22 големи стопанства контролират 60% от земеделската земя в България
22 огромни стопанства управляват 60% от земеделската земя. 4% от фермите у нас стопанисват 80% от земята . Това разяснява доцент Огнян Боюклиев от Института за стопански проучвания към Българска академия на науките. Най-големият притежател, който управлява над 1 млн. декара земеделска земя, е българин. Подобно нещо няма в цяла Европа , добави той пред " Блумбърг тв България ".
В същото време най-дребните ферми обезпечават половината от заетостта в бранша. Но е притеснително, че делът на стопанствата, които създават за пазара, е единствено 6%, до момента в който останалите 94% създават главно за персонално ползване.
Една от аргументите за концентрацията на земите е методът на субсидиране с пари от европейските фондове . Прякото заплащане на единица повърхност без таван на дотациите води до разгръщане на огромните стопанства и до развъждане на стеснен брой култури на огромни площи. За десетгодишния интервал, в който България е член на Европейски Съюз, огромна част от дотациите отиват за зърно и се внасят храни, вместо да се отглеждат обичайните български артикули. Така страната ни е изгубила към 10 милиарда лв. добавена стойност и към 500 000 работни места, твърди доцент Боюклиев.
Само в България и Чехия до неотдавна нямаше таван за дотациите, разяснява той. В новия програмен интервал пък ограничаването е приложено по този начин, че през по-миналата стопанска година са били наранени седем юридически лица, а през предходната - нито едно. В резултат производството е ориентирано към първични материали, което води до загуба на добавената стойност. Според специалиста притеснително е и това, че цели 80% от зеленчуците и плодовете по българските пазари са вносни . Голяма част от тях идват от Гърция и от други страни от Европейски Съюз, в които подпомагането е ориентирано към по-малките ферми, написа Сега.
Доклад на Българска академия на науките от предходната година сподели, че България е надминала и Европейски Съюз, и Съединени американски щати по " стопанства колоси " . Средните стопанства у нас стигат до 24 300 декара, до момента в който в Европейски Съюз междинният размер за групата над 1000 дка е 2500 дка, а стопанства със междинни размери като българските изобщо няма. Дори в Съединени американски щати, страната с най-едрото фермерско земеделие, колосите са със междинна повърхност под 12 000 дка или се оказват 2 пъти по-дребни от българските.
Само за няколко години обработваемите площи в страната са нарастнали с над 2 милиона декара. От 32.2 млн. дка през 2011 година обработваемата земя в края на 2015 година е достигнала 34.9 млн. дка. Интересно е, че през петте години значително понижава делът на необработваната земеделска земя. Това включва както изоставени трайни насаждения, по този начин и обработваеми земи, които не са употребявани за земеделско произвеждане повече от две години. През 2015 година необработваните земи понижават с 11.5%, или със 191 258 хектара.
В същото време най-дребните ферми обезпечават половината от заетостта в бранша. Но е притеснително, че делът на стопанствата, които създават за пазара, е единствено 6%, до момента в който останалите 94% създават главно за персонално ползване.
Една от аргументите за концентрацията на земите е методът на субсидиране с пари от европейските фондове . Прякото заплащане на единица повърхност без таван на дотациите води до разгръщане на огромните стопанства и до развъждане на стеснен брой култури на огромни площи. За десетгодишния интервал, в който България е член на Европейски Съюз, огромна част от дотациите отиват за зърно и се внасят храни, вместо да се отглеждат обичайните български артикули. Така страната ни е изгубила към 10 милиарда лв. добавена стойност и към 500 000 работни места, твърди доцент Боюклиев.
Само в България и Чехия до неотдавна нямаше таван за дотациите, разяснява той. В новия програмен интервал пък ограничаването е приложено по този начин, че през по-миналата стопанска година са били наранени седем юридически лица, а през предходната - нито едно. В резултат производството е ориентирано към първични материали, което води до загуба на добавената стойност. Според специалиста притеснително е и това, че цели 80% от зеленчуците и плодовете по българските пазари са вносни . Голяма част от тях идват от Гърция и от други страни от Европейски Съюз, в които подпомагането е ориентирано към по-малките ферми, написа Сега.
Доклад на Българска академия на науките от предходната година сподели, че България е надминала и Европейски Съюз, и Съединени американски щати по " стопанства колоси " . Средните стопанства у нас стигат до 24 300 декара, до момента в който в Европейски Съюз междинният размер за групата над 1000 дка е 2500 дка, а стопанства със междинни размери като българските изобщо няма. Дори в Съединени американски щати, страната с най-едрото фермерско земеделие, колосите са със междинна повърхност под 12 000 дка или се оказват 2 пъти по-дребни от българските.
Само за няколко години обработваемите площи в страната са нарастнали с над 2 милиона декара. От 32.2 млн. дка през 2011 година обработваемата земя в края на 2015 година е достигнала 34.9 млн. дка. Интересно е, че през петте години значително понижава делът на необработваната земеделска земя. Това включва както изоставени трайни насаждения, по този начин и обработваеми земи, които не са употребявани за земеделско произвеждане повече от две години. През 2015 година необработваните земи понижават с 11.5%, или със 191 258 хектара.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ