22.6% от българите през 2019 г. са били под прага на бедност
22.6% от популацията на страната през 2019 година са били под прага на беднотия , съгласно Националния статистически институт. Определената линия на беднотия за страната e 413.04 лева средномесечно на човек от домакинство . При този размер на линията под прага на беднотия са били 1 586.2 хиляди лица, или 22.6% от популацията на страната .
В съпоставяне с миналата 2018 година размерът на линията на беднотия нараства със 17.6%, а относителният дял на бедното население нараства с 0.6 процентни пункта , гласи формалната статистика.
Системата за обществена отбрана има значително значение за съкращаване на бедността . Данните за 2019 година демонстрират, че в случай че в приходите на семействата се включат приходите от пенсии, само че се изключат останалите обществени прехвърляния (обезщетения, обществени и фамилни помощи и добавки), нивото на беднотия се покачва от 22.6 до 29.6%, или със 7.0 процентни пункта . Съответно при изключване на пенсиите и останалите обществени прехвърляния нивото на беднотия нараства до 42.2%, или с 19.6 процентни пункта.
Източник:
Икономическата интензивност и присъединяване на пазара на труда е главният фактор, увеличаващ риска за попадане в групата на бедните за множеството българи. Относителният дял на бедните е най-голям измежду безработните лица (58.9% за 2019 г.), като рискът от беднотия при безработните мъже е с 14.2 процентни пункта по-висок спрямо безработните дами .
През 2019 година делът на работещите небогати във възрастовата група 18 - 64 години понижава по отношение на миналата година с 1.1 процентни пункта до 9.0%, като при работещите на ненапълно работно време рискът за изпадане в беднотия е почти четири пъти по-висок от този при работещите на цялостно работно време. Същевременно рискът от беднотия измежду работещите дами е с 1.5 процентни пункта по-нисък от този при мъжете .
Източник:
Образователното ниво оказва значително въздействие върху риска от беднотия при работещите . Най-висок е относителният дял на работещите небогати с начално и без обучение - 55.5% .
С повишаване на просветителното ниво относителният дял на бедните измежду работещите понижава почти два пъти за хората с главно обучение и над седем пъти за хората със приблизително обучение.
Делът на работещите небогати с висше обучение е 2.5%.
Оценките на бедността според от вида на семейството демонстрират, че най-голям е относителният дял на бедните измежду едночленните семейства с човек над 65-годишна възраст, самотните родители с деца, както и семействата с три и повече деца . Най-голямо понижение на риска от беднотия през 2019 година спрямо 2018 година се следи при семействата с три или повече възрастни със подвластни деца - с 4.6 процентни пункта.
Относителният дял на бедните е най-нисък в семейства с двама възрастни и едно дете (10.7%) и в семейства с двама възрастни под 65 години (13.5%).
Сред едночленните семейства рискът от беднотия при дамите е с 14.5 процентни пункта по-висок в сравнение с при мъжете. Ако в семейството живее едно човек над 65 години, рискът от беднотия е с 31.0 процентни пункта по-висок от домакинство, в което живее едно лице под 65-годишна възраст.
От 2015 година към главния въпросник на проучването е прибавен въпрос за етническата принадлежност. Анкетираните сами дефинират етническата си група. Отговорът на този въпрос е непринуден, т.е. в случай че лицето не желае да уточни към коя етническа група принадлежи, се отбелязва отговор " Не желае да отговори ".
Дадена е опция да се означи и отговор " Не се самоопределям ", в случай че лицето не може да дефинира своята етническа група. Етническата група на децата се дефинира от родителите. Ако родителите имат друга етническа принадлежност , за децата се записва отговорът, който родителите дефинират по взаимно единодушие.
През 2019 година най-голям е относителният дял на бедните измежду лицата, самоопределили се от ромската етническа група - 64.8%, а най-нисък - измежду лицата, самоопределили се от българската етническа група - 16.7%.
В взаимозависимост от икономическата интензивност има основни разлики в разпределението на бедните от другите етнически групи.
Сред бедните от българската етническа групапреобладават пенсионерите (55.2%), до момента в който при ромската етническа група най-голям е относителният дял на безработните (36.6%) . По отношение на работещите най-голям е относителният дял на работещите небогати измежду ромската етническа група - 27.5%, при 24.0% работещи небогати от турската етническа група и 22.0% измежду българската етническа група.
Образователното ниво оказва мощно въздействие върху риска от беднотия без значение от етническата принадлежност. Рискът от беднотия за хората с начално и без обучение е 24 пъти по-висок спрямо риска от беднотия при лицата с висше обучение за българската етническа група и 11 пъти по-висок за турската етническа група. При лицата, определили се като роми - 57.3% с начално и без обучение са небогати, до момента в който при лицата с висше обучение няма нито един безпаричен .
В общите индикатори за оценка на бедността са включени и субективни знаци, свързани с материални ограничения, които се правят оценка с девет въпроса, свързани с потреблението на съответни артикули и услуги.
Най-често хората не могат да посрещнат непредвидени финансови разноски със лични средства (36.5%). Успоредно с това 35.4% от лицата не могат да си разрешат едноседмична отмора отвън дома, а 30.1% от лицата се лимитират при отоплението на жилището . Затруднения при заплащането в точния момент на разноските, свързани с жилището си, имат 29.3% от хората.
През 2019 година 19.9% от популацията живее в материални ограничения . Ограниченията са разнообразни според от етническата принадлежност. Сред българската етническа група най-голям е процентът на лицата, които не могат да посрещнат със лични средства непредвидени финансови разноски - 32.4%.
Сред ромите най-голям е процентът на тези, които не могат да си разрешат консумация на месо, пиле или риба всеки втори ден - 68.0% . При турската етническа група 51.1% от лицата не могат да си разрешат едноседмична отмора отвън дома.
Ограничения в 4 от 9 индикатора имат 14.8% от българската етническа група, 22.1% от турската и 63.0% от ромския етнос.
За безработни семейства в проучването се смятат семействата, чиито членове не са били заети през последните четири седмици , т.е. всички членове на семейството на възраст 16 и повече навършени години са били или безработни, или неактивни.
Ниската икономическа интензивност за семейството се отнася до съотношението сред броя месеци , в които всеки член от семейството във възрастовата група 18 - 59 години е бил работещ през миналата година ( действително отработени месеци ), към общия брой месеци, които теоретично би могъл да отработи същият член на семейството при цялостна претовареност. За работещите на ненапълно работно време, броят на месеците се преизчислява към цялостно работно време въз основа на отработените часове.
Хора, живеещи в семейства с невисок интензитет на икономическа интензивност, се дефинират като лица от възрастовата група 0 - 59 години, живеещи в домакинство, където възрастните (18 - 59-годишните като се изключи учащите от възрастовата група 18 - 24 години) работят под 20% от техния капацитет през референтния интервал.
През 2019 година в семейства с невисок интензитет на икономическа интензивност живеят 332.8 хиляди души на възраст 18 - 59 години , или 8.7% от популацията. Спрямо 2018 година относителният им дял нараства с 0.1 процентни пункта, а делът на мъжете (8.9%) е с 0.4 процентни пункта по-висок от този при дамите (8.5%).
Най-висок е относителният дял на лицата с невисок интензитет на икономическа интензивност измежду ромите - 27.5%, при 14.0% за турската етническа група и 5.9% за лицата от българския етнос.
Комбинирането на трите индикатора демонстрира, че през 2019 година 32.5% от популацията, или 2 278.7 хиляди лица, са били в риск от беднотия и обществено изключване .
Стойността на индикатора понижава с 0.3 процентни пункта по отношение на 2018 година, повече при мъжете - с 0.3 процентни пункта, спрямо дамите - с 0.2 процентни пункта.
През 2019 година 27.5% от децата на възраст 0 - 17 години в България са изложени на риск от беднотия, или с 0.9 процентни пункта повече по отношение на 2018 година . Социалните прехвърляния към семействата понижават риска от беднотия измежду децата с 12.4 процентни пункта.
Достигнатата просветителна степен и специалността на родителите са значим фактор за бъдещото развиване на децата . По-високото просветително ниво дава опция за по-широк достъп до пазара на труда и надлежно до по-високо възнаграждение.
През 2019 година почти седем от 10 деца (68.3%), чиито родители са с начално или без обучение, живеят в беднотия . Приблизително 16 пъти по-малко, или 4.3%, са децата, чиито родители са с висше обучение и живеят в риск от беднотия. Рискът от беднотия при децата в семейства с родители със приблизително обучение е седем пъти по-висок от този при децата с родители с висше обучение .
В проучването " Статистика на приходите и изискванията на живот " от 2013 година се събират данни за материалните ограничения на децата в семейството (на възраст сред 1 и 15 години). През 2019 година относителният дял на децата с материални ограничения (лишени от най-малко един от 13 показателя) е 39.9%, а за 4.6% от децата нито една нужда не може да бъде задоволена заради финансови аргументи.
Eдна трета от децата (33.3%) не могат да си разрешат отмора отвън дома най-малко една седмица в годината (вкл. празници със фамилията, посещение при родственици, другари, проведена отмора от учебното заведение и т.н.); постоянни занимания с плуване, свирене на музикален инструмент, присъединяване в юношески организации и други (29.7%) и екипировка за игри на открито (колело, ролери, кънки и др.) - 31.7%.
През 2019 година 40.6% от децата с материални ограничения живеят и в риск от беднотия
Възможността да се обезпечат избрани потребности на децата се разграничава според от етническата принадлежност на родителите. През 2019 година относителният дял на децата с материални ограничения (лишени от най-малко един от 13 показателя) e, както следва:
30.5% от българската етническа група, 45.4% от турската етническа група, 83.1% от ромската етническа група и 28.1% от различен етнос.
Нито една нужда на децата (ограничения за всички 13 показателя) не може да бъде обезпечена за 2.0% от българската етническа група, за 2.7% от турския етнос и за 18.9% от ромската група .
Около 25% от децата с материални ограничения от българската етническа група живеят и в риск от беднотия . За останалите групи относителните дялове са следните: 29.2% за децата от турската етническа група, 70.4% - от ромската етническа група, и 29.6% - от различен етнос.
През 2019 година най-ниската линия на беднотия се следи в областите Монтана и Пазарджик - надлежно 268 и 292 лева, а най-високата - в област София (столица) (589 лева.), следвана от областите Перник (475 лева.) и Стара Загора (459 лeвa).
Най-висок е относителният дял на бедните в областите Сливен - 30.1%, Кюстендил - 28.8%, Враца - 27.7%, и Ямбол - 27.4 %. Най-нисък е относителният дял на бедните в областите Плевен - 14.3%, Благоевград - 16.5%, София - 16.8%, и Ловеч - 18.5%.
Линията на беднотия за 2019 година нараства по отношение на 2018 година във всички области . С най-голямо повишаване са областите Разград (с 37.2%), Враца (с 34.9%), Ловеч (с 34.7%), Перник (с 34.6%), Смолян и Силистра (с по 33.4%). Най-малко нарастване по отношение на миналата година се следи в областите Ямбол (с 1.6%), Плевен (с 5.8%), Пловдив (с 6.6%) и Хасково (с 8.8%).
Област Плевен е с най-нисък условен дял на беднотия за мъжете - 11.8%, а с най-високо ниво е област Силистра - 28.8%. В област Благоевград дамите са с най-ниско ниво на беднотия - 15.6%, при 31.6% за областите Кюстендил и Сливен .
В областите Габрово, Русе, Смолян, Ямбол, София, Хасково, Кюстендил и Варна относителният дял на дамите, живеещи в риск от беднотия, е по-голям с повече от 5 процентни пункта по отношение на относителния дял на мъжете .
В осем области - Монтана, Враца, Велико Търново, Видин, Кърджали, Благоевград, Пазарджик и Силистра, относителният дял на бедните мъже е по-голям от този при дамите.
В съпоставяне с миналата 2018 година размерът на линията на беднотия нараства със 17.6%, а относителният дял на бедното население нараства с 0.6 процентни пункта , гласи формалната статистика.
Системата за обществена отбрана има значително значение за съкращаване на бедността . Данните за 2019 година демонстрират, че в случай че в приходите на семействата се включат приходите от пенсии, само че се изключат останалите обществени прехвърляния (обезщетения, обществени и фамилни помощи и добавки), нивото на беднотия се покачва от 22.6 до 29.6%, или със 7.0 процентни пункта . Съответно при изключване на пенсиите и останалите обществени прехвърляния нивото на беднотия нараства до 42.2%, или с 19.6 процентни пункта.
Източник:
Икономическата интензивност и присъединяване на пазара на труда е главният фактор, увеличаващ риска за попадане в групата на бедните за множеството българи. Относителният дял на бедните е най-голям измежду безработните лица (58.9% за 2019 г.), като рискът от беднотия при безработните мъже е с 14.2 процентни пункта по-висок спрямо безработните дами .
През 2019 година делът на работещите небогати във възрастовата група 18 - 64 години понижава по отношение на миналата година с 1.1 процентни пункта до 9.0%, като при работещите на ненапълно работно време рискът за изпадане в беднотия е почти четири пъти по-висок от този при работещите на цялостно работно време. Същевременно рискът от беднотия измежду работещите дами е с 1.5 процентни пункта по-нисък от този при мъжете .
Източник:
Образователното ниво оказва значително въздействие върху риска от беднотия при работещите . Най-висок е относителният дял на работещите небогати с начално и без обучение - 55.5% .
С повишаване на просветителното ниво относителният дял на бедните измежду работещите понижава почти два пъти за хората с главно обучение и над седем пъти за хората със приблизително обучение.
Делът на работещите небогати с висше обучение е 2.5%.
Оценките на бедността според от вида на семейството демонстрират, че най-голям е относителният дял на бедните измежду едночленните семейства с човек над 65-годишна възраст, самотните родители с деца, както и семействата с три и повече деца . Най-голямо понижение на риска от беднотия през 2019 година спрямо 2018 година се следи при семействата с три или повече възрастни със подвластни деца - с 4.6 процентни пункта.
Относителният дял на бедните е най-нисък в семейства с двама възрастни и едно дете (10.7%) и в семейства с двама възрастни под 65 години (13.5%).
Сред едночленните семейства рискът от беднотия при дамите е с 14.5 процентни пункта по-висок в сравнение с при мъжете. Ако в семейството живее едно човек над 65 години, рискът от беднотия е с 31.0 процентни пункта по-висок от домакинство, в което живее едно лице под 65-годишна възраст.
От 2015 година към главния въпросник на проучването е прибавен въпрос за етническата принадлежност. Анкетираните сами дефинират етническата си група. Отговорът на този въпрос е непринуден, т.е. в случай че лицето не желае да уточни към коя етническа група принадлежи, се отбелязва отговор " Не желае да отговори ".
Дадена е опция да се означи и отговор " Не се самоопределям ", в случай че лицето не може да дефинира своята етническа група. Етническата група на децата се дефинира от родителите. Ако родителите имат друга етническа принадлежност , за децата се записва отговорът, който родителите дефинират по взаимно единодушие.
През 2019 година най-голям е относителният дял на бедните измежду лицата, самоопределили се от ромската етническа група - 64.8%, а най-нисък - измежду лицата, самоопределили се от българската етническа група - 16.7%.
В взаимозависимост от икономическата интензивност има основни разлики в разпределението на бедните от другите етнически групи.
Сред бедните от българската етническа групапреобладават пенсионерите (55.2%), до момента в който при ромската етническа група най-голям е относителният дял на безработните (36.6%) . По отношение на работещите най-голям е относителният дял на работещите небогати измежду ромската етническа група - 27.5%, при 24.0% работещи небогати от турската етническа група и 22.0% измежду българската етническа група.
Образователното ниво оказва мощно въздействие върху риска от беднотия без значение от етническата принадлежност. Рискът от беднотия за хората с начално и без обучение е 24 пъти по-висок спрямо риска от беднотия при лицата с висше обучение за българската етническа група и 11 пъти по-висок за турската етническа група. При лицата, определили се като роми - 57.3% с начално и без обучение са небогати, до момента в който при лицата с висше обучение няма нито един безпаричен .
В общите индикатори за оценка на бедността са включени и субективни знаци, свързани с материални ограничения, които се правят оценка с девет въпроса, свързани с потреблението на съответни артикули и услуги.
Най-често хората не могат да посрещнат непредвидени финансови разноски със лични средства (36.5%). Успоредно с това 35.4% от лицата не могат да си разрешат едноседмична отмора отвън дома, а 30.1% от лицата се лимитират при отоплението на жилището . Затруднения при заплащането в точния момент на разноските, свързани с жилището си, имат 29.3% от хората.
През 2019 година 19.9% от популацията живее в материални ограничения . Ограниченията са разнообразни според от етническата принадлежност. Сред българската етническа група най-голям е процентът на лицата, които не могат да посрещнат със лични средства непредвидени финансови разноски - 32.4%.
Сред ромите най-голям е процентът на тези, които не могат да си разрешат консумация на месо, пиле или риба всеки втори ден - 68.0% . При турската етническа група 51.1% от лицата не могат да си разрешат едноседмична отмора отвън дома.
Ограничения в 4 от 9 индикатора имат 14.8% от българската етническа група, 22.1% от турската и 63.0% от ромския етнос.
За безработни семейства в проучването се смятат семействата, чиито членове не са били заети през последните четири седмици , т.е. всички членове на семейството на възраст 16 и повече навършени години са били или безработни, или неактивни.
Ниската икономическа интензивност за семейството се отнася до съотношението сред броя месеци , в които всеки член от семейството във възрастовата група 18 - 59 години е бил работещ през миналата година ( действително отработени месеци ), към общия брой месеци, които теоретично би могъл да отработи същият член на семейството при цялостна претовареност. За работещите на ненапълно работно време, броят на месеците се преизчислява към цялостно работно време въз основа на отработените часове.
Хора, живеещи в семейства с невисок интензитет на икономическа интензивност, се дефинират като лица от възрастовата група 0 - 59 години, живеещи в домакинство, където възрастните (18 - 59-годишните като се изключи учащите от възрастовата група 18 - 24 години) работят под 20% от техния капацитет през референтния интервал.
През 2019 година в семейства с невисок интензитет на икономическа интензивност живеят 332.8 хиляди души на възраст 18 - 59 години , или 8.7% от популацията. Спрямо 2018 година относителният им дял нараства с 0.1 процентни пункта, а делът на мъжете (8.9%) е с 0.4 процентни пункта по-висок от този при дамите (8.5%).
Най-висок е относителният дял на лицата с невисок интензитет на икономическа интензивност измежду ромите - 27.5%, при 14.0% за турската етническа група и 5.9% за лицата от българския етнос.
Комбинирането на трите индикатора демонстрира, че през 2019 година 32.5% от популацията, или 2 278.7 хиляди лица, са били в риск от беднотия и обществено изключване .
Стойността на индикатора понижава с 0.3 процентни пункта по отношение на 2018 година, повече при мъжете - с 0.3 процентни пункта, спрямо дамите - с 0.2 процентни пункта.
През 2019 година 27.5% от децата на възраст 0 - 17 години в България са изложени на риск от беднотия, или с 0.9 процентни пункта повече по отношение на 2018 година . Социалните прехвърляния към семействата понижават риска от беднотия измежду децата с 12.4 процентни пункта.
Достигнатата просветителна степен и специалността на родителите са значим фактор за бъдещото развиване на децата . По-високото просветително ниво дава опция за по-широк достъп до пазара на труда и надлежно до по-високо възнаграждение.
През 2019 година почти седем от 10 деца (68.3%), чиито родители са с начално или без обучение, живеят в беднотия . Приблизително 16 пъти по-малко, или 4.3%, са децата, чиито родители са с висше обучение и живеят в риск от беднотия. Рискът от беднотия при децата в семейства с родители със приблизително обучение е седем пъти по-висок от този при децата с родители с висше обучение .
В проучването " Статистика на приходите и изискванията на живот " от 2013 година се събират данни за материалните ограничения на децата в семейството (на възраст сред 1 и 15 години). През 2019 година относителният дял на децата с материални ограничения (лишени от най-малко един от 13 показателя) е 39.9%, а за 4.6% от децата нито една нужда не може да бъде задоволена заради финансови аргументи.
Eдна трета от децата (33.3%) не могат да си разрешат отмора отвън дома най-малко една седмица в годината (вкл. празници със фамилията, посещение при родственици, другари, проведена отмора от учебното заведение и т.н.); постоянни занимания с плуване, свирене на музикален инструмент, присъединяване в юношески организации и други (29.7%) и екипировка за игри на открито (колело, ролери, кънки и др.) - 31.7%.
През 2019 година 40.6% от децата с материални ограничения живеят и в риск от беднотия
Възможността да се обезпечат избрани потребности на децата се разграничава според от етническата принадлежност на родителите. През 2019 година относителният дял на децата с материални ограничения (лишени от най-малко един от 13 показателя) e, както следва:
30.5% от българската етническа група, 45.4% от турската етническа група, 83.1% от ромската етническа група и 28.1% от различен етнос.
Нито една нужда на децата (ограничения за всички 13 показателя) не може да бъде обезпечена за 2.0% от българската етническа група, за 2.7% от турския етнос и за 18.9% от ромската група .
Около 25% от децата с материални ограничения от българската етническа група живеят и в риск от беднотия . За останалите групи относителните дялове са следните: 29.2% за децата от турската етническа група, 70.4% - от ромската етническа група, и 29.6% - от различен етнос.
През 2019 година най-ниската линия на беднотия се следи в областите Монтана и Пазарджик - надлежно 268 и 292 лева, а най-високата - в област София (столица) (589 лева.), следвана от областите Перник (475 лева.) и Стара Загора (459 лeвa).
Най-висок е относителният дял на бедните в областите Сливен - 30.1%, Кюстендил - 28.8%, Враца - 27.7%, и Ямбол - 27.4 %. Най-нисък е относителният дял на бедните в областите Плевен - 14.3%, Благоевград - 16.5%, София - 16.8%, и Ловеч - 18.5%.
Линията на беднотия за 2019 година нараства по отношение на 2018 година във всички области . С най-голямо повишаване са областите Разград (с 37.2%), Враца (с 34.9%), Ловеч (с 34.7%), Перник (с 34.6%), Смолян и Силистра (с по 33.4%). Най-малко нарастване по отношение на миналата година се следи в областите Ямбол (с 1.6%), Плевен (с 5.8%), Пловдив (с 6.6%) и Хасково (с 8.8%).
Област Плевен е с най-нисък условен дял на беднотия за мъжете - 11.8%, а с най-високо ниво е област Силистра - 28.8%. В област Благоевград дамите са с най-ниско ниво на беднотия - 15.6%, при 31.6% за областите Кюстендил и Сливен .
В областите Габрово, Русе, Смолян, Ямбол, София, Хасково, Кюстендил и Варна относителният дял на дамите, живеещи в риск от беднотия, е по-голям с повече от 5 процентни пункта по отношение на относителния дял на мъжете .
В осем области - Монтана, Враца, Велико Търново, Видин, Кърджали, Благоевград, Пазарджик и Силистра, относителният дял на бедните мъже е по-голям от този при дамите.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ