21 години след откриването във Видин на един от малкото

...
21 години след откриването във Видин на един от малкото
Коментари Харесай

Мемориалът на жертвите на комунизма във Видин стои заключен с години и се руши

21 години след откриването във Видин на един от дребното в страната монументи на жертвите на комунизма, той стои заключен и се разрушава. Мемориалът е построен в центъра на града, пред постройката на Областната администрация, край брега на река Дунав.
Рушащият се и изцяло безстопанствен години наред монумент посреща туристи - стотици българи и чужденци, които не крият почудата и възмущението си от типа му и заключените порти. Сградата извън е с паднала мазилка и тухли, а вътре-потънала в плесен и влага, ронещи се стени и нечетящи се надписи с имената на свиреп убитите без съд и присъда в средата на септември 1944 година от комунистическата власт 43-ма поданици на района, измежду които и свещеници, сподели инспекция на Българска телеграфна агенция.
Д-р Нели Кирилова, ръководител на  Асоциация „ Памет за жертвите на комунизма “ описа за Българска телеграфна агенция, че Мемориалът на жертвите на комунистическия режим след 9 септември 1944 година във Видин, е четвъртият, повдигнат в страната. Изграждането му стартира на 4 юни 2000 година, а формалното му разкриване е на 17 септември 2002 година Издигнат е по концепция на Любомир Димитров, по това време зам.-председател на Български либерален конгрес. Проектът е дарен от арх. Станчо Веков и съставлява параклис с няколко полукупола и един дребен централен купол. Изграждането на Мемориала е финансирано от Български демократически конгрес.
Преди месеци от името на асоциацията и членове на фамилиите на репресирани от комунизма са изпратили писмо до видинския кмет и ръководителя на Общинския съвет да им се позволи да поддържат и да се грижат за изводи мемориал. В своето писмо те упорстват Община Видин да позволи и слагането на две плочи в памет на жертвите на комунизма. Едната в остарелия видински гробищен парк, където в общ гроб са заровени убитите без съд и присъда 43-ма видински поданици, измежду тях и свещеници. Другата -  на постройката на художествената изложба във Видин, където края на 1944 г и началото на 1945 година е заседавал състав на „ Народния съд “. Ви­дин­с­ки­ят " На­ро­ден съд " осъж­да на гибел 134 ду­ши, измежду ко­и­то и те­зи, из­би­ти мно­го ме­се­ци пре­ди то­ва. За страдание отговор още не са получили и мемориалът продължава да тъне в давност, добави Кирилова.
Писмо до общинската администрация са изпратили и от регионалното управление на партия " Демократи за мощна България ", сподели представителят на партията във Видин Цеци Лилков. “Паметникът - унищожен извън и от вътрешната страна, е сборен облик на почтените страдалци от черните есенни дни на 1944 година и към този момент 21 години от своето изграждане към момента е оня безгласен видински " жител " без никакви законни документи. Без своя строителен акт за раждане, без своята персонална карта, без своя паспорт. Падналата мазилка и тухли на мемориала, пълзящата влага, дружно със сринатото национално достолепие, са в действителност подобаващ декор за видинското бюрократично безхаберие “ написа още в писмото. 
Проверка на Българска телеграфна агенция за какво Мемориалът на жертвите на комунизма във Видин е заключен и се разрушава години наред сподели, че има проблеми с узаконяването на паметника. От Община Видин дадоха отговор, че нямат отношение по стопанисването му, „ тъй като е обществена държавна благосъстоятелност, само че е издигната на общинска земя ”. От Асоциацията „ Памет за жертвите на комунизма “ настояват, че в Общината няма никаква документи за построяването на мемориала, което на процедура го прави монумент „ отвън закона ”. Мизерията на забравата покрива този мемориал, само че той дори и камък върху камък да остане, постоянно ще е вписан в историята на Видин дружно с паметта за всички избити от комунистическия режим. Стореното би трябвало да се помни, да не се не помни и в никакъв случай да не се повтаря, сподели още доктор Нели Кирилова.
В цялата страна през днешния ден означаваме Деня на благодарност и респект към жертвите на комунистическия режим. Отбелязва се с Решение 37 на Министерския съвет от 20 януари 2011 година по предложение на президентите на България  Желю Желев (1990-1997) и Петър Стоянов (1997-2002). На 1 фев­ру­а­ри 1945 го­ди­на Първи и Втори състав на Народния съд в столицата осъжда на гибел - регенти, министрите дружно с министър-председателите в пет държавни управления от 11 февруари 1940 година до 8 септември 1944 година, дворцовите съветници (51 души), народните представители от 25-ото Обикновено национално заседание (129 души) и други цивилен и военни лица. В цялата страна са формирани 135 процеса с сбор на подсъдимите 11 122 души. На гибел са наказани 2730 души, оправдани са 1516 души, а против 451 души делата са прекъснати. Изселени са 4325 фамилии на близки на наказани, като броят на членовете им възлиза на близо 12 000 души. Повечето откриватели и историци одобряват, че през първите няколко месеца след 9 септември 1944 година са избити без съд към 30 000 души, сочи информация на Българска телеграфна агенция.
Източник: bulnews.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР