22-ти октомври, 2003г, София – В дните преди смъртоносната екзекуция

„СТУДЕНИ ДОСИЕТА“ ОТ ЕДИН КОШМАРЕН МАНАСТИР: Как се готвеше екзекуцията на Самоковеца и кой спечели всичко

22-ти октомври, 2003г, София – В дните преди смъртоносната екзекуция на Константин Димитров – Самоковеца, сенките на изменничества, мафиотски интриги и мистерии към другия митичен воин на Прехода Мето Илиенски се сгъстяват, а кошмарът в Гложенския манастир разкрива кой в действителност държи контрола.

Това, което следва, е история, основана на диалози с хора, които са били вътре и от събития, които по този начин и не влязоха в формалните версии. Те наблюдават дните директно преди изтезанието на Константин Димитров – Самоковеца, както и изгубването на Мето Илиенски в паниката към убийството.

Заговорът се задейства: Самоковеца и плануваната му екзекуция

В оня интервал всичко към този момент се движеше по инерция. Заговорът беше задействан, функциите бяха разпределени, а всеки следваше пътя си, уверен, че управлява обстановката.

Месец по-късно Косьо отпътува за Амстердам, а Мето Илиенски беше решил да употребява обстановката и в паниката да направи най-големия удар в живота си – да се прероди. Знаеше, че Самоковецът му има вяра повече на него, в сравнение с Жоро и по тази причина беше сигурен, че няма да го издаде.

Същевременно Главния към този момент се бе обадил на Косьо и му дал координати на един от босовете на Татуираните, като за илюзия първо го беше поласкал, че следи работата му след портиерската му кариера в хотела на Боровец. Самоковецът знаеше, че този човек на който би трябвало да се обади, е вторият в йерархията на мафиотската организация в Амстердам и незабавно му звъннал. Срещата била планувана за 8 декември.

Заговорът за убийството вървеше по проект и тъкмо тогава Мето се обадил на Самоковеца.

„ Ало, по какъв начин са германките? “, почнал Илиенски.
„ Не устоявам тук, бе “, дал отговор Косьо. „ И кравите им са по-хубави от дамите им. “
„ Спокойно, като отидеш в Холандия, ще си наваксаш. Там са яки мадамите “, избъзикал го Мето.
„ Е, няма да мога. Цеци ще пристигна при мен, като отида там “, споделил Самоковеца.
„ Цеци ли? “, изненадал се Илиенски, защото това не било планувано.
„ Аха, обич ми е, какво да се прави “, възкликнал Самоковеца сантиментално.

„ Виж, желая една услуга от теб “, споделил Мето. „ Ти имаш едни от най-хубавите фалшификатори в България. Трябва ми паспорт. Най-добре гръцки. “

„ Няма проблем “, съгласил се Косьо. „ Дай ми седмица време. Когато е подготвен, ще ти го предадат. Не желая никой да знае обаче “, предизвестил Илиенски. „ Не би трябвало да се знае в холдинга. “

„ Няма проблем. Бобката Цанов ще ти го даде. Няма да знае нищо. Даже прати някой до него, като е подготвен паспортът, да не те вижда. “

След този диалог Косьо се обадил по фирмените телефони на Боби Цанов и е споделил, че ще дадат някакъв плик и ще получи спомагателни указания какво да прави с него. Впоследствие донесли плика на Бобката, а на Мето е даден номера му, след което паспорта и парите отиват у Мето.

След това Мето Илиенски отпътува за Благоевград, а оттова в Гърция. Престоява половин година там и още веднъж в България.

„ Мето Илиенски е в България “, подскочих аз.
„ Сигурен ли си? “
„ Да, само че с друго лице. Разхожда се в София, напълно неузнаваем. Но дано ти опиша какво стана “, отговори мъжът и продължи.

Когато Косьо дошъл в Амстердам, се настанил в хотела. Резервацията му била направена от Татуираните, а към него бил прикован човек, който непрекъснато докладвал къде върви и какво прави. Самоковецът даже не подозирал, че някой го следи.

На 6-ти декември, единствено два дни преди „ огромната среща “ излезли с Цеци Красимирова на разходка. Косьо бил толкоз залетял по нея, влюбен и подготвен да й предлага брак, че въобще не се оглеждал и там била грешката му. Убиецът ги следвал повече от 10 минути, правейки се на инцидентен минувач. Издебнал най-удобния миг и стрелял. След това липсващ, отдалечавайки се напълно умерено от мястото на престъплението без никой да наруши анонимността му.

А индивидът, който завоюва най-вече от всичко това, не беше Жоро Илиев, който поръча убийството

Големият печеливш се оказа Методи Златанов Методиев, по прочут като Илиенски. Той изчезва в паниката. А ликвидирането на Самоковеца го измести от забавните на деня за Жоро Илиев и той по този начин и не можа да си отговори какво се е случило с Мето до личната му екзекуция в края лятото идната година – 9 месеца след отстраняването на Самоковеца.

Големият удар и тайните на мафията

След чутото дотук от информатора започнах да класифицирам пъзела в главата си. Този човек в действителност знаеше неща, които нямаше от кое място да прочете. При догадка, че следи написаното в общественото пространство ред по ред и знае за отхвърли на срещата с Мето, само че нямаше от кое място да знае точната цифра на парите при паспорта, нито други детайлности, които описа.

Но не това ме вълнуваше онази вечер, а друго – това, което сподели за Мето. Направо необикновено ми звучеше казаното дотук.

„ Това е самата истина “, сподели решително мъжът.
„ И въпреки всичко няма ли да ми кажеш кой си? “, любопитствах.
„ Не. Аз не живея. Отдавна всички ме не помниха и в този момент си разходвам спестеното на мира, само че не мога да преглътна по какъв начин всякакви дребни крадци в този момент карат влака. “

„ Кажи ми за Мето. Защо мислиш, че е в България? “
„ Защото знам “, отговори решително индивидът. „ Знам какво се е случило с него от 2003 година до през днешния ден. И не от клоаките, а от едно място, в което сме свързани и двамата. “

„ Какво е това място? “
„ Мястото, което постави под чадъра си и мен, и Мето, и Маджо, и доста други умни и кадърни хора. Но не мога да ти кажа нищо повече. “

Добре, няма да те запитвам, само че ми кажи за Мето, настоях.
„ Добре “, съгласи се той. „ И без това Методи постъпи курвенски. Ще ти разкрия какво се случи после…

Манастирът на ужасите

На 3 август България е шокирана от дейностите на един духовник. Малко след среднощ игуменът на Гложенския манастир и йеромонах Панкратий влиза в спор с хора, наречени в медиите „ група гости “, и открива пукотевица по тях.

Гложенския манастир

След това подпалва част от светата обител и бяга с персоналния си джип Opel Frontera. През нощта подпалва и автомобила, само че към 6:06 сутринта се връща, с цел да подпали още веднъж манастира.

На пръв взор всичко тъне в тайнственост. Дори освен това – чиновници на РПУ – Тетевен не стигат до средата с следствието, което след това е засекретено. Но с това тайните на Гложенския манастир не изчезват и в този момент ще разберете по какъв начин се стигна до тези събития.

Последната седмица на октомври 2003 година, по тесния и посипан с остри завои път до манастира, минават два джипа Mercedes G-класа с номера, завършващи на 9982. Часът е малко след 23:00. На дребния паркинг пред портите на светата обител ги посреща игуменът с още един човек, негов асистент.

След като идват, от първия джип слизат Косьо Самоковеца и Мето Илиенски, а от втората кола – няколко здрави момчета. Игуменът поздравява двамата висаджии, а гардовете измъкват човек с чувал на главата, вързан целият с въже безусловно като пакет, и го понасят към криптата на манастира.

Височайшите посетители си побъбрят с игумена към 10 минути, смеят се и даже го потупват по рамото. Нашият източник бил претрупан да притиска чувала в региона на устата на отвлечения, само че имал директен взор върху диалога сред тримата. След като завършили, домакинът се отдръпнал, а Косьо и Мето слезли при момчетата.

„ Сега ще видиш нещо, което не можеш да си представиш и в най-смелите си фантазии “, споделил предостатъчно Самоковеца на Илиенски.

Извадил дълъг железен полусекретен ключ и го пъхнал в дребна желязна врата от по-миналия век. След като резето щракнало и Косьо с изпитание отместил вратата, пред тях се разкрила невиждана панорама. Стълби, строени може би през XVI–XVII век, водели към помещение, препречено от друга врата, надалеч по-нова от първата. Тя била бронирана, доста дебела и облицована със безценен натурален фурнир.

Самоковецът отключил и нея. Вътре се разкривала стая с повърхност към 46 квадратни метра, цялата облицована с шумоизолираща вата. От тавана висял пълен железен синджир с огромна железна кука, като тези в кланиците. На едната стена имало занитен стол с белезници, а до него – дребен елемент и кабели, завършващи с диоди.

„ Наистина съм впечатлен. А аз мъчно се впечатлявам “, отвърнал Мето с типичната си въздържаност. „ Да забележим дали дребните ти играчки ще бъдат задоволителни, с цел да убедят нашия другар. “

Косьо кимнал към четирите момчета, които държали във въздуха пленника като килим, завит с въже. Те го пуснали на земята, развързали го, само че не махнали чувала от главата му. Сложили го на стола и щракнали белезниците на ръцете му.

Самоковецът споделил на трима от тях да излязат. В помещението останал единствено нашият източник. Косьо се надвесил към пленника и попитал Мето:

„ Готов ли си да видиш кой поръча стрелбата против Ники Цветин в ресторант Пчела предходната седмица? “ „ Още по какъв начин “, дал отговор Илиенски.

Тогава Косьо дръпнал чувала. Мето направил крачка обратно и мълчалив. Това бил именитият Митко Бретона. Разказвали сме за него в „ СТУДЕНИ ДОСИЕТА “ – той беше погубен през 2005 година в заведението „ Бъфало “ в столичния квартал Люлин.

СТУДЕНИ ДОСИЕТА: За Митко Бретона и за перчема му не пишеше във вестниците, само че прякорът му всяваше смут (ВИДЕО)

„ Какво правиш по дяволите? “ възкликнал Илиенски.
„ Този човек ни е брат. “
„ Искаше да намеря поръчителя на атентата в ресторант Пчела. Ето го “, отвърнал сопнато Самоковеца.

„ Това е невероятно. Митко ми е спасявал живота. На Васко Илиев също “, добавил Мето. „ Освободете го незабавно. “

Докато слушал този диалог, Бретона единствено се подсмихвал, разчитайки, че Илиенски ще се разчувства.
„ Няма да го пусна, до момента в който не пристигна Жоро “, споделил Самоковеца с тъпа усмивка.

„ Добре, само че това няма да ти се размине “, изкрещял Илиенски и се доближил до Митко. „ Спокойно, приятелю, скоро всичко ще се обясни. “

Мето излязъл от помещението, Косьо го последвал, а вътре останали единствено нашият осведомител и Бретона. През първите 15–20 минути и двамата мълчали, само че след това Митко го заговорил.

„ От какъв брой време си в холдинга? “
„ От пет години. “
„ Значи не си хванал времето на Васко. Това в никакъв случай не можеше да стане, до момента в който той беше отпред. “

Разговорът траял, до момента в който Бретона обяснявал, че Самоковеца го е натопил пред основния поради 56 кг материал от Холандия. Планът бил Митко да бъде погубен преди Жоро да дойде.

След към час вратата се отворила и влезнал Косьо, този път очевидно раздразнителен.
„ И какво в този момент? “
„ Ще ме пържиш, а? Ти си елементарен пазач и постоянно ще си останеш подобен “, отвърнал Бретона.

Самоковецът се вбесил и запратил синджира към него. Куката блъснала Митко в челюстта, бликнала кръв, само че той траял да се държи мъжки.

Последвали нови закани, ток, мъчения и съмнение дали да бъде погубен. В последна сметка, след намесата на Жоро Илиев, Бретона е освободен, а Косьо потиснат обществено.

Месец и половина по-късно, на 6 декември 2003 година, Косьо Самоковеца е погубен в Амстердам. Дни преди този момент Мето Илиенски изчезва безследно.

Тефтерчето, побърканият поп и сенките на предишното

През лятото на 2000 година, една вечер към 23 часа, на дребния паркинг, останал неизменен през всичките тези години, стопира остарял и очукан автомобил „ Рено “. От него слиза едно от момчетата, които пазели вратата пред стаята за мъчения на ВИС в Гложенския манастир. Държа да отбележа, че това момче не е нашият източник на тези обстоятелства и събития.

Мъжът влиза в манастира и търси игумена. Той го приема и го пита дали желае да пренощува, само че мъжът му споделя друго:

„ Отче, ела в трапезарията да поговорим малко. “

Панкратий се съгласява и не подозира нищо. След като сядат в магерницата, момчето споделя:
„ Помниш ли по какъв начин седяхте в тази същата столова с Косьо Самоковеца, Мето Илиенски и Х. Оролев? “

Аромонах Панкратий се разтреперва, а мъжът продължава:

„ Помниш ли какъв брой хора убихте в тайната стая в мазето, която в този момент си трансформирал в склад за дърва и въглища? “

„ Моля ви, към този момент съм възрастен за такива неща. Оставете ме на мира “, проплаква попът.

„ Има един метод това да се случи “, дава отговор изнудвачът. „ Знам, че има доста пари, скрити някъде към манастира. Дай ми 50 000 евро и си потеглям. Няма да чуеш повече нищо за мен. “

Игуменът в началото се съгласява и излиза от трапезарията, а индивидът остава вътре да чака парите. Попът се прекръства и взема запалителна течност. Бил безусловно оглупял, изпаднал в комбинация от боязън и суматоха, залива каквото може и подпалва манастира. Уплашен, че мъжът ще опита да го убие той създава няколко изстрела с револвер във въздуха, с цел да стресне рекетьора, качва се в автомобила и изчезва някъде из горите. По-късно подпалва колата и взема решение да мине в конспиративност.

По едно време обаче се сеща, че в канцеларията на Гложенския манастир е останал лист със скритите пари. Връща се неусетно в Светата обител към 6:01 сутринта, взема дребното тефтерче и още веднъж подпалва манастира.

От рекетьора и колата му нямало и диря. Докато се пробва да се измъкне обаче, игуменът е хванат от полицията. Последващите събития за попа не са известни.