Преди 20 години: Дамската ни щафета в шоттрека спечели бронз в София
21 март 1999-а, Зимен замък на спорта в София, време от 4:25.930 минути, бронзов орден от международно състезание за България в щафетата на 3000 м за дами.
Това е най-краткият вид на описа за сладкия триумф пред родна аудитория на Евгения Раданова, Анна Кръстева, Даниела Влаева и Марина Георгиева, с който възпитаничките на Иван Пандов обявиха изрично, че са фактор в международния шорттрек.
20 години по-късно София още веднъж е хазаин на шампионат на планетата, а героините от късия роман са част от събитието, всяка по своя метод. За Ани Кръстева спомените са ярки, а страстите й - неподправени и положителни.
Източник:
" За мен бе доста натоварващо, тъй като не съумях да са класирам за самостоятелните бягания и останах единствено за щафетата. Но обичах най-вече нея. Там би трябвало да се мисли най-вече и най-вече да се внимава, тъй като носиш отговорност за още три девойки, те зависят от теб. Нормално беше да желаеме пред наша аудитория да се представим добре, тъй като към този момент бяхме почнали на европейски шампионати да влизаме в тройката ", спомня си Ани и разкрива, че въобще не са се надявали на орден.
Кръстева споделя още, че тя персонално няма спомен от бягането на полуфинала, в който българките приключват втори и по този начин се класират за финала. Причината - още я държали страстите от това, че не е бягала в самостоятелното.
Олимпийският първенец Ву Дайджин отпадна в две дисциплини на Световното по шорттрек
В София в деяние е новата система за съдийство, която предлага доста по-детайлно видео разглеждане на конфликтните обстановки
Пандов бил удовлетворен, а девойките спокойни, че даже са преизпълнили задачата си за шампионата. До степен, че съвсем вцепенили треньора си десетина минути преди решителното тичане. Защото когато влезнал в съблекалнята да им даде последни директиви, заварил невероятна картина - Ани точела кънките си, тъй като не запомнила да го направи по-рано, Даниела шиела трикото си, тъй като било с дупка, която можело да се отвори още повече при предаване на щафетата, Жени си почивала след тежките самостоятелни дисциплини, а Марина правела какво ли не, само че не и да се концентрира за финала. Тогава Пандов единствено им поискал триумф и излязъл.
После идват тези 4 минути, 25 секунди и 930 стотни, които са задоволителни за бронзовия орден. В тях се съдържат рухването на девойките от Канада, борбата на нашите да се опазят от сходна неточност и битката бронзът да не им се изплъзне, в случай че канадките се съвземат и ги настигнат. В последна сметка задачата е изпълнена - 10 години, откакто Иван Пандов прави самичък първите кънки на същите 4 девойки.
Източник:
" Почнахме да караме с хокейни кънки, на които треньорът ни завиваше железа за шорттрек. След това самичък ни правеше обувките. Обувахме на необут крайник чорапогащник, от горната страна найлон, след това още един чорапогащник, по-късно се слагаше стъклена вата и това се покриваше с епоксидна смола, с цел да стегне по крайници като отливка. Всъщност седяхме три часа с тези неща на краката, само че в стойка все едно се пързаляме на леда, с цел да придобие обувката верния ъгъл. После се изрязваше начело, с цел да извадим крайници, само че доста деликатно. Следваше лепене на кожа на това място, а след това боядисване ", споделя Ани.
По-късно се сдобили и с професионални железа. Но щом пристигнели, нашите ги изправяли, тъй като мислели, че са се развалили по пътя. След време на едно съревнование от шведския щаб им посочили, че железата в действителност би трябвало да са малко криви - по линията на завоя.
Димитър Георгиев се класира за втория кръг на 1000 метра на Световното по шорттрек
Калоян Ангелов сподели отмалялост и финишира финален в серията си
" В началото си ги настройвахме, т.е. си ги дозкривявахме за всеки съгласно потребностите, на око - на две дървени трупчета, тъй като нямахме преси ", спомня си с усмивка Ани. И това било началото на шорттрека у нас.
Колкото до щафетата, Кръстева е безапелационна, че тогавашният отбор постоянно се отличавал от останалите с това, че е доста обединен. И " виновност " за това евентуално има и фактът, че девойките са доста разнообразни. Ани разказва сполучливата четворка по този начин:
Жени - Амбициозната, Даниела - Умерената, Марина - Забавното бебе, а себе си като Отборният човек. Колкото до Раданова - упоритостта й донесе на същото международно в София преди 20 години сребро на 500 м. И това сложи началото на съвсем цяло десетилетие страхотни триумфи в шорттрека.
Източник:
Това е най-краткият вид на описа за сладкия триумф пред родна аудитория на Евгения Раданова, Анна Кръстева, Даниела Влаева и Марина Георгиева, с който възпитаничките на Иван Пандов обявиха изрично, че са фактор в международния шорттрек.
20 години по-късно София още веднъж е хазаин на шампионат на планетата, а героините от късия роман са част от събитието, всяка по своя метод. За Ани Кръстева спомените са ярки, а страстите й - неподправени и положителни.
Източник:
" За мен бе доста натоварващо, тъй като не съумях да са класирам за самостоятелните бягания и останах единствено за щафетата. Но обичах най-вече нея. Там би трябвало да се мисли най-вече и най-вече да се внимава, тъй като носиш отговорност за още три девойки, те зависят от теб. Нормално беше да желаеме пред наша аудитория да се представим добре, тъй като към този момент бяхме почнали на европейски шампионати да влизаме в тройката ", спомня си Ани и разкрива, че въобще не са се надявали на орден.
Кръстева споделя още, че тя персонално няма спомен от бягането на полуфинала, в който българките приключват втори и по този начин се класират за финала. Причината - още я държали страстите от това, че не е бягала в самостоятелното.
Олимпийският първенец Ву Дайджин отпадна в две дисциплини на Световното по шорттрек
В София в деяние е новата система за съдийство, която предлага доста по-детайлно видео разглеждане на конфликтните обстановки
Пандов бил удовлетворен, а девойките спокойни, че даже са преизпълнили задачата си за шампионата. До степен, че съвсем вцепенили треньора си десетина минути преди решителното тичане. Защото когато влезнал в съблекалнята да им даде последни директиви, заварил невероятна картина - Ани точела кънките си, тъй като не запомнила да го направи по-рано, Даниела шиела трикото си, тъй като било с дупка, която можело да се отвори още повече при предаване на щафетата, Жени си почивала след тежките самостоятелни дисциплини, а Марина правела какво ли не, само че не и да се концентрира за финала. Тогава Пандов единствено им поискал триумф и излязъл.
После идват тези 4 минути, 25 секунди и 930 стотни, които са задоволителни за бронзовия орден. В тях се съдържат рухването на девойките от Канада, борбата на нашите да се опазят от сходна неточност и битката бронзът да не им се изплъзне, в случай че канадките се съвземат и ги настигнат. В последна сметка задачата е изпълнена - 10 години, откакто Иван Пандов прави самичък първите кънки на същите 4 девойки.
Източник:
" Почнахме да караме с хокейни кънки, на които треньорът ни завиваше железа за шорттрек. След това самичък ни правеше обувките. Обувахме на необут крайник чорапогащник, от горната страна найлон, след това още един чорапогащник, по-късно се слагаше стъклена вата и това се покриваше с епоксидна смола, с цел да стегне по крайници като отливка. Всъщност седяхме три часа с тези неща на краката, само че в стойка все едно се пързаляме на леда, с цел да придобие обувката верния ъгъл. После се изрязваше начело, с цел да извадим крайници, само че доста деликатно. Следваше лепене на кожа на това място, а след това боядисване ", споделя Ани.
По-късно се сдобили и с професионални железа. Но щом пристигнели, нашите ги изправяли, тъй като мислели, че са се развалили по пътя. След време на едно съревнование от шведския щаб им посочили, че железата в действителност би трябвало да са малко криви - по линията на завоя.
Димитър Георгиев се класира за втория кръг на 1000 метра на Световното по шорттрек
Калоян Ангелов сподели отмалялост и финишира финален в серията си
" В началото си ги настройвахме, т.е. си ги дозкривявахме за всеки съгласно потребностите, на око - на две дървени трупчета, тъй като нямахме преси ", спомня си с усмивка Ани. И това било началото на шорттрека у нас.
Колкото до щафетата, Кръстева е безапелационна, че тогавашният отбор постоянно се отличавал от останалите с това, че е доста обединен. И " виновност " за това евентуално има и фактът, че девойките са доста разнообразни. Ани разказва сполучливата четворка по този начин:
Жени - Амбициозната, Даниела - Умерената, Марина - Забавното бебе, а себе си като Отборният човек. Колкото до Раданова - упоритостта й донесе на същото международно в София преди 20 години сребро на 500 м. И това сложи началото на съвсем цяло десетилетие страхотни триумфи в шорттрека.
Източник:
Източник: topsport.bg
КОМЕНТАРИ