22-годишният Петър Бочев е един от групата славни български пилоти,

22-годишният Петър Бочев е един от групата славни български водачи, които бранили София по време на бомбардировките преди 75 години. Казват, че на всички места бил с фотоапарата си. Даже на обичаното си място. В небето. Успял е да се снима самичък. Някъде горе. Сякаш е знаел, че би трябвало да остави диря за времето, когато ще бъде пропуснат.

Добринка Бонева, родственица на водача Петър Бочев: Тази фотография седеше над леглото на прабаба, нея си беше избрала. И тя споделяше, все подобен го помня. Все с тия самолети, все за тях говореше.
Петър Бочев. Единият от именитите български водачи, бранили преди 75 години небето над София от англо-американските бомбардировки. Малцина през днешния ден знаят, че едно момче на 22 години тогава избавя стотици животи и цели градове от съсипия.
Петър Бочев, роднина на водача Петър Бочев: „ На ненавършени 23 години ти да имаш 13 въздушни победи! Това което той е постигнал, къде го има! Една година откакто си приключил военното учебно заведение. В Перник сега никой не знае, че Петър Бочев е спасителят на Перник.
Сега паметта за Петър Бочев пази синът на неговата сестра. И той се споделя Петър Бочев. Приличат си. Особено когато видиш фотосите им една до друга.

Негов роднина по съребрена линия е и Добринка. Когато била дребна, вкъщи дамите постоянно говорили за него. Прибирали паниките си в сърцето. Както единствено дамите умеят.

На земята избавените ръкопляскали.

У дома чакали. Да го прегърнат.
Добринка Бонева: Тъй като аз съм израснала с неговата сестра, моя баба и с неговата майка, моя прабаба, мене спомените ми за него са тъкмо от тези две дами, които най-вече са го обичали. Те го помнят като мъж с доста положително възприятие за комизъм, постоянно ще се пошегува, доста деликатен, постоянно е носил дарове от специализациите си в Германия.Петър Бочев: „ Единствен той от неговия випуск е изпратен на специализация на най-новите „ месершмити “ в Германия. Награждават го в Германия още като студент.
В фамилния списък се пази едно 75-годишно писмо. Изпратено от Петър Бочев. До девойка Маргарита. Неговата сестра. Извинява ѝ се, че няма да може да пристигна на рождения ѝ ден. Но ще изпрати подарък.
Добринка Бонева: „ Това, което ме впечатляваше в това писмо, е по какъв начин е адресирано. То е адресирано до девойка Маргаритка. Кой праща през днешния ден такива писма?
Помнят го подобен. Мил и топъл. Блестящ разум с непоклатимо възприятие за чест. Завършил като отличник Търновската мъжка гимназия. После като ослепителен юнкер военното учебно заведение.

Момчето, което по-късно предизвиквало възхищението и на съперниците си.

Заради майсторството и дързостта да владее мозъка и тялото си. Да го слее със самолета. Опитни летци не можели да повярват, че момче на 22 години може да доближи такова съвършенство.
Петър Бочев, роднина: „ В 10 бойни полета той има 13 въздушни победи!
Получава медал за смелост от Борис III. Когато го раняват, в болничното заведение идва кралица Йоана с децата си. Предлага да го изпратят на дипломатическа работа в Швейцария. Отказва. Искал да бъде измежду хората, бранещи България.
Петър Бочев: „ Хора, които са обединени от идеали! Ние сега идеалите ни са да натрупаме благосъстояние. Да стъпчем този, който ни пречи!
В фамилния списък пазят дневника на Петър Бочев. Една доста персонална тетрадка. Писал е там, когато е бил изтощен. Останал без мирис. Когато е бил самичък. Когато е желал да показа разходката си във Виена или че седи самичък пред Бранденбургската врата.

В един епизод споделя по какъв начин на Великден се намира в Германия. А той мечтае всичко научено да върне на България.
Добринка Бонева: Първо да покажем почерка...- Красив почерк!- Той не е юридически за дневника му, той по този начин си е пишел.
- После тя чете малко от дневника:
„ Казахме си Христос Воскресе. Пяхме химна. И викахме: “Ура, да живее България, с цел да покажем колкото се може по-силно на германците бойния си дух!
Доказва го, връщайки се в България. Донесъл си е История на изкуството на немски. Навършил е 23 година Свири на цигулка. Чете Йовков. И лети.
Петър Бочев: Последната му победа е с извънредно значение. Тя е от извършения максимален въздушен пердах от една машина против 20 и може би повече американски бомбардировачи-летящи замъци.
Идват мътни времена. Режимът се сменя. На 5 октомври 1944 година е известено, че Петър Бочев е умрял край Куманово в Македония. Не е открит. Цял живот чакат да се върне. Държавна сигурност не ги оставя на мира. Още повече, че във семейството има още един царски офицер.

Загадката по какъв начин умира Петър Бочев продължава до през днешния ден. Ненавършил 24 години.
Това е съболезнователното писмо от военния министър, в което споделя, че е паднал в пердах на 5 октомври.
Споменът за Петър Бочев е съвсем изцяло премахнат. Семейството цялостен живот се бори с демоните на Държавна сигурност.

Петър Бочев става правист, работи в уранодобива. Добринка Бонева също е правист. По обществено право.

Мечтаят си за България, в която достолепието на индивида има значение.
Добринка Бонева: Това е методът да се развиваш. Да се държиш цивилизовано и обществото ти да е цивилизовано от едни хора, които да се отнасят между тях добре.Петър Бочев: Достойнството си го пазим с възпитанието, което имаме и знанията, които сме добили. Защото подвластният човек не е свободен.
Понякога отварят дневника на Петър Бочев. Онези страници, в които е оставал самичък. И знаят. Всички летим в едно и също небе. Само времето е друго.