Над 43% от децата в Северозапада
22,8% от децата в България или всяко четвърто-пето дете у нас пораства без родител или без двама родители. Възрастните са избрали да изкарват парите си от гурбет в чужбина и са оставили у нас без директен контрол наследниците си.
За тях грижи поставят баби, дядовци, близки и далечни родственици, а от време на време даже съседи или по-големи братя и сестри. Най-силно засегнатият от емиграцията район е Северозападният. Там най-малко единият родител на 43,8% от децата е в чужбина. На второ място са два статистически района - Североизточен и Югозападен.
Там най-малко единият родител на към една четвърт от децата е зад граница. На последващо място са два района - Северен централен и Южен централен. Там най-малко единият родител на към 15% от децата е в чужбина. Най-слабо обиден от станалото известно в последните години събитие е Югоизточният район, където най-малко единият родител на към 10% от децата е в чужбина.
От неналичието на родител вкъщи най-вече са наранени децата от ромската етническа група - на 37,2% от тези деца най-малко единият родител е в чужбина. При българската и турската етническа група резултатите са сходни -– най-малко единият родител на всяко четвърто дете е в чужбина.
Разстроените фамилни връзки постоянно водят до емоционално-поведенчески проблеми при децата - бягства от учебно заведение и от къщи, слаб триумф, противообществени прояви, приложимост на алкохол и опиати, експанзия.-->
Отчуждението сред деца и родители носи след себе си още затруднени междуличностни контакти, нарушена връзка, компликации в процеса на социализация, липса на самоконтрол, податливост към импулсивност или изолираност.
Тези данни и изводите от тях бяха изнесени на районна среща по проблемите на децата от Северна България, която се организира на 11 октомври във Велико Търново. Форумът бе проведен от Българско учебно заведение за политика и на него бе показан народен разбор за проблемите на дребните поданици на страната като акцент бе подложен на децата от Северна България. Изследването е направено от специалиста Ивайло Миланов по поръчка на Училището и е въз основата на разбори за шестте административни района на България.
Срещата бе открита от регионалния шеф на Велико Търново проф. доктор Любомира Попова и от Валерия-Тереза Дончева, общински консултант от Велико Търново и ученик на Българското учебно заведение за политика.
Данните от показаното на срещата проучване демонстрират още, че през 2017 година трудовият пазар у нас е траял да се усъвършенства, само че в тази част от страната равнищата на безработица остават високи, което е и съществена причина за търсене на работа зад граница. Компактни групи от ниска безработица в Северна България се виждат към Варна, както и в региона на Троян, Габрово и Велико Търново.
Огромната част от Северозападна България обаче продължава да държи шампионата по брой хора без прехранване, както и множеството крайдунавски общини. Безработица над 5% се следи във всички Северозападни регионални центрове както и в градовете Разград, Силистра и Търговище. Град Видин е единственият регионален център, в който безработицата остава над 10% и през 2017 година
В образованието наклонността в народен мащаб през последните две години е отпадащите деца да се усилват. Заминаване в чужбина е най-честата посочвана причина за напускането на класните стаи на учениците от първи до четвърти клас (3504 деца) и от пети до осми клас (3328 деца). Следват фамилните аргументи, които са в основата за отпадане от учебно заведение на 2251 деца от първи до четвърти клас и 2944 възпитаници от пети до осми клас.
Опитът на Европа с решаването на проблемите на децата показа просветителният специалист Марияна Георгиева, докторант по педагогическа и възрастова логика на психиката на Великотърновския университет и на университета „ Стефан Цвайг ” в Залцбург. Ключов детайл за справяне с отпадането от учебно заведение е грамотността, сподели Георгиева. В множеството европейски страни има специфични стратегии за наваксване.
В Германия, да вземем за пример, съществуват така наречен " датс класове ". В тях децата учат, до момента в който развият задоволително езикови умения, с цел да влязат в подготовката по предмети. В Австрия пък има интернационални учебни заведения, в които учителите имат огромна независимост в избора на стратегия, до момента в който ограмотят децата.
За разлика от България в Германия не се гледа с неприятно око на деца, които повтарят първи или втори клас. Дава се опция по този метод да наваксат базови умения, вместо малчуганите да изостанат и да изоставен учебно заведение. За към този момент отпаднали възпитаници, хора над 18 година без приблизително обучение, има учебни заведения „ Втори късмет ”.
Според Марияна Георгиева дете, което живее в беднотия, би трябвало да се оправя с други неща и ученето не му е приоритет. Един от правилата в Германия е да не се дават пари кеш на фамилии от маргинализирани групи. Дава се по този начин наречената Ю-карта. От нея учебното заведение може да черпи средства за учебници, материали, консумативи, екскурзии, извънкласни форми. Това е районна политика за поддръжка на деца от фамилии в затруднено финансово положение.
На форума бяха показани и положителни практики, с които могат да се намерят решения на някои от проблемите на малчуганите в Северна България и страната.
В срещата присъединяване взеха представители на регионалните администрации, на локалната власт, на дирекциите за обществено подкрепяне, неправителствени организации от регионите Северен централен, Северозападен и Североизточен, както и приключили Българско учебно заведение за политика.
Срещата във Велико Търново е част от план „ Гласът на българските деца ”, който се реализира от Българското учебно заведение за политика „ Димитър Паница " и се осъществя с експертната поддръжка на Националната мрежа за децата. По него към този момент са извършени шест срещи за продан на опит за всеки район в страната. След сполучливото им реализиране все още са факт общо шест районни разбора за положението на детските политики, проблемите, които съществуват на районно равнище, както и на положителните практики по места. Всичко това е систематизирано в народен разбор.
Целта на извършените събития е да се формулират проблемите на районите в България, да се обменят хрумвания за превъзмогването им и най-важното - да се построи мрежа от хора на разнообразни позиции в законодателната, изпълнителната и локалната управляващи с една идея - протекция правата на децата. Проектът се реализира с финансовата поддръжка от фондация “Оук ”.
За тях грижи поставят баби, дядовци, близки и далечни родственици, а от време на време даже съседи или по-големи братя и сестри. Най-силно засегнатият от емиграцията район е Северозападният. Там най-малко единият родител на 43,8% от децата е в чужбина. На второ място са два статистически района - Североизточен и Югозападен.
Там най-малко единият родител на към една четвърт от децата е зад граница. На последващо място са два района - Северен централен и Южен централен. Там най-малко единият родител на към 15% от децата е в чужбина. Най-слабо обиден от станалото известно в последните години събитие е Югоизточният район, където най-малко единият родител на към 10% от децата е в чужбина.
От неналичието на родител вкъщи най-вече са наранени децата от ромската етническа група - на 37,2% от тези деца най-малко единият родител е в чужбина. При българската и турската етническа група резултатите са сходни -– най-малко единият родител на всяко четвърто дете е в чужбина.
Разстроените фамилни връзки постоянно водят до емоционално-поведенчески проблеми при децата - бягства от учебно заведение и от къщи, слаб триумф, противообществени прояви, приложимост на алкохол и опиати, експанзия.-->
Отчуждението сред деца и родители носи след себе си още затруднени междуличностни контакти, нарушена връзка, компликации в процеса на социализация, липса на самоконтрол, податливост към импулсивност или изолираност.
Тези данни и изводите от тях бяха изнесени на районна среща по проблемите на децата от Северна България, която се организира на 11 октомври във Велико Търново. Форумът бе проведен от Българско учебно заведение за политика и на него бе показан народен разбор за проблемите на дребните поданици на страната като акцент бе подложен на децата от Северна България. Изследването е направено от специалиста Ивайло Миланов по поръчка на Училището и е въз основата на разбори за шестте административни района на България.
Срещата бе открита от регионалния шеф на Велико Търново проф. доктор Любомира Попова и от Валерия-Тереза Дончева, общински консултант от Велико Търново и ученик на Българското учебно заведение за политика.
Данните от показаното на срещата проучване демонстрират още, че през 2017 година трудовият пазар у нас е траял да се усъвършенства, само че в тази част от страната равнищата на безработица остават високи, което е и съществена причина за търсене на работа зад граница. Компактни групи от ниска безработица в Северна България се виждат към Варна, както и в региона на Троян, Габрово и Велико Търново.
Огромната част от Северозападна България обаче продължава да държи шампионата по брой хора без прехранване, както и множеството крайдунавски общини. Безработица над 5% се следи във всички Северозападни регионални центрове както и в градовете Разград, Силистра и Търговище. Град Видин е единственият регионален център, в който безработицата остава над 10% и през 2017 година
В образованието наклонността в народен мащаб през последните две години е отпадащите деца да се усилват. Заминаване в чужбина е най-честата посочвана причина за напускането на класните стаи на учениците от първи до четвърти клас (3504 деца) и от пети до осми клас (3328 деца). Следват фамилните аргументи, които са в основата за отпадане от учебно заведение на 2251 деца от първи до четвърти клас и 2944 възпитаници от пети до осми клас.
Опитът на Европа с решаването на проблемите на децата показа просветителният специалист Марияна Георгиева, докторант по педагогическа и възрастова логика на психиката на Великотърновския университет и на университета „ Стефан Цвайг ” в Залцбург. Ключов детайл за справяне с отпадането от учебно заведение е грамотността, сподели Георгиева. В множеството европейски страни има специфични стратегии за наваксване.
В Германия, да вземем за пример, съществуват така наречен " датс класове ". В тях децата учат, до момента в който развият задоволително езикови умения, с цел да влязат в подготовката по предмети. В Австрия пък има интернационални учебни заведения, в които учителите имат огромна независимост в избора на стратегия, до момента в който ограмотят децата.
За разлика от България в Германия не се гледа с неприятно око на деца, които повтарят първи или втори клас. Дава се опция по този метод да наваксат базови умения, вместо малчуганите да изостанат и да изоставен учебно заведение. За към този момент отпаднали възпитаници, хора над 18 година без приблизително обучение, има учебни заведения „ Втори късмет ”.
Според Марияна Георгиева дете, което живее в беднотия, би трябвало да се оправя с други неща и ученето не му е приоритет. Един от правилата в Германия е да не се дават пари кеш на фамилии от маргинализирани групи. Дава се по този начин наречената Ю-карта. От нея учебното заведение може да черпи средства за учебници, материали, консумативи, екскурзии, извънкласни форми. Това е районна политика за поддръжка на деца от фамилии в затруднено финансово положение.
На форума бяха показани и положителни практики, с които могат да се намерят решения на някои от проблемите на малчуганите в Северна България и страната.
В срещата присъединяване взеха представители на регионалните администрации, на локалната власт, на дирекциите за обществено подкрепяне, неправителствени организации от регионите Северен централен, Северозападен и Североизточен, както и приключили Българско учебно заведение за политика.
Срещата във Велико Търново е част от план „ Гласът на българските деца ”, който се реализира от Българското учебно заведение за политика „ Димитър Паница " и се осъществя с експертната поддръжка на Националната мрежа за децата. По него към този момент са извършени шест срещи за продан на опит за всеки район в страната. След сполучливото им реализиране все още са факт общо шест районни разбора за положението на детските политики, проблемите, които съществуват на районно равнище, както и на положителните практики по места. Всичко това е систематизирано в народен разбор.
Целта на извършените събития е да се формулират проблемите на районите в България, да се обменят хрумвания за превъзмогването им и най-важното - да се построи мрежа от хора на разнообразни позиции в законодателната, изпълнителната и локалната управляващи с една идея - протекция правата на децата. Проектът се реализира с финансовата поддръжка от фондация “Оук ”.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ