас са били едвам 1493.
Данните на Европейската асоциация на автомобилните производители (АСЕА)
демонстрират, че българите купуват най-вече нови коли на бензин, като броят им се усилва с 16,5 на 100 до 3843 по отношение на 3320 през миналата година.
В същото време ползата към електрическите коли и хибридите догонва
този към дизеловите коли. Продажбите на коли на ток през юли да вземем за пример напредват със 77,8%, или 272 по отношение на 153 броя година по-рано. Въпреки това те имат под 5% от пазара на нови коли. Търсенето на плъгин хибриди нараства с 56,1 на 100 до 64 по отношение на 41 броя за същото време на 2024 година При дизеловите коли търсенето пораства с 16,5% до 361 транспортни средства по отношение на 310 коли година по-рано. Всъщност при покупките на нови коли се вижда, че
електричките и хибридите са единствено с 25 по-малко от дизеловите
Общо продадените нови коли у нас за интервала януари-юли се усилват с 6,8 на 100 до 28 779 броя по отношение на 26 939 за същото време на 2024 година Регистрациите на хибриди порастват със 102,4 на 100 до 166, като страната ни регистрира максимален растеж в този сегмент от всички останали страни в Европейски Съюз, демонстрират още данните на АСЕА. Напредват регистрациите и на електрички – с 37,5% до 1403 броя.
Търсенето на плъгин хибриди пък се усилва със 17 на 100 до 337 броя.
Пазарът в България следва европейските трендове, въпреки и много страхливо. От януари до юли тази година регистрациите на нови коли в целия Европейския съюз (ЕС) са малко под 6,5 млн., което е лек спад от 0,7% на годишна база. Само за юли обаче покупко-продажбите са близо 915 хиляди и нарастват със 7,4%.
Делът на електрическите коли доближава 15,6% от пазара,
само че към момента е надалеч от упованията на Европейски Съюз за този стадий от прехода към цялостна електрификация. Хибридните модели не престават да порастват и доближават незабравим дял от 34,7%. В същия миг общият дял на бензиновите и дизеловите коли пада до 37,7% при 47,9% преди година.
И при колите на ток се оказва, че българинът избира да купува използвани.
Съотношението на продажбите на нови и втора употреба е 1 към 4. При регистрациите на нови от началото на 2025 година води един от моделите на Tesla със 166 бройки, макар че компанията няма посланичество у нас. Но за разлика от колите с мотори с вътрешно горене, където съотношението е 1 към 7,
електрическите возила не отделят нездравословни газове, без значение дали са нови, или използвани.
Търговците са безапелационни, че ползата на българина към леки коли на ток втора употреба е напълно финансов. Нова фамилна кола под 80 000 лв. тудно се намира, до момента в който цените на използваните падат по-бързо от тези с бензинови и дизелови мотори.
Изобилието на пазара втора употреба на електрически коли сега е голямо.
Над 3000 возила се оферират единствено в една от най-известните интернет платформи у нас. И на този пазар най-продавани се оказват модели на Tesla. След това се подреждат Hyundai и Renault.
Електрическите коли губят повече от половината от цената си през първите две-три години
заради вълната от огромни отстъпки от автомобилните производители. Според данни на Cox Automotive електрическите автомобили на по-малко от две години в този момент резервират 47% от първичната си стойност.
Подобна е и обстановката на българския пазар. Например електрически кросоувър на година
и половина с 10 000 км пробег се предлага за 86 000 лв., а като нов е към 120 хиляди. Компактни модели на повече от 5 години пък могат да се купят за 10-15 000 лв..
Предлаганият нов закон у нас има за цел и да подтиква построяването на зарядна инфраструктура
Записано е, че би трябвало да има най-малко 5000 обществени точки за зареждане на електрически автомобили, ситуирани на междуградската пътна мрежа, в централните елементи на 50-те съществени града, а също по този начин най-малко 15 хъба за бързозарядни станции по автомагистралите и най-малко 200 на входовете и изходите на градовете. Те ще са ситуирани на общинска територия
или в частни обекти като търговски центрове, бензиностанции и други.
За да стане това, са планувани опростяване на процедурите за свързване на зарядни станции към електрическата мрежа и на строителните процедури за създаване на такива станции, обвързване за
общините да обезпечат места за устройства
на най-малко две паркоместа, тласъци за обезпечаване на елементарен достъп до електрическата мрежа, преференциални финансови принадлежности за дребни и междинни предприятия, инвестиращи в построяването и ръководството на инфраструктура за електрическо зареждане.
Постигането на посочената в закона численост на станциите значи,
че те би трябвало да се удвоят. Според данни от разнообразни онлайн платформи зареждачките у нас сега са близо 2800. В проектозакона е записано още, че електромобилността ще се предизвиква още със тласъци за купувани на кола на ток посредством фондове, както и освобождение от налог върху транспортните средства.
Общинските препоръки по предложение на кмета на съответната община пък могат да вкарат зони с ограничавания,
където е неразрешено влизането на транспортно средство от екологична категория Евро 3 или по-ниска. Това значи, че там няма да могат да влизат коли над 20-годишна възраст. Въвеждането на зони с ограничавания в градове с население над 100 000 поданици е наложително, написа в плана за закон.
В България и Унгария зареждането у дома е най-евтино в Европейски Съюз
Тук киловатчас коства 12 цента, т.е. цената за 100 км е 2,18 евро, а за цялостно зареждане 7,94 евро – против 25,73 евро в Германия
Встраните от Европейски Съюз в България и Унгария е най-евтино да се зареждат електрически коли у дома. Това сочи разбор на ирландския портал за съпоставяне Switcher.ie (виж таблицата), който е събрал и сравнил разноските за зареждане в множеството европейски страни, освен от Европейски Съюз.
За своя разбор Switcher.ie употребява данни от европейската статистическа организация Евростат.
Изчисленията на разноските са основани на основните данни за 25-те най-продавани електрически автомобила в Европа през 2024 година Предполага се, че електрическите автомобили ще се зареждат повече вкъщи и затова цените на публичните зарядни станции или бързите зарядни устройства с непрекъснат ток по автомагистралите не са взети поради.
От изследването е видно, че един киловатчас (kWh) електрическа енергия коства приблизително 39 цента
в Германия. Според Switcher това значи, че едно возило с електромотор би трябвало да бъде заредено за 7,06 евро, с цел да измине 100 километра. Пълното зареждане съгласно разбора коства 25,73 евро. Това слага Германия отпред, следвана от близко от Дания и Ирландия. Цените в Дания са 38 цента за киловатчас, 6,74 евро за 100 километра и 24,56 евро за цялостно зареждане. На острова един киловатчас коства 37 цента, 100 километра костват 6,62 евро, а цялостна батерия – 24,14 евро.
Средно разноските за зареждане в Европа са 3,79 евро за 100 километра и 13,83 евро за цялостно зареждане.
В Турция е парадайс за притежателите на електрически коли. Киловатчасът излиза единствено шест цента, което значи, че цената за 100 километра е едвам 1,11 евро, а за цялостно зареждане – 4,05 евро. Малко по-скъпо е в Грузия, Косово и Босна и Херцеговина, където цените на киловатчаса също са под 10 цента.
У нас киловатчасът коства 12 цента, което значи, че цената за 100 километра е единствено 2,18 евро, а за цялостно зареждане 7,94 евро – против 25,73 евро в Германия, или 4 пъти по-евтино. Но в България зареждането от домашния контакт на електромобил е два пъти по-скъпо от Турция.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ