Над 1/5 от българите прибягват до заем, за да покрият жилищните си разходи
22% от българите са били принудени да прибягнат до някаква форма на заем, с цел да покрият разноските си за жилище. В същото време 82% от българите декларират, че са удовлетворени от обстановката със своето жилище като цяло, което ни подрежда на трето място по задоволеност в Европа.
Според ново изследване огромен брой европейци нямат различен метод да покрият възходящите си разноски за жилище, с изключение на да понижат храната.
Докладът " New Housing Trend Report 2024 “, направен от организацията за недвижими парцели RE/MAX Europe, демонстрира, че повече от един на всеки 10 европейци е трябвало да понижи храната и главните си ежедневни артикули, с цел да заплати жилището си през последната година, оповестява " Евронюз “.
Потребителското изследване, извършено измежду хиляди участници, откри, че през последните 12 месеца разноските за жилище в Европа са нарастнали приблизително с 54%. Повече от една трета от европейците (37%) декларират, че въпреки да се оправят и да могат да си разрешат разноските за жилище, парите остават незадоволителни. Почти една пета (19%) декларират, че се борят да свържат двата края.
Средно европейските семейства изразходват 38% от приходите си за покриване на заплащанията за наем или ипотека и сметките за комунални услуги, като най-високият % е измерен в Словения (43%) и Португалия (42%). Живеещите в Швейцария обаче оповестяват за по-ниска тежест (30%).
За да могат да покриват възходящите разноски за жилище, 80% от хората, взели участие в изследването, са декларирали, че са почнали да редуцират разноските си. Около 41% от интервюираните са решили да спестят от обществени действия, а 40 % са понижили разноските си за почивки и първокласни артикули.
Около 16% от участвалите в изследването заявяват, че са понижили разноските си за храна, като най-голям е делът им в Австрия и Финландия - 26%.
Когато намаляването на разноските не е задоволително...
Същевременно 15% от европейците оповестяват, че са били принудени да прибягнат до някаква форма на заем, с цел да покрият разноските си за жилище. Тази наклонност е най-силно изразена в Турция (32%), България (22%) и Румъния (20%).
Около една трета от ползващите заеми са избрали да финансират жилищните си разноски с кредитни карти, а малко по-малко - 27%, са се обърнали към родственици и другари, с цел да получат нужните средства. Една четвърт от интервюираните са употребявали овърдрафт, а малко по-малко (23%) са избрали да изискат необезпечени банкови заеми за покриване на жилищните разноски, написа Pariteni.bg. В изискванията на нестабилно бъдеще съвсем половината (48%) от интервюираните в Европа декларират, че чакат по-нататъшно нарастване на разноските за жилище през идващите 12 месеца.
В отговор на мрачните вероятности забележителна част от европейците обмислят фрапантни промени; по-достъпен живот би бил задоволителен за 32% от хората да се реалокират в по-малък град или обитаемо място, а 24 % са подготвени да се реалокират в чужбина по същата причина. Около 21% от тях обаче въобще не са подготвени да се реалокират.
Устойчивостта продължава да бъде с невисок приоритет в семействата
18% от интервюираните в Европа са декларирали, че мъчно заплащат сметките си за сила, като този дял е изключително висок в Гърция, където 36% от жителите изпитват съществени усложнения да ръководят разноските си за сила. Поради към този момент високите разноски екологичните усъвършенствания в дома са останали на назад във времето в доста семейства, чийто приоритет остава заплащането на настоящите сметки, а не дълготрайната резистентност.
Все още повече от една четвърт от интервюираните (27%) обмислят да конфигурират слънчеви панели, а малко по-малко (25%) биха инсталирали двоен стъклопакет. Мерките за хващане на дъждовна вода и термопомпите са по-малко предпочитани, като единствено една пета от хората декларират, че биха обмислили инсталирането им.
Почти половината от интервюираните декларират, че увеличената държавна поддръжка или дотации биха ги стимулирали да конфигурират енергийно ефикасни ограничения.
Къде в Европа хората са удовлетворени от разноските си за жилище?
Въпреки опасенията по отношение на разноските за жилище, в доста елементи на Европа степента на задоволеност от жилището остава висока.
Най-доволни от жилищното си състояние са жителите на Нидерландия и Румъния, където 84% от интервюираните са декларирали, че са удовлетворени. В тези страни се следи относително висок % на благосъстоятелност на жилища и положително качество на предлаганите жилища, което може да изясни резултата.
Средно 76% от европейците са удовлетворени от жилището си. На другия завършек на скалата са хората в Малта, Чешката република, Словения, Унгария, Турция, Гърция и Ирландия.
Неудовлетвореността е подбудена от разнообразни проблеми, да вземем за пример потребността от повече пространство е главен проблем, изключително в Полша, където 58% от жителите показват това като причина за неодобрение от изискванията на живот, до момента в който междинният % за Европа е 37%.
Цената е различен главен проблем - една трета (33 %) от недоволните респонденти настояват, че парцелът им е прекомерно безценен. Този индикатор доближава 53% в Малта, 48% в Ирландия и 48% във Финландия.
Освен това съвсем половината от неудовлетворените поданици в Португалия оповестяват за проблеми с влагата или мухъла, а една пета показват като главен проблем проблемите с хигиената и вредителите в Нидерландия.
Според ново изследване огромен брой европейци нямат различен метод да покрият възходящите си разноски за жилище, с изключение на да понижат храната.
Докладът " New Housing Trend Report 2024 “, направен от организацията за недвижими парцели RE/MAX Europe, демонстрира, че повече от един на всеки 10 европейци е трябвало да понижи храната и главните си ежедневни артикули, с цел да заплати жилището си през последната година, оповестява " Евронюз “.
Потребителското изследване, извършено измежду хиляди участници, откри, че през последните 12 месеца разноските за жилище в Европа са нарастнали приблизително с 54%. Повече от една трета от европейците (37%) декларират, че въпреки да се оправят и да могат да си разрешат разноските за жилище, парите остават незадоволителни. Почти една пета (19%) декларират, че се борят да свържат двата края.
Средно европейските семейства изразходват 38% от приходите си за покриване на заплащанията за наем или ипотека и сметките за комунални услуги, като най-високият % е измерен в Словения (43%) и Португалия (42%). Живеещите в Швейцария обаче оповестяват за по-ниска тежест (30%).
За да могат да покриват възходящите разноски за жилище, 80% от хората, взели участие в изследването, са декларирали, че са почнали да редуцират разноските си. Около 41% от интервюираните са решили да спестят от обществени действия, а 40 % са понижили разноските си за почивки и първокласни артикули.
Около 16% от участвалите в изследването заявяват, че са понижили разноските си за храна, като най-голям е делът им в Австрия и Финландия - 26%.
Когато намаляването на разноските не е задоволително...
Същевременно 15% от европейците оповестяват, че са били принудени да прибягнат до някаква форма на заем, с цел да покрият разноските си за жилище. Тази наклонност е най-силно изразена в Турция (32%), България (22%) и Румъния (20%).
Около една трета от ползващите заеми са избрали да финансират жилищните си разноски с кредитни карти, а малко по-малко - 27%, са се обърнали към родственици и другари, с цел да получат нужните средства. Една четвърт от интервюираните са употребявали овърдрафт, а малко по-малко (23%) са избрали да изискат необезпечени банкови заеми за покриване на жилищните разноски, написа Pariteni.bg. В изискванията на нестабилно бъдеще съвсем половината (48%) от интервюираните в Европа декларират, че чакат по-нататъшно нарастване на разноските за жилище през идващите 12 месеца.
В отговор на мрачните вероятности забележителна част от европейците обмислят фрапантни промени; по-достъпен живот би бил задоволителен за 32% от хората да се реалокират в по-малък град или обитаемо място, а 24 % са подготвени да се реалокират в чужбина по същата причина. Около 21% от тях обаче въобще не са подготвени да се реалокират.
Устойчивостта продължава да бъде с невисок приоритет в семействата
18% от интервюираните в Европа са декларирали, че мъчно заплащат сметките си за сила, като този дял е изключително висок в Гърция, където 36% от жителите изпитват съществени усложнения да ръководят разноските си за сила. Поради към този момент високите разноски екологичните усъвършенствания в дома са останали на назад във времето в доста семейства, чийто приоритет остава заплащането на настоящите сметки, а не дълготрайната резистентност.
Все още повече от една четвърт от интервюираните (27%) обмислят да конфигурират слънчеви панели, а малко по-малко (25%) биха инсталирали двоен стъклопакет. Мерките за хващане на дъждовна вода и термопомпите са по-малко предпочитани, като единствено една пета от хората декларират, че биха обмислили инсталирането им.
Почти половината от интервюираните декларират, че увеличената държавна поддръжка или дотации биха ги стимулирали да конфигурират енергийно ефикасни ограничения.
Къде в Европа хората са удовлетворени от разноските си за жилище?
Въпреки опасенията по отношение на разноските за жилище, в доста елементи на Европа степента на задоволеност от жилището остава висока.
Най-доволни от жилищното си състояние са жителите на Нидерландия и Румъния, където 84% от интервюираните са декларирали, че са удовлетворени. В тези страни се следи относително висок % на благосъстоятелност на жилища и положително качество на предлаганите жилища, което може да изясни резултата.
Средно 76% от европейците са удовлетворени от жилището си. На другия завършек на скалата са хората в Малта, Чешката република, Словения, Унгария, Турция, Гърция и Ирландия.
Неудовлетвореността е подбудена от разнообразни проблеми, да вземем за пример потребността от повече пространство е главен проблем, изключително в Полша, където 58% от жителите показват това като причина за неодобрение от изискванията на живот, до момента в който междинният % за Европа е 37%.
Цената е различен главен проблем - една трета (33 %) от недоволните респонденти настояват, че парцелът им е прекомерно безценен. Този индикатор доближава 53% в Малта, 48% в Ирландия и 48% във Финландия.
Освен това съвсем половината от неудовлетворените поданици в Португалия оповестяват за проблеми с влагата или мухъла, а една пета показват като главен проблем проблемите с хигиената и вредителите в Нидерландия.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ