Новият световен ред се ражда в мъки
2026 година няма да бъде нито елементарна, нито „ мирна “ година. Тя ще донесе по едно и също време затихване на остарели войни и струпване на нови, по-дълбоки спорове – сред Съединени американски щати и Китай, в Европа, в Близкия изток. Светът навлиза в ера без глобализация, без постоянни правила и без сигурни спечелили, в която решенията на Доналд Тръмп и реакциите на Си Дзинпин ще оформят бъдещето надалеч оттатък една календарна година.
Всякакви прогнози и предвиждания са самонадеяна и неблагодарна задача. В световните връзки, където голям брой известни променливи и незнайни входни данни се преплитат, компликацията на прогнозирането е нараснала, в случай че не и непостижима – което не значи, че прогнозите са безсмислени.
В края на краищата, има ясно очертаващи се трендове и процеси, а в геополитиката точно те би трябвало да се употребяват като управление, когато се опитваме да разберем, опишем и от време на време даже да дешифрираме хода на времето.
Ясно е, че 2026 година се възприема най-вече като продължение на 2025 година, само че каква беше миналата година? Шестата поредна година на огромни катаклизми – броейки от началото на пандемията и карантината? Или беше подготовка, предвестител на напълно нов стадий, който ще се прояви с цялостна мощ тъкмо при започване на годината?
Засега главното е ясно: глобализацията, каквато я познавахме, най-сетне е нещо от предишното.
„ Разводът “ сред Китай и Съединените щати продължава – и макар че Тръмп и Си ще си разменят визити тази година (освен в случай че, несъмнено, тайванският въпрос не ескалира до крайност), към този момент е невероятно да се обърне или прекъсне тази наклонност.
Вашингтон и Пекин активизират своите сили и тези на своите съдружници – утежняването на връзките на Китай с Япония ще продължи, а новият курс на Токио самият се трансформира в забележителен фактор за утежняването на връзките сред Съединени американски щати и Китай.
Не, нито една от страните не желае война – само че американците непрекъснато предизвикат китайците поради Тайван и в един миг Пекин може да интерпретира следващото изнудване на Вашингтон не като блъф, а като действителна опасност от ескалация (под формата на признание на независимостта на Тайван) – и да прибегне до мощ. Не, това няма да се случи през идната година, само че подготовки за сходни събития са изцяло вероятни.
И не, решителността на Си няма нищо общо с американската позиция във връзка с Украйна. В края на краищата, един от обичаните причини на атлантистите в поддръжка на Украйна е, че тя не може да бъде „ предадена на Путин “, тъй като тогава „ Си ще реши, че може да вземе Тайван “.
Съществува и директно противоположна доктрина: че Китай печели от удължаването на спора в Украйна, тъй като това „ разсейва Съединени американски щати от Азиатско-тихоокеанския район и улеснява Пекин да се приготви за завземането на Тайван “.
И двете версии обаче не устоят на инспекция, тъй като Съединени американски щати, а не Китай, са играчът в обстановката с Тайван. Пекин умерено би повел пътя към спокойно обединяване – нещо, което изрично не харесва Вашингтон, който в политиката си на въздържане на Китай рискува (най-вероятно даже неволно) да премине границата сред войната и мира, провокирайки предпазен удар от Китай.
Европейският спектакъл на военните и геополитически дейности няма нищо общо с това, да не приказваме за обстоятелството, че Европа по този начин или другояче се оказва в позицията на губещ.
Ако спорът за Украйна завърши тази година с помощта на руско-американско съглашение, Европа ще го схване като проваляне – а останалият свят още повече. Ако боевете продължат през цялата година, Европа ще бъде принудена да поеме още по-големи разноски в поддръжка на Киев.
Съответно Киев, който от ден на ден ще губи, ще направи войната още по-непопулярна измежду гласоподавателите, които ще фаворизират несистемните десни сили на изборите в Германия (в момента провинциални избори) и в президентската акция във Франция (където президентските избори са планувани за пролетта на 2027 г.).
Това са същите сили, намерено подкрепяни от администрацията на Тръмп, която не крие желанието си да реформира Европа. Това важи както за обособените европейски страни – където се чака десни, евроскептични консерватори да дойдат на власт – по този начин и за Европейския съюз като цяло.
Тръмпистите също са насочили взор към Англия, където и двете одобрени партии са в дълбока рецесия, от която няма да могат да се възстановят преди избори (много евентуално предсрочни). Нито Англия, нито Франция, нито Германия са изправени пред промяна на държавното управление през 2026 година, само че в първите две страни наподобява евентуално тази година да е последната година на ръководство на обичайните партии. В Германия обаче процесът ще отнеме малко повече време, само че ще бъде със същия резултат.
Америка на Тръмп трансформира освен световното си позициониране, само че и по едно и също време в източна (Европа и Близкия изток ), западна (Индо-Тихоокеански регион) и южна ( Латинска Америка ) посока. Основната ѝ цел е да се промени от вътрешната страна.
Това лято Съединените щати ще отбележат своята 250-годишнина: и този алегоричен стадий е идеално подобаващ за прокламиране на нови цели и правила на битие (които биха могли да бъдат показани и като завръщане към остарели, обичайни, забравени).
Междинните избори през ноември ще бъдат освен това от спор за надзор над Конгреса и подготовка за президентските избори през 2028 г.; те ще бъдат последните „ несъдбоносни “ избори в Съединените щати. Защото през 2028 година залогът не са четири или даже осем години в Белия дом, а посоката, в която се развиват Съединените щати.
Тръмпистите желаят не просто да завоюват, а да подсигуряват, че демократите нямат късмет да им вземат властта в обозримо бъдеще. И демократите са настроени безусловно по същия метод. Така че, въз основа на резултатите от ноемврийските избори, ще забележим в к
Всякакви прогнози и предвиждания са самонадеяна и неблагодарна задача. В световните връзки, където голям брой известни променливи и незнайни входни данни се преплитат, компликацията на прогнозирането е нараснала, в случай че не и непостижима – което не значи, че прогнозите са безсмислени.
В края на краищата, има ясно очертаващи се трендове и процеси, а в геополитиката точно те би трябвало да се употребяват като управление, когато се опитваме да разберем, опишем и от време на време даже да дешифрираме хода на времето.
Ясно е, че 2026 година се възприема най-вече като продължение на 2025 година, само че каква беше миналата година? Шестата поредна година на огромни катаклизми – броейки от началото на пандемията и карантината? Или беше подготовка, предвестител на напълно нов стадий, който ще се прояви с цялостна мощ тъкмо при започване на годината?
Засега главното е ясно: глобализацията, каквато я познавахме, най-сетне е нещо от предишното.
„ Разводът “ сред Китай и Съединените щати продължава – и макар че Тръмп и Си ще си разменят визити тази година (освен в случай че, несъмнено, тайванският въпрос не ескалира до крайност), към този момент е невероятно да се обърне или прекъсне тази наклонност.
Вашингтон и Пекин активизират своите сили и тези на своите съдружници – утежняването на връзките на Китай с Япония ще продължи, а новият курс на Токио самият се трансформира в забележителен фактор за утежняването на връзките сред Съединени американски щати и Китай.
Не, нито една от страните не желае война – само че американците непрекъснато предизвикат китайците поради Тайван и в един миг Пекин може да интерпретира следващото изнудване на Вашингтон не като блъф, а като действителна опасност от ескалация (под формата на признание на независимостта на Тайван) – и да прибегне до мощ. Не, това няма да се случи през идната година, само че подготовки за сходни събития са изцяло вероятни.
И не, решителността на Си няма нищо общо с американската позиция във връзка с Украйна. В края на краищата, един от обичаните причини на атлантистите в поддръжка на Украйна е, че тя не може да бъде „ предадена на Путин “, тъй като тогава „ Си ще реши, че може да вземе Тайван “.
Съществува и директно противоположна доктрина: че Китай печели от удължаването на спора в Украйна, тъй като това „ разсейва Съединени американски щати от Азиатско-тихоокеанския район и улеснява Пекин да се приготви за завземането на Тайван “.
И двете версии обаче не устоят на инспекция, тъй като Съединени американски щати, а не Китай, са играчът в обстановката с Тайван. Пекин умерено би повел пътя към спокойно обединяване – нещо, което изрично не харесва Вашингтон, който в политиката си на въздържане на Китай рискува (най-вероятно даже неволно) да премине границата сред войната и мира, провокирайки предпазен удар от Китай.
Европейският спектакъл на военните и геополитически дейности няма нищо общо с това, да не приказваме за обстоятелството, че Европа по този начин или другояче се оказва в позицията на губещ.
Ако спорът за Украйна завърши тази година с помощта на руско-американско съглашение, Европа ще го схване като проваляне – а останалият свят още повече. Ако боевете продължат през цялата година, Европа ще бъде принудена да поеме още по-големи разноски в поддръжка на Киев.
Съответно Киев, който от ден на ден ще губи, ще направи войната още по-непопулярна измежду гласоподавателите, които ще фаворизират несистемните десни сили на изборите в Германия (в момента провинциални избори) и в президентската акция във Франция (където президентските избори са планувани за пролетта на 2027 г.).
Това са същите сили, намерено подкрепяни от администрацията на Тръмп, която не крие желанието си да реформира Европа. Това важи както за обособените европейски страни – където се чака десни, евроскептични консерватори да дойдат на власт – по този начин и за Европейския съюз като цяло.
Тръмпистите също са насочили взор към Англия, където и двете одобрени партии са в дълбока рецесия, от която няма да могат да се възстановят преди избори (много евентуално предсрочни). Нито Англия, нито Франция, нито Германия са изправени пред промяна на държавното управление през 2026 година, само че в първите две страни наподобява евентуално тази година да е последната година на ръководство на обичайните партии. В Германия обаче процесът ще отнеме малко повече време, само че ще бъде със същия резултат.
Америка на Тръмп трансформира освен световното си позициониране, само че и по едно и също време в източна (Европа и Близкия изток ), западна (Индо-Тихоокеански регион) и южна ( Латинска Америка ) посока. Основната ѝ цел е да се промени от вътрешната страна.
Това лято Съединените щати ще отбележат своята 250-годишнина: и този алегоричен стадий е идеално подобаващ за прокламиране на нови цели и правила на битие (които биха могли да бъдат показани и като завръщане към остарели, обичайни, забравени).
Междинните избори през ноември ще бъдат освен това от спор за надзор над Конгреса и подготовка за президентските избори през 2028 г.; те ще бъдат последните „ несъдбоносни “ избори в Съединените щати. Защото през 2028 година залогът не са четири или даже осем години в Белия дом, а посоката, в която се развиват Съединените щати.
Тръмпистите желаят не просто да завоюват, а да подсигуряват, че демократите нямат късмет да им вземат властта в обозримо бъдеще. И демократите са настроени безусловно по същия метод. Така че, въз основа на резултатите от ноемврийските избори, ще забележим в к
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ